Определение по дело №134/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 113
Дата: 20 януари 2020 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20207180700134
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

             

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 113

гр. Пловдив, 20 януари 2020 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административни дела № 134 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по жалба на С.С.К., ЕГН **********,***, общежитие против Разпореждане № **********, № 11/Прот. № Р01095/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

С „молба-жалба“ вх. № 1071/20.01.2020 г. по описа на съда, освен цитираното по-горе разпореждане, е уточнено и обстоятелството, че същото е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив във връзка с което е постановено Решение № 2153-15-4/09.01.2020 г. С това решение (приложено към жалбата – лист 4 по делото), Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил Разпореждане № **********, № 11/Прот. № Р01095/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив като незаконосъобразно по съображения, които могат да се определят като идентични с тези изложени в жалбата, с която е сезиран съда и е върнал пенсионното досие на К. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за произнасяне съобразно мотивите на решението.

В тази връзка жалбоподателят е направил искане, съдът да задължи НОИ да му изплатят пенсията за месец декември и януари, вероятно 2019 г. съответно 2020 г.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

Жалбата се явява недопустима, от една страна, като насочена срещу Разпореждане № **********, № 11/Прот. № Р01095/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а не срещу Решение № 2153-15-4/09.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, доколкото на основание чл. чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО, единствено решението на ръководителя на ТП на НОИ (с което последният се произнесе по жалбата срещу съответното разпореждане), подлежи на обжалване пред административния съд.

А от друга страна, дори и да се приеме, че на практика жалбоподателят оспорва Решение № 2153-15-4/09.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, жалбата отново се явяван процесуално недопустима за разглеждане като подаден при липса на правен интерес.

За жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване, доколкото от данните по делото се установява, че целеният от него правен резултат е постигнат. Казано с други думи искането на жалбоподателя е било удовлетворено, т.е. не се установява директно и пряко засягане, нарушаване или застрашаване на негови съществуващи и реални права или законни интереси. В конкретния случай, с Решение № 2153-15-4/09.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е отменено процесното разпореждане преди същото да породи правни последици. С постановяване на втория акт (решението) действието на първия акт (разпореждането) и съответно разпоредените с него права и задължения се прекратяват, а с това отпада и правният интерес на адресата да оспорва тези актове, тъй като искането му за отмяна на първоначалния акт вече е удовлетворено. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави жалбата недопустима, а това, е основание за прекратяване на производството.

Все в тази насока следва да се добави, че на основание чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. с  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на оспорване по съдебен ред подлежи решението на горестоящия административен орган, с който е изменен първоначалният акт (разпореждането) или е отменен и въпросът е решен по същество. Решенията по чл. 117, ал. 3 от КСО, с които жалбата е уважена и преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган, за да се изяснят всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, не подлежат на обжалване по съдебен ред. Още веднъж следва да се подчертае, че по силата на общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК правото на жалба срещу административните актове възниква за гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Когато актът е благоприятен за лицето, то няма правен интерес от оспорването му. В разглеждания случай, както вече бе казано, с обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата на лицето е уважена, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването по съдебен ред. В този смисъл е Определение № 11512 от 01.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2018 г., VI о. и др.

Тези именно съображения обосновават извод за недопустимост на жалбата, с която е сезиран съдът, поради което, както вече бе казано, същата ще следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено, на основание чл. 159, т. 1 и  4 от АПК.

Искането на жалбоподателя, съдът да задължи НОИ да му изплати пенсията за месец декември и януари (вероятно за 2019 г. съответно 2020 г.), също се явява недопустимо, тъй като с такова правомощие съдът не разполага. Правомощията на съда са ясно разписани в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК, съгласно която: „Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването“. Повече от ясно е, че съдът няма как да надхвърли рамките на законоустановената си компетентност, удовлетворявайки искането на жалбоподателя.

Освен това от данните по делото не се установява към настоящия момент да е налице валидно издаден административен акт, който да породи твърдяните от жалбоподателя правни последици, а именно прекратяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 96 КСО, добавките по чл. 84 КСО на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от кодекса.

Само за пълнота следва да се посочи, че с прекратяване на настоящото производството по никакъв начин не се накърнява правото на защита на жалбоподателя, доколкото за него остава открита възможността да обжалва разпореждането, което ще бъде издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив въз основа на Решение № 2153-15-4/09.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в случай, че то нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси.

 

Водим от горното, на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.К., ЕГН **********,***, общежитие против Разпореждане № **********, № 11/Прот. № Р01095/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 134/2020 г. по описа на Пловдивския административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :