РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от Л. Т. Ц. от гр. Б., обл. Р. против решение
№ 178/03.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1087/2021 г. на Беленския
районен съд, с което е отхвърлена молбата й за защита от домашно насилие.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, като
жалбоподателката твърди, че неправилно съдът приел, че е уведомена за
проведеното на 26.09.2022 г. съдебно заседание. Излага доводи за
предубеденост на състава на съда, както и че поради това, че не е присъствала
в съдебното заседание, на което са били разпитани свидетелите на ответника е
била лишена от възможност да се защити. Оспорва изводите на съда и иска
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде
уважена молбата й за защита от домашно насилие. Претендира разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна М. Н. И. чрез пълномощника си чрез адв. Г. У. АК
1
София оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в
отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски.
Русенският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради
което може да бъде разгледана по същество.
Производството е по реда на ЗЗДН.
С молба от 22.11.2021 г. Л. Т. Ц. от гр. Б., обл. Р. при условията на чл.
8, т. 1 ЗЗДН (като пострадало лице) е поискала издаване на заповед за
налагане на мярка за защита от домашно насилие срещу М. Н. И., като е
изложила подробно какъв е актът на насилие, осъществен на 03.11.2022 г.
Заявила, че с ответника живели на семейни начала от края на сепетмври, 2020
г. Около два месеца след това отношенията им се влошили поради това, че
той продължавал да се среща с бившата си жена, от която имал и дете.
Разделили се за кратко, но после пак се събрали, като скандалите между тях
продължили. Молителката твърди, че установила от комуникациите му в
социалните мрежи и от телефонните му разговори, че той многократно й
изневерявал. Излага още твърдения за конфликтни ситуации между тях, при
които М. я е удрял, преследвал нея и братовчед й с автомобила си, както и нея
и настоящият й партньор Й. също с автомобил и оръжие. За процесната дата –
03.11.2021 г. заявява, че тя заедно с Й. пътували към бензиностанция, когато
автомобилът им бил забелязан от ответника, който бил спрял пред дома на
родителите си. Тръгнал пред тях. На едно разширение на пътя подал десен
мигач, за да спре, а те предприели изпреварване. Когато се изравнили М.
тръгнал към тях, за да ги засече странично. В същото време срещу тях идвал
тир и така ги поставил в ситуация, представляваща предпоставка за сериозно
ПТП. Й. успял да се прибере зад автомобила на М., който в това време свил
вдясно над бензиностанцията. Наложило се да карат след него, спазвайки
голяма дистанция. Докато шофирал пред тях, постоянно набивал спирачки,
веорятно за да се ударят в него. Решили да го спрат и да поговорят, за да
предотвратят евенутално ПТП, да се обадят на тел. 112 и в присъствието на
органите на реда да му поискат обяснения, както и да го попитат защо се
държи така и кога ще спре да ги тормози. Й. звъннал на баща си, за да може
докато чакат полицейските служители да присъстват възможно най-много
2
хора като превенция срещу евентуални и последващи противоправни
действия на М.. М. спрял на стопа, те след него. Родителите на Й., които били
тръгнали за вода, го видели на стопа. Въпреки, че действително имали
намерения да разговарят с М., колата им изгаснала на кръстовището малко
след него. Майката на Й. слязла от колата, а Й. се затичал към автомобила на
М.. В момента, в който му отворил вратата, М. потеглил рязко напред и
блъснал по жесток и нехумамен начин майката на Й.. Тя се прехвърлила през
капака и паднала по средата на платното. Бягайки от произшествието, М. щял
да се удари в идващ насреща тир. Позвънили на тел. 112. Опитали се да
вдигнат майката на Й. от пътя. Тя била в съзнание, но не знаела кои са, не
можела да стъпи на краката си. Наложило се да я закарат с автомобила на
бащата на Й. в болницата. Пристигайки в бърза помощ, дали показания за
случилото се. Молителката твърди още, че поведението на М. И. е агресивно,
неконтролируемо и животозастрашаващо, поради което била силно
притеснена и уплашена, както за собственото си здраве и живот, така и за
своите близки. Към молбата си приложила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът М. Н. И. оспорил изцяло молбата и изложените в нея
обстоятелства.
Не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че
считано от м. септември, 2020 г. страните са били за няколко месеца във
фактическо съжителство. От приложена по делото справка от РУ Етрополе е
видно, че е била извършена проверка по жалба на Л. Ц. от 05.10.2021 г. против
ответника М. И., съдържаща данни за заплаха с огнестрелно оръжие,
изпратена в РП Етрополе за решаване по същество. Приобщение са и
материалите по преписката, като видно от тях на ответника е бил съставен
Протокол от 05.10.2021 г. на основание чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР по отношение
на молителката. Установява се също така, че на процесната дата- 03.11.2021 г.
е регистриран случай на ПТП с участник М. И., по който е образувано ДП №
116/2021 г. за престъпление по чл. 343 НК, изпратено на Софийската окръжна
прокуратура.
Представени са и медицински документи – фиш за спешна медицинска
помощ и медицинско свидетелство, относими към процесната дата-
03.11.2021 г., видно от които на ответника е била причинена контузия на
врата, която по негови данни е следствие от опита да бъде изваден
3
насилствено от личния му автомобил.
От страна на ответника са ангажирани гласни доказателства –
показанията на св. Ц. И.а – негова майка, Л. И.а – негова сестра и бившата му
съпруга Д. В.а.
В показанията на св. Ц. И.а и св. Л. И.а са изнесени данни, че
молителката е злоупотребявала с алкохол, след което ставала раздразнителна
и агресивна към М. и детето си. Св. Л. И.а дава показания и за конкретен
инцидент, на който е присъствала в дома на брат си и за какъвто данни се
съдържат и в молбата за закрила. Св. В.а пък изнася данни, че през целия им
съвместен живот с М. не е имало проява на агресия или насилие от негова
страна, не е била нагрубявана или обиждана. Отрича да са имали проблеми
след раздялата им, за която потвърждава и изнесеното от майка му и сестра
му, че е била заради Л..
Пред настоящата инстанция са допуснати гласни доказателства – разпит
на трима свидетели на молителката.
Св. Й. Г. В., в съжителство с Л. Ц., дава показания, че с молителката
живеят заедно на съпружески начала от края на месец септември, миналата
година. Тъй като живеят в малък град, познавал М. по физиономия. Изнася
данни, че той и детето на Л. от предходен брак са присъствали на инциденти,
при които той с джипа си ги избутвал от пътя, заставал срещу техния
автомобил. Първият фрапантен инцидент бил на 05.10.2021 г., а другият по-
фрапантен случай на 03.11.2021 г., когато ответникът минал покрай тях с
колата и когато двата автомобила се изравнили, му показал среден пръст. С
автомобила си избутвал неговия автомобил, заради него щели да се ударят
челно в тир. Л. била в колата и действията на М. свидетелят възприел като
заплахи към двама им. Свидетелства още, че след случката на 03 ноември Л.
направила спонтанен аборт и то с две деца. Преместила се да живее в гр.
Бяла, за да се предпазва от заплахите на М.. Живяла там около месец. Не го
сторила по-рано, защото се надявала, че ответникът ще се успокои. Чувствала
се обаче застрашена за живота си. Свидетелства още, че Л. не употребява
алкохол и не злоупотребява с лекарства.
Изнася данни и за други инциденти между страните, като заявява, че Л.
не подавала писмени жалби, тъй като се притеснявала да не уволнят
ответника и това да ескалира напрежението между тях. На 03 ноември, като
4
станала катастрофата, вече подала писмен сигнал и жалба. Тогава М. ударил
майка му на пешеходна пътека, като за това ПТП бил разпитван в РПУ
Етрополе и във Военна прокуратура София.
Св. А. Ц. С. дава показания, че от около две години са приятелки с Л..
М. познавала, тъй като той й бил шеф. Работела в негов магазин от месец
юни, 2020 г. до месец януари, 2021 г. в гр. Етрополе. Изнася данни, че
взаимоотношенията между страните били съпроводени с непрекъснати
спорове и караници. Където и да отидели двете с Л., М. винаги бил след тях.
Преследвал ги, пресичал пътя им с кола. М. постоянно заплашвал Л. и я
тормозел, поради което тя се страхувала да излиза, да води детето на детска
градина, защото я било страх и за него. Изнася данни, че знае за катастрофа,
при която М. блъснал майката на приятеля на Л., случила се миналата година
на 3 ноември. След инцидента й се обадили Л. и приятелят й и тя веднага
отишла там, но тях вече ги нямало. Разбрала, че М. бил избягал. Видяла Л.
още на 3 ноември вечерта. Била уплашена от М., както винаги. По принцип се
страхувала от него. Споделила й, че на 3 ноември имало преследване. Изнася
данни, че за известно време Л. се преместила да живее в гр. Бяла от страх от
М., но не не си спомня точно след кой инцидент между двамата. Свидетелства
още, че преди да се премести през м. април, тази година да живее в гр. София,
била постоянно с Л., която имала трудна бременност заради отношенията си с
М., постоянните скандали и заплахи между тях.
Св. Ц. Т. Д. – сестра на молителката, дава показания, че е присъствала
на много случаи, при които М. препречвал пътя на Л., вземал й ключовете от
колата. Изнася данни, че началото на м. ноември, на 3-ти или на 5-ти ноември
станала катастрофа. Знаела, че същия ден Л. и Й. са били с тяхната кола, М. с
неговата. М. ги следил, притеснявал и в крайна сметка станала катастрофа,
при която жертвата била майката на Й.. Свидетелства, че сестра й не
употребява алкохол, не знае да пие успокоителни. Не споделяла с нея за
скандалите с М., за да не я притеснява. Известно време живяла в гр. Бяла.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че решение № 178/03.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1087/2021 г.
на Беленския районен съд е валидно и допустимо.
5
Възражението на жалбоподателката за пристрастност и предубеденост
на съдебния състав, обосновано с обстоятелството, че за заседанието за
26.09.2022 г. е била приета за редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, на което обаче не била присъствала, са неоснователни. За
насроченото по делото о. с. з. за 18.08.2022 г., молителката е била редовно и
своевременно призована. От този момент, съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК, съдът
няма задължение да я призовава за следващите заседания, а ищцата е била
длъжна да следи за техните дати. Правилно и законосъобразно районният съд
на 18.08.2022 г. е уважил молбата й и не дал хода на делото. Отложил го е за
26.09.2022 г., като не е допуснал нарушение, като е провел следващото
съдебно заседание, отчитайки, че същата е редовно призована.
Що се отнася до правилността на решението, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния
ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на
домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от
страна на ответника по молбата - чл. 2 ЗЗДН. Съобразно общите правила – чл.
154, ал.1 ГПК, приложими и в производствата по ЗЗДН - §1 от ЗР на ЗЗДН
доказателствената тежест е на молителя, който следва да установи
обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено
спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал. 3 ЗЗДН,
като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която се подава към
молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание така приложената декларация. Доказателствената тежест
при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в
производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно
насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да
разколебае нейната доказателствена сила. В конкретния случай, според
настоящия състав, подобно доказване не е проведено.
По делото и двете страни са ангажирали гласни доказателства, като
показанията на двете групи свидетели са изцяло противоречиви, обслужващи
6
защитните тези на страните. Същественото в случая е, че за относими към
инцидента на 3.11.2021 г. /който единствен е предмет на молбата за защита/
факти и обстоятелства, данни се съдържат единствено в показанията на св. Й.
Г. В. и св. А. Ц. С.. Изнесеното от св. В. за инцидента на 3.11.2021 г. изцяло
потвърждава твърденията на молителката в декларацията й по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, че ответникът на тази дата ги е преследвал с автомобила си, притискал,
пречел на движението им, което свидетелят възприел като заплаха към него и
Л.. Макар и във фактическо съжителство с молителката понастоящем, съдът
цени неговите показания, доколкото същите се подкрепят от св. С.,
незаинтересована от изхода на делото. Действително същата не е била
очевидец на случилото се, но още същата вечер се е срещнала с Л. и
свидетелства, че тя е била много уплашена. Отделно от това, тази свидетелка
изнася данни и за други случаи, при които М. е препречвал с автомобила си
молителката и я заплашвал. Поради това съдът няма основание да не
кредитира показанията им. Още повече, че липсва спор, че на тази дата е
реализирано ПТП с участието на ответника и майката на Й., което за правна
яснота следва да се отбележи, че е извън предмета на спора по настоящото
производство. Съдът го коментира само и единствено, за да обоснове защо
дава вяра на изнесеното от молителката за инцидента на 3 ноември, след
ескалирането на който очевидно се е стигнало до ПТП.
Ответникът от своя страна не е ангажирал пред първата и пред
настоящата съдебни инстанции съответни по обем и интензитет допустими,
относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до
вътрешно убеждение на съда за нереализируемост на процесния акт.
В заключение РОС приема, че на описаните в молбата ден и място, М.
Н. И. е упражнил по отношение на Л. Т. Ц., с която са били във фактическо
съжителство, акт на домашно насилие, което е дало негативно отражение
върху психиката на пострадалата. Ето защо, въззивният съд намира, че
неправилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице
условията по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за защита.
Поради това постановеното от първоинстанционният съд решение следва да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с
което да бъдат наложени мерки за защита по отношение на пострадалата.
При определянето им съдът съобразява тежестта на конкретно
7
извършеното действие от страна на ответника, въздигнато от закона като
противоправно - чл. 2 ЗЗДН и квалифицирано като домашно насилие, от една
страна, като се преценява адекватността на мерките за постигане целите на
закона и едновременно с това се следи да не се стига до прекомерно
ограничаване на правата на ответника.
Настоящият съдебен състав намира като най-целесъобразно да бъдат
допуснати спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а
именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие безсрочно, както и забрана да приближава на разстояние
по-малко от 100 /сто/ метра пострадалото лице, жилището, в което живее,
местата му за социални контакти и отдих и неговата месторабота за
максималния предвиден в закона срок от 18 месеца, считано от влизане в сила
на настоящото решение. При определяне размера на този срок съдът
съобразява показанията на незаинтересовата от изхода на спора св. А. С. за
цялостното поведение на ответника спрямо молителката и техните
взаимоотношения по време и след фактическата им раздяла. С оглед данните
по делото за трудова заетост на въззиваемия, размерът на глобата по чл. 5, ал.
4 от ЗЗДН съдът определя размера на 400 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане, право на разноски има
само молителката. За първата инстанция съдът не установи доказателства за
сторени от нея разноски, а пред настоящата инстанция оказаната на
въззивницата от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл.
38 ЗАдв, което изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно.
Поради това, в полза на пълномощника на молителката адв. С. М. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 22 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. определя в размер на 600 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и изхода на спора, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и такса за
първоинстанционното производство в размер на 25,00 лв., определена по реда
на чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и 12,50 лв., на същото основание държавна такса за въззивното
производство или общо 37,50 лв. държавна такса за двете инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 178/03.10.2022 г., постановено по гр. д. №
1087/2021 г. на Беленския районен съд като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. И., ЕГН ********** от
гр. Е, бул. "П" №* е осъществил на 03.11.2021 г. акт на домашно насилие
спрямо Л. Т. Ц., ЕГН ********** от гр. Б., обл. Р., ул. "Ф.Т."№*, изразяващо
се в осъществен психически тормоз.
ЗАДЪЛЖАВА М. Н. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.
Т. Ц., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М. Н. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра Л. Т. Ц.,
ЕГН **********, жилището, в което живее, местата й за социални контакти и
отдих и нейната месторабота за срок от осемнадесет месеца, считано от
датата на влизане на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита въз основа на настоящото
съдебно решение, която заедно с преписите от решението да се връчи,
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, на страните и на РПУ по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице с оглед наложените мерки за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Н. И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи,
съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на М. Н. И., ЕГН ********** от гр. Е, бул. "П" №* на
основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Русе.
9
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** от гр. Е, бул. "П" №* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
Русе сумата от 37,50 лв. дължима държавна такса.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** от гр. Е, бул. "П" №* да
заплати на адвокат С. А. М. АК Русе, с адрес на кантората: гр. Р, ул.
"Ц.Н."№*, офис * СУМАТА от 600 лв., като пълномощник на Л. Т. Ц., ЕГН
**********, представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по пред въззивната инстанция, на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10