Решение по дело №3035/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1985
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330203035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1985
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № ПД – 16 – ДНСК – 60
/19.04.2022г., издадено от Д. А. П. на длъжност *** Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ - гр.София, с което на „МОНТАЖИ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Изгрев“, ул.„Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Т. Б. Д., на основание
чл.237, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева, за нарушение на чл.137, ал.3, предложение второ от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и че при издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Посочва, че наказателното
постановление, АУАН и Констативен протокол от № 209/07.09.2021г. са
издадени от лица без правомощия, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Сочи, че
при провеждане на административнонаказателното производство са
1
допуснати съществени пороци, при нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН,
съответно – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – изискващи описание и дата на
извършване на нарушението, още – какъв е предмета на нарушението, като от
една страна е описано язовир „Генерал Николаево 3“, а от друга – язовир
„Злати Войвода 4“, също различия в посочения като основание за издаване
АУАН. На следващо взема становище, че не е осъществен състава на
соченото в наказателното постановление нарушение, като язовир „Генерал
Николаево 3“ е включен в списъка на язовирите, нуждаещи се от авариен
ремонт, квалифициран е като такъв с най-голяма степен на опасност, като
съгласно разпоредбата на чл.148, ал.6 от ЗУТ, касаеща действия при
бедствени и извънредни ситуации. Също посочва, че при започването на
строителната дейност е бил налице изготвен технически проект, който е
представен и одобрен, проведени са и съгласувателни процедури, като следва
да бъде приложен реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. В допълнително становище, процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата на
изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна – ДНСК - София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Сочи, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила. Още посочва, че от събраните
по делото доказателства е налице извършен строеж без издадено разрешение
за това. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.04.2022 г. видно от
приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на
11.05.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
2
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Язовир „Генерал Николаево 3” се намирал на около 2.3 км север-
североизточпо от гр. Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив и представлявал
поземлен имот № 62075.700.75 по КК на гр.Раковски, номер по предходен
план – 700075, НТП „Язовира“, в землище на гр.Раковски.
В изпълнение на нареждания на началника на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, служители на РДНСК – Пловдив, сред които и
свидетеля П. С. К. – в качеството и на *** в РДНСК – Пловдив, извършили
проверка на същия обект по документи в Община Раковски, както и на място,
при което установили, че на гореописания язовир „Генерал Николаево 3”
дружество „МОНТАЖИ“ ЕАД било извършило следните дейности:
– Ремонт и възстановяване на основен изпускател;
– Ремонт и възстановяване на преливник, бързоток и
енергогасител;
– Изпълнение на КИС;
– Почистване па наносите от язовирното езеро и определяне на
места за тяхното
депониране;
– Почистване на 500 м участък под язовирната стена;
– Възстановяване на геометрията на стената;
При това от дружеството били изпълнени следните видове СМР:
Короната е стабилизирана чрез насипване с трошено-каменна настилка
фракция 0-40 мм, уплътнена до Проктор 0,92. Преди стабилизирането е
извършено почистване и изкореняване от храстова, тревна и дървесна
растителност.
Ширината на пътя е В=4,00 м. В конегруктивно отношение
представлява насип от уплътнен трошен камък с дебелина мин. 50 см. В
очертанията на преминаването над водостока на преливника, от двата края на
3
пътя, са изпълнени бетонови бордюри е дължина L=5 м.
Възстановена е геометрията на сухия откос от 1:2, като местата с
нарушена геометрия са престъргани до здрава основа минимум 30 см. За
осъществяване па връзка между стар и нов насип са направени набраздявания
на насипа с дълбочина до 50 см. Насипът е изпълнен от изкопаните земни
маси при изграждане на преливника. Върху уплътнения и откосиран насип е
поставен геотекстил 200 гр/м2 и върху него са поставени геоклетки П=20 см,
които са стабилизирани със земни пирони и в тях е насипан хумус.
Възстановени са охранителни канавки в петата на въздушния откос с
обща дължина 238 м. Уловените води се събират в 2бр. събирателни шахти
(измервателни) и от там се заустват в реката. След профилиране е положен
геотекстил 200 гр/м2 и върху нрго са поставени геоклетки Н=5 см, запълнени
с бетон.
Възстановена е геометрията на мокрия откос до 1:2,5. СМР е извършено
по следната технологична схема:
1. Отстраняване на каменната броня в участъците подлежащи на
корекция.
2. Пристъргване до ЗОсм пласт с цел стигане до здрава основа.
3. Полагане на изкопен материал от изкопите па преливника или
материал взет от езерото след почистването от наноси.
4. Полагане на насипа и уплътняване на пластове по ЗОсм. до
достигане на проектните наклони на откосите 1:3,2.
5. Възстановяване на каменната бронировка с камък с едрина
dcp=30cm и откосиране.
Преливник:
Възстановено е преливното съоръжение. Преливният ръб е разположен
приблизително успоредно па хоризонталите. Преливането е едностранно по
дългата му страна (L=l 0 м). Преливният ръб е оформен като практически
профил с полигопално очертание. Широчината па траншеята е 4 м. Наклонът
е 3%.
След траншеята е разположен водосток с дължина 11 м за преминаване
през тялото на стената. Размерите му са В/Н = 4/2.25 м, наклонът - 0.41 %.
4
Каналът след преливника представлява стоманобетонен канал с обща
дължина L=332.75 м. Наклонът на участъка е 0.35 до 1.6 %. Напречното
сечение е правоъгълно с ширина В^4 м и височина Н=1.5 - 1.3 м.
Конструкцията на участъка е отворена правоъгълна рамка, която завършва
със стоманобетонен зъб с размери В/Н = 0.50/1.20 м.
Възстановяване на основен изпускател:
Входна шахта:
Шахтата е възстановена с правоъгълно сечение. Челната стена е с
вертикален отвор, в който се монтират дамбалкени. Дамбалкените са чамови
дъски с размери 80/20/5 см. Над горния отвор е монтирана груба кубична
решетка.
Тръбен участък:
Положена е нова тръба стоманена ф325 с дължина L=25.10 м.
Полагането е извършено чрез изкопаване в профила на вече съществуващия
прорез. Тръбата преминава изцяло през тялото на стената. Изпълнени са 2 бр.
опорни блокове на около 7 м навътре в насипа от водния откос и на около 8 м
навътре в насипа от въздушния откос. Опорните блокове служат и за
укрепване на тръбата.
Изходна шахта.
Възстановени са сухата (апаратна) и мократа (гасителна) камера на
изходната шахта, сухата камера е закрита и в нея са поместени 2 бр.
спирателни кранове DN300 - един азотен и един ремонтен.
Гаситслпата камера е открита с оформена гасителна стена, където се
погасява енергията на изтичащата вода.
Изграждане на контролно измерителна система
За осигуряване иа следенето на състоянието на язовирната стена за
времето на нейната експлоатация са приети следните мероприятия:
- Изграждане на геодезична мрежа.
- Изграждане на профили за измерване на наноси.
- Изграждане на пиезометри.
- Изграждане на водочетни рейки на облекчителни съоръжения.
- Изграждане на брегови кодови водочети в язовирното езеро.
5
Същият строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна стена и
съоръженията към нея на яз. Генерал Николаево 3, общ. Раковски“
представляващ поземлен имот № 62075.700.75 по КК на гр.Раковски, номер
по предходен план 700075, НТП „Язовир“, землище на гр. Раковски, бил
извършен от „МОНТАЖИ“ ЕАД, без одобрен инвестиционен проект и без
издадено от Главен архитект на Община Раковски разрешение за строеж, в
нарушение на чл.137, ал.З, предложение второ и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Също при прегледа на документите било установено, че за горните
действия, на 25.02.2020г. бил подписан протокол за стартиране на ремонтно –
възстановителните дейности, а на 26.01.2021г. от участниците в
строителството бил съставен Констативен акт за приемане на същите
ремонтно – възстановителни работи.
С оглед на горното, на 28.10.2022г. свидетелят П. С. К. съставила АУАН
№ ПД-16 срещу „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК:********* за нарушение на чл.137,
ал.3, предложение второ ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ, който АУАН бил съставен и подписан в присъствието на упълномощено
лице – М. В. С.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел П. С. К. , която подробно описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително
извършените дейности. Съдът намира същите показания за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – цялата административна преписка по
наказателното постановление, като следва да се посочи, че горната
фактическа обстановка не е спорна между страните, факта на извършените на
обекта СМР не се оспорват от дружеството – жалбоподател.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
6
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
РД-13-055 от 08.02.2022г. на началника на ДНСК, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район „Изгрев“, ул.„Лъчезар
Станчев“ № 9 е нарушилп разпоредбата на чл.137, ал.3, предложение второ от
ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ– за това, че в
периода от 25.02.2020г. до 26.01.2021г., е изпълнило строеж на обект – язовир
„Генерал Николаево 3” се намирал на около 2.3 км север-североизточпо от гр.
Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив и представлявал поземлен имот №
62075.700.75 по КК на гр.Раковски, номер по предходен план – 700075, НТП
„Язовира“, в землище на гр.Раковски, без одобрен инвестиционен проект и
без издадено от Главен архитект на Община Раковски разрешение за строеж.
В този смисъл по делото несъмнено се установиха всички съставомерни
по нарушението обстоятелства, а именно – както извършените СМР, така и
липсата на одобрен инвестиционен проект, и издадено от Главен архитект на
Община Раковски разрешение за строеж – обстоятелства, които дори не са
предмет на спор между страните.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
7
наказателното постановление, АУАН и Констативен протокол от №
209/07.09.2021г. са издадени от лица без правомощия, съгласно разпоредбите
на ЗУТ. Както вече посочено – материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
РД-13-055 от 08.02.2022г. на началника на ДНСК, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ – в качеството и на *** в
РДНСК – Пловдив. Що се отнася до въпросния констативен протокол №
209/07.09.2021г., то следва преди всичко да се съобрази, че т.нар.
„констативен протокол“ не е акт, предвиден в ЗАНН, а съставянето на същия
е въведено в практиката в някои случаи - по преценка на съответното
длъжностно лице, за скрепяване на определени обстоятелства (за служебни
нужди), които обстоятелства от своя страна могат да бъдат
доказвани/оспорвани по общия процесуален ред. Ето защо съставянето или не
на констативен протокол няма никакво отношение към законосъобразното
провеждане на административнонаказателното производство, а още по-малко
такова значение би могла да има „компетентността“ на съставителя на
констативния протокол.
На следващо място, съдът намери за неоснователни и възраженията, че
при провеждане на административнонаказателното производство са
допуснати съществени пороци, при нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН,
съответно – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – изискващи описание и дата на
извършване на нарушението, още – какъв е предмета на нарушението, като от
една страна е описано язовир „Генерал Николаево 3“, а от друга – язовир
„Злати Войвода 4“, също различия в посочения като основание за издаване
АУАН.
След запознаване с АУАН и наказателното постановление се
установява, че в същите два непротиворечиво и последователно – навсякъде,
където се описват факти по случая, е посочен като обект единствено язовир
„Генерал Николаево 3“. Друг обект, а именно – се язовир „Злати Войвода 4“
се споменава на единствено място в наказателното постановление и то не при
описание на фактическа обстановка, а при коментар на възражения. Ето защо
очевидно трудно би могло да бъде споделено едно становище, че от
описанието на нарушението в АУАН и наказателното постановление не става
ясно кой е обекта, за който същото се отнася.
8
Също няма спор по делото, че наказателното постановление е издадено
въз основа съставения срещу дружеството жалбоподател АУАН № ПД-
16/28.10.2021г. – указано и в самото наказателно постановление, поради което
и неправилно посочване номера на акта на някоя от последните страници на
същото не мотивира заключението за съществено нарушение чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, в която разпоредба дори не фигурира изискването в наказателното
постановление да се цитира номер на АУАН.
Съдът намери за неоснователно и становището, че не е осъществен
състава на соченото в наказателното постановление нарушение, като язовир
„Генерал Николаево 3“ е включен в списъка на язовирите, нуждаещи се от
авариен ремонт, квалифициран е като такъв с най-голяма степен на опасност,
като съгласно разпоредбата на чл.148, ал.6 от ЗУТ, касаеща действия при
бедствени и извънредни ситуации. Т.нар. „бедствени и аварийни ситуации“ по
смисъла на същата разпоредба не се установяват само въз основа преценката
на строителя за същото, а следва да бъдат констатирани по надлежния ред. В
този смисъл – в случая жалбоподателят сочи само съображения от формален
характер – списъкът, в който е включено обекта, но няма данни (нито твърди)
възлагане на ремонта при такива условия от компетентен орган –
адмипистративнонаказателната преписка не са налице данни от кмета на
община Раковски да е издавана заповед по реда на чл. 49, ал. 1 във връзка с
чл. 48 от Закона за защита при бедствия, за територията на община Раковски.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.137,
ал.3, предложение второ от ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ. Процесното нарушение, по начина, по което е описано в закона е
такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Именно предвид същият формален характер на нарушението, както
обективния и безвиновен характер на отговорността на юридическото лице,
горният извод не би могъл да бъде променен предвид това, че иначе бил
налице изготвен технически проект, който е представен и одобрен, проведени
9
съгласувателни процедури и т.н..
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1, т.1 от Закона за устройство
на територията – за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 50 000 лева. В
случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно –
имуществена санкция от 5 000 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, доколкото в случая съставомерните обстоятелства не са
спорни между страните, същото е проведено с в рамките на едно съдебно
заседание, с разпит на един свидетел. Поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПД – 16 – ДНСК – 60
/19.04.2022г., издадено от Д. А. П. на длъжност *** Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ - гр.София, с което на „МОНТАЖИ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Изгрев“, ул.„Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Т. Б. Д., на основание
чл.237, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева, за нарушение на чл.137, ал.3, предложение второ от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА „МОНТАЖИ“ ЕАД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11