РЕШЕНИЕ
№ 3024
гр. Пловдив, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330105053 по описа за 2022 година
Ищцата Р. ИЛ. Т. е предявила срещу ответника „ИНБС“ ЕООД - град
Пловдив установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128,
т.2 КТ и вр. чл. 224, ал. 1 КТ, за признаване на установено по отношение на
„ИНБС“ ЕООД - град Пловдив, че дължи на ищеца следните суми: *****
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за *** работни дни
от месец август; **** лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2021 година; **** лева, представляваща лихва за забава за
периода 01.09.2021 г. – 06.04.2022 г. върху неплатеното трудово
възнаграждение за месец август, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК №*****г. по
описа на Р. с. – П., ** гр. състав.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение за периода 05.07.2021 г. до
23.08.2021 г., което е прекратено по взаимно съгласие на 23.08.2021 г. със
Заповед № ***** г.
Въпреки, че към настоящия момент трудовото правоотношение между
страните е прекратено, ищецът поддържа твърдението, че ответникът му
1
дължи суми за трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван
годишен платен отпуск. Изтъква, че отправял множество покани към
съответното дружество за доброволно плащане и извънсъдебно уреждане на
спора, но те не са дали резултат.
Предвид изложеното претендира да бъде установено отношението
между страните, че ответното дружество дължи на ищеца горепосочените
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 по частно
гражданско дело № ***** г. по описа на Р. с.– П.,*** гр. състав.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в
негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно
заседание по делото прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238
ГПК, видно от редовно връчена призовка.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
2
представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на
депозиране на заявлението в съда – ****г., до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на ***
лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото и в заповедното производство и *** лева ДТ в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„ИНБС“ ЕООД град Пловдив, ЕИК: 20645047, дължи на Р. ИЛ. Т., ЕГН:
********** следните суми: *** лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за ***работни дни от месец август; *** лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 година; **** лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.09.2021 г. – 06.04.2022 г. върху
неплатеното трудово възнаграждение за месец август, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по
чл.410 ГПК №******г. /*****г/ по описа на Р. с. – П., ** гр. състав.
ОСЪЖДА „ИНБС“ ЕООД град Пловдив, ЕИК: 20645047, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. ИЛ. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78 ал.1 ГПК
сумата в размер на **** лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
3
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4