РЕШЕНИЕ№22
гр.Варна,26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: П. ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№
86/20г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от И.Д.Д. и П.Д.Д., представлявани от общия си процесуален представител адв. В. Ж. ***, насочена против решение № 1469/09.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1473/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което след отмяната на разпределение от 17.12.18г. на сумата от 45 000 лв., постъпила от публична продан на недвижим имот, находящ се в с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ № IX-169,472 в кв. 22 по плана на селото, целият с площ от 970 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ №№ XII-147, X-169, заедно с построените в описания имот жилищна сграда, състояща се от антре, остъклено антре, три стаи, кухня, с обща застроена площ от 76,10 кв.м., ведно с две избени помещения с обща площ 26,60 кв.м.; пристройка, състояща се от антре, кухня и стая, с обща застроена площ от 26,50 кв.м., кухня с обща застроена площ от 7,30 кв.м., баня с обща площ 4,70 кв.м., дворен тоалет, стопанска постройка, състояща се от: плевня, обор и навес, с обща площ 119 кв.м., извършено по изпълнително дело № 20117180400965 на ЧСИ Ст. К.-Д., рег. № 718 на КЧСИ, същата е разпределена по следния начин:
1. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски по изпълнението, включително и по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ –3 341,82 лева, от които:
- 1 310,00 лева, дължими такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ;
- 2 031,82 лева такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ;
2. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – 129,82 лева, дължим в полза на Община Аксаково местен данък за изнесения на публична продан недвижим имот;
3. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – 41 528,36 лева, за погасяване на част от вземането в общ размер на 106 195,88 лева на ипотекарния кредитор „Обединена Българска Банка“ АД по изп. лист от 21.11.2008 г. по ч. гр. дело № 8585/2008 г. на ВРС и Заповед за изпълнение № 2733/14.11.2008 г. по ч. гр. дело № 8593/2008 г. на ВРС, от които: 31 540,27 лева за погасяване на част от сумата 33 740,52 лева законна лихва по изпълнителния лист и 9 988,09 лева за погасяване на част от сумата 10 684,86 лева законна лихви по заповедта за изпълнение.
В жалбата е изложено, че решението на ВОС е незаконосъобразно, тъй като с него се извършва ново разпределение, което е недопустимо. Счита се, че извършването на разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми е единствено в компетентността на СИ на осн. чл. 460 от ГПК. В правомощията на съда, пред когото е обжалвано разпределението, е или да го потвърди, или да го отмени, тъй като същият действа като контролно-отменителна инстанция. Препращането в чл. 463, ал. 1 от ГПК към нормата на чл. 278 от ГПК е в противоречие с нормата на чл. 460 от ГПК, поради което съдът не е компетентен да извършва ново разпределение при установяване на незаконосъобразност на извършеното от СИ.
В предвидения срок насрещните страни не са депозирали отговор на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срок от страни с правен интерес от обжалването и срещу акт,
подлежащ на обжалване, както и при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт на общия им процесуален представител.
За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното:
Производството
пред окръжния съд е образувано по подадената от И.Д.Д. и П.Д.Д. жалба, насочена
против извършеното на 17.12.18г. разпределение на сумата от 45 000 лв. по изпълнително
дело № 20117180400965 на ЧСИ Ст. К.-Д., рег. № 718 на КЧСИ. В същата се е поддържало,
че не са дължими посочените от ЧСИ разноски в размер на 3280 лв.,
разпределението не е било извършено при спазване реда по чл. 135 и чл. 136 от ЗЗД; неправилно е бил определен размера на вземането на „Обединена Българска
Банка“ АД към 17.12.18г. от 159 904.02 лв., както и не са били отчетени
заплатените суми в банката след образуване на изпълнителното дело и тези по
самото изпълнително дело; не са били посочени всички задължения към посочената
банка, с което страните са били лишени от възможността да оспорят надлежно и
обосновано размера на всяко едно от тях поотделно; не са били посочени
конкретните дължими данъци към Община Аксаково; разпределената в полза на
банката сума от 41 588.08 лв. е неправилно изчислена.
На първо място следва да се посочи, че именно поради препращането в нормата на чл. 463, ал. 1 от ГПК към чл. 278 от ГПК относно начина на разглеждане на жалбата /което включва и нормата на ал. 2 от чл. 278 от ГПК/, подадена против извършено от СИ разпределение по чл. 460 от ГПК, окръжният съд е компетентен сам да реши въпроса по жалбата, когато отмени обжалвания пред него акт. Поради това и постановеното от окръжния съд решение, с което след отмяната на разпределението, извършено от СИ, е извършено ново разпределение, се явява допустимо. Производството не е контролно-отменително.
На следващо място следва да се посочи, че предметът на делото по проверка на законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение е определен от горните оплаквания, релевирани пред окръжния съд от длъжниците И.Д. и П.Д., поради което и настоящия съд следва да се произнесе в рамките на тези оплаквания. Ако се установи основателност на кое да е от тях, което рефлектира върху начина на разпределение на сумите, съдът следва да се съобрази с императивните правила на закона относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери.
В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
При така определените параметри на произнасянето, съдът установи следните обстоятелства по изпълнителното дело, касаещи обжалваното понастоящем разпределение, постановено на 17.12.18г. и предявено на длъжниците на 15.03.19г. , а именно:
Изпълнителното производство против И.Д. е образувано първоначално пред ЧСИ Л. М. с молба на „Обединена Българска Банка“ АД от 03.12.08г. – изп.д. № 20087140400224, въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.11.08г. по ч.гр.д. № 8585/08г. на ВРС ХХХІІІ с-в, с който същият е осъден да заплати на банката сумата от 57 619.40 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.11.2006 г., сума в размер на 2 805.97 лв., представляваща договорна лихва, считано от 22.07.2008 г. до 10.11.2008г., сума в размер на 3.11 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници, считано от 22.07.2006 г. до 10.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 11.11.2008г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка към 10.11.2008г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски, както следва: 1 208.57 лв. – за заплатена държавна такса и 944.28 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. По молба на взискателя изпълнението е насочено против недвижимия имот на длъжника в с. Слънчево, за който банката е посочила, че е ипотекиран в нейна полза за обезпечаване вземането ѝ по договор за банков кредит от 28.03.07г.
Въз основа на молба на взискателя от 15.05.09г. към образуваното изпълнително дело е присъединено и образуваното при същия ЧСИ изп.д. № 285/08г., което има за предмет събирането на присъдените в полза на банката против И.Д. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8593/08г. на ВРС, ХVІІІ с-в суми, представлящи: сума от 15 766.61 лв. главница по договор за кредит от 28.03.07г., както и договорна лихва от 843.19 лв. за периода от 10.07.08г. до 10.11.08г., наказателна лихва в размер на 1.53 лв. за същия период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението на 11.11.08г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 804.45 лв. разноски по делото.
От представените по изпълнителното дело копия на НА № 36, т. ІІ, рег. № 2502, дело № 236/20.11.06г. на нотариус К. К., рег. № 520 на НК и на НА № 52, т. І, рег. № 499, дело № 53/29.03.07г. на нотариус Н. Стоева, рег. № 114 на НК, се установява, че с първия И.Д. и съпругата му П.Д. са учредили договорна ипотека за обезпечение вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 17.11.06г. в размер на 60 000 лв. с кредитополучател И.Д., а с втория - договорна ипотека за обезпечение вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 28.03.07г. в размер на 16 400 лв. с кредитополучател И.Д.. И с двата договора са учредени ипотеки върху имота в с. Слънчево, който съпрузите Д. са придобили възмездно по време на брака си.
С оглед на горното следва да се приеме, че е налице неточност при посочването в издадения от ВРС изпълнителен лист на 21.11.08г. по ч.гр.д. № 8585/08г., че присъдените в полза на банката суми са по договор за предоставяне на Договор за потребителски кредит „без обезпечение“. Вземането на банката е обезпечено чрез учредената от съпрузите договорна ипотека с цитирания по-горе НА № 36/20.11.06г.
Въз основа на молба от 23.11.09г. по изпълнителното дело е присъединен като взискател и А. Т. Д. за паричното си вземане против И.Д. въз основа на издаденото му удостоверение по изп.д. № 20093110400185 на СИС при ВРС, на осн. чл. 456, ал. 1 от ГПК. Вземането е хирографарно.
Въз основа на молба от взискателя от 20.04.11г. изпълнителното дело е продължено от ЧСИ Ст. Д., при която е образувано съществуващото понастоящем изп.д. № 20117180400965.
Въз основа на молба от 25.04.18г. е присъединено като взискател по изпълнителното дело и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София за паричното си вземане срещу П.Д., придобито от праводателя му „Банка Пиреос България“ АД, което е образувало изп.д. № 20137860401820 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 786, гр. София. Вземането също е хирографарно.
Присъединени по право като взискатели въз основа на издадените удостоверения са и държавата чрез ТД на НАП-Варна за вземанията си към И.Д. *** – за вземанията си за местен данък за продадения на публичната продан имот.
Въз основа на отправеното от жалбоподателите Д. искане, окръжният съд е допуснал провеждането на съдебно-икономическа експертиза, чрез която е бил установен размера на вземането на първоначалния взискател към датата на разпределението на събраната по делото сума от 45 000 лв. от продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот - общо 106 195.88 лв., от които 80 880.87 лв. по договора за кредит от 17.11.06г. и 25 315.01 лв. по договора за кредит от 28.03.07г. /посочени са конкретните размери на непогасените части от главница и законни лихви/. Размерите са установени след като е съобразено от вещото лице извършените от длъжника плащания, вкл. и по самото изпълнително дело. Установен е и размера на дължимите и невнесени /след извършено удържане на преведени от длъжниците суми/ авансови такси – 1310 лв. Установен е и размера на дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „е“ от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ при съобразяване и на нормата на чл. 27 „а“ от същата тарифа – 2031.82 лв. Установен е и размера на дължимия за имота местен данък в полза на общината – 129.82 лв. Така депозираното заключение на експертизата е приобщено към доказателствения материал чрез изслушването му пред съда. Същото не е оспорено от страните по делото.
При това положение и при съобразяване на реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД /по т. 1 – относно вземанията за разноски по принудителното изпълнение върху имота; по т. 2 – за вземането на общината за местен данък и по т. 3 – вземането на банката, което е обезпечено с ипотека върху имота/, окръжният съд е извършил разпределението на сумата от 45 000 лв.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски в настоящото производство не са претендирани и такива не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1469/09.12.2019г., постановено по в. гр. д. № 1473/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: