Решение по дело №1/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260012
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20213500200001
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260012                          15.02.2021 година             град Търговище

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                           наказателно отделение

На петнадесети февруари       две хиляди и единадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                         ЙОРДАН ИВАНОВ                                  

Секретар: Христова

Прокурор:Казаков

Като разгледа докладваното от съдия Павлов ЧНД №1  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС ).

    Образувано е по ЗПИИРКОРНФС по получено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции издадено от несъдебен орган- –Polizeiprasidium Rheinpfalz -Германия, с което се иска да бъде признато Решение №21.0502434.0 на  несъдебен орган в издаващата страна въз основа на административно нарушение по нейния национален закон, с което е наложена финансова санкция в размер на 98.50евро спрямо българския гражданин Е. Ш И. *** на 02.04.1981г. местожителство ***. Решението е постановено на  24.07.2019г. и е влязло в сила на 23.08.2019г.

  В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че  следва да се откаже признаване на решението , тъй като въпреки положените усилия не може да се установи, и призове лицето Е. Ш И..

Засегнатото лице нередовно призован ,не се явява,и не изпраща представител.

     Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

С оглед липса на данни за настоящия адрес и ЕГН и за призоваване по делото , съдът постанови да се изиска справка  от Национална база  данни „Население” относно ЕГН, актуалния постоянен и настоящ адрес   на лицето.

От изготвената докладна за  извършена  справка в регистрите на национална база данни - „Население“ се установи, че лице с имена Е. Ш И. , роден на *** год. местожителство *** не съществува.

От приложена на стр.27 по делото Докладна от деловодството на НО в ОС-Търговище се установява, че служител на съда е провел  разговор с кмета на с.Д... общ.Търговище, който е заявил, че такова лице не живее на посочения адрес.

С оглед установяване на данни за настоящия адрес и ЕГН и за призоваване по делото , съдът постанови да се изиска справка  от ОД на МВР Търговище, относно ЕГН, актуалния постоянен и настоящ адрес   на лицето Е. Ш И. роден на *** год. местожителство ***.

В получената справка /л.33/ от ОД на МВР Търговище, се заявява, че след справка в АИС БДС-МВР не е установено лице с посочените данни, а извършената проверка е установила ,че в с.Д... на ул.П...№ .. живее Е. Ш.И.с ЕГН-********** род. на ***год.

         С оглед  възникналите затруднения с установяването на трите имена, ЕГН,  и постоянно местоживеене, съдебният състав  на основание чл.16 ал.10 от ЗПИИРКОРНФС, чрез изпращане на писмо-запитване на уточняване на данни за лицето извърши  консулт с компетентните органи на издаващата държава. Въпреки постъпилият отговор, затрудненията  при установяване  на трите имена, ЕГН,  и постоянно местоживеене Е. Ш И. роден на *** год. местожителство *** не бяха преодоляни.

           Съобразявайки горното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се  установява местоживеене Е. Ш И. роден на *** год. да живее на посочени адрес, поради което и същият не може да бъде редовно призован.

      В такива случаи разпоредбата на чл.35 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС,  предвижда, че съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че  удостоверението  е непълно или очевидно не отговаря на решението.

     В случая, настоящият съдебен състав приема, че постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции издадено от несъдебен орган- –Polizeiprasidium Rheinpfalz -Германия, с което се иска да бъде признато Решение №21.0502434.0 на  несъдебен орган в издаващата страна въз основа на административно нарушение по нейния национален закон, с което е наложена финансова санкция в размер на 98.50евро спрямо българския гражданин Е. Ш И. *** на 02.04.1981г. местожителство *** е непълно, тъй като не може да се установи по безспорен начин идентичността на  лицето, пълните му данни, както и  адреса му за призоваване.

     С оглед на горното на основание чл.35 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, настоящият съдебен състав счита, че Решение №21.0502434.0 постановено на  24.07.2019г. и  влязло в сила на 23.08.2019г., на  несъдебен орган Polizeiprasidium Rheinpfalz -Германия с което е наложена финансова санкция в размер на 98.50евро спрямо българския гражданин Е. Ш И. *** на 02.04.1981г. местожителство *** следва да постанови отказ да признае и допусне изпълнение на същото тъй като установи, че удостоверението  е непълно или очевидно не отговаря на решението.

 

Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. 

Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

       ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ  на Решение №21.0502434.0 постановено на  24.07.2019г. и  влязло в сила на 23.08.2019г., на  несъдебен орган Polizeiprasidium Rheinpfalz -Германия с което е наложена финансова санкция в размер на 98.50евро спрямо българския гражданин Е. Ш И. *** на 02.04.1981г. местожителство ***.

Да се уведоми  незабавно компетентния орган на издаващата държава  несъдебен орган- Polizeiprasidium Rheinpfalz -Германия, чрез  попълване на формуляр, и  копие от същия да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.