№ 125
гр. Н., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620100649 по описа за 2021 година
Производството по делото е предявен иск от „ЮБЦ“ ЕООД за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на НПРС срещу
ответника С. Р. Б. с настоящ адрес в гр. Н. за сумата от 59,97 лв.главница.
Предявения иск е установителен по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземането на сумата от 59,97 лв.главница.
Искът е спрямо ответника Ю.Ю.Р., който е отказал да получи съдебните си книжа и на
основание чл. 44, ал.1 от ГПК се счита за редовно уведомен.
Ищецът сочи, че по силата на договор за мобилни услуги с клиентски на абоната № *** г.
между ответника и „БТК“ ЕАД е имало сключен договор за мобилни услуги, с избран от
длъжника мобилен пакет ***, с месечна абонаментна такса от 23,99лв. за срок от 24 месеца.
Поради неплащане в срок на дължимите месечни сметки от длъжника за четири
последователни отчетни месеца – от м. септември до м. декември 2017 г., договорът бил
предсрочно прекратен и на *** г. бил деактивиран абонамента на ответника към „БТК“
ЕАД.
Ищецът сочи, че съгласно договора, при неплащане на дължими суми и при предсрочно
прекратяване на договора по вина на длъжника, същия дължи на БТК ЕАД неустойка в
размер на оставащата част до края на срок, но не повече от трикратния размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент.
1
Ищецът сочи, че ответникът дължи неустойка за предсрочното прекратяване на договора в
размер на 59,97лв.
Ищецът сочи, че на *** г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД,
което дружество е цесионер и собственик на вземанията по договор за цесия от *** г. на
вземанията срещу ответника по договор за далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД.
Ищцовото дружество, като встъпило в правата на кредитор на валидно правно основание
преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което предявява настоящите
искове.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземането по
заповедта за изпълнение за сумата от 59,97 лв. за неустойка, съществува.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по
заповедното.
Ответникът се представлява от особен представител по делото, който оспорва
исковата претенция, както и това, че ответникът бил уведомен надлежно за извършената
цесия. Такова уведомяване било направено едва с изпращането на исковата молба на *** г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № *** г. по РС Н. се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото)
за сумата от 59,97лв. посочена като неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
По заповедното производство е приложен договор, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника № *** от дата *** г., с клиентски номер
на абоната № *** за избран от абоната тарифен план *** с месечна абонаментна такса от
19,99 лв. без ДДС или от 23.99 лв. Сключеният договор е от *** г.Срокът на договора е за 24
месеца – до *** г.
Въз основа на процесният договор са издадени фактури, обективиращи вида и размера
на дължимите за предоставените телекомуникационни услуги суми, а именно:
С фактура от ***г.на обща стойност 315,99 лв., са начислени суми за корекция за
корекция, дарения и услуги в размер на 59,97 лв., както и други за остатъци по предишни
периоди в размер на 254,08 лв. и лихви в размер на 1,94лв. В детайлизирано приложение-
извлечение за размера на сумите по фактурата се установява, че сумата от 59,97 лв.
представлява неустойка по тарифен план ***.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, приложени по
2
делото, съгл. чл. 25.2, абонатът заплаща ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата и съгл. Чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и
други услуги посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или
период.
Съгласно раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от
ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги, а чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за
забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи
условия. „БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При
неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договорените и
отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни такси, от което
съдът приема, че същия не е изпълнил поетите с договора задължения.
В действителност се установява, че ползване на услуги има само през отчетените по първите
две фактури периоди, но това не освобождава абонатите от задължението да заплащат
ежемесечно дължимата и договорена от тях абонаментна такса, която в случая е в размер на
19,99лв.
Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във
фактурата срок задължението си към „БТК“ ЕАД.
Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не
повече от трикратния размер на месечните такси. Съгласно условията на договора, неговата
месечна такса е в размер на 19,99 лв. без ДДС или 23,99лв. с включен ДДС. Исковата
претенция е в размер на 59,97 лв., което се равнява на трикратния размер на месечната
абонаментна такса без ДДС, т.е три такси от по 19,99 лв.
Съдът намира иска на ищеца за основателен и доказан и следва да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че вземането му за сумата от 59,97 лв., представляващо
неустойка за прекратяването на договора телекомуникационни услуги, съществува.
На *** г. е сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „***“ ООД. По силата на чл.5 от
договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока
изготвено от „БТК“ ЕАД. Видно от Договор за цесия от ***г. сключен между „***“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се установява, че цедентът „***“
ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането си към ответника в размер на
144,48лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „***“ ООД от ***г.
3
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “***” ООД и
от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника, за извършените цесии, но не са представени доказателства
за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите
лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, и това представлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от *** г. на ВКС
по т. д. № *** г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато
това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента
такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме
хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване
на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е
узнал за цедирането на вземането. Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на
назначения особен представител на ответника е надлежно и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. По делото не е спорно, че уведомлението
до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на
особения представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено
изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и
следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № ***г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 3/*** г. по т.д. № *** г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№
2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение
на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална
легитимация по предявения иск.
4
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от „БТК” АД, чрез “***” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника са приложени
към исковата молба и са получени лично от особения представител на ответника следва да
се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1
от ГПК вр. Чл. 79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги договор № *** от дата *** г., с клиентски номер на абоната №
*** за избран от абоната тарифен план *** с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. без
ДДС или от 23.99 лв. Сключеният договор е от *** г. Срокът на договора е за 24 месеца – до
*** г.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като
са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП.
В случая ищцовото дружество претендира вземане в размер на 59,97 лв., представляващо
неустойка за прекратяването на договора телекомуникационни услуги № *** от дата *** г., с
клиентски номер на абоната № *** за избран от абоната тарифен план *** с месечна
5
абонаментна такса от 19,99 лв. без ДДС, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД-София
(VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „***“ ООД, с договор за цесия от ***г., а то от
своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от ***г.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД за
претендираната главница по процесните фактури е установено, както по основание, така и
по размер.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на сумата от 59,97 лв., неустойка е основателен
и доказан и следва да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът е направил по делото разноски в размер на 25лв. за ДТ и 300лв. за особен
представител на ответника, общо 325лв.
Освен тези разноски, ищецът претендира и разноски за юрисконсулско възнаграждение в
размер на 180лв. за исковото производство. Общо се претендират 505 лв.
Съдът намира, искането за разноски неоснователно.
Съдът извърши служебна проверка относно предявените от ищеца спрямо ответника
заявления за издаване на заповед за изпълнение и съответно за предявени искови
производства във връзка с вече издадени заповеди по чл. 415 от ГПК и установи следното:
Спрямо ответника са били предявени две заповедни производства:
По ч.гр.д. № ***г. за сумите от 254,08 лв.– незаплатени далекосъобщителни услуги; 71,84
лв. - мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г. и ч.гр.д. № *** г., приложено
по настоящето дело за сумата от 59,97 лв., неустойка.
Установи се още, че пред РС Н. се води и друго гр.д. № *** г., за сумата от 157,12 лв.
Всички претенции, както тези по заповедните производства, така и тези по исковите
производства, се основават на едно и също облигационно основание –договор, сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника № *** от дата *** г., с
клиентски номер на абоната № *** за избран от абоната тарифен план *** с месечна
абонаментна такса от 19,99 лв. без ДДС или от 23.99 лв. със срок на договора от 24 месеца –
до *** г., приложен и по четирите дела.
За всяко от тези производства, заповедни и искови, заявителят, респ.ищецът „ЮБЦ“ ЕООД
претендира разноски в размер на платените ДТ и адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение е в размер на по 180 лв., а платените по делата ДТ са в размер на по 25лв.
Освен разноските за ДТ и адвокатско възнаграждение по настоящето дело е назначен и
особен представител, за който е платено възнаграждение в размер на 300лв. Така сумата на
6
направените и претендирани разноски за едно вземане, включващо заповедното
производство и исковото производство е в общ размер на 710 лв. За вземанията,
произтичащи от един и същ договор (тези по двете заповедни и по двете искови
производства) ищецът претендира общо 1420 лв., при вземания в общ размер от 217,09лв.,
за които ако бяха предявени в едно производство биха се дължали само 25лв. за ДТ и
евентуалното адвокатско възнаграждение, както и толкова по исковото производство.
Всичко това показва целенасочено поведение на ищеца, той и заявител по заповедните
производства, целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително по размер
вземане.
Съдът намира, че е налице очевидната злоупотреба с права, които дава гражданският процес
за водене на гражданските дела, като вместо предявяване на едно заявление за всички
произтичащи от договора вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са заведени
общо 4 самостоятелни дела. В съответствие с практиката на СЕС, изразена в решение по
съединени дела С- 427/16 и С-428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения
№ 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI на възстановяване подлежат онези разноски, за които
ищецът докаже, че са били действително и необходимо извършени и че са били в разумен
размер. Съдът намира, че направените по настоящето дело разноски не са били необходими,
предвид на обстоятелството, че това дело е можело и да не бъде водено, така както е можело
и заповедното производство, което го обуславя да не се води, а всички вземания да се
поискат в рамките на първото по време заповедно производство - ч.гр.д. № ***г. и
евентуално в първото по време исково производство по гр.д. № *** г. Тази злоупотреба с
процесуалните права, водеща до несправедливо облагодетелстване на едната страна (ищеца
и заявителя по заповедното производство) за сметка на другата (ответника и длъжника по
заповедното производство) и е явно погазване на принципа на чл. 3 от ГПК относно
задължението на страните по гражданските производства да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Ищецът, който нарушава
общите принципи на гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК не може да извлича ползи за
себе си от разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК, особено в случаите, за които вече е известно,
че ответника отсъства от страната и е призован по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК.
Доказателство, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права, е това, че самият той не
е уведомил съда за водените дела за вземания, произтичащи от едно и също основание, като
не е посочил в първото си по време заявление, че предявява частично вземанията си,
произтичащи от договора с БТК, предмет и на настоящето производство, респ. във второто,
че вече има присъдени вземания за главница и лихва. На следващо място не е посочил
относно исковете по чл. 415 от ГПК в рамките на настоящето производство за заведеното
първо по време дело, подчинено на същия договор, което би било основание за тяхното
съединяване по реда на чл. 215, т. 2 от ГПК.
Всичко гореизложено мотивира съда да отхвърли претендираните разноски по делото,
поради нарушаване на принципите на чл. 3 от ГПК за упражняване на предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
7
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските направени от ищеца по заповедното производство в общ размер на 205лв. (25лв.
и 180лв. адвокатски хонорар).
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася и по разноските в
заповедното производство.
Съдът намира, че освен изложените по – горе мотиви относно разноските по настоящето
дело, които в пълна сила важат и за разноските по заповедното производство, като
претендирани в нарушение на принципите на чл. 3 от ГПК добросъвестно и съобразно
добрите нрави упражняване на предоставените им процесуални права, следва да се посочи,
че с определения по въззивни граждански дела №№ 333/2021, 356/2021,356/2021,57/2021,
358/2021, 359/2021 и др. са потвърдени отказите на въззивния съд да присъди исканите по
тях разноски като проява на злоупотреба с права, водеща до значително неравенство на
страните и утежняваща положението на ответника.
Предвид на горното, съдът намира, че искането за присъждане на разноски, направени в
заповедното производство следва да се отхвърли.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД, спрямо С. Р. Б. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че вземането на от
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 59,97
лв. (петдесет и девет лева деветдесет и седем ст.), представляващо неустойка за
прекратяването на договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника № *** от дата *** г., с клиентски номер на абоната № ***, присъдено по
Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В,
ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., за присъждане на разноски в размер на 505 лв. (петстотин и
пет лева), като неоснователно и в нарушение на чл. 3 от ГПК.
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано
от Ю.Б.Ц., за присъждане на разноски в размер на 205 лв. (двеста и пет лева), направени по
ч.гр.д. № ***г. на НПРС, като неоснователно и в нарушение на чл. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
8
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № ***г на НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9