ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1354 27.05.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия И.
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 89 по описа за 2013 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на:
1/ Е.К.Д. с ЕГН **********;
2/ Е.Е.Д. с ЕГН ********** чрез своя баща и
законен представител Е.К.Д.;
3/ И.Н.И. с ЕГН ********** и
4/ И.Г.И. с ЕГН **********,
Всички представлявани от адв. С.К.
– БАК, съд. адрес ***, партер, офис 2
ПРОТИВ
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, представлявано от Бойко
Миразчийски чрез адв. В.К. – САК, съд. адрес ***.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор
в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищците
основават иска си:
Ищците
твръдят, че са наследници на починалата Полина Д., като първия е неин съпруг,
втората – нейна дъщеря, а последните двама – родители.
На 14.01.2008 г. Полина Д. постъпила в
болницата за раждане на първото си дете. Хоспитализирана по клинична пътека №
141 в отделението на д-р Кръстина Дорийска, приета по платен прием с избор на
екип. Раждането протича нормално и се ражда здраво момиченце. На следващия ден
родилката била с повишена температура, като й е даден аналгин. Установено било
след изследване на повишено количество левкоцити – стойности от 16, 3. Повторна
проверка и изследване за повишената температура и стойности левкоцити не било
проведено. На 17.01.2008 г. родилката била изписана от болницата. В следващите
дни тя поддържала висока температура, поради което била търсена помощта на
акушерката Каприева, която ги изпратила при д-р Дорийска. Лекарят осъществил
преглед съвместно с д-р Ангелов, но не били открити отклонения. На 21.01.2008
г. поради поддържаната температура родилката потърсила помощта и на д-р Калчева,
която предписала антибиотик и температурата спаднала за няколко дни, но на
30.01. тепмературата отново се повишила, като след преглед от д-р Велева, било
установено развитие на вирусна инфекция и изпратена на хирург. На 01.02. д-р И.
поставил диагноза „паралитичен илеус“ и издал направление за хоспитализация.
При преглед за прием в стационар в „спешно отделение“ от дежурния д-р Атанасов
и след консултация с хирурга д-р Маджуров, диагнозата за остър хирургичен корем
била отхвърлена и пациентката изпратена обратно на домашно лечение. Същият ден
състоянието й рязко се влошило и близките й я завели в болницата, където била
хоспитализирана веднага и насочена за преглед при д-р Драгнева, която отхвърлила гинекологичен
проблем. В спешния център д-р Герасимов установил тежко общо състояние и заедно
с д-р Митева предприемат операция, при която установяват дифузен гноен
перитонит. Лекарите приели, че същият е последица от раждането и свикват втори
операционен гинекологичен екип – д-р Драгнева и д-р Добрева, които оперативно
отстраняват дясна тръба и частично изрязват левия яйчник, премахнат е и
апендикса, предприемат и лечение с ефлоран и антибиотик, което вече не е било в
състояние да помогне. На 03.02.2008 г. настъпила смъртта, която според ищците е
в резултат на несвоевременно и неадекватно лечение.
Вредоносния
резултат бил пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на ангажираните първоначално с раждането д-р Кръстина Дорийска и д-р
Цветана Петрова. Те, вместо да съобразят необичайно високата температура /неповлияна от аналгина/ и заедно с това високите
нива на левкоцити и да предприемат проследяване на стойностите и причините за
това състояние, безотговорно изписали пациентката. Това било в нарушение на
изискването за поне три дневен афебриален /над нормална температура/ период, а
впоследствие вместо да я приемат за лечение в болницата и да проведат
изследване за изясняване на причините за състоянието на пациентката, не
предприемат това дължимо поведение, в резултат на което настъпва сериозното
увреждане на здравето на родилката. Впоследствие към това се наслагват и
неадекватните и непрофесионални действия на д-р Александър Маджуров при
поставена хоспитализация от хирург, вместо да се съобрази с това, да се
консултира с назначилия хоспитализацията лекар и да установи сериозното
състояние на пацентката я връща в къщи за домашно лечение. Поведението му е още
повече е укоримо и поради това, че той не е бил и правоспособен специалист –
хирург и не е имал правомощие да взема подобно решение без консултация с
хирург-специалист. По – късно д-р Сияна Драгнева и д-р Нина Добрева в разрез с
добрата медицинска практика и изисквания за подобно процедиране след
хирургическа интервенция, вместо тотално изрязване и почистване на организма предприемат частично такова и в резултат на
това допринасят за разпространение на инфекцията вече и по кръвен път в целия
организъм, довело до неизбежния летален изход.
Ищците
твърдят, че поведението на посочените лекари се изразява в немарливо изпълнение
на задълженията им при извършване на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Всички те са действали в
качеството им на медицински специалисти при изпълнение на възложени им от
болницата задачи и дейности по оказване на дължима медицинска помощ по реда на
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Закона за здравето,
Закона за здравното осигуряване и Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на ответната болница. Тези дейности били в обхвата на основния
пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Това ангажира и
дейността на ответната болница - техен работодател, тъй като смъртта на
пациентката била причинена от недопустимо, неадекватно и непрофесионално
изпълнение на вменени им от закона и подзаконови актове дейности, които е
следвало да изпълнят в качеството им на медицински специалисти, за каквито са
наети от болницата. За това
противоправно поведение отговаря ответната болница, която е възложила работата
на медицинските специалисти.
В
резултат на смъртта на починалата ищците претърпели и продължават да търпят
сериозни психически и емоционални състояния изразяващи се в стрес, душевна мъка
и страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на любим човек,
от лишаването от нейната опора и помощ в живота.
Ищците отправят искане: да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, както
и имуществени вреди от смъртта на Полина Д., поч. 03.02.2008 г., както следва:
1/ на Е.К.Д.:
Сумата 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
Сумата 1 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
2/ на Е.Е.Д. чрез законния си представител и
баща Е.К.Д.:
Сумата 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
3/ на И.Н.И.:
Сумата 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
Сумата 1 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
4/ на И.Г.И.:
Сумата 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането;
Сумата 1 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 03.02.2008 г. до изплащането.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията
си
Ответникът оспорва
основателността на исковете.
Не признава
изложената фактическа обстановка.
Твърди, че в РБ и
повечето страни от ЕС няма легална дефиниция за понятието „медицинска грешка“. Това
понятие, както и понятието „лекарска грешка“ са медицински и по същността си
представляват интелектуални грешки в съждението поради особености в мисленето
или недостатъчна информация. Според медицинската литература лекарската грешка е
добросъвестно заблуждение на лекаря в работата му, дължаща се на
несъвършенството на медицински знания, методите в диагностиката и лечението.
Лекарската и медицинската грешка за разграничими, като втората се дължи повече
на пропуски в системата /неспазване на нормативи, липса на правила за
поведение, несъотвествие с медицински стандарти/, отколкото на незнание и
небрежност от страна на лекаря. Докато лекарската грешка е резултат от проявено
невнимание или некомпетентност. Грешките в медицината са неизбежни.
В случая няма
данни за медицинска грешка, тъй като няма слабости и пропуски в системата.
Ищците твърдят проявено от лекари невнимание, незнание или небрежност, което е
лекарска грешка. Ответната болница е създала всички условия за работа
изключващи медицинската грешка. Тжва разграничение е важно с оглед правното
основание на искането по чл. 49 ЗЗД.
Ищците следва в условия на пълно доказване да установяват противоправно
деяние, вина, вреда и връзка между тях.
В исковата молба
не били посочени какви точно са лекарските
грешки и причинна връзка с настъпилите вреди. Ответника тдвърди в тази
връзка, че към момента на процесния деликт е липсвало утвърден медицински
стандарт. Не е изяснено каква част от дължимото поведение е била неосъществена
- пропуснати действия, извършени неправилно действия, извършени не в
необходимия обем действия, забавени, несвоевременни действия. На последно място – кое точно неправилно,
неадекватно или несвоевремонно действие/бездействие е в пряка каузална връзка с
причинения резултат. Причинната връзка е такава зависимост, при която деянието
предпоставя настъпването на вредата, която е следствие от поведението на
деликвента. Тази връзка не следва да се предполага, а да бъде доказана от
ищците.
Ответникът не
оспорва настъпилата смърт в резултат на перитонит и сепсис, но няма
доказателства, че е резултат на причинно – следствената връзка с конкретни
действия / бездействия на посочените лекари. Според него в случая е налице
„случайно събитие“. Въвежда аргументи за неприложимост на безвиновната
отговорност на ответната болница. Позовава се на зцадължителната практика на
СЕС-Люксембург – дело С-501/06 Р, дело С-513/06 Р, дело С-515/06 Р, С-519/06 Р,
т.1, съединени дела Т-425/04, Т-444/04 и Т-456/04, т.1-2, според коит наличието
на правен интерес предполага жалбата да донесе полза на страната, която я е
подала. Също дело С -279/09, т. 63, че принципът на ефективна правна защита по
чл. 47 ХОЕПС се тълкува в см., че не се изключва възможността ЮЛ да се
позовават на него. Обобщено – държавата не е предотвратила извършено
престъпление от осъдените лекари, то е недопустимо с отговорност за резултата
от престъплението да се натовари болницата – ЮЛ, която не разполага с
механизмите и средствата на държавата. Поради това насочването на иска за
обезщетение към невиновния на формално основание при доказана вина и
санционирани с присъда лица е злоупотреба с право и противоречи на КРБ и ПЕС.
При медицинска
професонална непредпазливост не се изисква прилагане в максимална степен на
опит, знания и грижи, което дори и физически е невъзможно за лекаря. Изисква се
да бъде направено необходимото, логичното и компетентново. Липсват и данни за
трудовоправни отношения между посочените лекари и ответната болница.
Възразява и по отношение размера на исковете
неимуществени вреди, който счита за прекомерно завишен, а за имуществените –
недоказан.
По искането за конституиране на трети – лица:
В отговора си ответника е направил искане за конституиране на посочените
лекари и застрахователна компания, като трети лица – негови помагачи. Както
застрахователната компания, която има договор с ответника към момента на
деликта, така и посочените лекари имат правен интерес да помагат на ответника в
процеса да не бъде осъден, тъй като уважаването на исковете има
неблагоприятната за тях последица да отговарят по пътя на регреса. Поради това
искането ще се уважи.
По доказателствените
искания на страните:
Представените писмени доказателства са допустими. Ищецът е поискал разпит
на свидетели, по което съдът ще се произнесе в съдебното заседание след
уточнение на обстоятелствата, които ще се установяват с показанията им. Съдът
ще се произнесе в съдебното заседание и по исканията на осн. чл. 190 ГПК след
уточнение на значението на документите за предмета на спора. Основателно и
съобразено с предмета е искането за назначаване на експертиза.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищците, които доказват основанието и размера на иска си.
Конкретно – извършването на неправомерно, противоправно, несъобразено с
утвърдените медицински изисквания деяние – действие/бездействие от посочените
лекари, служители в ответната болница при и по повод работата им, от което да
са причинени твърдените вреди, причинната връзка между това действие и вредите,
както и размера на обезщетенията. Ответникът доказва възраженията си.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА в
качеството на трети лица – помагачи на ответника „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД, както следва:
1/ Д-р Александър Г. Маджуров, адрес ***, к. Сарафово, ул. Черно море №
31 ;
2/ Д-р Сияна Панайотова Пеева-Драгнева, адрес гр. Бургас, ул. Македония №
28;
3/ Д-р Нина Сергеевна Добрева, адрес гр. Бургас, к-с Лазур, бл. 74, ет.8,
ап. 43;
4/ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК
*********, адрес гр. София, П.К. 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.
Света София № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров.
НАСРОЧВА делото за 10.09.2020 г. от 11.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и третите лица преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
поставените от страните въпроси след запознаване с медицинската документация по
делото и в ответната болница.
ЗАДЪЛЖАВА страните в 3-дневен
срок от съобщението да внесат депозити за изпълнение на експертизата, както
следва : ищците – 600 лв., ответника – 800 лв.
ДА СЕ изпрати писмо до Медицински
университет – Пловдив-Катедра по съдебна медицина и деонтология, ведно копия от
исковата молба и отговора на исковата молба съдържащи въпросите към
експертизата, с молба да посочат вещо лице, което да бъде назначено за изпълнение
на исканата съдебно-медицинска експертиза.
ОБЯВЯВА произнасяне в открито заседание по другите
искания.
УКАЗВА тежестта на доказване според
мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: