№ 3421
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511678 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 16. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 1264/2021 год. на СРС ІІ ГО 168
състав са отхвърлени исковете на С. Б. П. срещу ЗАД А. АД осъдителни искове с правна
квалификация чл. 405 ал. 1 КЗ са сумата от 196.56 лева, ведно със законната лихва от 11. 01.
2021 год. до окончателното плащане на вземанията, и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД са сумата 23.67
лева за процесен период, като неоснователни.
С решението са възложени разноските на ищеца, с оглед изхода на спора пред първата
съдебна инстанция.
С въззивна жалба ищецът е недоволен от така постановеното първоинстанционно съдебно
решение. Позовава се на неправилност и необсъждане в цялост на приложени по делото
писмени доказателства. В тази връзка счита, че застрахователят дължи изплащане на
застрахователно обезщетение в пълен размер, след като се касае за новонастъпило
застрахователно събитие, покрито от Общите условия на застраховката, което е било
установено от приетата по делото САТЕ.
Иска се ново решение за отвяна на обжалваното, като неправилно и незаконосъобразно, с
уважаване на исковете, ведно със законна лихва от подаване на претенциите в съда 11. 01.
2021 год. до окончателно плащане на сумата. Претендират се разноски. Прави се възражение
за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Ответното дружество депозира отговор на жалбата, като счита решението за правилно и
1
законосъобразно. Въззивната жалба е неоснователна и необоснована на изложени
съображения.
Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване изцяло на решението като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, сторени в настоящето производство.
По реда на чл. 267 ГПК е постановено разпореждане на съда към което се препраща с
оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд по реда на чл. 266
ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Застрахователно обезщетение
Чл. 405. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
(2) Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго
в застрахователния договор.
(3) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или
изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли
правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от
застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество,
той е длъжен да върне на застрахователя
полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя
във връзка с възникналата вреда.
Изготвен по реда на чл. 140 ал. 1 ГПК проект за доклад от районния съдия, който е
изчерпателен, добре аргументиран и обоснован. Проектът е с правилно разпределена
доказателствена тежест – на ищеца : да докаже сключването на договор за имуществено
застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество
са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на
настъпването им, както е че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил
2
уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението.
Отделени са безспорните и ненуждаещите се от доказване обстоятелства.
Съобразно чл. 45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Не се спори по делото, че правната квалификация е по чл. 405 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на обезщетение на търпените имуществени вреди, поради което в полза на
ищеца следва да се присъди или не обезщетение за същите.
В съдебно заседание от 18. 06. 2021 год. проектът за доклад е прогласен за окончателен без
възражения на страните, приети са писмените доказателства, а страните нови не са заявили
или поискали – без надлежно оспорване. Без такова е прието и заключение на експерт по
САТЕ. Устно вещото лице е заявило категорично, че е увреден десен праг. Допуснато е
изменение на размера на иска като е увеличен от 150 лева на 196.56 лева, което
представлява и цялостната на ищеца претенция.
Според районният съдия при установена от писмени доказателства и заключение на САТЕ
фактическа обстановка, спорният въпрос е дали се касае за покрит от застрахователния
договор риск, ако да – какъв е размерът на вредите, което е правилен извод.
По представено от дружеството писмо от 22. 06. 2019 год. до ищеца, налице е процесният
отказ, тъй като част от описаните увреждания са били налични при сключване на
застрахователния договор, с позоваване на т. 16.2 ОУ. Според цитирания текст, не се
покрива всяко налично увреждане по детайли на МПС, констатирано описано и/или заснето
при огледа на автомобила.
Въпросът за наличието на непокрит застрахователен риск е във връзка с общата разпоредба
на чл. 408 ал. 1 от КЗ, регламентираща хипотезите при които застрахователят може да
откаже да се извърши плащане на застрахователно обезщетение : т. 1 при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; т. 2 при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; т. 3 при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие и т. 4 в други случаи, предвидени със закон. Разпоредбата се прилага за сключени
договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Въпросът
дали неизпълнението на задължението е съществено с оглед интереса на кредитора, се
преценява от решаващия съд, а не от застрахователя /виж в този смисъл решение Решение
№ 32 от 11.08.2014 г. на ВКС по т.д. № 1262/2013 г., II т.о., ТК/.
При хипотеза на чл. 272 ГПК, въззивният съд намира изводът на районния съдия, че е
налице непокрит риск, за обоснован, аргументиран и законосъобразен.
3
За да се заплати застрахователно обезщетение, не следва да са налице обстоятелства, които
изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за
настъпилото застрахователно обезщетение, каквото се претендира да е налице в процесния
случай – непокрит риск. Според установената фактическа обстановка от районния съдия –
не са представени пред въззивния съдебен състав други доказателства и не са направени
нови доказателствени искания – налице е именно непокрит риск, който изключва
отговорността на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение по чл. 405 ал. 1
КЗ.
Решаващият състав приема, че съвкупният анализ на всички приобщени към делото
доказателства безсъмнено установяват липсата на един от посочените елементи на сложния
фактически състав по чл. 405 ал. 1 КЗ, което прави претенциите недоказани, откъдето и
неоснователни.
По отношение възражението на неправилно приложение на материалния закон, изразяващо
се в наличие на предпоставка изключваща отговорността на застрахователя - непокрит риск.
Според решаващия състав посочената от застрахователя хипотеза е налична в случая.
Самият застрахован се е съгласил при сключване на договора относно хипотезите на
непокрит риск.
Позоваването от страна на ищеца на липса на непокрит риск, от една страна е следвало да
му бъде известно още при сключване на договора за застраховка, а от друга страна не
отговарят на обективно установеното по делото, което сочи на неоснователност на доводите
в жалбата.
Отговаря на съдържанието на нормата на чл. 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка /кодифицирана версия - Директивата/ тълкуването на въззивника, че
според същата рискове от вида на процесния не се покриват от застраховката "ГО" и че в
тази насока е налице съдебна практика на СЕС.
Същата в, ал. 1 задължава всяка държава-членка, при спазване на чл. 5, да предприеме
всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при
използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия, а
според, ал. 2 покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на
мерките, посочени в първа алинея.
Доказателствата по делото еднозначно установяват, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие с оглед на договора за застраховка и Общите условия е налице
непокрит риск спрямо увредения автомобил.
4
Съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая безсъмнено се установи липсата на един поне елемент от сложния фактически
състав на нормата на чл. 405 ал. 1 КЗ, посочени по-горе в настоящите, което е достатъчното
основание за отхвърляне на претенциите порази недоказаност, влечаща след себе си
неоснователност на същите.
Установи се по категоричен начин основание, изключващо отговорността на застрахователя
да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, а именно да е
налице непокрит риск.
Това е така, поради посоченото по-горе писмо на застрахователя до ищеца и Общите
условия на застрахователя, неразделна част от договора за застраховка, сключен между
двете по спора страни.
Изключително подробно районният съдия при правилно прилагане на материалния закон е
изяснил спорния по делото въпрос, след обсъждане на всички доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност. В същата насока е константната и задължителна съдебна практика,
която е кореспондираща на казуса.
Други доводи с въззивната жалба на ищеца не са релевирани.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното, въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
5
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е неоснователен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищцата следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото въззивникът ищец няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ответникът претендира своевременно разноски, поради което му се присъждат в размер от
50 лева, което не е прекомерно.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 1264/2021 год. на
СРС ІІ ГО 168 състав.
ОСЪЖДА С. Б. П. да заплати на ЗАД А. АД на основание чл. 78 ГПК разноски в
производството пред втората съдебна инстанция в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6