№ 3591
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110129620 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. Н.
Х. срещу /ФИРМА/, с която е предявен положителен
установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
226, ал. 2 от КТ за установяване съществуване на парично
вземане на ищеца в размер на 1 325,20 лева,
представляваща главница за обезщетение за задържане на
трудова книжка по чл. 226 от КТ, във връзка с
прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 2 от КТ, за периода от 04.04.2022 г. до 04.05.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 23.02.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
9717/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 45 състав е издадена
Заповед № 7209 за изпълнение на парично задължение от
07.03.2023 г.
1
Ищцата твърди, че на 14.09.2020 г. била сключила
срочен трудов договор № 343/14.09.2020 г., по силата на
който заемала длъжността „Логопед“. На 31.05.2021 г. със
заповед № 313/31.05.2021 г. трудовият договор бил
прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане
на уговорения срок – 31.05.2021 г. На 29.12.2021 г. с
Решение № 5155/29.12.2021 г. по гр. дело № 40387/2021 г. на
СРС, 145 състав уволнението на ищцата било признато за
незаконно и същата е била възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност. Твърди, че съгласно
съдебното решение, брутното трудово възнаграждение на
ищцата към момента на прекратяване на трудовия договор
било в размер на 1325,20 лв. Сочи, че на 11.03.2022 г. била
получила съобщението за възстановяване на работа на
основание чл. 345, ал. 1 КТ. Сочи, че не се явила да заеме
длъжността, на която била възстановена от съда и
трудовото и правоотношение било прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ на 25.03.2022 г. Посочва, че на
04.04.2022 г., пълномощник на ищцата е подал молба с вх.
№ ДЛЦ-00494/04.04.2022 г.. ведно с оригинала на трудовата
книжка на ищцата, с искане последната да бъде върната по
куриер, след като бъде оформена. Посочва, че трудовата
книжка била върната на 04.05.2022 г., с оглед на което за
нея е възникнало вземане за задържане на трудовата
книжка за периода 04.04.2022 г. – 04.05.2022 г. в размер на
сумата от 1325,20 лв.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на
2
исковата молба от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва трудовата книжка да е била съхранявана от
него. Твърди, че желанието на ищцата за оформяне на
трудовата й книжка е достигнало до ответника на
05.04.2023 г. Оспорва да е налице незаконно задържане на
трудовата му книжка. Твърди, че ищцата е имала
възможност да се яви и да получи трудовата си книжка –
лично или чрез представител.
В съдебно заседание ищецът Ж. Н. Х., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат А., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание се представлява от адвокат В., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Исковите претенции са допустими, като предявени от
надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.03.2023г. в производството по ч.гр.д. № 9717/2023г. по
описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника.
При очертаната правна рамка на спора
основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя
от кумулативното осъществяване на следните
3
предпоставки: прекратено трудово правоотношение;
незаконно задържане на трудова книжка; наличие на
причинени вреди и причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г.
по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС незаконно задържане
на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил
на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от
деня на прекратяване на трудовото правоотношение,
когато трудовата книжка се намира при него и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато
тя се съхранява от работника или служителя, като
обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка.
Няма спор между страните, че ищецът е заемал
длъжност „логопед“ при ответника, по силата на трудово
правоотношение, в каквато връзка е приет по делото
Трудов договор № 343/14.09.2020г., като със Заповед №
313/31.05.2021г. договора е прекратен на основание чл. 325,
ал.1,т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. С решение
№ 5155/29.12.2021г., постановено по гр.д. № 40387/2021г. по
описа на СРС, 145-ти състав, уволнението е признато за
незаконно, като Ж. Х. е възстановена на работа. От
4
приетата по делото молба от адвокат В., като представител
на ищеца до ответника с вх. № ДЛЦ-00494/04.04.2022г., се
установява, че на 11.03.2022г. Х. получава съобщение за
възстановяване на предишната си длъжност, като в
законоустановения четиринадесетдневен срок не се е явява
да заеме длъжността, като с молбата ответника е сезиран с
искане за издаване на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и за оформяне на трудовата й
книжка, като изрично е заявено желание трудовата книжка
след оформяне да се изпрати по куриер на ищцата, чрез
/ФИРМА/ на посочения в молбата адрес. Установява се
също така, че трудовата книжка е представена с молбата в
оригинал. С приемно-предавателен протокол от 04.05.2022г.
трудовата книжка е предадена в канцеларията на
/ФИРМА/ на адвокат Г. В., като представител на ищцата.
Ответникът възразява, че молбата за оформяне на
трудовата книжка достига в дружеството едва на
05.04.2022г., като посочва, че горепосочената молба е
приета от лице, което не притежава представителна власт,
валидно учредена от ответника, включително и такава да
приеме трудовата книжка. Съответно тези действия по
приемането на трудовата книжка не са потвърдени от
ответника, от което да следва и обвързването му. Посочва,
че валидната дата на която ищцата е представила
трудовата си книжка е 04.05.2022г., когато същата е
оформена и върната на ищцата, за което тя се е подписала,
и в която връзка по делото е приета декларация, подписана
5
от Ж. Х. от дата 04.05.2022г., че е получила трудовата си
книжка.
В показанията си разпитания на страната на ответника
свидетел – И.В., Заместник директор по административно –
стопанска дейност от 03.12.2021г. възпроизвежда, че за
трудовата книжка на Х. е разбрал пролетта на 2022г.,
когато адвокат В. или някой друг /не си спомня добре/ му се
обадил да му каже, че същата е изпратена по куриер, като
едва тогава свидетелят приел трудовата книжка, оформил
я и върнал обаждане, че ищцата може да дойде да си я
вземе. При пристигане на адвокат В. той му обяснил, че в
дружеството няма практика да се изпращат трудови
книжки по начин, различен от този упълномощено лице да
дойде да я вземе, или лично служителя. Книжката
пристигнала първоначално в деловодството, където нямало
упълномощен служител да я вземе и упълномощен
представител да я оформи в счетоводството. Няма случай,
Ж. Х. или упълномощен от нея представител да са идвали в
дружеството и да им е отказано оформяне и връщане на
книжката. Когато свидетелят се обадил, Х. и адвокат В. не
дошли веднага да получат книжката. Също така посочва,
че служителя следва да си получи книжката лично, за което
следва да подпише декларация, която е и част от
изискуемите документи, поради което нямало как
книжката да се изпрати обратно по куриер.
Гореустановената фактическа обстановка налага
6
следните правни изводи:
Задължението по чл. 350 от КТ е носимо, а не търсимо,
като съгласно тази правна норма в редакцията й към
релевантния момент с ДВ, бр. 25 от 29.03.2022г. и при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя. Това задължение възниква обаче за
работодателя, ако книжката е в негово държане и е
предварително предадена, като настоящият случай не е
такъв. В случая, след като ищцата е възстановена на
предишната си длъжност и не се е явила в
законоустановения срок да заеме длъжността, с молба с вх.
№ ДЛЦ-00494/04.04.2022г. чрез процесуален представител е
предала оригинала на трудовата си книжка в дружеството с
молба след прекратяване на трудовото правоотношение
същата да бъде оформена и върната. Следователно
задължението на работодателя в тази хипотеза възниква
когато трудовата книжка му е предадена, и ако в деня на
предаване работодателя не изпълни задълженията си той
изпада в забава. В случая се установява с точност, че
писмото на ищцата, подадено чрез упълномощено от нея
лице е постъпило в дружеството на дата 04.04.2022г. След
като е оформена, книжката е предадена, видно от
декларацията и приемно-предавателния протокол на дата
04.05.2022г. За да се освободи от забавата в тези случаи
работодателят следва да изпълни добросъвестно
7
процедурата по чл. 6, ал.3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, като съобщи на служителя кога
следва да се яви за да получи оформена трудовата си
книжка. Във връзка с възраженията на ответника следва
да се посочи, че законодателят е възложил в тежест на
работодателя действията по администриране на трудовото
правоотношение, включващо и воденето на необходимата
документация. Единственото задължение на
работника/служителя е да изпълни задълженията си по чл.
6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
а именно да представи трудовата си книжка, което е
сторено от ищцата. Когато трудовата книжка се намира в
работодателя негово задължение е да създаде необходимата
организация, за да я предаде надлежно оформена в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, поради и
което възраженията на ответника, че трудовата книжка
била получена в дружеството от лице без представителна
власт да я получава и да я предаде, са ирелевантни. Когато
книжката е предадена и работодателят забави вписването,
считано от деня на прекратяване, той дължи обезщетението
по чл.226, ал.2 от КТ. Работодателят може да се освободи от
забавата и да не дължи обезщетението ако изпълни
процедурата от чл. 6, ал.3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж и съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка кога може да дойде
лично да получи книжката. В тази хипотеза законодателят
позволява и книжката да бъде изпратена на служителя или
8
на упълномощено от него лице. Трудовата книжка не може
да бъде изпратена по пощата или предадена на определено
от служителя лице, освен ако работникът не е дал изрично
съгласие за това. В тази връзка възраженията на ответника
са неоснователни, тъй като ищцата изрично е
упълномощила адвокат В. да получи книжката на посочен
адрес, следователно тя е дала изричното си съгласие
книжката да бъде получена от адвокат В. /в тази връзка е и
приложеното на л.20 пълномощно/. В конкретиката на
случая се установява, включително от показанията на
свидетеля В., че трудовата книжка е била получена в
канцеларията на дружеството – видно на дата 04.04.2022г.,
но то не е създало нужната организация за своевременното
и оформяне и изпращане на посочения от ищцата, чрез
пълномощника й – адвокат В., на когото изрично е дала
съгласие за получаване адрес. В тази хипотеза
работодателят дължи обезщетение от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, съответно от деня на
предоставяне на трудовата книжка, ако не е изпълнил
задълженията си по чл. 350 от КТ.
По всичко изложено съдът намира исковата претенция
за доказана по основание. Не е спорно, че
правоотношението е прекратено, установява се незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата, когато след
прекратяване на правоотношението и след вписване е било
възможно своевременно изпращане на заверената книжка
9
на ищцата, причинени вреди, които в случая се
презумират, изразяващи се в невъзможността на ищцата да
кандидатства за друга работна позиция, да реализира друг
трудов договора, като се установява от приетото по делото
удостоверение от НАП с изх. № 24019230437921/10.11.2023г.,
че за периода от 01.06.2021г. до 31.03.2022г. ищцата не е
полагала труд, както и връзка между вредите и
задържането на трудовата книжка. Съгласно чл. 226, ал. 3,
пр. 2 КТ обезщетението за незаконно задържане на
трудовата книжка на работника след прекратяване на
трудовото правоотношение е в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т. е.
размерът на обезщетението е нормативно определен /така
Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на
ВКС, ІV ГО, цитираното в него Решение № 606 от
27.10.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ВКС, ІV ГО, Решение
№ 133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г. и др./.
В случая обезщетението е дължимо от получаване на
трудовата книжка в дружеството – 04.04.2022г. до
получаването й от ищцата лично, или чрез упълномощено
лице на дата 04.05.2022г., като не се оспорва размера на
брутното трудово възнаграждение от 1325,20 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Разноските за държавна такса следва да са за сметка на
ответника на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, както в
10
заповедното, така и в исковото производства, като е
дължима сумата от 26,50 лева. На /ФИРМА/, БУЛСТАТ
**************, представлявано от адвокат Г. В. В. следва
да се присъдят разноските за безплатно оказана адвокатска
помощ, както в заповедното, така и в исковото
производство, като по делото са налице доказателства за
уговорено представителство между страните в хипотезата
на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. В заповедното
производството, това е присъдената вече със заповедта
сума от 480,00 лева, а в исковото производство следва да се
присъди сумата от 520,00 лева с ДДС на основание чл. 7,
ал.2,т.2, вр. §2а от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й с
ДВ, бр. 88/04.11.2022г.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Ж. Н. Х., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, БУЛСТАТ *************, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 226, ал.2 от КТ, че /ФИРМА/ дължи на Ж. Н. Х., сумата
в размер на 1 325,20 лева, представляваща главница за
обезщетение за задържане на трудова книжка по чл. 226 от
КТ, във връзка с прекратяване на трудово правоотношение
на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, за периода от
11
04.04.2022 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № 9717/2023 г. по описа на СРС, I-
во ГО, 45 състав е издадена Заповед № 7209 за изпълнение
на парично задължение от 07.03.2023 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУРСТАТ ************* ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ **************,
представлявано от адвокат Г. В. В., сумата в размер на
480,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. в заповедното производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУРСТАТ ************* ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ **************,
представлявано от адвокат Г. В. В., сумата в размер на
520,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. в исковото производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУЛСТАТ ************* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата в
размер на 26,50 лева, държавна такса в заповедното
производство.
12
ОСЪЖДА /ФИРМА/, БУЛСТАТ ************* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата в
размер на 26,50 лева, държавна такса в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13