Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.05.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15593 по описа за 2017 г. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата К.С.К. поддържа, че при пътнотранспортно
произшествие от 30.08.2016 г., реализирано на републикански път II-64, км. 43,
по вина на И.С.К., управлявал лек автомобил „Нисан
Примера“ с peг. № *****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно
дружество, е загинал нейния син В.И.С.. Поддържа в исковата молба, че водачът на
гореописания автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и е изгубил
контрол над управлението на автомобила, навлизайки в насрещната пътна лента и
реализирайки челен удар с движещия се по нея товарен автомобил. „Фиат Дукато“ с peг. № *****, след
което последвал втори удар с насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес
313“ с peг. № *****. Поддържа, че в резултат от
смъртта на нейния син търпи силни емоционални болки и страдания. Твърди, че соченият делинквент
притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответното дружество, към което е предявена застрахователна претенция,
но в законоустановения срок застрахователят не се
произнесъл по претенцията.
Ето защо, моли да бъде осъдена „Застрахователна
компания „Л.и.“ АД, да й заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейния син В.И.С., причинена вследствие на
гореописаното пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на
смъртта - 30.08.2016 г., до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение.
Ответникът „Застрахователна компания „Л.и.“ АД
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на пътнотранспортно
произшествие, както и че в причинна връзка с него е настъпила смъртта на сина
на ищцата. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна водачите на другите моторни превозни
средства, които не са предприели аварийно спиране и са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Счита, че претендираният
размер е силно завишен с оглед претърпените неимуществени вреди. Възразява
срещу акцесорния иск за лихви, тъй като пред
застрахователя не са били представени всички необходими документи за
приключване на щетата по доброволен ред и съгласно чл. 409 КЗ ответникът не бил
изпаднал в забава.
В депозираната по реда на чл. 372, ал. 1 ГПК
допълнителна искова молба, са развити доводи, че отговорността на
застрахователя за лихви е акцесорна и следва главния
дълг и доколкото законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта, както от делинквента,
така и от застрахователя по аргумент от чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, вр. 432, ал. 2, изр. 1
от КЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното
МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито
кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите
и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Установява се от удостоверение за наследници
изх. №888 от 02.09.2016 г., издадено от община Перник, че ищцата К.С.К. е майка на починалия на
30.08.2016 г. В.И.С., на 27 г.
От
събраните по делото доказателства и от заключението на изслушаната и приета по
делото автотехническа експертиза се установява
следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 30.08.2016 г. на републикански път II-64, Карлово - Пловдив, в района на
км. 43, между с. Граф Игнатиево и с.
Труд в посока към гр. Пловдив се е движил лек автомобил „Нисан
Примера“, с peг. № *****, управляван от И.С.. Костадинов, със скорост
към 89 - 90 км/ч. Към определен момент
малко след като е отминал бензиностанция по неустановени причини, лекия автомобил
„Нисан“ се е отклонил наляво и когато е бил на около
31 метра преди точката на разминаване с насрещно движещия се товарен автомобил
„Фиат Дукато“ е започнал да
навлиза в лента за насрещното си движение. В този момент насрещно движещият се
товарен автомобил „Фиат Дукато“ с peг. № *****, управляван от М.Г.Н.със скорост около 67 км/ч.,
се е намирал на около 55 м. от лекия автомобил
„Нисан“ и на 24 м преди точката на разминаване с
лекия автомобил. Тъй като опасната зона за спиране на товарния автомобил „Фиат“
е 57 м., водачът му не е имал възможност
да спре преди мястото на разминаване, имал е само възможност за инстинктивна
реакция да отклони автомобила си надясно и да навлезе частично в уширението за входа към бензиностанцията, където е настъпил
удар между предната част на лявата му страна от предния ляв ъгъл на лекия
автомобил „Нисан“, за който няма данни водачът да е предприел
спиране. От удара и двата автомобила са придобили ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки и след настъпилите деформации са продължили в първоначалните
си посоки с взаимно отблъскване един от друг. Товарният автомобил „Фиат“ се е
спрял напречно на пътя върху уширението за
бензиностанцията и десния банкет. След този първи удара лекия автомобил „Нисан“ с остатъчна скорост около 33 км/ч., завъртайки се на
около 80 градуса и почти спрял е ударен в дясната страна от предната дясна част
на товарен автомобил „Мерцедес“, който се е движил зад товарния автомобил „Фиат“
на дистанция около 42 метра в посока към Карлово. Автомобилът „Мерцедес 313“ е peг. № *****, управляван от П.П.И.
се е движил със скорост около 67 км/ч на безопасна дистанция. Но тъй като към
момента на първия удара товарния автомобил “Мерцедес“ е бил на около 36 м от
мястото на втория удар при опасна зона за спиране 57 метра водачът му не е имал
възможност да спре и не е могъл да предотварти удара
със застаналия напречно на пътя с дясната си страна напред автомобил „Нисан Примера“. Ударът е неизбежен и товарния автомобил „Мерцедес“
е ударил с предната си дясна част дясната страна на лекия автомобил “Нисан“ в областта на предната му дясна врата. Поради
голямата си маса 2680 кг и скорост 67 км/ч т.а. Мерцедес е след удара е
продължил със скорост около 44 км/ч напред и наляво, като е тласкал пред себе
си лекия автомобил „Нисан“, да мястото където и тези
два автомобил са се спрели неподвижни.
При съвкупната преценка са събраните по
делото доказателствата по делото, съдът приема, че вина за настъпване
на пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия
автомобил „Нисан“, който е предизвикал произшествието, тъй като е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Въз основа на установеното в автотехническата експертиза, включително съобразявайки
показанията на свидетеля П.П.И., настоящият състав
намира възражението за съпричиняване инвокирано в отговора за неоснователно, защото водачите на
двата насрещни товарни автомобила са били в невъзможност да предотвратят
ударите. Водачът на процесния лек
автомобил „Нисан Примера“ е нарушил правилото на чл.
20, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, като е имал възможност
да не допусне
настъпване на произшествието, ако е управлявал автомобила си без да
навлиза в лентата за насрещното си
движение, съгласно заключението на автотехническата експертиза.
От заключението
на приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че В.В.И. е получил в резултат на пътнотранспортното
произшествие множество травматични увреждания, подробно описани в експертизата,
които са много тежки и след причиняването им смъртта им е настъпила много бързо
и е била неизбежна. Според вещото лице,
следва да се приеме, че е била налице конкуренция на причините за смъртта – от
много тежките черепно- мозъчна, гръбначно – мозъчна и гръдно – коремна травми.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният
автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на
водача на автомобила се презюмира, а по делото от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция. По делото не
е спорно обстоятелството, че към датата на деликта за
процесния автомобил е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното
дружество – ответник. Следователно са налице всички предпоставки за
присъждане на обезщетение по чл. 432 КЗ.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът взе
предвид освен близките семейни връзки между ищцата К.С.К. и починалия В.И.С., и факта, че е изгубила свой син, както и ще продължи
да страда от загубата на детето си и невъзвратимостта й. От показанията на
свидетелите В.А.И.се установяват
отношения на обич, уважение и подкрепа в семейството на ищцата, както и че
изключително тежко е преживяла смъртта на сина си, с когото са живеели заедно в
едно домакинство и е бил нейна опора в емоционален и материален аспект.
Законната
лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 27.10.2017 г.,
по аргумент от чл. 108, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията за доброволно плащане (депозирана на 27.07.2017
г.).
Относно
разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата
от общо 6450 лв., за държавна такса и разноски за експертиза, съразмерно на
уважената част на исковете. Доколкото не са представени доказателства за дължимост на адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл.
38 ЗА, такова не следва да бъде присъждано.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
ищцата следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете,
сумата от общо 150 лв., от които 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв., за депозит за експертиза, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, да заплати на К.С.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв.
В.Н., на основание чл. 432 КЗ, сумата от 150
000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син В.И.С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 30.08.2016 г.,
на републикански път II-64, км. 43,
по вина на И.С.К.,
чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Нисан Примера“, с peг. № *****, към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.10.2017 г. до
окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер
от по 200 000 лв., като неоснователен, както и за присъждане на законна
лихва върху главницата от 30.08.2016 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.и.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на К.С.К., ЕГН **********, сумата
от общо 6450 лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН**********, да заплати на „Застрахователна компания Л.и.”
АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на
отхвърлената част от иска, сумата от общо 150
лв., представляваща деловодни разноски..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: