Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 12.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова
ч.гр.д.№ 7982 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-437 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Ж.Б. с вх.№
1800/02.03.2020 г. относно насочване на принудително изпълнение по отношение на
имот, който жалбоподателят счита за несеквестируем.Жалбоподателят
твърди, че е длъжник по изп.д.№ 20148510401383 при
ЧСИ М.П., образувано по молба на „И.к.“ АД по издаден срещу него изпълнителен
лист като солидарен длъжник.Излага твърдения, че към настоящия момент по силата
на сключена с взискателя спогодба дългът по отношение на него се счита за
изцяло опростен и погасен, но изпълнителното дело не е прекратено, тъй като
взискателят не е поискал това, а и спогодбата не е в кръга на лимитативно
изброените действия за прекратяване на изпълнителното дело.Заявява, че за
защита на интересите му е необходимо провеждане на производство по иск по
чл.439 ГПК или да обжалва извършените от ЧСИ изпълнителни действия.Твърди, че
принудителното изпълнение е насочено срещу негов собствен имот, който счита за несеквестируем, а именно: ½ идеална част от
апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******със
застроена площ от 114,08 кв.м., за което е получил съобщение с изх.№
6443/07.02.2020 г., получено на 17.02.2020 г. за наложена възбрана и
пристъпване към принудително изпълнение, като към момента на подаване на жалбата
действието е извършено.Жалбоподателят твърди, че предприетото изпълнително
действие е незаконосъобразно и неправилно.Излага твърдения, че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 414/16 г. по описа на СГС е провъзгласено за относително
недействително дарение от 04.02.2011 г., обективирано
в нотариален акт за дарение № 24, н.д.№ 9/11 г., с който той е дарил на
съпругата си В.Й.Б., както и последващото дарение от
04.04.2011 г., обективирано в нотариален акт № 73/11
г. по н.д.№ 29/11 г., с който В.Й.Б. е дарила на дъщеря си от предходен брак Ц.А.А.½ идеална част от описания по-горе апартамент.Към
датата на разпоредителната сделка процесната ½ идеална част от имота
обаче е била секвестируема, тъй като към този момент той е бил собственик и на
½ идеална част от апартамент № 5 в гр.София, жк
„*******и на 1/6 идеална част от къща в УПИ V-10 от кв.2 по
плана на с.Берайнци, община Трън, област Перник с
площ от 1075 кв.м., представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72,70 кв.м.Т.е. към момента на извършване на сделката той не
се е отказал от закрилата на чл.444 ГПК и се ползва от цитираната норма
включително и към настоящия момент.Позовава се на мотивите по т.1 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които несеквестируемостта на един имот
следва да се преценява към датата на насочване на изпълнението върху него, т.е.
към момента на налагане на възбрана върху същия.Твърди, че към момента не притежава
друг имот освен този, върху който е насочено изпълнението, като е титуляр на
½ идеална част от него, като на практика не притежава дори и него, тъй
като сделката е относително недействителна само спрямо посочения взискател.Моли съда да постанови решение, с което да
постанови спиране на изпълнителните действия, насочени към описания имот и да
отмени насрочените опис и оценка по отношение на същия.
Длъжникът Р.Ж.Б. е подал и частна жалба с вх.№
23049/23.03.2020 г. против отказ за прекратяване на изпълнително дело №
20148510401383 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изх.№
10352/27.02.2020 г., получен на 19.03.2020 г.Твърди, че отказът е
незаконосъобразен и неправилен, като излага доводи, че съгласно чл.433, ал.1,
т.5 ГПК прекратяването настъпва, когато посоченото от взискателя имущество не
може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество, като прекратяването на изпълнителното дело следва да бъде
постановено /прогласено/ само след проведена процедура по чл.448 ГПК, като
настъпва от момента на обективирането в декларацията
на длъжника в протокола от съдебно заседание, и че преди това съдебният
изпълнител трябва да е предприел и други действия по издирването на
секвестируемо имущество-справки до съответните институции, банки, проучвания,
вземания на длъжника и т.н.Към момента е предприето изпълнение срещу
имот-апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******,
който е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК
по съображения, изложени и в частна жалба вх.№ 1800/02.03.2020 г.Твърди, че
преди насочване на изпълнението върху посочения имот по инициатива на друг
взискател-„Банка Пиреос България“ АД по друго изпълнително дело, от което той е
присъединен към настоящото изпълнително дело, е проведено успешно срещу него
производство по чл.448 ГПК и той се е явил пред СРС по образуваното гр.д.№
69298/19 г. по описа на СРС, 32 с-в.Счита, че са налице предпоставките на
чл.433, ал.1, т.5 ГПК и моли съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело по отношение на него на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК и
да прекрати същото или да върне делото на ЧСИ М.П. с указания за прогласяване
на настъпилото по силата на закона прекратяване.Прави искане за спиране на
изпълнението по чл.438 ГПК.
Постъпила е частна жалба и от В.Й.Б.-трето по отношение
на изпълнението лице срещу действията на ЧСИ М.П. по изпълнително дело №
20148510401383 по насочване на изпълнението върху имот, представляващ
апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******със
застроена площ от 114,08 кв.м.Жалбоподателката счита,
че имотът е несеквестируем както по отношение на нея
в качеството й на трето лице-титуляр на самостоятелно вещно право на ползване,
така и по отношение на съпруга й-длъжник по изпълнителното дело.Излага доводи,
че имотът е несеквестируем, тъй като със спогодба с взискателя „И.к.“ АД дългът по отношение на съпруга й е
опростен и изпълнение не следва да бъде насочвано към каквото и да е имущество
на солидарния длъжник Р.Ж.Б., тъй като той вече няма качеството на такъв.Изпълнителното
действие не е прекратено поради липса на молба от взискателя, а спогодбата не е
сред основанията за прекратяване на същото.Излага становище, че за защита на
интересите си е необходимо да проведе успешно иск по чл.440 ГПК или да обжалва
извършените от ЧСИ принудителни изпълнителни действия по реда на чл.435, ал.4 ГПК.Излага и съображения за необходимостта да бъде конституирана като трето
заинтересовано лице по изпълнителното дело, и че не е била уведомявана за
предприетите изпълнителни действия срещу имота.Твърди, че към момента налагане
на възбраната върху имота тя и съпругът й не разполагат с друго жилище.Излага
твърдения, че на 24.09.2005 г. е сключила граждански брак с Р.Ж.Б., който е
солидарен длъжник по изпълнителното дело.Твърди, че процесният
имот е бил лична собственост длъжника Р.Б., придобит на основание договор за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 109 по н.д.№ 461/2005 г., и че впоследствие той й
е дарил имота с нотариален акт № 24 по н.д.№ 9/2011 г., а на 10.04.2011 г. тя е
дарила по ½ идеална част от имота на двете си деца от предходен брак-В.А.А.и Ц.А.А., като договорът е
оформен с нотариален акт № 73 по н.д.№ 29/11 г., като си е запазила
безвъзмездно и доживотно право на ползване върху дарения имот.Твърди, че на
18.01.2011 г. съпругът й е станал солидарен длъжник о получен от представлявано
от него дружество и негова собственост- „Р.П.“ ЕООД заем от „И.к.“ АД, като
заемът е бил частично погасен, а за останалата част кредиторът е инициирал
производство и въз основа на издадения по него изпълнителел
лист е образувано изп.д.№ 20148510401383 по описа на
ЧСИ М.П..Твърди, че по предявен от кредитора иск с правно основание чл.135 ЗЗД
съдът е обявил за относително недействителни даренията, оформени с нотариални
актове № № 24/2011 г. и 73/2011 г., а учреденото й право на ползване не е
атакувано и продължава да съществува и тя се ползва от него и то е вписано като
тежест в извършения опис на недвижим имот с изх.№ 9868/26.02.2020 г.Излага
доводи, че дори и да беше атакувано, правото на ползване не може да бъде
отменено по реда на чл.135 ЗЗД, тъй като в ЗС са посочени лимитативно случаите,
при които може да бъде отменено правото на ползване по съдебен ред.Поради
изложеното жалбоподателката твърди, че има качеството
на трето лице, притежаващо ограничено вещно право на ползване върху имота,
поради което има правен интерес да обжалва действията на ЧСИ М.П., като предяви
жалба за защита на правото си по реда на чл.435, ал.4 ГПК.Изразява становище,
че изпълнението е насочено срещу имущество, което по отношение на взискателя е
собственост на Р.Ж.Б., който вече не е длъжник на същия взискател и имуществото
е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, тъй
като към датата на извършване на разпоредителната сделка съпругът й е бил
собственик и на ½ идеална част от апартамент № 5 в гр.София, жк
„Младост-2“ и на 1/6 идеална част от къща в УПИ V-10 от кв.2 по
плана на с.Берайнци, община Трън, област Перник с
площ от 1075 кв.м., представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72,70 кв.м.Поддържа, че с извършване на разпоредителната
сделка съпругът й не се е отказал от закрилата на чл.444 ГПК и се ползва от
цитираната разпоредба и към момента, тъй като към момента на дарението той не е
имал такива права, тъй като имотът не е бил единствен и той не би могъл да се
откаже от бъдещи права в случай, че остане само с един имот, тъй като всеки
отказ от бъдещи права е недействителен.Това се е случило на много по-късен етап
с отмяна на дарението, когато този имот става единствен за него по отношение
на кредитора и от този момент възниква
правото му на закрила по чл.444 ГПК.Излага становище, че към момента на
дарението процесният апартамент е представлявал семейно жилище по смисъла на &
1 от ДР на СК, и че вещното право на ползване не е отменяно и към момента
съществува.Позовава се на т.1 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
несеквестируемостта на имота се преценява към момента на налагане на възбраната
върху същия, като поддържа, че нито тя, нито съпругът й притежават друг жилищен
имот освен този, към който е насочено принудителното изпълнение.Твърди, че е
узнала за насоченото изпълнение върху имота от разговор със съпруга й на
21.05.2020 г., като излага доводи, че е допустима преждевременна жалба срещу
обжалваното действие.Моли съда да постанови за незаконосъобразно насочването на
принудително изпълнение върху описания апартамент поради несеквестируемост на
същия както спрямо нея в качеството й на трето лице с учредено право на
ползване, така и спрямо съпруга й-бивш длъжник по изпълнителното дело, да
прекрати принудителните изпълнителни действия , насочени към ½ ид.част от апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******и да отмени извършените до момента
незаконосъобразни действия-опис, обективиран в протокол изх.№ 9868/26.02.2020 г.,
изготвена и предявена оценка на недвижим имот с изх.№ 12482/10.03.2020 г. и
назначаване на съпруга й за пазач.
Взискателят „И.к.“ АД излага доводи за недопустимост на частната
жалба на длъжника Р.Ж. с вх.№ 18000/02.03.2020 г. като недопустима поради просрочие.Оспорва същата и по същество, като излага
твърдения, че е провел успешно иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу
длъжника, поради което се е преминало към опис и оценка на ½ идеална част
от процесния имот.Оспорва управителят на дружеството
взискател да е подписвал споразумение с Р.Б. и свързаните с него дружества след
18.01.2011 г.Оспорва авторството и съдържанието на споразумението от м.11.2019
г.Прави искане за допускане на съдебно-почеркова
експертиза за установяване, че подписът под споразумението не е на Светослав Иванов,
представляващ дружеството.Твърди, че представителят на дружеството взискател не
е подавал и молба за прекратяване на делото, нито е подписал заявлението по
чл.410 ГПК.Взискателят оспорва и частната жалба на
длъжника срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.Моли съда да остави
без разглеждане като недопустима частната жалба на длъжника, респ. да я отхвърли
като неоснователна.По отношение частната жалба на В.Б. излага доводи за
недопустимост на същата и моли съда да я остави без разглеждане, а ако я приеме
за допустима-да я остави без уважение.
Останалите взискатели-„Юробанк България“ АД и В.Б.А.не
вземат становище по частните жалби.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, че жалби
вх.№ № 1800/02.03.2020 г. и 10352/27.02.2020 г. са допустими, но неоснователни,
тъй като към момента на насочване на принудителното изпълнение върху процесния
апартамент същият не представлява несеквестируемо
имущество по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, тъй като с извършването на доброволно
разпореждане с имота в полза на съпругата на длъжника несеквестируемостта е
отпаднала.Излага доводи, че не е налице основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.5 ГПК, тъй като предназначението на Павловия
иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие и след като е снабден с изпълнителен титул кредиторът разполага с
правото да предприеме изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице
по силата на чл.135 ЗЗД и с вписването на исковата молба и на решението по
чл.135 ЗЗД взискателят е получил правото да насочи принудително изпълнение за
паричното си вземане върху един вече чужд имот.По отношение на представените споразумения
взискателят „И.к.“ АД е отрекъл наличието на спогодби
с длъжника и е заявил, че не е подписвал, изпращал или входирал молба с вх.№
19418/09.03.2020 г. в кантората му, с която иска изпълнителното дело да бъде
прекратено.Оспорва като неоснователно и искането за спиране на изпълнението,
тъй като не са налице основанията по чл.432, ал.1 ГПК.По отношение на жалба
вх.№ 39686/09.06.2020 г. изразява становище за недопустимост на същата като
подадена от нелегитимно лице, тъй като съдържанието на правото на ползване е
по-ограничено и не представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС.Същата е и
неоснователна, тъй като с оглед успешно проведения Павлов иск възраженията за
несеквестируемост са непротивопоставими на взискателя.ЧСИ излага мотиви, че учредените преди вписване
на възбраната ограничени вещни права на трети лица в т.ч. учреденото право на
ползване на жалбоподателката върху недвижимия имот не
се влияе от извършването на публичната продан, чрез която ще бъде продадено
правото на собственост в обема му, в който е бил притежаван от длъжника.Моли
съда да остави без уважение частни жалби с вх.№ № 1800/02.03.2020 г. и
23049/23.03.2020 г., вх.№ 39686/09.06.2020 г. на В.Й.Б. да остави без
разглеждане жалба като недопустима, респ. да я остави без уважение като
неоснователна .
Изпълнително дело № 20148510401383 на ЧСИ М.П. е
образувано по молба вх.№ 23060/18.06.2014 г. на „И.к.“ АД против „В.П.“ ЕООД,
„ВИП П.“ ЕООД, „Р.и.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. въз основа на изпълнителен
лист от 10.05.2014 г. на СРС, 25 с-в по гр.д.№ 13082/14 г.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 10.05.2014 г.
на СРС, 25 с-в по гр.д.№ 13082/14 г. за осъждане на „В.П.“ ЕООД, „ВИП П.“ ЕООД,
„Р.и.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. да заплатят солидарно на „И.к.“ АД сумата от
50 000 лв., произтичаща от запис на заповед, издаден на 18.01.2011 г. със
законната лихва за периода от 12.03.2014 г. до изплащане на вземането и
разноски по делото в размер на 1 000 лв. държавна такса.
По молба вх.№ 26898/25.06.2015 г. на „И.к.“ АД на
основание чл.456 ГПК е присъединен и изпълнителен лист от 15.06.2015 г. на СГС,
VI-7 с-в, т.д.№ 3416/15 г. за осъждане на „Р.П.“ ЕООД с
предишно наименование „В.П.“ ЕООД, „ВИП П.“ ЕООД, „Р.и.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, Р.Ж.Б.
да заплатят солидарно на „И.к.“ АД главница в размер на 40 000 лв.,
представляваща дължима, но неплатена сума по договор за заем от 18.01.2011 г.; възнаградителна лихва в размер на 166,67 лв. за периода
18.01.2011 г.-28.01.2011 г.; наказателна неустойка по чл.8 от договора за заем
от 18.01.2011 г. в размер на 25 000 лв.; мораторна неустойка в размер на
176 540 лв. за периода 28.02.2011 г.-12.08.2014 г. и законната лихва върху
дължимата главница от датата на образуване на арбитражното производство до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 6 565,94 лв.-направени
разноски в арбитражното производство.
По делото са присъединени като взискатели: „Банка Пиреос
България“ АД /преобразувана в „Юробанк България“ АД/ с удостоверение на ЧСИ М.Б.по
изп.д.№ 20128380409252 за вземане срещу длъжниците „Р.П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „ВИП П.“ ЕООД, „Р.и.“
ЕООД, Р.Ж.Б. и „Л.П.“ ЕООД; „ВИ П.“ ЕООД с удостоверение от ЧСИ М.М.по изп.д.№ 20147860400538 и изп.д.№ 20147860400539 за вземане срещу Р.Ж.Б. и В.Б.А.с
удостоверение от ДСИ Е.С.по изп.д.№ 20191740400010 за
вземане срещу Р.Ж.Б., както и с удостоверение от ЧСИ М.М.по
изп.д.№ 20127860404036 за вземане срещу длъжника Р.Ж.Б.
и Ц.А.А..
Видно от нотариален акт № 109 по н.д.№ 461/22.04.2005 г. Р.Ж.Б.
е закупил от „Д.“ ЕООД апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******със застроена площ от 114,08 кв.м.
С нотариален акт № 15 по н.д.№ 92/2010 г. Р.Ж.Б. е
учредил договорна ипотека върху описания апартамент за обезпечаване на
вземането на кредитора „Банка Пиреос България“ АД към
кредитополучателя „В.П.“ ЕООД и/или солидарния длъжник Р.Ж.Б. до размера на
главницата от 70 000 Е.заедно с дължимите лихви, неустойки, разноски по
договор за банков кредит № 033/2007 от 16.01.2008 г. и анекс А03-033/2010 от
02.09.2010 г.
С нотариален акт № 24 по н.д.№ 9/04.02.2011 г. е оформен
договор, с който Р.Ж.Б. е дарил на съпругата си В.Й.Б. описания по-горе
апартамент.С нотариален акт № 73 по н.д.№ 29/04.04.2011 г. В.Й.Б. е дарила на
сина си В.А.А.и на дъщеря си Ц.А.А.по
½ ид.част от описания имот, като дарителката
си е запазила докато е жива безвъзмездно правото на ползване върху дарявания
имот.
С решение от 29.08.2018 г. СГС, I ГО, 13 с-в, по гр.д.№ 414/16 г. е
прогласил за относително недействителни на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по
отношение на „И.к.“ АД договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 24 по н.д.№ 9/2011 г., с който Р.Ж.Б. е дарил на съпругата
си В.Й.Б. процесния апартамент до размер на ½ идеална част, както и
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 73
по н.д.№ 29/2011 г., с който В.Й.Б. е
дарила на дъщеря си Ц.А.А.½ идеална част от процесния недвижим имот, като е отхвърлил исковете за
останалата ½ идеална част.Решението е влязло в сила на 23.10.2019 г.
С постановление от 20.06.2019 г. ЧСИ М.П. е прекратил
изпълнението във връзка с изпълнителен лист, издаден на 10.05.2014 г. от СРС на
основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№ 13082/14 г. на СРС, 25 с-в
с взискател „И.к.“ АД.
По делото е представена спогодба от 26.11.2019 г.,
сключена между „И.к.“ АД /кредитор/, „Р.П.“ ЕООД /с предходно наименование „В.-П.“
ЕООД /заемополучател/ и Р.Ж.Б., заменен от „Л.П.“
ЕООД и „Е.П.“ ЕООД /съдлъжници/, с която страните са
се спогодили, че кредитополучателят и главен длъжник по договора за заем от
18.01.2019 г. и 19.01.2011 г. е „Р.П.“ ЕООД, като кредиторът „И.к.“ АД е
заявил, че физическото лице Р.Ж.Б. не е негов длъжник за никаква сума нито по
заем, отпуснат по договор от 18.01.2011 г., новиран с договор от 19.01.2011 г.,
нито по изпълнителния лист от 15.06.2015 г. по т.д.№ 3416/15 г. по описа на
СГС, нито по арбитражно решение от 29.12.2014 г. по арб.д.№
14081201 на АС-София.Посочено е, че задължението на Р.Ж.Б. по издадения
изпълнителен лист от 15.06.2015 г. и Арбитражно решение от 29.12.2014 г. по арб.д.№ 14081201 с подписване на настоящата спогодба се
счита изцяло погасено и отменено и не може да бъде принудително събирано, като
подписването на спогодбата се счита и за валидно основание за прекратяване на
изпълнителното производство по изп.д.№ 1383/14 г. по
описа на ЧСИ М.П. по искането на която и да е страна по спогодбата по отношение
на Р.Ж.Б..
С протоколно определение от 07.02.2020 г. на СРС, 32 с-в,
гр.д.№ 69298/19 г. е прекратено производството по делото по чл.448 ГПК с взискател Банка „Пиреос България“
АД и длъжник Р.Ж.Б. поради изчерпване предмета на производството.
Със съобщение изх.№
6443/07.02.2020 г., получено на 17.02.2020 г. ЧСИ М.П. е уведомил Р.Ж.Б. за
наложена възбрана за обезпечение на вземането на взискателя на ½ ид.част от апартамент № 13 в гр.София, жк
„*******със застроена площ от 114,08 кв.м. и пристъпване към принудително
изпълнение, като е насрочил за 26.02.2020 г. опис и оценка на имота.
На 26.02.2020 г. е
съставен протокол за извършен опис и оценка на посочения имот изх.№ 9868, в
който е отразено и учреденото право на ползване в полза на В.Й.Б..В протокола е
отразено, че взискателят се е явил лично на описа, като имотът му е оставен за
пазене.В протокола е отразено, че върху имота е учредена договорна ипотека в
полза на „Банка Пиреос България“ АД, както и
учреденото пожизнено право на ползване в полза на В.Й.Б..Достъпът до имота е
осигурен доброволно от длъжника Р.Ж.Б..
На 10.03.2020 г. на длъжника е предявена оценката на
имота, за което е съставен протокол изх.№ 12482.
С постановление, обективирано в
съобщение изх.№ 10352/27.02.2020 г., получено на 19.03.2020 г., ЧСИ М.П. е отказал
да прекрати изпълнителното дело, тъй като не са налице основанията за
прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.5 и т.6 ГПК.
Видно от представената искова молба и извадка от портала
за достъп до съдебни дела на СГС на 26.06.2020 г. длъжникът е завел иск с
правно основание чл.439 ГПК срещу „И.к.“ АД, като се е позовал и на подписаната
на 26.11.2019 г. спогодба.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната
жалба на В.Й.Б. е недопустима.Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася
за движима вещ, се намират във владение на това лице.В случая под владение се
има предвид фактическото състояние, а не правото на владение като едно от
правомощията на собственика или на носителя на ограничено вещно право на
ползване.Жалбоподателката излага твърдения, че
притежава вещно право на ползване върху имота, не и че е била в негово владение
към датата на насочване на изпълнението върху него.Доколкото жалбоподателката не е въвела твърдения за осъществявано
владение върху имота и с жалбата не е представила доказателства в тази насока
следва да се приеме, че в случая липсва право на жалба срещу действията на ЧСИ
по насочване на изпълнение върху процесния имот
/в този смисъл-Опр. № 2523/21.07.2016 г. по
ч.гр.д.№ 3332/16 г. на САС, трети състав; Опр. от
20.05.2020 г., САС, ч.гр.д.№ 1432/20 г.; Опр. №
1135/01.04.2019 г., ч.гр.д.№ 1424/19 г., САС; Опр. №
3059/09.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4527/18 г., САС; Опр.
№ 1993/26.06.2018 г., ч.гр.д.№ 2784/18 г., САС, 2 с-в/.В този смисъл са и
разясненията по т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д.№ 4/17 г. на ОСГТК на ВКС и
т.4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/15 г. на ОСГТК на ВКС.От протокола от 26.02.2020
г. е видно, че в деня на описа имотът не се е намирал във владение на жалбоподателката, а на длъжника.Самата жалбоподателка
твърди, че е узнала случайно от съпруга си /длъжник/ за насоченото изпълнение
върху имота.
Наведените твърдения, че
частта от процесното жилище, принадлежаща на жалбоподателката е несеквестируемо,
са ирелевантни при разглеждане на жалби на трети лица. Те са относими само в
случаите, в които жалбата е депозирана от длъжника.
Поради изложените съображения жалбата на
В.Й.Б. се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Частната жалба на Р.Ж.Б. с вх.№ 1800/02.03.2020 г.
относно насочване на принудително изпълнение по отношение на имот, който
жалбоподателят счита за несеквестируем е подадена в
срока по чл.436, ал.1 ГПК.Съгласно т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила
поради несеквестируемост на вещ, върху която е
насочено изпълнението, до изтичане на едноседмичен срок от връчването на
съобщението за насрочване на проданта.Съобщението за насрочената продан е
връчено на длъжника на 17.02.2020 г., поради което жалбата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо.
Настоящият
съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна.Жалбоподателят обжалва
насочването на изпълнение върху имот, представляващ ½ идеална част от
апартамент № 13, находящ се в гр.София, жк „*******апартамент № 13, с който се е разпоредил
безвъзмездно в полза на съпругата си.Налице е трайна съдебна практика, че с
извършването на доброволно разпореждане от длъжника с имота несеквестируемостта
е отпаднала, тъй като длъжникът сам се е лишил от предоставената му от закона
защита /Р № 456/25.06.2010 г., гр.д.№ 1294/09 г. на ВКС, IV ГО; Р №
170/11.05.2010 г., гр.д.№ 100/10 г., ВКС, IV ГО; Р №
1206/19.12.2008 г., гр.д.№ 3864/07 г., ВКС, III ГО и др./.При
това положение процесният имот не е несеквестируем и насочването на принудително изпълнение
върху него не е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител.Всяко
разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с
тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от
закона обезпечение на техните вземания. Ирелевантно е
обстоятелството дали по време и след разпореждането с имота длъжникът е
разполагал с друго имущество, тъй като вследствие разпоредителната сделка той е
изразил воля, че това имущество не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта /Опр. №
777/30.10.2019 г. по гр.д.№ 2274/19 г., IV ГО на ВКС/.
По делото е представено и влязло в
сила решение, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение
на процесния имот на
взискателя „И.к.“ АД срещу длъжника Р.Ж.Б. и
на приобретателя- В.Й. БорисоваТ.е.
в отношенията между взискателя, длъжника и приобретателя на имота се счита, че към момента на насочване
на изпълнението върху имота същият е собственост на прехвърлителя
и длъжникът не може да възразява, че при обявяването на прехвърлителната
сделка за относително недействителна спрямо кредитора му, последният не би
могъл да посегне върху правото, което е предмет на сделката.Когато едно лице се
разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава
гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му и няма
логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да
бъде уважен иск по чл.135 ЗЗД.След извършване на разпоредителната сделка
длъжникът не може да възразява за приложението на чл.444 ГПК /Р №
357/11.05.2010 г., гр.д.№ 100/10 г. на ВКС, IV ГО; Р №
456/25.06.2010 г., гр.д.№ 1294/09 г. на ВКС, IV ГО по чл.290 ГПК/.Поради
изложените съображения частната жалба с вх.№
1800/02.03.2020 г. на Р.Ж.Б. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
установената секвестируемост на имота, върху който е
насочено изпълнението, неоснователна се явява и частната жалба с вх.№ 23049/23.03.2020
г. против отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20148510401383 по описа
на ЧСИ М.П. на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК, обективиран
в съобщение с изх.№ 10352/27.02.2020 г.Съгласно цитираната разпоредба
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от
взискателя имущество не може да бъде продадено или не
може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.По
делото е установена секвестируемост на процесния имот, не е установено, че същият не може да бъде
продаден, поради което отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на посоченото основание е законосъобразен.
Доводите за наличие на
спогодба от 26.11.2019 г. с кредитора и за опрощаване на дълга са ирелевантни към предмета на настоящото производство, тъй
като настъпването на този факт не е основание за прекратяване на изпълнителното
производство, още повече че взискателят не е поискал
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК.Напротив,
същият оспорва положения от представител на дружеството подпис.Изложените от въззивника доводи във връзка с представената спогодба
касаят обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителния титул, относими са към съществуване на притезанието,
удостоверено в изпълнителния лист и преценката им е извън правомощията на
съдебния изпълнител.Същите са относими към
производството по предявения от длъжника иск по чл.439 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допускат направените доказателствени искания на взискателя
и ответник по частната жалба „И.к.“ АД и на жалбоподателя за назначаване на графологическа експертиза за установяване дали подписът под споразумението е на представляващия
дружеството.С оглед изхода на спора искането на
жалбоподателя по чл.438 ГПК следва да се остави без уважение.Недопустимо е
спирането на настоящото производство извън цитираната разпоредба до приключване
на друго съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.Й.Б. с вх.№ 39686/09.06.2020 г., като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „И.к.“ АД и на Р.Ж.Б. за допускане на графологическа
експертиза, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на Р.Ж.Б. с вх.№ 1800/02.03.2020 г. относно насочване на
принудително изпълнение по отношение на имот, който жалбоподателят счита за несеквестируем и с вх.№ 23049/23.03.2020 г. против отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение с изх.№ 10352/27.02.2020 г., като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Р.Ж.Б. за спиране на изпълнителното дело
на основание чл.438 ГПК, като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.В частта, с която
частната жалба на В.Й.Б. е оставена без
разглеждане решението има характер на определение и може да се обжалва с частна
жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.