Решение по дело №184/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 231
Дата: 7 юни 2023 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20234400500184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Плевен, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1683 от 15.11.2022г по гр. дело № 3340/2022г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено, на
основание чл.439 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, че М. К.К., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Н. - АК ПЛЕВЕН, Адрес за призоваване гр. Плевен ,
**********, не дължи на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК
**********, Гр. София , **********, сума в размер на 1000 лв. главница,
представляваща частичен иск от 1093.39 лв., главница, присъдена съгласно
заповед по ч. гр. д.. № 1553 / 2012 г. по описа на Районен съд - Плевен, за
която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването по давност
след приключване на производството, по което е издаден изпълнителния лист .
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Кредит
инкасо инвестмънтс ЕАД като се правят оплаквания, че решението на РС –
Плевен е незаконосъобразно и неправилно. Възразява се, че РС – Плевен не
1
е отчел извършените изпълнителни действия по изп. дело № 1196/2012 г и
изп. дело № 1972/2018 г на ЧСИ Т. К.. Възразява се, че по тези изпълнителни
дела за периода до предявяване на иска по чл 439 от ГПК са извършвани
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Възразява се също
така, че до 26.06.2015 г, от която дата е ТР № 2 от същата дата на ОСГТК на
ВКС на РБ, по време на висящо изпълнително производство давност не е
текла.Изброяват се извършени действия по двете изпълнителни дела.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Възразява се в писмен отговор, че за периода 5.06.2012 г до 6.08.2018 г няма
предприето нито едно изпълнително действие от кредитора. По
новообразуваното изп. дело № 1972/2018 г на ЧСИ Т. К. с нов взискател е
изпратено запорно съобщение до бивш работодател на въззиваемата страна и
е отговорено, че въззиваемият вече не работи там, поради което, според него,
следва да се приеме, че липсва изпълнително действие. Според въззиваемия
доктрината и съдебната практика приемат, че в случаите, при които не е
поискано от взискателя изпълшването на изпълнително действие в
продължение на две години, то изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона, независимо от наличието на постановление за това.
Според писмения отговор на въззиваемия перемпцията е без значение за
погасителната давност. Възразява се, че въззиваемият търпи дълги
изпълнителни неуспешни действия за продължителен период, което е в
разрез с пар. 56 от Преамбюла на Директира на ЕС 2167/2021 г относно
лицата, обслужващи кредити. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на релевантни
юридически факти, прекъсващи погасителната давност относно процесното
вземане

2
В решението си ПлРС е приел, че въз основа на влязла в сила
заповед по ч. гр. д.. № 1553 / 2012 г. по описа на Районен съд - Плевен за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на БНИ
ПАРИБА ФАЙНЕНС ЕАД, следните суми: 1093.39 лв. главница,
възнаградителна лихва - 271-39 лв. за периода от 05.11.2010 до 05.12.2011г.,
мораторна лихва-139 .96 лв, от 03.12. 2010 г.24.02.2012г, законна лихва от
12.03. 2012 г., до окончателно изплащане на сумата, деловодни разноски 30
лв. и 100 лв. за юрк. възнаграждение по ч. гр.дело по описа на районен съд -
Плевен . По делото е издаден изпълнителен лист за посочената по - горе сума.
На 05.06.2012 г е образувано изп . дело № 1196 / 2012 г. на ЧСИ Т. К., рег. №
815. Вземането по кредита, описан по – горе, е цедирано от цедента БНИ
ПАРИБА ФАЙНЕНС ЕАД на цесионера КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, с договор за цесия от 15.05. 2015 г. От момента на
образуване 05.06. 2012 г. до 06.08. 2018 г. няма принудителни изпълнителни
действия по делото от взискателя -ответник по настоящето дело.По делото
има само справки от НАП за длъжника, като последната е от 2014 г, но
справките не прекъсват погасителната давност . На 6. 8. 2018 г. делото е
прекратено от ЧСИ поради неизвършване на действия в продължение на две
години по чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК. По искане на взискателя против ищеца е
образувано ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист -изп. д. №
1972 / 2018 г. на ЧСИ Т. К., рег. № 815 . На 07.06.2022г. Управителя на „М.В.
Ломоносов" ООД е уведомил ищеца, че е получил запорно съобщение по изп.
дело № 1972 / 2018 г. на ЧСИ Т. К., рег. № 815 ,с което се иска запор на
трудовото му възнаграждение. В тази връзка, според ПлРС, вземането против
ищеца е погасено по давност и неправилно е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение. Видно е било, според РС, че от 2012 г. до 2018 г . повече
от 6 години няма принудително изпълнение за събиране на вземането по изп .
дело № 1196 / 2012 г. на ЧСИ Т. К..Няма и връчени такива призовки на ищеца
в този период, нито за доброволно изпълнение, нито за принудително
изпълнение. В периода от 2012 г . до 2018 г. погасителната давност върху
вземането е изтекла, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД. С оглед гореизложеното, на
основание чл.439 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, от името на ищеца,
съдът е бил сезиран с искане да постанови решение, с което да бъде прието
за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 1000 лв. главница,
представляваща частичен иск от 1093.39 лв., главница, присъдена съгласно
3
заповед по ч. гр. д.. № 1553 / 2012 г. по описа на Районен съд - Плевен, за
която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването по давност
след приключване на производството, по което е издаден изпълнителния лист.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените доказателства. ч.
гр. д. № 1553 /2012 г. по описа на Районен съд- Плевен., изп . дело №
1972/2018г. по описа на ЧСИ ТАТЯНА КИРИЛОВА, с рег . № 815, с район на
действие Окръжен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО на ПлРС е незаконосъобразно
РС е изложил кратки и схематични мотиви относно изводите си,
които не се споделят изцяло от въззивната инстанция. Правилни са изводите
на РС относно вида и характера на задължението и наличието на цесия. РС
обаче не е обсъдил подробно възраженията на ответната страна, както и
извършваните действия по изпълнителните дела, не е съобразил изобщо ТР
№2/26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС на РБ.
С исковата молба по делото е предявен иск по чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на задължението на ищеца пред първата
инстанция поради настъпила погасителна давност.
По делото са налице преписи от 2 бр. изпълнителни дела относно
задължението. От представените по делото изпълнителни дела се установява,
че на 5.06.2012 г е образувано изп. дело № 1196/2012 г на ЧСИ Т. К., по което
с молбата за образуване на изпълнителното дело е налице упълномощаване на
ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление от 6.08.2018 г посоченото
изпълнително дело е прекратено поради неизвършване на изпълнителни
действия повече от две години. От представеното изпълнително дело се
установява, че за периода след образуването на делото същински
изпълнителни действия не са искани и не са извършвани и в този смисъл Пл
ОС приема, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по право
на 6.06.2014 г, независимо от по – късно издаденото постановление за
прекратяване. Съгласно разрешението ,дадено в ТР 2/26.06.2015 г и ТР
3/28.03.2023г на ОСГТК на ВКС на РБ давността е прекъсната с образуването
на изпълнителното дело през 2012 г и не е текла за периода от 5.06.2012г до
6.06.2014 г. От 7.06.2014 г е започнала да тече нова давност. Тази давност е
прекъсната с подадената молба до ЧСИ Т. К. от „Кредит инкасо инвестмънтс
4
БГ“ ЕАД за образуване на изп. дело № 20188150401972 , в която молба с вх.
номер от 6.08.2018 г взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи
за прилагане от ЧСИ - л.52 от делото. В този смисъл към момента на
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, както и на приключване на исковото
производство пред РС – Плевен, както и към настоящия момент, не е налице
изтекла погасителна давност относно процесното вземане и изводите на Пл
РС в тази посока са незаконосъобразни и не се основават на събраните по
делото доказателства.

При тези изводи на въззивния съд решението следва да се отмени
изцяло като незаконосъобразно. Следва да се осъди въззиваемата страна да
заплати разноски на другата страна в размер на 25 лв държавна такса, както и
300 лв за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции / по 150 лв за
всяка инстанция/ с оглед вида и характера на делото и с оглед разпоредбата
на чл. 78 ал.8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и члр. 25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1683 от 15.11.2022г по гр. дело №
3340/2022г на РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. Чл. 439 от ГПК ИСК от М. К.К. ,
ЕГН ********** СРЕЩУ „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК **********, Гр. София , ********** за установяване, че М. К.К. , ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, ЕИК ********** сума в размер на 1000 лв. главница, представляваща
частичен иск от 1093.39 лв., главница, присъдена съгласно заповед по ч. гр.
д.. № 1553 / 2012 г. по описа на Районен съд - Плевен, за която сума е бил
издаден изпълнителен лист

ОСЪЖДА М. К.К. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК **********, Гр. София ,
5
********** разноски за юрк. възнаграждение за двете инстанции в размер на
300 лв и за държавна такса в размер на 25 лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6