№ 609
гр. Благоевград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500636 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. П. И., подадена
от пълномощника му против решение № 906307/11.03.2022 г., постановено по
гр.д. 887 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението на РС е незаконосъобразно.
РС незаконосъобразно е отхвърлил възражението им за погасяване на
вземанията по давност. Неправилно е приложил чл. 116 от ЗЗД, в който са
визирани обстоятелствата, при които давността се прекъсва и които по
настоящото дело не са установени да са налице. Давността не се прекъсва с
образуване на заповедното производство, тъй като иска по чл. 422 от ГПК,
който е продължение на заповедното производство е отхвърлен, поради което
се заличават и последиците от образуване на заповедното производство,
включващо и прекъсване на погасителната давност. Извод, който сочи
жалбоподателят следва от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД предвиждащ, че по време на
давностния срок давността с предявяване на иска или възражението не се
прекъсва, ако иска и/или възражението не се уважи.
Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че възражението е недопустимо разгледано от първоинстанционния
съд, тъй като не е направено в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за отговор на
исковата молба, а едва в първото по делото с.з. Изразено е и становище за
неговата неоснователност. Посочено е, че давността е започнала да тече след
изтичане срока на договора на 5.5.2015 г. и до предявяване на иска на
8.6.2020 г. давността не е изтекла, при съобразяване, че за периода от два
1
месеца обхващащ времето от 13.3.2020 г. до 13.5.2020 г. , давностните
срокове са спрели да текат съгл. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона
срок.
С атакуваното решение РС е осъдил К. И. да заплати на „О.Ф.Б.“,
ЕАД /като частен правоприемник - цесионер на Б..“, ЕАД- цедент/ следните
дължими суми по договор за стоков кредит от 05.02.2014 г. – на сумата от
849 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от 8.6.2020 г. до
окончателното й плащане и на сумата от 254, 70 лв. непогасена по давност
наказателна лихва за забава за периода от 5.5.2017 г. до 08.06.2020 г.
Жалбоподателят сочи, че решението на РС е незаконосъобразно, тъй
като РС незаконосъобразно е отхвърлил възражението им за погасяване на
вземанията по давност. Счита, че неправилно РС е приложил чл. 116 от ЗЗД, в
който са визирани обстоятелствата, при които давността се прекъсва и които
по настоящото дело не са установени да са налице.
Насрещната страна изразява становище за неоснователността на
жалбата. Според нея възражението е недопустимо разгледано от
първоинстанционния съд, тъй като не е направено в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК за отговор на исковата молба, а едва в първото по делото с.з.
За да се произнесе по довода в жалбата, касаещо правилността на
съдебното решение, БлОС, въз основа на книжата от първоинстанционното
дело, счита следното:
Видно е, че след получаване от ответника К. И. на предявената
срещу него от „О.Ф.Б.“, ЕАД искова молба същият е депозирал отговор. В
него не е направено възражение за погасяване по давност на вземанията
предмет на иска. Такова е направено в първото по делото с.з., като по повод
възражението на ищеца, че е несвоевременно, РС е приел, че няма преклузия
до приключване на първото по делото с.з. Становището на РС е
незаконосъобразно. Според чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ГПК на ответникът с
връчване на исковата молба и приложенията към нея му се указва
задължителното съдържание на писмения отговор, включващо и
възможността за възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават съотв. последиците от неупражняване на права. По делото това е
изпълнено от първоинстанционния съд. Според чл. 133 ГПК, ако ответникът,
както в процесния случай - не неправи възражения, то той губи възможността
да направи това по –късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
От цитираните норми следва, че с изтичане срока за отговор се
преклудира възможността за ответника да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Ето защо
БлОС счита, че възражението на И. е несвоевременно направено и затова
недопустимо е прието и разгледано от РС.
2
Аргумент в подкрепа на становището на БлОС е и т. 4 от ТР
6/15.1.2019 г. по т.д. 6/2017 г. на ОСГТК, според която възраженията на
ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията
за погасителна и придобивна давност.
Поради несъстоятелност на доводите в жалбата решението на РС, с
което се осъжда ответника за заплащане на сумите за главница и наказателна
лихва следва да се потвърди. Предвид че в диспозитива РС по отношение на
една от сумите – тази за лихва изрично е постановено, че вземането не е
погасено по давност, то за произнасянето по отношение на това възражение
решението следва да се обезсили. Произнасянето е по недопустимо
възражение.
По останалите приети от РС за установени факти, отнасящи се до
основанието – договор за стоков кредит от 05.02.2014 г. и размера на
присъдените суми - 849 лв. - главница и 254, 70 лв. - наказателна лихва за
забава за периода от 5.5.2017 г. до 08.06.2020 г., страните не спорят, както и
че същите се дължат на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД . По отношение на
правното основание БлОС намира за нужно да отбележи, че цитираната от РС
разпоредба на чл. 430, ал. 1 и 2 от от ТЗ е неприложима. В случая се касае за
неизпълнени задължения по договор, спрямо който намира приложение
ЗПотр.Кредит. Ответникът е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР към ЗПКр.,
която дефинира за "потребител" всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
С оглед изхода на въззивната инстанция К. П. И. ще следа да се осъди
да плати на „О.Ф.Б.“, ЕАД сумата от 50 лв., представляваща
юрисиконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по
чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 27 от Наредбата за правна помощ.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Обезсилва решение № 906307/11.03.2022 г. по гр.д. 887 по описа за 2020
г. на РС-Благоевград, в частта в която е постановено, че е непогасена по
давност наказателната лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до
08.06.2020 г. и вместо това постановява
Оставя без разглеждане възражението на ответника К. П. И. за погасено
по давност на вземането на „О.Ф.Б.“, ЕАД за наказателната лихва за забава за
периода от 05.05.2017 г. до 08.06.2020 г.
Потвърждава решението в останалата част.
Осъжда К. П. И., с ЕГН ********** да заплати на „О.Ф.Б.“, ЕАД, с ЕИК ****
3
сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, определено по чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 27 от
Наредбата за правна помощ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4