№ 913
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502659 по описа за 2022 година
Производството е по чл.251 ал.5 ГПК във вр. чл.258 –чл.273 ГПК .
В.гр.д. №2659/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П.М. К. – В.а ЕГН
********** и Б. А.В.Е. ********** от гр.София срещу решение №20166009 от 30.07.2021 г
постановено по гр.д.№33163/16 г на СРС , 79 състав , с което е тълкувано решение №336458
от 12.02.2018 г по същото дело ; като да се счита , че законната лихва от 26.11.2015 г до
погасяване на задължението се дължи както върху главницата от 49,06 лева представляваща
такса за дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; така и върху главницата
от 4534,15 лева представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр.София бул.******* за периода 05.2013 г – м.04.2015 г .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. В заповедта за
изпълнение е посочена обща сума от 4583,21 лева само за топлинна енергия , а не сбор от
суми за топлинна енергия и за дялово разпределение , за което е релевирано изрично
възражение . В заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е посочен видът и
размерът на претендираната лихва . СРС не е уважавал претенция за законна лихва върху
сумата за топлинна енергия , а само върху сумата за дялово разпределение . Процесното
тълкуване на СРС е необосновано .
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба . В молба от
14.04.2022 г оспорва същата .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
1
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 04.09.2021
г и е обжалвано в срок на 20.09.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
С молба от 09.03.2021 г въззивниците са поискали тълкуване на влязлото в сила решение
№336458 от 12.02.2018 г по гр.д.№33163/16 г на СРС , 79 състав – дали с това решение е
присъдена законна лихва считано от 26.11.2015 г до окончателното заплащане върху сумата
от 4534,15 лева стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София
бул.******* за периода 05.2013 г – м.04.2015 г . Посочват и процесуални нарушения на СРС
и СГС по време на съдебното производство , включително и липса на мотиви за присъждане
на законната лихва .
СРС е уважил молбата за тълкуване като е приел , че в случая диспозитива на решение
№336458 от 12.02.2018 г по гр.д.№33163/16 г на СРС , 79 състав е неясен – не става ясно
дали законната лихва е присъдена само върху главницата за дялово разпределение или също
така и върху главницата от 4534,15 лева за доставена топлинна енергия . Според СРС
законната лихва като последица се начислява само върху вземането за главница . В случая са
налице две главници – за топлинна енергия и за дялово разпределение , като и върху двете
са претендирани и присъдени законни лихви . В заповедта за изпълнение е посочен сбор на
двете главници , а с исковата молба са претендирани законни лихви върху „сумите“ , а не
само върху „сумата“ за дялово разпределение .
Решението на СРС е правилно . В производство по тълкуване на влязло в сила решение е
неотносимо и не може да се изследват процесуални нарушения при постановяване на
влязлото в сила решение , нито да се отстраняват очевидни фактически грешки в решението
или в заповедта за изпълнение. Съдът изяснява съдържанието и смисълът на решението като
правораздавателна воля въз основа на наличния текст на диспозитива .
В случая СРС законосъобразно е тълкувал решението си в смисъл , че законната лихва от
26.11.2015 г до погасяване на задължението се дължи както върху главницата от 49,06 лева
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; така и
върху главницата от 4534,15 лева представляваща стойност на неплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот в гр.София бул.******* за периода 05.2013 г – м.04.2015 г .
Изричният текст на диспозитива /след изброяване на сумите , които се дължат от
ответниците/ е „ …, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по
чл.410 ГПК – 26.11.2015 г . до погасяване на задължението“ . Без да е казано изрично е
налице изявена воля на съда , че под „задължението“ се имат предвид и двете главници , а
не само тази за дялово разпределение . Преди визирания текст за законната лихва има
поставена запетая и законната лихва е присъдена върху „задължението“ , а не върху
„таксата“ – двата термина са разграничени от СРС . Налице е и препращане към заповедта за
2
изпълнение , а в нея безспорно е претендирана законна лихва върху главницата за топлинна
енергия .
Нито в мотивите , нито в диспозитива на решението е формирана воля от страна на съда
законната лихва да се присъди само върху главницата за дялово разпределение . Нещо
повече – от буквален прочит на диспозитива излиза , че законна лихва се присъжда и върху
сумата за лихви за забава , което обаче не е вярно . Съдилищата и ЧСИ са наясно , че „лихви
върху лихви“ не се дължат и че законна лихва се дължи само върху съответните главници .
В този смисъл и в продължение на години съдилищата и ЧСИ са тълкували и прилагали
сходни по текст съдебни диспозитиви . Няма основание в конкретния случай да се приеме
нещо различно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна – по 50 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20166009 от 30.07.2021 г постановено по гр.д.№33163/16 г на
СРС , 79 състав .
ОСЪЖДА всеки от П.М. К. – В.а ЕГН ********** и Б. А.В.Е. ********** от гр.София да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3