РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря Л. С
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. П. Н. против Наказателно постановление № 21-4332-
011638/10.08.2021 г., издадено от началника на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 185 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление, за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за субективна несъставомерност по
пункт втори и за прекомерност на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 31.03.2021 г., около 19:00 ч. св. С.Л. управлявала лек автомобил Киа Спортидж, ДК №
СВ 6116 КТ в гр. София, по бул. „Тодор Александров“, с посока на движение – ж.к. „Люлин“.
Поради аварийна ситуация, същата спряла в най-дясна част на пътното платно, с включени
аварийни светлини, в изчакване на пътна помощ.
По същото време и със същата посока на движение, жалбоподателят Н. управлявал лек
автомобил Кадилак, ДК № СВ 5288 МС. В опит да се престрои в съседна лента, заобикаляйки
автомобила на Л., жалбоподателят не упражнил достатъчен контрол върху управляваното МПС,
поради което реализирал леко ПТП със спрелия автомобил. Между двамата водачи нямало
съгласие за обстоятелствата във връзка с инцидента, но въпреки това Н. се възползвал от момент, в
който другият водач бил зает и напуснал самоволно местопроизшествието, без да уведоми
контролните органи и да изпълни указанията им.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите СТ. АНГ. и С.Л.; АУАН НП; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП; картон на
водач; заповеди за компетентност.
Действително, прави впечатление, че разпитаният служител на контролния орган не си
спомня за случая. Предвид изминалия период от време и динамиката на работата в столицата,
обаче, това обстоятелство не е трудно за обяснение. Важно е да се подчертае дебело, че
разпитаният свидетел-очевидец излага подробен и последователен разказ за случилото се, който
кореспондира и с попълнената от самия него декларация, но и не съдържа твърдените от
жалбоподателя причини за напускането (разстройство и уговорка за последващ контакт).
Сведения за предходни нарушения по ЗДП съдът черпи от приложената по делото справка
от ОПП-СДВР.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
Касателно обвинението за неспазена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДП, изнесените от св. Л.
данни за други водачи, преди жалбоподателя, които успешно са заобиколили автомобила й,
позволяват да бъде направен извод, че именно липсата на адекватна преценка и достатъчен
контрол върху превозното средство, от страна на жалбоподателя, са станали причина за
процесното стълкновение между двете превозни средства, като за субективна съставомерност на
деянието законодателят не е предвидил наличие на пряк умисъл, т. е. и непредпазливата форма на
вина носи признаците на достатъчност;
По отношение на обвинението по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП, НП е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е реализирал ПТП, след което напуснал
местопроизшествието, без да уведоми никого, при липса на съгласие между него и другия водач,
относно обстоятелствата на инцидента.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят Н. не е изпълнил задълженията по чл. 20, ал. 1 ЗДП и по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП, а
именно – да упражнява адекватен контрол върху управляваното МПС и ако между участниците в
произшествие няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напуска
местопроизшествието, уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените му указания.
Съставът на двете нарушения урежда изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респективно -
действие, тъй като водачът на МПС не упражнява достатъчен контрол върху превозното средство
и напуска местопроизшествие с причинени имуществени вреди, без да уведоми компетентните
органи.
От субективна страна за съставомерността на първото деяние е достатъчно – то а е
извършено непредпазливо, а второто деяниетю е извършено при подчертана форма на вина пряк
3
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на ПТП и необходимостта от уведомяване
/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно,
че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял
безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел да остане
неизяснена обстановката по ПТП-то, което е и сторил.
Деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, доколкото
представлява класическо изпълнително деяние от този род, а и предвид наличието на множество
нарушения и налагани наказания на Н. по ЗДП. Липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 185 ЗДП, за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание (сред които хипотези
попада и случаят по чл. 20, ал. 1 ЗДП), виновните се наказват с глоба 20 лв. Санкцията е във
фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по индивидуализацията й са
безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, едно от които, безспорно, е
това по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП. Лишаването от правоуправление е в близък до предвидения
минимален размер, който се явява символичен, предвид данните от справката за нарушения, но
доколкото производството е образувано, по жалба на санкционираното лице и предвид забраната
reformatio in peius, увеличаване на наказанието е недопустимо. При отчитане спецификите на
настоящия случай (привидно съдействие на другия водач, но последвано от незабавно бягство от
местопроизшествието) и предвид данните за предходни нарушения по ЗДП,
административнонаказващият орган законосъобразно е отмерил наказанието „глоба” в максимален
размер.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА против Наказателно постановление № 21-4332-011638/10.08.2021 г.,
издадено от началника на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на
Г. П. Н. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5