РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Кърджали, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101029 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Х. М. М. от гр.Х., чрез адв.Х.К. от
АК-Кърджали, с надлежна представителна власт да представлява ищеца пред съд,
срещу А. Б. Р. и Р. М. Р., и двамата от с.К, общ.Ч., обл.К..Предявеният иск е за
предаване владението на собствения на ищеца недвижим имот, придобит на основание
давностно владение, представляващ НУПИ от 1 200 кв. в урбанизираната територия на
с.К, общ.Ч., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ 60 кв. м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ 34 кв.м..
Искането е да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот на посоченото основание и ответниците да се осъдят да предадат
владението на имота на ищците. Ищецът твърди, че през 1996г. допуснал ответниците
да живеят под наем при символичен такъв от 50 щатски долара, по причина, че
ответниците нямали къде да живеят, като в продължение на повече от десет години
ответниците заплащали редовно месечния наем и дори ремонтирали стълбището на
къщата, разходите за което били прихванати от дължимия наем. Ищецът твърди също,
че през това време, всяка година идвал в РБългария от РТурция за продължителни
периоди от време и почти всеки път отсядал в описания по-горе недвижим имот,
полагал грижи за него, тъй като ответниците нямали такава финансова възможност.
Твърди и, че първоначално първият ответник го уверил, че ще живее в имота до
2013г., след която година ищецът постоянно молил ответниците да напуснат имота,
които разговори провеждал и пред свидетели в с.К, като ответниците обещавали, че ще
1
освободят имота, но продължили ползването му до 2020г., след което през 2021г.
ищецът разбрал, че ответниците нямат намерение да се преместят от имота му и им
заявил, че прекратява едностранно договора за наем за същия, като им предоставил 3-
месечен срок да го освободят, в т.ч. им изпратил покана за освобождаване на имота. С
оглед на тези обстоятелства ищецът претендира да се установи спрямо ответниците, че
е собственик на имота на основание давностно владение и ответниците да бъдат
осъдени да му предадат владението на процесния имот, земя и сгради. В съдебно
заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа иска и моли за
уважаването му, ведно с разноски по делото, при възражение за прекомерност на
адвокатското възражение, претендирано от ответниците.
На въпроси на съда ищецът Х. М. М. обяснява, че той е най-малкият син на М
М. Ю. и Н. М М., като баща му казал, че трябва да се грижи за къщата и тя ще остане за
него.Също и, че къщата била на дядо му, който имал само един син - баща му, който е
жив, като майка му починала преди една година. Обяснява, че до 1989г. живеели в
къщата, после с родителите си заминал за Турция през 1989г. , а през 1996г. пуснали в
къщата да живеят ответниците, срещу наем от 50 американски долара, като първият
ответник трябвало да извърши ремонт по къщата и се разбрали четири-пет години да
не плаща наем, след което на няколко пъти взел наем, нередовно, до 2013г.
Ответниците А. Б. Р. и Р.М. Р. с отговора на исковата молба оспорват иска при
твърдения, че не ищецът, а те са собственици на имота, като никога не са уговаряли
плащане на посочения наем в исковата молба, не са сключвали договор за наем с
ищеца, а имотът са закупили от родителите на ищеца през 1996г., които родители
живели постоянно в РТурция, поради което и сделката не била надлежно оформена, но
от посочената година и до 2013г. ответниците ползвали необезпокоявано имота, като
подобрявали същия и заплащали изразходваната за него ел. енергия и имотът не се
посещавал както от продавачите, родителите на ищеца, така и от самия ищец, тъй като
всички те живеели в РТурция и имали постоянен адрес в гр.Х.. При това ответниците
се позовават на продължило давностно владение повече от 17 години и на придобитото
по този начин право на собственост съгласно чл.79 от ЗС, излагайки и обстоятелства
относно всички действия, които са извършили от 1996г. в имота, който към тази година
бил запустял и в окаяно състояние. Твърдят, че през 2013г. ответниците случайно
узнали, че родителите на ищеца са се снабдили с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност за процесния имот, като впоследствие срещу тях
родителите на ищеца предявили иск за собственост, който бил отхвърлен с влязло в
сила съдебно решение, след което спрямо родителите на ищеца и с влязло в сила
съдебно решение било установено, че ответниците са собственици на имота, на
основание давностно владение. Молят иска да се отхвърли и претендират разноски по
делото.В съдебно заседание ответникът А.Р. лично и двамата ответници с адвокат
пълномощник поддържат възраженията срещу иска.
2
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
От показанията на ищцовите свидетели се установява, че през 1996г., на маса в
ресторант в с.Ч. ищецът и ответникът А.Р., в присъствие на св.А. и св.Н., устно се
договорили първият да даде на втория да живее в къщата му под наем, срещу 50 долара
и същевременно, ако има дребни ремонти, ответникът да ги направи и после да се
приспадат от наема. Конкретно св.А. сочи, че ищецът му е споделял, че наемателят
след седем-осем години, считано от 1996г. насам, не му изплаща наема и искал да купи
къщата от ищеца, но не му давал парите, както и сочи, че лично ходил с ищеца три-
четири пъти до къщата, от 2006г. поне четири пъти, и ищецът винаги излизал ядосан
оттам, защото ответникът А. нито искал да купи къщата, нито да му плаща наем, нито
да напусне, но един път ищецът взел наем през 2002-2003г., който бил 90-100 лв., след
което пак получавал отказ да му се плаща наем.Св.А. сочи, че през 1998г. бащата на
ищеца казал, че къщата я дарява на ищеца. Св.Ш. сочи, че също знае, че ищецът пуснал
ответника А. под наем да живее в тяхната къща, но родителите му искали да се върнат,
а ответникът не я е освобождавал и къщата била на бащата на Х. Св. Н. установява, че
в имота живее А. от лятото на 1996г., който направил стълбище, сменил прозорците,
но данъците за имота плащал бащата на ищеца и брат му.
Ответните свидетели –св.Ш. Т. и св.Х.Т. установяват, че ответникът А. живее в
къщата от 17 години, от 1996г., като къщата била изоставена и ответникът й направил
основен ремонт, като ищецът не идвал в къщата. Конкретно св. Х.Т. знае, че
ответниците закупили къщата в с.К от бащата на ищеца, като тя била полумасивна, без
двор, ограда и прозорци; ответниците направили ремонт на покрива, сменили
прозорците и вратите, и живеят в нея повече от 25 години, и цялото село знаело, че А.
живее в къщата и той си е направил ремонта, като прекарал и вода.
От така установените от гласните доказателства обстоятелства и представените
от ответниците влезли в сила съдебни решения, първото влязло в сила на 11.07.2014г.,
с което е отречено правото на собственост на процесния имот в полза на родителите на
ищеца, по предявения от тях иск за собственост по чл.108 от ЗС срещу ответниците, и
второто влязло в сила на 09.06.2016г., с което в полза на ответниците е установено
правото им на собственост на процесния имот спрямо родителите на ищеца, следва
извод, че невярно е твърдението на ищеца, че е собственик по давностно владение на
процесния имот и вярно е твърдението на ответниците, че те са собственици на имота
на основание давностно владение, което са получили от родителите на ищеца и което
владение са упражнявали в изискуемия се от закона срок, поради което и
легитимацията им на собственици, по иска на ищеца, не може да бъде отречена.
Последната е установена от влязлото в сила съдебно решение, по предявения от
ответниците иск през 2014г. срещу родителите на ищеца, при което дори владението на
3
имота последните да са предали на ищеца, то същият не го е упражнявал непрекъснато
в продължение на 10 години, в т.ч. и чрез ответниците. Ищецът не се легитимира с
нотариален акт за право на собственост върху имота/било констативен или такъв за
правна сделка/ и в негова тежест е да установи принадлежността на правото на
собственост, което претендира.Съгласно т.2 от ТР 4/2012 от 17.12.2012г., ОСГК на
ВКС изискуемото от чл.120 от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС волеизявление/позоваване на
давност/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от
ЗС, но правната последица –придобиване на правото на собственост или друго вещно
право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, защото
фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС включва както
обективния елемент на упражняване на фактическата власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя, и за придобиване на вещното право е необходимо
обективирано волеизявление с цел както зачитане волята на правните субекти, така и за
защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и
обектите на вещните права с оглед правната сигурност.Затова е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците на
придобивната давност чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт.
В случая не е установено, че бащата на ищеца реално предава владението на
имота на ищеца, а напротив, че сам или чрез ищеца го предава на ответниците, които
ако и да са приели първоначално да заплащат наем за имота, са изоставили това свое
намерение и са започнали да своят имота.Начало на владението за ищеца, считано от
1996г., когато в имота са били допуснати ответниците, не се установява. Единствено
св.А. сочи, че към 1998г. бащата на ищеца е заявил предаване на имота на ищеца, но с
влязло в сила съдебно решение правото на годно давностно владение, което да направи
бащата на ищеца собственик, е отречено спрямо ответниците, при което и в
патримониума на ищеца не е налице годно по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС владение,
което по своята продължителност, в т.ч. осъществявано спокойно и непрекъснато, да го
е направило собственик на имота, макар ищецът в исковата молба да не основава
правото си на упражняваното от родителите му владение и твърдението му, че
получава същото баща си, в хода на делото, е при недоказано упражняване на
фактическа власт върху имота.От друга страна, доказаното прекъсване на владението
на имота от родителите на ищеца за повече от 6 месеца, е довело до загуба на
владението съгласно чл.81 от ЗС.Прекъсването на владението има действие спрямо
всички, при което ищецът не може да основава правото си на владението на баща си.
Владението може да бъде предадено и продължено, но също и да бъде прекъснато, чрез
упражняване от другиго на непрекъснато владение, по арг. от чл.83 от ЗС, че който
владее в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, освен ако не
се докаже друго. Установява се, че от 1996г. фактическа власт върху имота не се
4
осъществява от ищеца и такава се упражнява от ответниците трайно, като владението
им е спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с насилие и по скрит
начин, а със знанието на предишния владелец и фактическата власт е упражнявана с
намерение за своене, с действия, осъществявани от ответниците спрямо имота, които
нямат случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се запази вещта. В Решение
N 55/8.10.2015 г. по гр.д. N 3255/2014 г., II г.о. на ВКС е прието, че владението върху
определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго, по волята на
предишния владелец, и законът не поставя изисквания, на които следва да отговаря
съгласието за предаване на владение, което може да се осъществи свободно – например
чрез просто връчване на вещта или чрез писмен акт. В решение N 3/25.01.2016г. по
гр.д. N 3973/2015г., I г.o. на ВКС е прието, че предаването на владението не е
формален акт - може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно, и
когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата
власт, и когато няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на
чл.69 от ЗС и на чл.83 от ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и
без прекъсване.В случая, дори и фактическата власт да е предадена на ищеца така
както той твърди, тя не е продължена и намерението имотът да се владее от ищеца чрез
ответниците не е противопоставено явно и недвусмислено по начин, който да отрече
владението на ответниците и да се манифестира пред тях владението на ищеца, при
което то е загубено и не е произвело претендираното с исковата молба правно
действие, да направи ищеца собственик на имота. Поради това, предявеният иск по
чл.108 от ЗС е недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне, при който изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца се възложат направени по
делото от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, което по възражението
на ищеца за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.7, ал.2 т.2 от
Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се намали до сумата от 700 лв., с оглед цената на иска, определена от данъчната оценка
на процесния имот и сложността на делото.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. М. с ЕГН **********, от гр.Х., ул.П. N **,
общ.Х., обл.Х., срещу А. Б. Р. с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********, и
двамата от с.К, общ.Ч., обл.К., иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на
собственост на основание давностно владение и предаване владението на неурегулиран
поземлен имот с площ 1 200 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.К,
общ.Ч., обл.К., ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда
5
със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м.,
при граници на поземления имот: североизток и югоизток - земеделски земи,
северозапад - неурегулиран поземлен имот на Ш.А. и югозапад - път, с
административен адрес с.К, ул.П. N **, общ.Ч., обл.К..
ОСЪЖДА Х. М. М. с ЕГН **********, от гр.Х., ул.П. N **, общ.Х., обл.Х., да
заплати на А. Б. Р. с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********, и двамата от с.К,
общ.Ч., обл.К., сумата 700 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6