Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО,13-ти с-в, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3008
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от Б.Н.Р., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Р.Г. против П.НА Р.Б.с правно основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
срещу него в престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК, по повод
на което е образувано ДП № 5173/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 5091/2011
г. по описа на СГП, както и наказателно производство по НОХД № 4055/2013 г. по
описа на СГС, НО, 23 с-в, което е приключило с влязло в сила разпореждане от
07.10.2013 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.
250, ал. 1, т. 2 НПК, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от
12.11.2014 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото.
Ищецът излага, че е бил
собственик на акции и е заемал длъжност Изпълнителен директор на „Ф.Б.“ АД.
Твърди, че на 05.05.2011 г. е
бил арестуван и му е било предявено обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2
във вр. с ал.1 пр. 1 от НК и на 06.05.2011г. му е била определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по ДП № 5173/2011 г. на СДВР, пр. пр. № 5091/2011 г. на
СГП, която е продължила до 24.11.2011 г., когато с определение по ВНЧД № 1191/2011
г. САС я е изменил в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.
С Постановление от 08.05.2013
г. му е било предявено окончателно обвинение, за това, че за времето от
01.12.1997 г. до 08.12.2010 г. в гр. София, като съизвършител и в съучастие с
Нели Николова Ралчева, също извършител, без съответно разрешение, изискуемо по
чл. 11, ал. 1 от ЗБ е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение,
като привличал парични влогове в български левове и чуждестранна валута от
различни физически лица, като от тази дейност са получени значителни
неправомерни доходи в размер на 1064 678.25 лева.
С обвинителен акт, изготвен от
прокурор при СГП делото е било внесено в съда, по повод на което е било образувано
НОХД № 4055/2013г. по описа на СГС, НО, 23 с-в.
Излага се, че с Разпореждане от
07.10.2013 г. на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът е прекратил
наказателното производство поради липса на състав на престъпление по посочения
в обвинителния акт чл. 252 от НК, поради липса на каквото и да било друго
престъпление от НК и поради това, че случаят е гражданско-правен, поради което
използването на институции от наказателното право е необосновано. Срещу
постановеното разпореждане е бил подаден протест от прокурор на СГП, но с
Решение № 9389 от 12.11.2014г. по ВНЧД № 676/2014г. на САС, НО, 6-и с-в разпореждането
на СГС е потвърдено, а протеста и жалбите са оставени без уважение. В мотивите
на посоченото решение, въззивната инстанция е възприела мотивите на
първостепенния съд, а именно, че не е осъществен състав на престъпление и са
налице процесуалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца. Посоченото определение е като окончателно и неподлежащо на протест
или обжалване е влязло в сила.
Ищецът твърди, че посоченото
наказателно преследване е довело до тежки последици за него и семейството му. С
възприетата най-тежка мярка, „задържане под стража“ за по-вече от 6 месеца е
бил в състояние на изолация от семейството си, включително и от четиригодишното
му дете, както и от приятели и колеги. Твърди, че е нямал никаква възможност да
получава доходи и така да поддържа семейството си финансово, както и да си
внася социалните осигуровки. През цялото време на наказателното производство е
бил в състояние на силен стрес, бил е нервен и избухлив и това се е отразило на
комуникацията с най-близките му хора.
Ищецът твърди, че са се влошили
и отношенията със съпругата му, което е довело до прекратяване на брака им. В
същото време се разрушили и връзките с приятели и колеги, които започнали да
странят от него. Наред с това излага, че информацията за задържането му била
изнесена в пресата, като част от нея е цитирала изявления на Прокуратурата,
поради което е достигнала до широк кръг потребители, между които и негови
близки и познати, което е довело до изменение на отношението им към него в
отрицателна насока. Този психологически дискомфорт се е отразил и на
здравословното му състояние, а наред с това са се създали и пречки и за неговата
обществена дейност. В тази връзка сочи, че не е преизбран за Зам. председател
на Националния аероклуб, какъвто е бил до започване на наказателното преследване
срещу него. Поради изложеното счита, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1 т.
3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата,
предявила, внесла в съда и поддържала обвинение срещу него.
Ответникът - П.НА Р.Б.оспорва
иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихви на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД към датата
на исковата молба - 06.03.2018 г., като счита, че същата е погасена за периода
от 12.11.2014 г. до 06.03.2015 г.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените по
делото Постановление за образуване на досъдебно производство от 03.05.2011 г.
на прокурор при СГП, както и Постановление
от 03.05.2011 г. на разследващ полицай при СДВР срещу ищеца Б.Н.Р. е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 3 НК,
като същият е бил привлечен като обвиняем по ДП № 5173/2011 г. на СДВР, пр. пр.
№ 5091/2011 г. на СГП за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1,
пр. 3 НК за това, че през м. октомври 2009 г. в гр. София, без съответно
разрешение извършил финансова сделка, за която се изисква разрешение, а именно
получил от К.С.С.сумата от 60 300 евро за срок от 6 м. с договорена лихва от 6 %
лихва за срок от 6 м., като от дейността са причинени на Ставрева значителни
вреди и са получени от същия значителни неправомерни доходи - сумата от 60 300
евро. С постановлението е била взета мярка за неотклонение: „Задържане под
стража” по отношение на обвиняемия за срок от 72 часа.
С Определение от 24.11.2011 г.,
постановено по ВНЧД № 1191/2011 г. по описа на САС е изменена мярката за
неотклонение на обвиняемия Б.Н.Р. по ДП № 5173/2011 г., пр. пр. № 5091/11 г. на
СГП от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева.
С Постановление от 08.05.2013
г. на разследващ полицай при СДВР на ищеца Б.Р. е било предявено обвинение в
извършено престъпление от общ характер, че за времето от 01.12.1997 г. до
08.12.2010 г. в София, като съизвършител и в съучастие с Нели Николова Ралчева,
също извършител, без съответно разрешение, изискуемо по чл. 11, ал. 1 от Закона
за банките е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение,
като привличал парични влогове в български левове и чуждестранна валута от
различни физически лица, като от тази дейност са получени значителни
неправомерни доходи в размер на 1 064 678.25 лева.
Няма спор по делото, че на
27.05.2013 г. е внесен Обвинителен акт от прокурор при СГП с аналогично
обвинение, но с определение на СГС делото е върнато на СГП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, след което е бил изготвен нов обвинителен акт
със същото обвинение и делото е внесено в СГС, по повод на което е било
образувано НОХД № 4055/2013г. по описа на СГС, НО, 23 с-в.
Видно от представеното по
делото Разпореждане от 07.10.2013 г. по НОХД № 4055/2013 г. по описа на СГС,
НО, 23 с-в на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът е прекратил
наказателното производство, образувано по ДП № 5173/2011 г., пр. пр. № 5091/11
г. на СГП спрямо обвиняемите Б.Н.Р. и Нели Николова Ралчева за извършено от тях
престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК. За да постанови посоченото разпореждане, съдът е приел, че не е
налице състав на престъпление по чл. 252 НК, а също така, че в обвинителния акт
не е описано каквото и да било друго престъпление, тъй като се касае до
позволени облигационни отношения, от което следва, че в случая са налице
гражданскоправни отношения и използването на институти на наказателното право
се явява необосновано.
С Решение от 12.11.2014 г. по
ВНЧД № 676/2014 г. на САС, НО, VІ с-в, което и окончателно, съдът е потвърдил изцяло
разпореждането от 07.10.2013 г. по НОХД № 4055/2013 г. на СГС, НО, 23 с-в като
правилно и законосъобразно и същото е влязло в законнна сила на 12.11.2014 г.
Видно от Решение № 145 от
06.07.2012 г. по гр.д. № 647/2012 г. на Костинбродски районен съд, ІІ с-в е
прекратен гражданския брак, сключен на 07.12.2006 г. между ищеца Б.Н.Р. и
съпругата му А.Д.Р.на основание чл. 50 СК.
По делото са представени
Справка от „Апис регистър+“ относно членовете на УС на Сдружение „Български
национален аероклуб“ към 28.08.2002 г., видно от която към тази дата ищецът Б.Н.Р.
е заемал длъжност: Заместник председател на сдружението, както и Справка към 01.09.2011
г., от която се установява, че към тази дата Б.Н.Р. не е сред членовете на Управителния
съвет и съответно не заема длъжността: Заместник председател на сдружението.
По делото в писмен вид са
представени публикации от средствата за масова информация, а именно - разпечатка
от електронна статия от сайта на БНР, в. България днес, както и от печатно
издание от статия във в. Труд, в които се съдържа информация за ареста на ищеца
Б.Р. и воденото наказателно производство срещу него. Видно от представената
разпечатка от статия, публикувана на 05.05.2011 г. във в. Труд, в същата се
съдържат цитати от изявления /коментари/ на Прокурор при СГП.
В производството по делото са
събрани и гласни доказателствени средства – чрез разпит на свидетеля П.Н.С.. От
показанията на същия се установява, че е кум на ищеца по делото, с когото са се
запознали през 1999 г., когато е започнал да лети с парапланер и така са завързали
приятелски отношения, които продължават и до настоящия момент. Знае за воденото
срещу ищеца наказателно дело, тъй като то е станало известно чрез медиите, от
които и той самият е разбрал, но не е разбрал за какво е било то. Знае, че
ищецът е бил в ареста, тъй като го е посещавал там, като престоят му там е
продължил над 6 месеца. Свидетелят сочи, че знае от техни общи познати, че е
искал пари на заем, за да си плати гаранцията. Доколкото знае, делото срещу
него е прекратено, но цялата тази ситуация му се е отразила много лошо. Виждал
го и два пъти в ареста на бул. Г.М. Димитров. Той е бил депресиран и определено
е бил потиснат, което се е забелязвало ясно, тъй като е по принцип е бил жизнерадостен
човек.
Направило му е впечатление, че
е потиснат и че се безпокои за детето си и за неговото възпитание, тъй като не
можел да има контакт с него, а освен това, през този период съпругата му също е
поискала развод. Посочва, че разводът им
има връзка, тъй като съпругата му е била адвокат и е работела в една кантора, в
която са смятали, че случилото се оронва престижа на кантората, а също така смята,
че вероятно се е отразило и лично върху нея с оглед на нейната работа. Сочи, че
са станали семейни приятели след брака му, на който с бившата му съпруга са били
кумове, виждали са се и от нея знае за мотива й да се разведе. От свидетелските
позазания се установява, че ищецът и съпругата му са се развели и към онзи
момент са били разделени, но в момента не може да каже конкретно. Знае, че
поддържат добри отношения. Посочва, че и след като е освободен от ареста, ищецът
е продължавал да бъде по-потиснат. Не знае да е ползвал специализирана помощ
или медикаменти, но от общи познати знае, че това се е отразило доста зле на
бизнеса му, тъй като те са подхождали резервирано към него, усетил е негативното
отношение на някои от тях. Посочва, че е бил заместник председател и член на Управителния
съвет на „Българския Аеро Клуб“, но по време на ареста не е могъл да участва в
събранието и е бил освободен.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват
срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е
уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с
вина на длъжностното лице -пряк причинител на вредите. Отговорността на
държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на
работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна.
В настоящия случай,
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, като образуваното наказателно производство е било прекратено
на основание на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, поради това, че не е налице
състав на престъпление.
Съдът намира, че от приетите
доказателства по делото се установи, че на 03.05.2011 г. срещу ищеца Б. Н.Р. е
било образувано наказателно производство, като същият е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 5173/2011 г. на СДВР, пр. пр. № 5091/2011 г. на СГП за
извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 3 НК.
Няма спор също така, че с
Постановлението от 03.05.2011 г. по отношение на ищеца е била взета и мярка за
неотклонение: „Задържане под стража” за срок от 72 часа, която е продължила до
24.11.2011 г., когато с Определение по ВНЧД № 1191/2011 г. на САС мярката за
неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева.
Установено е също така, че с Постановление от 08.05.2013 г. на ищеца Б.Р. е
било предявено окончателно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 252,
ал. 2, пр. 2, вр. чл. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и че
с Обвинителен акт делото е било внесено в съда от Прокурор при СГП, по повод на
което е било образувано НОХД № 4055/2013 г. по описа на СГС, НО, 23 с-в.
Безспорно се доказа по
настоящото дело, че с Разпореждане от 07.10.2013 г. по НОХД № 4055/2013 г. на
СГС, НО, 23 с-в на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, съдът е прекратил
наказателното производство спрямо ищеца Б. Н.Р., като в мотивите си е приел, че
не е налице състав на престъпление по чл. 252 НК, а също така, че в обвинителния
акт не е описано каквото и да било друго престъпление, тъй като се касае до
позволени облигационни отношения, от което следва, че са налице
гражданскоправни отношения и използването на институти на наказателното право
се явява необосновано. Няма спор, че Разпореждането от 07.10.2013 г. по НОХД №
4055/2013 г. на СГС, НО, 23 с-в е било потвърдено с Решение от 12.11.2014г. по
ВНЧД № 676/2014 г. на САС, НО с-в, поради което същото е влязло в законнна сила
на 12.11.2014 г.
Следователно, съдът приема, че
в конкретния случай по делото е налице елемент от състава на отговорността за
обезвреда по реда на ЗОДОВ – наказателното производство е прекратено и това
представлява основание за търсене на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение. Това основание попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание, доколкото е установен
факта на незаконното обвинение срещу ищеца продължило от 03.05.2011 г. до
12.11.2014 г., както и фактът, че ищецът е изпитвал психически и физически
болки и страдания през времето от повдигане на обвинението до прекратяване на
наказателното производство, водено срещу него с влязло в сила разпореждане за
прекратяване на наказателното производство.
Относно размера на претенцията:
В практиката е прието, че
държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид различни обуславящи фактори.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, освен наличие на
стабилен акт, посочен в тази хипотеза, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително
настъпилите вреди. (В този см. т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС). Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от
съдилищата на база на критерия за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД.
Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди. При определяне справедлив размер на обезщетението следва да се има
предвид единствено компенсационната функция на обезщетението, т.е. то следва да
репарира доказани конкретни морални вреди у претендиращия ги.
В конкретния случай, по делото
такива вреди се установиха на първо място от това, че в резултат от
повдигнатото обвинение в умишлено престъпление от общ характер и образуваното
наказателно производство срещу ищеца за преиод от време от около 3 години и 6
месеца, същият е претърпял негативни промени, настъпили в живота и в
психическото му състояние. От показанията на разпитания по делото свидетел П.С.се
установи, че воденото наказателно преследване срещу ищеца му се е отразило
много лошо, той е бил депресиран и потиснат. Следва да се отчете от съда вида и
тежестта на повдигнатото обвинение, включително и факта, че същото е за
извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, което обстоятелство безспорно е повлияло върху психиката
на ищеца, формирайки страхови изживявания от възможно налагане на това
наказание.
Съдът намира, че за
психическото състояние на ищеца, безспорно е допринесла в сериозна степен и наложената
му мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като е установено по
делото, че същият е бил задържан под стража за един относително продължителен
период от време от 03.05.2011 г. до 24.11.2011 г. /т.е. за период от около 6
месеца и 20 дни/, когато мярката му за неотклонение е била изменена в „парична
гаранция“ в размер на 15 000 лева. Следователно при определянето на размера на
обезщтение следва да бъде взето пред вид, че по отношение на ищеца е била взета
най-тежката мярка за неотклонение, която на първо място е била наложена за един
относително продължителен период от време и на следващо място безспорно е ограничила
неговите права да се придвижва свободно в пространството, както и да води
обичаен начин на живот. От свидетелските показания по делото се установи също
така, че в резултат от задържането му под стража, ищецът е бил силно обезпокоен
за детето си и за неговото възпитание, тъй като не е можел да има контакт с
него и в този смисъл да упражнява ефективно своите права и задължения като
родител.
Наред с това от представеното
по делото решение от 06.07.2012 г. по гр.д. № 647/2012 г. на Костинбродски
районен съд се установи, че през времето на наказателно производство срещу него,
е прекратен и бракът на ищеца с неговата съпруга Анна Д.Р.. В тази връзка,
съдът намира, че настъпилият развод между ищеца и съпругата му има връзка с
влошаване на отношенията следствие от воденото срещу него наказателно
производство и в този смисъл, че същото е допринесло за разтрогването на брака
им. Този факт се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел по делото,
който е бил техен кум и който посочва, че именно през този период съпругата на ищеца е поискала развод, както и
че разводът има връзка с воденото срещу него производство, тъй като тя е била
адвокат и е работела в кантора, в която са смятали, че случилото се оронва
престижа на кантората, а също така, че вероятно то се е отразило и лично върху
нея самата също така.
На следващо място следва да се
съобрази, че обвиненията срещу ищеца безспорно са се отразили върху доброто му
име в обществото и професионалната му сфера. Посоченият факт се установи от
показанията на свидетеля по делото, видно от които наказателното производство
се е отразило доста зле на бизнеса на ищеца, тъй като хората са подхождали
резервирано към него и е било налице негативното отношение на някои от тях към
него. Съдът намира, че безспорно за този факт, както и за уронването на доброто
име на ищеца в обществото е допринесло и медийното огласяване на случая, по
повод на което същият е станал известен на широката общественост. Свидетелят по
делото посочва, че знае за воденото наказателно производство срещу ищеца, тъй
като то е станало известно чрез медиите, от които и самият той е разбрал. В
тази връзка, съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението следва
да се съобрази и общественото достояние на обвинението осъществено посредством
медиите. Действително, ответникът не следва да носи отговорност за медийните
публикации във връзка с повдигнатите обвинения, но предвид особеностите на
обекта на твърдяното престъпно деяние, дадената гласност не може да не бъде
отчетена като факт, довел до негативни последици за ищеца.
На следващо място, съдът
намира, че по делото не се установи, че в причинна връзка с повдигнатото
обвинение е настъпило някакво влошаване в здравословното състояние на ищеца,
респ. че същото се е отразило пряко върху същоно. Наред с това съдът намира, че
по делото не бяха ангажирани и
доказателства, че в резултат от наказателното производство са се създали и
пречки за неговата обществена дейност и по-конкретно, че ищецът не е бил преизбран
за Зам. председател на Националния аероклуб. В тази връзка съдът съдът приема,
че това са абстрактни вреди, за които по делото не е установено да са
претърпени и обезщетение за тях не следва да се присъжда.
Във връзка с изложените правни
изводи по отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, определяйки
същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в размер на
сумата от 20 000 лв.. До посочения размер, искът за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен, а в останалата част до пълния претендиран размер от 120 000
лв. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за
лихва:
Обезщетението се дължи ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на производството (т. 4 от ТР № 3/2004 г., т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС) – респ. от 12.11.2014 г.
От ответната страна по делото е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за лихва за забава на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към датата на исковата
молба.
Вземането за лихва се погасява
с 3-годишна давност и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 06.03.2018
г., съдът намира, че възражението на ответника за недължимост на лихва за
забава поради изтекла погасителна давност е основателно. Съдът приема, че
следва да се уважи претенцията за лихва, считано от 06.03.2015 г., а за периода
от 12.11.2014 г. до 05.03.2015 г. вкл. претенцията за заплащане на лихва следва
да се отхвърли като погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Следователно
законна лихва върху главницата се дължи от 06.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по делото. От ответната страна е направено възражение за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно, пред вид това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което намира, че същото следва да се намали до
предвидения в чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 3900 лв.. В тази
връзка, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати разноски
по делото в размер на 651,70 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ”Витоша” № 2 да заплати на Б.Н.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** чрез пълномощника му адв. Р.Г.
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по повод на което е образувано ДП № 5173/2011 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 5091/2011 г. по описа на СГП, както и наказателно
производство по НОХД № 4055/2013 г. по описа на СГС, НО, 23 с-в, което е
приключило с влязло в сила на 12.11.2014 г. Разпореждане от 07.10.2013 г.,
постановено по НОХД № 4055/2013 г. по описа на СГС, НО, 23 с-в за прекратяване
на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, ведно със
законна лихва върху посочената сума, считано от 06.03.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 651,70 лева –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на неимуществени
вреди над уважения размер от 20 000 лева до пълния претендиран такъв от
120 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на определението за
прекратяване - 12.11.2014 г. до 05.03.2015 г., включително като ПОГАСЕНА ПО
ДАВНОСТ на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: