Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 31.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав,
в открито заседание на 01.07.2011г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. П.
при
секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия П. гр. д. №. 62 по описа за
2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за сумата 2500 лв и се води на осн. пар.
4в ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 72 от ЗС.
Ищците- В.А.П., М.М.М. и П.А.Б. твърдят в
исковата молба, че съгл. Удостоверение №. 1280/ 02.04.1982 г. на Общински
народен съвет Михайловград, на наследодателя им А.П.М. било дадено правото на
ползване по отношение на имот- празно място от 500 кв. м., в местн. ”Под
Кацарското”. Имотът е предаден с Протокол №. 73/ 26.05.1981 г на ИК на ОНС като
празно място. В последващите години в него са направени следните подобрения: 22
овощни дръвчета, 7- метров бунар с бетонови пръстени и тръба за помпа. Извършването
на тези подобрения е удостоверено с Протокол №. 15/62 от 13.12.1994 г. на
Поземлена комисия /ПК/, гр. Монтана и Протокол от 26.08.1997 г. на ТСУ при
Община Монтана. Твърдят още, че до момента на подаване на исковата молба имотът
ведно с подобренията се ползвал от тях- ищците и посочения им наследодател. Със
заповед на кмета на гр. Монтана №. 2258/ 26.05.2006 г. им е признато право на
собственост по реда на пар. 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта била оспорена
от ответниците и с решение на Адм. съд-Монтана от 06.07.2007г. била отменена
като незаконосъобразна, а преписката –върната за нова преценка с указания. Предвид
изложеното се обръщат към съда с искане да бъдат осъдени ответниците да им
заплатят сумата, с която стойността на имота се е увеличила вследствие на
извършените подобрения, описани в Протокол от 28.08.1997 г. на ТСУ при Община
Монтана.
След дадени указания от съда конкретизират
претенцията си, за което представят молба / 21.02.2011 г. В същата за заявили
цена на иска- 2500 лв за следните подобрения и насаждения: 2 ябълки, 6 сливи, един
орех, храсти арония, на обща стойност 600 лв; Геран 7 метра дълбок с бетонни
пръстени, тръба 7 метра, на обща стойност 1550 лв; Водна инсталация за вода от
язовира- тръба 6 м, 2 бр. колена, спирателен кран- на обща стойност 250 лв;
Ограда от 7 бр. бетонни стълба и бодлива тел- 70 лв; Електрически стълб- 80 лв.
посочени са и съответните години на извършване на подобренията. По същество на
спора претенцията им се поддържа по основание, а по размер- за сумата 780 лв, чрез
упълномощения им процесуален представител адв. Г. Ц., който развива доводите си
в „пледоарни бележки”. Оспорва насрещния иск с тезата, че обезщетение за
неползване може да претендира само собственикът. Ищците са станали собственици в
края на 2008 г., признато им право по адм. д. №. 53/2008 г. на МАС, а
ответниците не ползват имота повече от две години назад във времето. От тогава
е започнала да тече и погасителната давност, а не както се заявява от
противната страна.
Ответниците М.М.А., А.М.А. и Л.М.Ц., оспорват
иска изцяло. В своевременно подадения от тях писмен отговор на исковата молба заявяват,
че подобренията в ползвания имот не са извършвани до датата на която им е
възстановен като наследници на Младен А.М.- 23.12.1992 г., респ. до 13.12.1994
г. В тази връзка се позовават на Протокол №. 15/ 62 на ПК Монтана за
предоставено им право на ползване на нива от 1, 715 дка. Оспорват същия, представен
от ищците и по-точно изобразения на гърба му чертеж / 30.04.1996 г, при
съставянето на който не са присъствали и не знаят. Оспорват и другия представен
с исковата молба Протокол/ 26.08.1997г., който не е официален документ, съставен
е без тяхно присъствие и много след решението на ПК по възстановяване на
собствеността. Въпреки предоставеното им право на ползване до окончателно
приключване процедурата по възстановяване на имота им от 13.12.1994 г., ответниците
не им го отстъпват и продължават да го ползват неправомерно. При това нямат
качеството на добросъвестни или недобросъвестни владелци. Оспорват твърдените
от ищците подобрения и насаждения. Отделно излагат възражение за погасителна
давност, 5-годишна, която е изтекла, считано от протоколното решение на ПК
15/62 от 13.12.1994 г.
С отговора ответниците предявяват насрещен иск
против първоначалните ищци- за сумата 1200 лв, която претендират поради
лишаването им от възможност да ползват процесния имот, за период 5 години назад
от завеждането му т. е. от м. 03.2006 г. Твърдят, че с Протокол 15/62 на ПК
Монтана от 13.12.1994 г. в качеството си на собственици с възстановено право на
собственост по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ / която процедура окончателно е
приключила с влязло в сила решение на 16.04.2008 г. по адм. д. №. 53/ 2008г. на
МАС/, са придобили на годно правно основание качеството си на ползватели върху
описания имот / от общо възстановените им 6, 000 дка в местн. ”Сулимагина
ливада”землище Монтана. Имотът по исковата молба от 0, 500 дка. е част от
предоставените им за ползване 1, 715 дка. Поради неотстъпването му от
ответниците до момента са лишени от възможност да го отдадат под наем. За това
предявяват насрещния си иск /увеличен по размер на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК/. Подробно
развиват доводите си в представени писмени бележки.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани
са заключения на три експертизи: техническа, агрономическа и икономическа.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
във връзка със становищата на страните и съобр. Чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от събраните
доказателства е установено, че на наследодателя на ищците- А.П.М., починал на 09.11.1985
г., с удостоверение №. 1280/ 02.04.1982 г. било предоставено право на ползване
на земя от Общ. НС- Михайловград / в приложение на ПМС №. 1 от 1981 г. /, описана
в същото като празно място от 0.500 кв. м., в местн. ”Под Кацарското”, землище
гр. Монтана. Имотът се ползвал от наследодателя на ищците, а след смъртта му и
до предявяване на иска- от тях. Безспорно е, че същият имот е част от имотът, предмет
на протоколно решение №. 15/62 от 13.12.1994 г. на ПК гр. Монтана, с което на
наследниците на Младен А. xxx/ вкл. ответниците/ се предоставя право на
ползване върху нива от 1, 715 дка, в местн. ”Сулимагина ливада”. В това решение
изрично е записано, че са им признати за възстановяване в същата местност общо
имоти с площ 6.000 дка в реални граници, с решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
взето с протокол №. 26х от 23.12.1992 г. на ПК /л. 36 и 38 от делото/.
На 02.07.1992 г. ищцата М.М. xxx молба за
извършване оценка на предоставения им за ползване имот от 0, 500 кв. м. / по
исковата молба/, в която е записала 7 бр. дървета и бунар- 7метров. В отговор е
съставен оценителния протокол от 05.11.1992 г. от назначена комисия от кмета на
Общината. Видно от протокола е оценена земя за земеделско ползване с площ 600
кв. м. и посочени 7 бр. овощни дървета /л. 41 и 44/.
От приложеното на л. 40 от настоящето дело
писмо изх. №. 2625/05.12.1994 г. е видно, че Общ. поземлена комисия гр. Монтана
е уведомила няколко лица- ползватели, между които и ищцата М.М., че на 15.12.1994
г. ще извърши предварителен въвод на наследниците на Младен А.М. върху
незаетите с трайни насаждения и постройки части от признатия им с протокол №.
26х от 23.12.1992 г. „ бивш техен имот в м. Сулимагина ливада”. В тази връзка
са показанията на свид. Валери Първанов, тогава секретар на ПК- Монтаан, извършил
въвода във владение в присъствие на първите двама ищци и изработил оспорения
чертеж на гърба на протокол №. 15/62 от 13.12.1994 г. С писмо изх. №. І-Ж-335/
19.07.2000 г. на кмета на Община Монтана до ищцата М.М. и до ответницата М.
Млаеднова, са уведомени по повод подадена жалба от последната, че специално
назначена комисия във вр. пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказала правото на
заплащане от ползвателите / н-ци на А.П.М./ на процесното място, поради това, че
не са налице условията на пар. 4б т. е. „ няма засадени трайни насаждения и
това не е единствен имот на ползвателите на територията на общината”.
Относно предоставената на ищците през 1982 г. земя
за ползване от 0, 500 кв. м. са водени и приключили две административни
производства в Адм. Съд – Монтана- адм. д. №. 185/2007г. и адм. д. №. 53/ 2008
г., по реда на пар. 62 ПЗР ППЗСПЗЗ. От решенията по тези дела, приложени на л. 7
и л. 45/ е видно, че са отменени съответните заповеди на кмета на Общината-
заповед №. 2258/ 26.05.2006г. и заповед №.1886/ 22.08.2007 г., с които на
ищците, като насл-ци на А.П.М. е признато правото да придобият собствеността по
реда на пар. 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, означен с №. 1421
от 614 кв. м., по помощния план на зона ”Парта”, местн. „Кацарското”. Второто
решение е влязло в законна сила на 16.04.2008 г.
За изясняване спора от фактическа страна са
изслушани показания на свидетели и заключения на назначени експертизи. Ангажираните
от ищците свидетели поясняват, че кладенецът в мястото е правен от
наследодателя на ищците през 1981 г., който насадил и дръвчета, поставил и
електрически стълб / платен заедно с други хора от района/. От около 3-4 години
„В. нищо не засажда, а само ходи есенно време да го оре, ора го есента на 2010
г”/свид. А.И. /. „2010 г мисля, че той го коси и го ора това място”/ свид. Христо
Г..
Вещото лице В. Р. при извършения оглед на
място е констатирала, че има геран в североизточната част на процесния имот, с
бетонови пръстени и тръба 1 цол, които оценява за 650 лв. Видяла е тръба за
водна инсталация с дължина 6, 25 м- за 86 лв. Ел. стълб се намира извън имота и
е в сервитута на пътя, поради което не го оценява. Оградата от три реда бодлива
тел е разрушена и бетоновите колове са счупени, поради което не я оценява.
Вещото лице Тодоор С. е извършил оглед на
място във връзка с оценяване на трайните насаждения в имота. От заключението му
е се установява, че описаните в него овощни дървета са със завършил плододаващ
период и не ги оценява като овощен плододаващ вид, а като дървесина за
отопление. Всичко дървесина за отопление по заключението му – 885 куб. см. за
44, 25 лв.
Вещото лице Л. З. е изготвила заключение във
връзка с размера на наема на процесния имот / по претенцията в насрещния иск/, като
е изчислила размера му за една година- 240 лв или по 20 лв за месец.
Съдът възприема заключенията на вещите лица
като дадени обективно и безпристрастно.
С оглед на така приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Лицата, ползвали земеделски земи на основание
актове на Президиума на НС, на ДС и на МС и извършили върху тях подобрения до
влизане в сила на ЗСПЗЗ- 04.03.1991 г. - имат право на заплащане на сумата, с
която се е увеличила стойността на имота, т. е. те се приравняват на добросъвестните
владелци- подобрители съгл. разпоредбата на пар. 4в от ПЗР ЗСПЗЗ. В такова
качество ищците обосновават активната си легитимация в настоящето производство.
То обаче е оспорено от ответниците на първо място с възражение за погасителна
давност. В случая съдът приема за основателно това възражение, предвид
събраните доказателства за предоставено право на ползване с протоколно решение №.
15/62 от 13.12.1994 г. на ПК гр. Монтана и въвода във владение на ответниците, от
който момент ищците са изгубили качеството на ползватели – добросъвестни
владелци по смисъла на чл. 72 от ЗС и са станали държатели на имота, върху
който са продължили да упражняват фактическа власт. Владението им е било
смутено както с този факт, така и с последващите действия на ответниците, за
които по делото са събрани доказателства. Един от тях е писмения отказ на
общината да заплатят процесното място, за което са уведомени още през м. 07.2000
г. /л. 39/.
Материалноправният въпрос за началния момент, от
който започва да тече погасителната давност за предявяване на вземане за
подобрения по чл. 72 ЗС обуславя изхода на правния спор по делото. По този
въпрос е задължителна практиката на ВС и по-специално-т. VІ на ППВС №. 6/ 1974
г., съгласно която вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот,
става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на
прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на
собственика или най- късно от деня, когато владението бъде смутено от
собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В
случая е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която е изтекла
много преди завеждане на исковата молба по настоящето дело /и преди
административните производства по издадените заповеди на кмета на Общината за
трансформиране правото на ползване в право на собственост за ищците/, поради
което претендираното вземане по чл. 72 ЗС е погасено. При това положение
исковата претенция е неоснаветлна и следва да бъде отхвърлена само на
посоченото основание. Отделно от него искът не намира опора и в доказателствата
– констатациите на техническата и агрономическа експертизи относно наличие и
съществуване на претендираните за заплащане подобрения, стойността им към
момента на постановяване на решението, както и с оглед времето на извършване на
част от тях / напр. водна инсталация, след влизане в сила на ЗСПЗЗ/.
Предявеният насрещен иск се подкрепя от
доказателствата по делото, изложени по-горе. Въз основа на тях може да се
направи извод за това, че ответниците по този иск без правно основание са
държали имота на ищците и така са ги лишили от възможност да го ползват през
претендирания период от 5 години назад. Съобразно заключението на в. л. Л. З.
искът е доказан по размер- наемът на имота за една година възлиза на сумата 240
лв, а за 5 години – на сумата 1200 лв, която следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от завеждането му т. е. от 18. 03.2011 г.
При очертания изход на спора на ответниците по
първоначалния иск следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в
производството- общо сумата 130 лв / 50 лв- д. такса и 80 лв- възнаграждение за
в. лице/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.А.П., М.М.М. и П.А.Б.,
тримата с адрес за призоваване и съобщения: гр. Монтана, ул. Н. Р. №. 1. срещу М.М.А.,
А.М.А. и Л.М.Ц., тримата със съдебен адрес:xxx, за заплащане на сумата 2500 лв-
претендирана като стойност на извършени подобрения, с която се е увеличила
стойността на предоставения им за ползване през 1982 г. имот, а именно: празно
място от 500 кв. м., в местн. ”Под Кацарското”, землище гр. Монтана и
възстановен като собствен на ответниците / имот №. 1421 по помощния план на
зона „Парта”, местн. „Кацарското”/, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А. Петровс ЕГН xxxxxxxxxx, М.М.М. с
ЕГН xxxxxxxxxx и П.А.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx / адрес по-горе/ да заплатят на М.М.А.,
А.М.А. и Л.М.Ц. / адрес по-горе/ сумата 1200 лв- обезщетение за лишаване от ползване
на имота, описан по-горе, за период от 5 години назад- т. е. от 18.03.2006 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска- 18. 03.2011 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата130 лв- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: