Решение по дело №7364/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 857
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20221110207364
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110207364 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. Н. К. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
007839 от 03.05.2022г. на Началника Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно, тъй като при издаването са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В уточняваща молба с вх.№132895/27.06.2022г. излага
допълнителни съображения и твърди, че отразената фактическа обстановка в АУАН и
НП не отговаря на действителната, тъй като приближавайки процесното кръстовище е
светил зелен сигнал на светофарната уредба в неговата посока - направо по бул. „Ал.
С.“ към бул. „К. В.“, но в момент на преминаване светнал жълт сигнал, поради което
той, като вече бил навлязъл в кръстовището се изтеглил бързо, без да създава
предпоставки за ПТП.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли въз
основа на изложените в същата съображение, НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Допълва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, не
се потвърдили констатациите в акта и НП, че К. е навлязъл и преминал на червен
сигнал на светофара, тъй като двамата полицейски служители нямали ясни спомени са
случилото се. Освен това, мястото на извършване на проверката се установило, че е
1
различно от мястото, отбелязано в акта и НП на процесното кръстовище. Излага
твърдения, че жалбоподателят е дисциплиниран водач, което се виждало от справката
от ОПП-СДВР и за стажа си като водач на МПС бил наказван веднъж като съвсем
млад шофьор. Претендира за разноски, в размер на 100 лека за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Наказващият орган чрез юрк. Панайотова оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозира писмени бележки, които
поддържа за спазване на изискванията на ЗАНН за форма и съдържание на АУАН и
НП, които са издадени от компетентни органи. Нарушението, за което К. бил наказан
се установило категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели, като не
са налице основанията на чл.28 от ЗАНН за маловажност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда по чл.37 от ЗПП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С процесното НП на А. Н. К. е наложена глоба, в размер на 100лв., за това, че
на 20.04.2022г., около 21:30ч. в гр. София, на бул. “Ал. С.“, при управление на лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег.№********, с посока на движение от ул. „О. п.“ към ул.
„И. И. И.“, на кръстовището с ул. „О.“ приближава, навлиза и преминава на червен
сигнал на светофарната уредба, при нормален режим на работа на същата - нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, серия GA, №650157/20.04.2022г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП и писма от СО - Дирекция „Сигурност“ с вх.
№271980/07.12.2022г. и от СДВР с вх.№277175/13.12.2022г.
Разпитани по делото са свидетелите А. В. Ц. - актосъставител и Л. Я. Е. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат спомен
за конкретната обстановка, поради големия обем на работа и множеството еднотипни
случаи. След предявяване на АУАН потвърждава, че при патрулиране със служебния
автомобил, намирайки се зад водача, са имали възможност да възприемат навлизането
и преминаването му през кръстовището на червен сигнал на светофара. Самото
спиране на водача е станало след преминаване на кръстовището с използване на звуков
и светлинен сигнал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
2
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи
задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени
правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН и акта е предявен, според изискванията на чл.43, ал.1
от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, връчено е по надлежния ред на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е издадено
от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи по т.3.4.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са единни и незаинтересовани. Действително преди
предявяване на АУАН двамата полицейски служители нямаха конкретни помени за
фактическата обстановка, с посочване на причината, свързана с обема от работа и
множеството еднотипни случаите. След предявяване на акта, потвърдиха макари и
отново без конкретика, че при линеен контрол със служебният им автомобил,
движейки се зад водача на процесното кръстовище са имали възможност да възприемат
светлинния сигнал на светофарната уредба при приближаване, навлизане и
преминаване на жалбоподателя през кръстовището, а именно червен сигнал.
Съдът счита, че първоначалната липса на спомени не компромитира
показанията на свидетелите. Предвид доказателствената сила на акта, вменена по
закон, показанията на полицаите изпълняват стандартите за доказаност на
констатациите за извършеното нарушение от К. на чл.6, т.1 от ЗДвП, при положение, че
той излага само твърдения, без доказателства, с които да обори доказателствената сила
на акта, а негова е тежестта да стори това.
Затова, без да са събрани доказателства, които да се противопоставят на
показанията на свидетелите и доказателствената стойност на АУАН, съдът приема за
категорично доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.
Що се касае до твърденията на К., че е навлязъл на жълт сигнал на светофара,
поради което при светване на червен в самото кръстовище е имал задължение да се
изтегли от него, съдът приема като негова защитна позиция, която обаче той не успя да
докаже с допустимите доказателствени източници.
Относно пледоарията на защитника на жалбоподателя, че мястото на проверка
не съответствало на мястото на извършване на нарушението, това няма никакво правно
значение, тъй като самият К. не спори, а в допълнението на жалбата си потвърждава, че
става въпрос за преминаване на кръстовището на бул. „Ал. С.“ с ул. „О.“ по бул. „Ал.
С.“ в посока към бул. „К. В.“. Това е същото кръстовище и същата посока на движение,
посочени в АУАН и НП, само че контролните органи са вписали посоката към ул. „И.
3
И. И.“, което е в същата посока към на бул. „К. В.“, но непосредствено след
кръстовището с ул. „О.“. Дали ул. „О. п.“ има излаз на бул. „Ал. С.“ за автомобили или
само е пешеходен излаза, това също е без значение, тъй като при справка по картата на
гр. София се установява, че ул. „О. п.“ продължава към бул. „Ал. С.“ и го пресича за
пешеходци, а автомобилите, следва да направят обиколка на междублоково
пространство по улица без име и тогава излизат на бул. „Ал. С.“. При всички случаи
обаче, това място е преди кръстовището на бул. „Ал. С.“ и ул. „О.“, в каквато посока по
бул. „Ал. С.“ се е движил жалбоподателя по негови твърдения.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказанието Глоба в
предвидения размер от 100 лева по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто
орган е издал НП - СДВР, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. При определяне на размера - 80 лева, който е минимален, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Жалбоподателят, следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-007839 от
03.05.2022г. на Началника Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. Н. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на
СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4