Решение по дело №655/2022 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 939/25.5.2022г.

 

Град Пловдив, 25.05.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Георги Пасков

Мария Николова

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 655 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Б.М. *** срещу решение № 264 от 02.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 8409 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4229368 на ОДМВР Пловдив, с който на И.Б.М., ЕГН **********,***3, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави  в сила първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства, съобразени са правилата на чл.189, ал.4 и 5 ЗДвП, въвеждащи презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта, и в този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видео клипа да се установява действителният водач. Според районния съд правилно е било квалифицирано нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Правилно е определен според районния съд и субектът на отговорността съобразно правилото на чл.188, ал.1 ЗДвП, съответно отбелязана е възможността собственикът да снеме отговорността от себе си по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, но в конкретния случай липсват твърдения и не са представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от това право. Съответно направен е извод, че законосъобразно електронният фиш е издаден именно на собственика на МПС. Правилно според районния съд е приложен чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като при определяне на наказуемата скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч – в приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение 75 км/ч, а в електронния фиш след приспадане на нормативно определения толеранс – 72 км/ч. Районният съд е приел, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията към ДВ, бр.6 от 16.01.2018 г., изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са приети за изцяло неоснователни. Така съдът е приел, че техническо средство е от одобрен тип, вписано в регистъра на БИМ, преминало през надлежна метрологична проверка, надлежно съставен и попълнен е протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Като неоснователно е преценено възражението за липса на знак Е24 на мястото на контрол и на информация за мястото на използване на АТСС в средствата за масова информация с оглед настъпилите от 16.01.2018 г. законодателни промени. Относно снимката на самото АТСС районният съд е посочил, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка важи само за АТСС от типа мобилни преносими (триножници), но не и за типа мобилни, прикрепени към превозно средство, каквото е процесното, макар че в конкретния случай е била изготвена такава снимка на АТСС. Според районния съд нарушената и санкционната норми са посочени правилно, обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа всички визирани в нея реквизити, поради което като неоснователно е преценено възражението за липса на ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и изключително подробни мотиви, като съдът се е позовал и на актуална съдебна практика. Цитираната в касационната жалба съдебна практика не съответства на измененията, направени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. през 2018 г.

Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 02.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 8409 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година.

ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********,***3, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.