Определение по дело №1653/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 672
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120201653
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                             09.05.2019 год.                                          гр.Бургас

 

                                      

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, XX-ти наказателен състав в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

като разгледа  докладваното от съдията Иванова НЧД № 1653 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на И.Т.Н., депозирана чрез процесуален представител, против постановление от 22.03.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас за прекратяване на наказателно производство № 867/2018 г. по описа на Второ РУ-Бургас при ОД на МВР Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление, като процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че не е съгласен с изводите в него на държавното обвинение, за което излага фактически твърдения и прави нови доказателствени искания.

  Бургаският районен съд, след като се запозна с приложените към постановлението материали по делото, намира жалбата за допустима, тъй като поради липса на доказателства намира, че е подадена в срок, от легитимирано лице - пострадал, упражнил правата си по чл.75, ал.1 от НПК в досъдебното производство, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт, пред надлежния за това съд.

 Същата се явява и основателна, а постановлението необосновано, поради което и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура-Бургас.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 867/2018 г. по описа на Второ РУ-Бургас при ОД на МВР Бургас е образувано на основание чл.212, ал. 2 от НК със съставяне на протокол за първото действие по разследване- а именно разпит на свидетел, за това, че на 02.12.2018 г. неизвестен извършител се заканил с убийство на И.Т.Н., ЕГН:*********** и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК

В хода на досъдебното са извършени следните действия по разследване: разпитани са в качеството на свидетели И.Т.Н., В К Н, Д Я Д, С П С, приобщени са писмени доказателства- протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване, приобщено е и веществено доказателствено средство – диск от Спешен център 112, както и е назначена и изготвена ДНК експертиза.

Въз основа на така изготвения доказателствен материал може да се направят следните фактически изводи:

Свидетелите И.Н. и Д Д били съседи, тъй като притежавали съседни недвижими имоти в гр.Бургас, квартал Ветрен. Тъй като св.Н. отоплявал къщата си с твърдо гориво, невисок комин на същата отвеждал дима от изгорелите газове в посока на имота на св.Д. П на 02.12.2018 г. св.Д бил в двора на имота си. Последният твърди, че заедно с него бил и св.С, тъй като възнамерявали да гледат футбол вечерта. Същите били обаче притеснени от идващия пушек от комина на къщата на св.Н. към тях, поради което решили да се преместят и да продължат съвместното си занимание в имота на св.С. Преди това обаче св.Д се обадил по телефона на св.Н. и между тях се провел телефонен разговор по повод на дима от комина на дома на последния, който отивал право в двора на имота на св.Д. За проведения от съпруга й телефонен разговор с трето лице разбрала и св.Н. Тя предположила, че мъжът й разговаря със св.Д, предвид темата на разговор, който водил мъжа й.

След като тръгнали към имота на св.С, св.Д се спрял пред външната врата на двора на св.Н., ритнал по нея и започнал да вика на св.Н.. С оглед на това, св.Н. излязъл и също отишъл до външната врата на двора си. Двамата започнали да си разменят реплики на висок тон по повод на изгорелите газове и дима от комина. В тази ситуация св.Н. се обърнал и тръгнал към къщата си, а св. Д влязъл след него в двора и устната конфронтация между тях продължила. Св. С. твърди, че през цялото време стоял извън двора на св.Н. в непосредствена близост до ставащото, като отрича да е чул между свидетелите Н. и Д да са отправяни взаимно заканителни думи, включително и такива за закана за убийство, както не е видял и някой от спорещите да вади пистолет.

Съпругата на св.Н., разбрала за ставащото, тъй като чула да се звъни на входната врата на дома им, след което последвали удари по същата, поради което погледнала през прозореца и видяла до входната врата на двора им св.Д. Това мотивирало същата да излезе на двора, при което видяла посягане с лявата ръка от страна на св.Д към съпруга й, но не видяла същият да има пистолет, защото последният бил закриван от градинските храсти. Заявява, че е чула единствено реплика, отправена към мъжа й от страна на св.Д „ще се насереш и няма да си жив“.

След размяна на устните реплики свидетелите се разделили, при което св. Н. се обадил на Спешен телефон 112, за което има приложен диск по делото. При подадения от него сигнал, св.Н. заявил, че неговият съсед Д му опрял пистолет във врата. В хода на образуваното досъдебно производство св.Д е разпитан като свидетел, не отрича, че е използвал обидни думи спрямо св.Н., но е заявил категорично, че не е използвал и заплашвал св.Н. с пистолет и че най-верояно  е носил зарядно с калъф за цигара тип ИОС, който пострадалият е възприел като оръжие. От друга страна, св.Н. изразява абсолютна убеденост, че съседът му е опрял оръжие във врата му, като чул щракване и видял петлето на оръжието опънато. В по-късен свой разпит, св.Н. описва твърдяното от него оръжие, като посочил, че ставало въпрос за малък револвер с барабан с къса цев.

С оглед на твърденията на св.Н. за използвано срещу него оръжие от него са били взети образци за сравнително изследване, което действие е обективирано в протокол от 07.12.2018 г. Притежаваното от св.Д оръжие е било предадено от последния доброволно с протокол от 11.01.2019 г. Изготвена е и ДНК експертиза, обективирана в протокол от 07.01.2019 г., видно от която не е бил определен ДНК профил.

Към наказателна отговорност няма привлечено лице. Представителят на държавното обвинение е постановил атакуваното понастоящем постановление, с което е прекратил образуваното досъдебно производство. Основният и решаващ извод на прокурора е, че липсват достатъчно безспорни и убедителни доказателства, за ангажиране на наказателна отговорност на дадено лице, след провеждане на нужните действия по разследване.

Бургаският районен съд извърши служебно цялостна проверка върху обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление и като взе предвид всичко изложено до тук намира крайният извод на представителя на държавното обвинение за необоснован.

Действително, изхождайки от извършените действия по разследване и събраните и приложени към делото доказателства до този момент, единственият извод, който може да се направи е, че липсват доказателства, установяващи по категоричен начин, че св.Д е отправял спрямо св.Н. закани за убийство, поради наличието единствено на две тези, изводими от показания на свидетелите и останали непроверени с друг доказателствен материал. Съдът обаче намира, че за да бъде прекратено на това основание наказателното производство следва да бъдат извършени всички възможни действия по разследването за установяване на действителната фактическа обстановка и едва тогава, съобразявайки се с всички събрани доказателства да се направи евентуалния извод за прекратяване или внасяне на делото в съда с обвинителен акт.

 

Действително, по настоящото досъдебно производство са налични твърденията на свидетелите Д и Н., които са противоречиви. Те са преки участници в така създалата се ситуация и са лица, които са заинтересовани от изхода на делото. Но само на това основание не следва да не се кредитират показанията им. Следва да се направи всичко необходимо с цел попълване на доказателствената съвкупност с доказателства и доказателствени средства – както преки, така и косвени. С помощта на всички доказателствени източници следва да се направят фактическите и правните изводи, като се анализират твърденията на страните.

По делото е оспорвано бил ли е или не св.С на мястото, където се е разиграл инцидента между останалите свидетели. Това е важен момент, тъй като неговите показания са в подкрепа на твърденията на св.Д. Този момент не е изследван, макар да е оспорван от процесуалния представител на св.Н. и в която насока има доказателствено искане, а именно – да се изиска по делото справка от мобилни оператори за проведени разговори от и към мобилния апарат на св.С. Да, действително, телефонът е мобилен и би могъл да се намира в пространството на място, различно от мястото, на което пребивава сочения негов титуляр, както посочва прокурорът. Но резултатите от исканите разпечатки следва да се преценят с оглед на цялата доказателствена съвкупност, а не изначално да се оценят. Поради което съдът намира, че действително следва да се направи искане  на основание чл.159а от НПК касателно мобилното устройство на св.С  за процесния период и дата. Следва да се има предвид, че посредством неговите показания може да се даде вяра или не на други доказателствени източници, поради което следва да бъде проверена верността им. В допълнение, самият разпит на св.Н е фрагментарен. Изрично следва да бъде запитана и да уточни дали е виждала или не други лица освен свидетелите Д и Н. във въпросната вечер, когато се е разиграл инцидента между тях двамата.

 От друга страна, следва да се отбележи, че в своите показния св. Н заявява, че непосредствено след инцидента е направила снимки на врата на съпруга си, от които било видно, че вратът на последния е зачервен вследствие опрения в неги пистолет. Тези снимки не са приобщени към доказателствената маса. При условие, че и двамата съпрузи твърдят, че Д. е посегнал с лявата ръка към свидетеля, но не е имало съприкосновение, то следва да се изследва въпроса какво е държал в дясната си ръка. Не следва да се пренебрегва и факта, че св.Н. заявява, че оръжието, използвано срещу него, е револвер с барабан и къса цев, които характеристика отговарят на притежаваното от св.Д оръжие. Тук възниква въпроса, ако преди това св.Н. не е знаел дали Д е имал оръжие, как е дал толкова конкретно описание на характеристиките на оръжието. Самата съпруга също посочва в показанията си, че мъжът й е споделил, че св.Д му е опрял пистолет във врата.

Останалите доказателствени искания на процесуалният представител на жалбоподателя не биха способствали за изясняване на факти от предмета на доказване.

Изхождайки от това, БРС констатира, че фактическата обстановка не е изяснена всестранно. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са противоречиви. Доказателствата ,които съдът намира, че следва да бъдат събрани по надлежния ред, макар и косвени, биха способствали за по-пълна преценка на истинността на твърденията на двете страни, въз основа на което да се направят фактически и правни изводи от страна на прокуратурата. Представителят на държавното обвинение е изложил фактическа обстановка, която за да възприеме за установена се е ръководил от показанията само на едната група свидетели, без да посочи защо не кредитира  показанията на другите свидетели, които дават положителен отговор на въпроса дали св.Д е отправял закана за убийство по отношение на св.Н., при условие, че и двете групи свидетели не са подкрепени с други доказателствени източници относно достоверността си. С оглед на това, БРС счита, че е необходимо да бъдат извършени допълнителни действия по разследване. За изясняване и преодоляване на противоречията между показанията на разпитаните до момента свидетели, от страна на разследващият следва да се изискат и приложат снимките, за които свидетелите Н твърдят, че са ги направили непосредствено след инцидента, да се направи искане по чл. 159 а от НПК касателно мобилният телефон на свидетеля С за процесния период, да се направи по-пълен разпит на свидетелката Н. Поради това, делото следва да бъде върнато на БРП за събиране на допълнителни доказатества

Изложеното, съдът намира за съществено за изясняване на фактическата обстановка и за обосноваването на съответните правни изводи, поради което и актът на БРП се явява необоснован и като такъв следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на прокуратурата за извършване на допълнителни действия по разследване

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

 

О    П     Р     Е     Д     Е     Л     И   :

 

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура - Бургас от постановление от 22.03.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас за прекратяване на наказателно производство № 867/2018 г. по описа на Второ РУ-Бургас при ОД на МВР Бургас.

ВРЪЩА делото на прокурора при БРП за допълнително разследване, при което да се изпълнят дадените в обстоятелствената част указания.

 Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :