МОТИВИ
към Присъда № 247/09.10.2019г. по НОХД № 3627/2019г. по описа на ПРС, ХХІІн.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Н.Д.Е., ЕГН **********, и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2019г. в гр.Раковски, обл.
Пловдив, при условията на повторност, в немаловажен случай - след като е била
осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужди движими
вещи – пари сумата от 190 лв. и 40 британски лири на стойност 87,20 лв., или
всичко на обща стойност 277.20 лв., от владението на А.И.Б., без
негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
По искане
на подсъдимата и нейния защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност пледира на подсъдимата
да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което
да бъде редуцирано с една трета при условията на чл.58а от НК, предвид реда на
провеждане на съдебното следствие по гл.ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК, и същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Предлага направените
разноски по делото да се възложат в тежест на подсъдимата.
В съдебно заседание
не е предявен граждански иск.
Подсъдимата в съдебно заседание, признава вината си и съжалява
за стореното. Декларира, желание делото да приключи чрез провеждане на
предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава
каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли
съда да й наложи условно наказание.
Адв.Ч.-Т., сл.защитник
на подсъдимата, моли съда да й наложи наказание “лишаване от свобода”, което да
бъде редуцирано с една трета и да се приложи института на условното осъждане,
като не се ангажира с конкретни срокове.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Н.Д.Е. е родена
на *** ***, **, б., б.г., без образование, неработеща, неомъжена, осъждана, ЕГН
**********.
Подс.Н.Е.
била осъдена с присъда по НОХД № 8204/2017г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, ІV н.с., като и било наложено наказание „Пробация“ за извършено от
нея на 19.04.2017г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в
законна сила на 11.04.2018г. Така описаното осъждане обуславя квалификация на
деянието предмет на разглеждане в настоящото
наказателно произвоство, като такова извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, именно след като подсъдимата е била осъдена с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление.
Св.А. Б. живеел в имот - къща с двор, находящи се в **.
Семейството му обитавало втория етаж на къщата. На 09.01.2019г. сутринта св.Б.
заедно със ** си и ** си излезли от дома си, за да отидат на работа, но, като излизали от къщата, само затворили вратите, без да ги
заключат. Около обяд на същия ден подс.Н.Е.
минавала по улицата покрай имота на св.Б., когато й
направило впечатление, че вратата не е заключена и решила да влезе вътре. През
отключената врата подсъдимата се
качила на втория етаж. Там в хола на секционния шкаф видяла оставено портмонето
на св.Б., от него взела една банкнота от 50 лв. и две банкноти от по 10
британски лири. След това взела и пари на стойност 140 лв., която сума била в
банкноти от различен номинал, и която била оставена от св.Б. в чаша в една от
витрините на секцията, в същата витрина в друг негов портфейл била оставена и
сумата от 20 британски лири, която подсъдимата също
взела. След като взела намерените в жилището пари подсъдимата напуснала жилището, като в този момент била видяна
от св.И.З., и отишла в обменното бюро в града стопанисвано от ЕТ“ДИВ“
гр.Раковски, където обменила британските лири в български лева, като там била
обслужена от св.И.В.. Всичките пари по-късно заложила и проиграла в игрална
зала „Елит“, която се намирала в същата сграда в която било и обменното бюро.
По
делото като веществени доказателства са били приобщени два броя СД дискове със
записи от охранителни камери от улицата пред дома на св.Б. и от обменното бюро на ЕТ“ДИВ“
гр.Раковски, като при огледа и извършената техническа експертиза на които се
установява движението на подс.Е.
преди и след извършване на инкриминираното деяние.
Видно от изготвената по делото
стоково-оценъчна експертиза, стойността на 40 британски лири към момента на
извършване на деянието - 09.01.2019 г. е 87.20 лв., при курс на валутата за
деня от 2.18 лв. за лира.
Видно
от заключението на изготвената по делото Дактилоскопна експертиза, двете следи
№1 /иззета от вътрешната страна на стъклото на витрината на секционния шкаф/ и
№3 /иззета от хартиена кутия в детската стая на жилището/,
иззети при огледа на местопроизшествието в дома
на А.И.Б. са годни за идентификация, като следа № 1 съвпада с ляв палец, а
следа № 3 съвпада с ляв малък пръст на подс.Н.Е..
Съдът възприе и
кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица, като изготвени обективно,
с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите не се
оспориха от страните.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимата, направени в
съдебното заседание, от показанията на
свидетелите А.И.Б., Н.С.С.,
И.Г.З., Л.М.З.,
И.В.В. и Н.С.Е., дадени в досъдебното производство, които подкрепят
направеното самопризнание от подсъдимата и са събрани по реда, предвиден в НПК,
както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, заключения
на стоково-оценъчна, дактилоскопна и съдебно-техническа експертизи, протоколи
за доброволно предаване, справка за съдимост и характеристична справка за
подсъдимата, както и приобщените по делото веществени доказателства.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимата, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Това е
така, тъй като свидетелите логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в
настоящото производство – инкриминирания момент, фактът на отнемане на вещите,
вида и характера им, като показанията им се подкрепят и от приложените по
делото писмени и веществени доказателства, които съдът цени като обективни,
достоверни и неоспорени от страните.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимата,
което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 09.01.2019г. в гр.Раковски, обл.
Пловдив, при условията на повторност, в немаловажен случай - след като е била
осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужди
движими вещи – пари сумата от 190 лв. и 40 британски лири на стойност 87,20
лв., или всичко на обща стойност 277.20 лв., от владението на А.И.Б., без
негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
подсъдимата е изпълнила обективните съставомерни признаци на вмененото й престъпление
като на инкриминираната дата в гр.Раковски е отнела чужди движими вещи,
установена по вид и стойност от доказателствата по делото. Това
е било сторено без съгласието на владелеца им, като подсъдимата е
прекъснала с действията си упражняваното от него фактическо господство върху отнетото
имущество и е установил свое владение върху него.
Освен изложеното
деянието е извършено и в условията на повторност по смисъла на чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.28, ал.1 от НК, тоест при по-тежко квалифицирания
състав на кражба.
Това е така, тъй
като подсъдимата е извършила престъплението, след като е бил осъждана с Присъда 76/23.03.2018 г. по НОХД № 8204/2017 г. по
описа на ПРС, ІV н.с., влязла в законна сила на 11.04.2018 г., с която й е било
наложено наказание пробация за срок от две години, при съвкупност от
пробационни мерки по реда на чл.42а, ал.1, т.1, т.2 и т.6 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела
настъпването им. Подсъдимиата е съзнавала противоправността на деянието си, въпреки
което го е осъществила, като умисълът й се обективира от действията й, описани по-горе,
очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и
веществени доказателства, като същевременно в субективен план подсъдимата е
действала със съзнанието за наличието на всеки един от обективните елементи от
фактическия състав на изследваното престъпление.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата й възраст, направените от
същата самопризнания и изразеното съжаление за стореното, както и сравнително невисоката стойност
на отнетото имущество. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът открива в липсата на образователна, трудова и социална
реализация, както и липсата на каквито и да било усилия за промяна на статуса й
в коментираната насока. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, както и съобразявайки, че в настоящия казус производството е
проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по
реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то и налице е основанието за определяне
на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК според която норма при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто
е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета.
С оглед конкретиката на казуса, предвид степента на
обществена опасност на самото деяние, макар личната опасност на дееца предвид
осъжданията му да е по-завишена, то изхождайки, от една страна, от причинения
вредоносен резултат - касае се за отнети вещи, чиито стойности не са високи, от друга страна подсъдимата съдейства за разкриване на
обективната истина, което и наред с изложените по-горе съображения за наличие и
на други смекчаващи отговорността обстоятелства, съвкупно води до извод съда,
че следва наказанието лишаване от свобода да се определи в границите от една до
десет години при превес на смекчаващите вината обстоятелства, без, обаче, да се
изпълва хипотезата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер обстоятелства, обуславящи
приложението на чл.58а, ал.4 от НК, поради което и ОПРЕДЕЛИ наказание,
съобразено с текста на чл.54, ал.1 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ЕДНА ГОДИНА, което е и предвидения в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК специален минимум от една година. Така определеното наказание, предвид
императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен по-горе, Съдът намали с една трета –
тоест с четири месеца, поради което и НАЛОЖИ на подсъдимата наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
При
обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание Съдът,
отчитайки отново приложената справка за съдимост на същата,
от което е видно, че е осъждана на пробация, чийто срок не е бил изтекъл към датата на
инкриминираното деяние, тоест предходното осъждане не е изиграло своя възпиращ
ефект,
поради което и с оглед поправянето и превъзпитанието й,
в какъвто смисъл са визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, е необходимо
така наложеното й наказание “лишаване от свобода” да бъде
реално изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин,
трайни престъпни навици и ниска правна култура на подсъдимия.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 09.01.2019г.,
както и в хода на съдебното производство на същата е била изменена мярката й за
неотклонение в „Задържане под стража”, реализирана на 24.09.2019г., то на
основание чл. 59, ал.2 вр. ал.1,т.1 от НК Съдът ПРИСПАДНА от така наложеното на
подсъдимата Н.Д.Е. наказание лишаване от свобода, времето през което същата е била задържана по реда на ЗМВР на 09.01.2019 г. и НПК, считано от
24.09.2019 г. до влизане в сила на присъдата, като ЗАЧЕТЕ един ден задържане за
един ден лишаване от свобода.
По делото са били приобщени като веществени доказателства 2 бр. СД,
находящи се в кориците на делото, за които Съдът, предвид отпадналата
необходимост от същите, прие, че следва да се унищожат като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата Съдът възложи направените по делото разноски в
размер 321 лв., като осъди същата да ги заплати по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на
Държавата.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.