Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 147
гр. Русе, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Наталия Георгиева
Членове: Аглика
Гавраилова
Антоанета
Атанасова
при
секретаря Мариета Цонева и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева
в. гр. дело № 421 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
И.И.К. обжалва изцяло Решение
№ 263 от 20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6086/2019 г. по описа на РРС, с
което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Излага подробни оплаквания за неправилност на решението, иска неговата
отмяна и уважаване на иска, като се изменят мерките, определени с решението по
в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на РОС относно упражняването на родителските
права по отношение на децатаЙ.И. К., ЕГН ********** и
И.И. К., ЕГН **********, местоживеенето им, режима на
лични отношения на майката с тях, както и издръжката им. Претендира направените
разноски по делото.
Ответницата по въззивната
жалба Л.В.К. счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционният
съд за правилно, поради което моли да бъде потвърдено, като ѝ се присъдят
разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е допустима
– подадена е от страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява основателна по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на И.И.К. против Л.В.К., с
която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК, с искане съдът да изменени мерките
определени по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе, относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения
и издръжката спрямо децата им Й.и И., които съдът е предоставил на ответницата
– тяхната майка.
По делото безспорно е установено, че страните са
родители на децата Й.И. К., роден на *** г. и И.И. К.,
родена на *** г., както и че с решение по гр. д. № 1032/2017 г. по описа на РС
– Б., гражданският брак между тях е прекратен, поради настъпилото му дълбоко и
непоправимо разстройство. Няма спор, че с решение № 275/22.06.2018 г. по в. гр.
д. № 287/2018 г. на ОС Русе, влязло в сила на 19.03.2019 г. след недопускането
му до касационно обжалване, упражняването на родителските права по отношение на
двете деца е предоставено на майката, при която следва да е и тяхното
местоживеене, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и 30 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и е определена
издръжка, която да им заплаща.
Установено е, че детето Й.е със заболяване хипопитуитаризъм (дефицит на хормон на растежа), водещо до
изоставане в растежа му, заради което му е назначена терапия с генотропин (хормон на растежа), определен му е 80 % ТЕЛК.
Лекарството, под формата на инжекции, се поставя ежедневно, като терапията е
прекъсната след 11.11.2019 г.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства
и твърденията на двете страни се установява, че решението на ОС Русе е
изпълнено на 11.11.2019 г., когато двете деца са
предадени на майката от бащата, след поредица от образувани изпълнителни дела
при ДСИ към РС Б. и ЧСИ И.Х. и съответно предприети действия в изпълнение на
постановеното с решението. До този момент децата са живели при своя баща в гр. Б.,
а контактите с майката са били изключително редки, свързани преди всичко с
присъствието в съдебните заседания или по повод подготвяното им предаване по
изпълнителните дела. Двете деца са заявявали категорично и последователно пред
социални работници, психолози, психиатри и съдебни изпълнители своето нежелание
да се преместят при майка си в гр. Русе. От 11.11.2019 г. майката полага основни грижи за двете деца, с
които живее в жилища под наем, за които се установява, че често сменя. След
установяването им при майката, детето Й.категорично отказва да посещава СОУ „Х.Б.“
в гр. Русе, където е записан в седми клас и усилията на всички лица и институции,
ангажирани в разрешаване на този проблем, са останали безрезултатни. Социалните
работници от ДСП Русе, изготвили втори по делото социален доклад, сочат, че емоционалната
връзка между двете деца и майката не е възстановена след като са заживели
заедно в гр. Русе, а предоставените социални услуги за адаптацията им, не
спомагат за преодоляване на трудностите.
По делото са разпитани свидетели, от показанията на
които се установява какви са отношенията между децата и всеки един от
родителите. Съдът ги кредитира, включително и тези на св. С.К. – майка на
ищеца, тъй като по безпротиворечив начин установят
желанието и на двете деца да живеят при баща си в дома, който считат за свой и
в който имат самостоятелни стаи, установяват тяхната привързаност към него,
както и желанието им да учат в училищата в гр. Б., където са техните приятели и
съученици, а това е средата, с която са свикнали и се чувстват спокойни. Свидетелката на ответната страна К.К.
установява сходна фактическа обстановка. Тя е придружавала майката с колата си до
гр. Б., за да вземе децата според постановения режим за почивните дни и само детето
И. е било с приготвен багаж, докато Й., виждайки майка си се скривал в къщата и
отказал да излезе. Дори за рождения си ден Й.отказал да тръгне с майка си,
макар да знаел, че тя му е купила подарък и е искала да му го подари. Св. М.Д.
също изнася данни за влошените отношения между децата и майката и особено
негативното настроение на Й., който дори отказвал да говори с нея без
присъствието на баща си.
И двете деца са изслушани в съдебните заседания пред
първата инстанция, включително и във въззивното производство, като твърденията
им остават неизменно едни и същи – в с. з. от 02.05.2019 г. пред РС Б. Й.твърди,
че майка му звъни много рядко, само колкото да го чуе и нищо не го пита, от
година не се били виждали и детето не искало да я вижда, тъй като му е
неприятно, заради нещата, които тя говори, а и не го изслушвала. В същото
съдебно заседание детето И. споделя, че също рядко се чува с майка си, която
звъни един път в седмицата да чуе как е, ходела ѝ на гости в Русе, но от
м. юли предходната година не ѝ се ходело. Двете горе-долу се разбирали,
но детето не искало да ходи в Русе при майка си, тъй като там не ѝ
харесвало. В с. з. от 23.01.2020 г. пред РС Русе Й.посочва, че проблемите с
майка му са, че живее с нея, не се чувства добре при нея в Русе, двамата не се
разбирали, а и тя не се интересувала от неговото мнение. Детето разбира, че
всеки ден трябва да ходи на училище, но е категорично в позицията си, че няма
да ходи на училище в Русе, защото иска да ходи в Б. училище, иска да живее в Б.,
иска си детската стая там, както и приятелите си, никой да не го рита, обижда
или плюе, както правела майка му с него. При майка си е стоял гладен, бил
нараняван – имал рана на гърба, след като тя го бутнала и той паднал. Само в Б.
с баща си и сестра си се чувствал щастлив и майка му не му липсвала, когато е
там, не изявявал и желание да идва при нея в Русе. Детето И. също твърди, че не
ѝ харесва да живее при майка си в Русе, където тримата, обитавали една
стая, докато в Б. имали голяма къща с двор, собствена стая и много приятели.
Повече ѝ харесвало да живее в Б. и само събота и неделя да се вижда с
майка си в Русе. Признава, че двете не си говорят много, защото нямало за
какво, не обсъждали проблеми. Знае, че е задължително всеки ден да се ходи на
училище, но понякога не ходела, защото не ѝ харесвало училището в Русе,
нямала приятелки. Изразява желание съдът да я изпрати в Б., с което смята, че
ще се решат всички проблеми. Изслушани пред въззивния съд на 11.09.2020 г.,
децата излагат същите твърдения – и двамата искат да живеят при баща си, защото
имат собствени стаи, нахранени са с домашна храна, докато майка им е вземала
сготвена храна от магазина. В Б. са техните приятели и там желаят да ходят на
училище. Й.повтаря седми клас, заради отказа да учи в Русе, докато е живял при
майка си. Детето е категорично по този въпрос, че желае да учи в Б., не се е
явило на матурата през лятото, защото не иска да учи в Русе и не иска да живее
при майка си. Признава, че е удряло майка си, защото се е опитвало да се
защити, когато тя го е удряла по повод спор къде да живее и учи. Момчето е
готово и през тази учебна година да не ходи на училище, ако не е в Б..
По делото е изготвена съдебно-психологическа
експертиза, която установява фактическа обстановка преди предаването на децата
на майката. Според заключението на вещото лице детето Й.има добра емоционална
връзка с баща си и нарушена такава с майка си, с която е в лоша комуникация и
дистанциране. Това състояние при Й.е налице още преди раздялата на родителите, а
липсата на достатъчно контакти с майката е довело до задълбочаване на проблема.
При детето И. също се наблюдава нарушена емоционална връзка с майката, макар и
не в такава степен. Тя демонстрира пренебрежение към майка си, липса на желание
и необходимост да общува с нея. За разлика от майката, бащата е възприеман като
добър родител и е привързана към него. Вещото лице е изразило становище, че смяната
на приятелската среда, училището и промяната на местоживеенето от гр. Б. в гр.
Русе ще се яви като стресогенен фактор, за който
децата предварително трябва да бъдат подготвени с помощта на специалисти. Липсата
на такава предварителна подготовка води до риск от обостряне на симптомите,
наблюдавани при Й.и поява на такива при И.. Според вещото лице и при двете деца
са налице симптоми на родителско отчуждение по отношение на майката. Това
състояние при детето Й.съответства на средна степен (умерено-тежка форма), а при
детето И. симптомите са по-слабо проявени. В интерес на децата би било
подобряването на отношенията между двамата родители и възстановяването на
връзката между децата и майката.
Изготвените по делото социални доклади от ДСП Русе и
ДСП Б., както първоначални, така и повторни, съдържат данни за силната
емоционална връзка между двете деца от една страна, която следва да бъде
съхранена и в бъдеще и с техния баща – от друга страна. С цел преодоляване на
идентифицирания риск от родителско отчуждение в ОЗД били отворени случаи за
двете деца с приложена съответна мярка за закрила. С оглед запазване на доброто психо-емоционално
състояние на децата, социалните работници виждат необходимост от участие в
живота им и на двамата родители, които заедно да вземат решенията за тяхното
бъдеще развитие. Децата трябва да общуват и с двамата и да прекарват достатъчно
време с всеки един от тях. Установена е, обаче, нарушена
комуникация между двамата родители, което нарушава и психо-емоционалния
комфорт на децата и е довело до отказ на детето Й.да посещава училището, в
което е записан в гр. Русе.
В периода след 11.11.2019 г., когато децата са живели при майка си в гр. Русе,
емоционалната връзка между тях не е била възстановена,
дори напротив, разривът в отношенията се е обострил и
напрежението е ескалирало. Този извод следва от събраните в настоящата
инстанция доказателства – справка относно извършена проверка от Първо РУ при ОД
на МВР Русе от 20.02.2020 г. (л. 99), протокол № 8/18.08.2020 г. и решение Д5
от 18.08.2020 г. по възпитателно дело № 8 на МКБППМН (л. 143-144), от които се
установява, че на 13.01.2020 г. майката Л.К. е подала сигнал в Първо РУ при ОД
на МВР Русе за проблеми със сина си Й., по повод на който наряд на ГООР е
посетил адреса за извършване на проверка. В резултат на това, преписката била
изпратена на МКБППМН за разглеждане на възпитателно дело и вземане на мерки по
ЗБППМН и за работа с психолог по отношение на детето Й.. По образуваното
възпитателно дело съставът на МКБППМН, като разгледал представените писмени
доказателства, не е установил извършена противообществена проява от Й.К. и е
прекратил образуваното спрямо него възпитателно дело.
В настоящото производство пред въззивния съд е
представен нов социален доклад от 09.11.2020 г. от ДСП Русе (л. 164-169), видно
от който ситуацията, в която децата са поставени – множество промени в
обичайното им ежедневие за кратък период от време, наличие на признаци за
родителско отчуждение, конфликтните взаимоотношения в семейството, липсата на
позитивен диалог между родителите, прилагането на неприемливи възпитателни
модели от страна и на двамата родители, несъмнено води до влошаване на психо-емоционалното състояние на Й.и И.. Взето е решение от
социалните работници да продължи интензивната работа с родителите и децата,
като последните преминат и през диагностична оценка в ДЮЦПЗ Русе. По този повод
на децата е проведена психологическа консултация с д-р М., според която за
безопасността на И. не съществува риск, но за Й.такъв съществува, поради
специфичния му начин на психично функциониране и свързване със значимите други.
Предвид възрастовата криза на юношеството и установените връзки с връстниците му в гр. Б., може да се счита, че на това място
той би се чувствал сравнително по-спокоен. От социалния доклад се установява, а
и страните по делото не спорят по този въпрос, че по време на извънредното
положение в страната и до приключване на учебната година, децата пребивават в
дома на баща си в гр. Б., със съгласието на майката, като основни грижи за тях
полага техният баща. Те и към настоящия момент се отглеждат от бащата в гр. Б..
Майката желае да продължи да упражнява родителските права, като непрекъснато ги
уверявала, че иска да са заедно, но не била в състояние да изисква от тях
спазване на правила, както и да ги убеди да се върнат в дома ѝ. Съгласила
се с желанието на децата да останат в Б., за да избегне нови конфликти, които
да доведат до отчуждаването им от нея. През този период бащата е депозирал до
ОЗД Русе множество молби за съдействие по повод лекарството на Й., дрехи,
обувки и учебници, които майката следвало да му изпрати, тъй като опитите да се
свърже с нея били неуспешни, тя вероятно го била блокирала. Социалните
работници установяват, че в интерес на децата е двамата родители да общуват по
между си, а не чрез различни институции, като участват поравно в живота на
децата си и заедно вземат решения за тяхното бъдещо развитие.
По делото е представен и нов социален доклад на ДСП Б.
от 05.11.2020 г. (л. 156-162), видно от който децата Й.и И. се отглеждат от
баща си в гр. Б.. Социалните работници са констатирали, че след извършване на
психологическата консултация в ДЮЦПЗ Русе и дадената препоръка за по-обстойно
изследване състоянието на Й.в Клиника по детска психиатрия към УМБАЛ „Св.
Марина“ Варна, майката, на която към този момент е било предоставено
упражняването на родителските права, не е предприела действия в тази насока.
Затова, както и във връзка с незадоволяване на образователните потребности на Й.,
ѝ е издадено задължително предписание от Директора на ДСП Б. на основание
чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето. Наблюдаван е труден адапционен период в гр. Русе, както и провокативно и
протестно поведение, по-силно изразено при Й.. Процесът е бил усложнен не само
от обтегнатите отношения между родителите, но и от липсата на сигурност,
породена от честата смяна на квартири от страна на майката. С определянето на
привременни мерки от въззивния съд с определение от 12.10.2020 г., грижата за
децата е възложена на бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските
права и местоживеенето им, а на майката е определен режим за лични отношения. От
този момент децата живеят на адреса на баща си в гр. Б. и се отглеждат от него,
като последният задоволява всички техни потребности. В изпълнение на дадената
от ДЮЦПЗ Русе препоръка за по-обстойно изследване, бащата И.К. е предприел
действия в тази насока като е записал час за оценка на Й.в Клиника по детска
психиатрия към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна за 16.11.2020 г. След отказа на Й.да
завърши седми клас в гр. Русе през учебната 2019 г./2020 г., от началото на м.
октомври 2020 г. той е записан в СУ „П.В.“ Б., като повтаря седми клас.
Установено е, че бързо и успешно се адаптира в средата, познава съучениците си,
поддържа добри взаимоотношения с тях и е добре приет. Детето е спокойно в
часовете, проявява интерес към училищните занимания, ходи с желание на училище.
И. е записана в същото училище, ученичка е в пети клас. Тя също се е адаптирала
успешно в училищната среда, тъй като познава съучениците си и има изградени
добри взаимоотношения както с тях, така и с преподавателите. При разговор със
социалните работници Й.е споделил, че от постановяване на привременните мерки майка
му не е инициирала контакти с него, а И. само веднъж е гостувала на майка си,
като майка ѝ изрично е заявила, че желае само тя да ѝ гостува.
Впечатление прави, че децата са в много добро психо-емоционално
състояние, ведро настроение и сами споделят за приятни преживявания в училище и
с баща си. Наред с това в неговото жилище е осигурено достатъчно лично
пространство за децата, разполагат със собствени стаи, обзаведени съобразно
възрастта и интересите им. Жилищните условия гарантират сигурност и безопасност
за децата. Емоционалната връзка на Й.с майка му продължава да е нарушена,
детето се отнася към нея грубо и с недоверие, често се карат, а тя не е
намерила правилния подход за подобряване на взаимоотношенията. За разлика от
майката, взаимоотношенията на децата с бащата се базират на взаимно
разбирателство, обич и подкрепа. Самите деца емоционално също са свързани силно
едно със друго и не са били разделяни за дълго време. Отношенията между двамата
родители също са силно влошени, между тях липсва комуникация по отношение на
децата, не успяват да обсъждат важни въпроси и да вземат съвместни решения за
тяхното здраве, образование и развитие.
От доказателствата по приложеното бракоразводно дело №
1032/2017 г. по описа на РС Б. се извежда извод, че разочарованието от майката
и дълбокият разрив в отношенията между Й.и Л.К. произтичат от заявеното от нея
желание при предоставяне на родителските права върху децата, те да бъдат
разделени между двамата родители, като И. се предостави на нея, а Й.– на
бащата.
Въззивният съд кредитира показания на д-р Б.М., дадени
в с. з. от 10.11.2020 г., тъй като същите почиват на личните ѝ възприятия
от проведената психологическа оценка на децата в ДЮЦПЗ Русе и кореспондират на
останалия доказателствен материал. Според нея съществува риск за живота и
здравето на Й., защото е налице специфика в психиката на детето, изразяваща се
или в пълно прилепване, или пълно отричане по отношение на хората, които го
заобикалят. Тази негова специфична особеност няма нищо общо с качеството на
двамата родители, нито зависи от начина, по който те се грижат за него. Той
описва живота си в една абсолютна полярност – всичко лошо му се случва, когато
е при майка си в гр. Русе и съответно – всичко хубаво му се случва, когато е
при баща си. Според свидетелката това състоянието на детето не налага някакво
медикаментозно лечение, затова е препоръчала второ мнение и по-обстойно
изследване в Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна. Детето
категорично е дало да се разбере, че мястото, където се чувства сравнително
спокойно и добре е сред съучениците му в училището в гр. Б.. Причината за това
негово светоусещане не може да бъде посочена, но преценката на свидетелката
като лекар е, че детето е било в риск към него момент, защото не ходи на
училище и има агресивно поведение, а самият той се оплаквал от изключително
лошото отношение на майката към него. Свидетелката е констатирала още, че при
пребиваването си в гр. Русе детето Й.е в много голяма самота, то няма връзка с връстниците си и се стигна до една „задънена“ улица. Според
нея Й.е много силно ангажиран с делата, които се водят между родителите му и
буквално е „залепнал“ за това, което се случва и е готов на всичко, за да се
върне в гр. Б.. Това е нещото, което много силно смущава специалиста и това за нея
е една „задънена“ улица.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно. Основният мотив на
жалбоподателя е, че са налице изменения на обстоятелствата, при които е било
постановено предходното съдебно решение по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на
РОС, както и неправилно възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, в резултат на което е достигнал и до неправилния извод, че
по-пригодния родител е ответницата.
Съгласно дадените в ППВС № 1/12.11.1974 г. в т. V, във
вр. с т. II задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която
преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето; посочено е
и че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което
е предоставено упражняването на родителските права и е определен режима относно
упражняването им и на лични контакти и издръжката, както и създаването на
пречки за изпълнението на това решение, не съставляват основание за нови мерки
в полза на виновния родител. Настоящият съдебен състав намира, че тези
разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г.
По своето съдържание изменението на обстоятелствата,
респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна
форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на
децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за
лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата
след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с
другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както
и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се
вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни
обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът
на децата.
Неправилен е решаващият извод на районния съд, че по
делото не е установена промяна в обстоятелствата, нито в исковата молба и в
хода на производството са били навеждани твърдения за такава настъпила съществена
промяна, което да налага изменение на досегашния режим на упражняване на
родителските права от майката и на лични контакти с бащата, установен с решението
по в. гр. д. № 287/2018 г. на РОС. Първоинстанционният съд необосновано е
приел, че предявеният иск по чл. 59, ал. 9 от СК следва да се отхвърли с оглед
причините, които са довели до промяната в поведението на децата, по-силно
изразена при детето Й., проявяваща се в категоричното им нежелание да живеят при
майка си в гр. Русе и в проявите на агресивно поведение спрямо нея, поради
развития и задълбочен синдром на родителско отчуждение. Причините, включително
поведението на родителите, които са довели до това състояние, имат важно, но не
решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на
обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването
на родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да
се изхожда изключително от интересите на децата, като се вземат предвид и се
зачетат чувствата им и като се отчете ефектът на принудата при изпълнението на
съответния режим, с оглед възрастта на децата, конкретното им развитие и
зрелост и най-вече – с оглед конкретното психо-емоционално
състояние, което в настоящия случай е по-силно изразено при Й.. Необосновани в
тази връзка са изводите на съда, че при така установения синдром на родителско
отчуждение у децата, за успешното му преодоляване родителските права следва да
се упражняват от отчуждения родител, в случая – майката. Съдът е приел, че след продължителното негативно
въздействие от страна на бащата върху двете деца, не би могло да се очаква, че
за два или три месеца майката ще възстанови емоционалната си връзка с децата,
поради което установеното в производството продължаващо тяхно негативно
отношение към нея не било основание за преразглеждане на въпроса за
упражняването на родителските права. Тези изводи са основани на проявеното от
съда засилено служебно начало, мотивирало го да постанови крайния си съдебен
акт при съобразяване, според него, интереса на двете деца, като е посочил, че
извън събраните и обсъдени доказателства по предходното дело, в настоящото се
съдържали достатъчно установени факти, които давали основание молбата на ищеца
да се остави без уважение. При това положение не са взети предвид конкретните
обстоятелства по делото, включително и заключението на вещото лице, според
което са налице симптоми на родителско отчуждение и при двете деца, като
състоянието при детето Й.съответства на средна степен (умерено-тежка форма), а при
детето И. симптомите са по-слабо проявени. За правилното психо-емоционално
развитие на децата от изключително значение е да се съхрани връзката и с
двамата родители. В интерес на децата е да се подобрят и отношенията между самите
родители и насочването им към подходяща социална услуга, която да подпомогне
възстановяването на връзката между децата и майката. Правилно районният съд е
приел, че действията на бащата оказват негативно въздействие върху правилното
възпитание на децата и влияят за влошаване на тяхното психо-емоционално
състояние и не са в техен интерес. Необоснован е обаче и изводът, че в производството
нямало факти, от които да може да бъде направен извод, че ответницата не е
способна адекватно да упражнява родителските права, както и че не се установявала никаква основателна причина с действията
или бездействията си тя да е допринесла за настъпването на отчуждението на
децата. По делото е установено, че двамата родители още отпреди развода са в
изключително обтегнати отношения, не успяват да общуват помежду си и да споделят
отговорността за отглеждането и възпитанието на децата, поставили са ги в дисфункционална среда, като са ги направили свидетели на
различни видове манипулации в отношенията, което се отразява негативно върху тяхното
развитие. Двамата родители проектират своя дълбок конфликт в отношенията си с децата
и ги въвличат в него. Вместо да ги подготвят за по-леко преодоляване на стреса
от разпада на семейството и раздялата с другия родител, да ги успокоят и да
съдействат за възстановяване авторитета на другия родител, те допълнително
травмират, объркват и превръщат собствените си деца в буфер на противоположни
интереси и в средство за въздействие върху другия родител. Майката, под влияние
на своя гняв, директно е проектирала негативно отношение както към към себе си, така и към бащата, чрез неглижиране
на децата, след раздялата с бащата не ги е търсила, не се е чувала с тях по
телефона, освен инцидентно и за кратко. Нещо повече, по време на
бракоразводното дело тя е предлагала двете деца да бъдат разделени, като се
отглеждат и живеят всяко при единия родител – И. при нея, а Й.при баща си. Това
нейно желание е предизвикало дълбок смут в душата на малолетното тогава момче,
което е било силно привързано към по-малката си сестра и няма съмнение, че се е
почувствало пренебрегнато. Бащата е реагирал по подобен начин, като индиректно
е отрекъл майката у съзнанието на децата и неговото отношение е имало силно
въздействие върху децата, тъй като емоционалната връзка помежду им е по-добра,
ресурсите и условията му на живот – също. За да се чувстват по-силни, децата са
приели позицията на възприемания от тях за по-силен родител. Следователно,
поведението и на двамата родители е довело до развитието и задълбочаването у децата
на синдрома на родителското отчуждение спрямо майката, израз на което е и
категоричното им нежелание, по-силно изразено при Й., дори до степен на
агресия, да живеят с нея, поради което от м. март 2020 г. те са при баща си със
съгласието на майката, а понастоящем – и по силата на постановените привременни
мерки. Следва да се отбележи, че децата са живели при майка си за времето от
11.11.2019 г. до м. март 2020 г., като през по-голямата
част от този период обаче те отново са пребивавали в гр. Б. при баща си, поради
невъзможността на майката да се справи с тях. По време на дистанционното
обучение, макар и да са били в Б., децата е следвало да се обучават като
ученици от СОУ „Х.Б.“ гр. Русе, където са били записани, но Й.е оказал твърдо
упорство, като е отказал да се обучава с единствения мотив, че ще учи само в
своето си училище в гр. Б. и не иска да учи в Русе, дори и дистанционно.
Изключително обезпокоително е пълното отричане на майката в съзнанието на
детето Й.и наличието на агресивни настроения спрямо нея, израз на което е и
споделеното от детето при изслушването му пред настоящата инстанция. То
признава, че е удряло майка си, защото се е опитвало да се защити, когато тя
самата го е удряла по повод спор къде да живее и учи. Многократно детето е
заявявало, че не иска да я вижда, че тя не се интересува от него и какво то
иска, какви са неговите желания, не иска да е с нея и да ходи в дома ѝ,
където няма добри условия за живеене, за разлика от дома на баща му, където със
сестра му си имат отделни стаи, дразни го, изнервя го. Детето И. пред съда също
заявява, че не иска да живее при майка си, тъй като тя ги държи гладни. Съдът
отчита и безспорния факт, че докато децата са живели при майката, Й.категорично
е отказвал тя да му поставя така необходимата му за провежданата от него
терапия, ежедневна инжекция с лекарството генотропин
(хормон на растежа), предвид заболяването, от което страда хипопитуитаризъм
(дефицит на хормон на растежа), водещо до изоставане в растежа му. На практика
терапията е прекъсната след 11.11.2019 г. до м. март,
тъй като инжекции са му поставяни само в дните, когато детето е пребивавало при
баща си, на когото имало доверие и само на него позволявало да му ги поставя.
При установените по делото факти, настоящият състав намира,
че изключително стресиращо и негативно в емоционално отношение спрямо децата ще
бъде решение, с което да се промени фактически установеното от м. март 2020 г.
съвместно съжителство на децата с бащата, което е обективирано и в
постановените от съда привременни мерки от 12.10.2020 г. – в жилището на бащата
в гр. Б., където те се намират по собствено желание и имат изградени навици и
приятелски кръг. Всъщност, именно това жилище те възприемат като свой дом,
защото от раждането си там са живели, учили, свикнали са и се чувстват спокойни
и обгрижени. В това жилище за тях са създадени много
добри условия за живот, игри в свободното време и самостоятелни стаи за всяко
дете, където да се подготвят за училище. В тази връзка, не може да не се
отчете, че по вина на майката детето Й.повтаря 7-ми клас, като неговото
поведение през предходната учебна година е оказало негативно влияние и на
по-малката му сестра И.. Момчето изобщо е отказало да учи в гр. Русе, а И.
първоначално е започнала да учи в новото училище, адаптирала се е, но в
последствие е спряла да ходи редовно на училище и майката не е била в състояние
да ги мотивира да посещават училище. Безсилието на майката да се справи с
децата е видно и от подадения от нея сигнал за проблеми с детето Й.на
13.01.2020 г., въз основа на който е било образувано възпитателно дело в
МКБППМН, прекратено от състав на комисията, с мотива, че липсват данни за
извършена противообществена проява от детето. Съдът намира, че успокояването на
децата и успешната интеграция в училищната среда е в техен интерес. От друга
страна, промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота им,
още повече по принудителен и за самите деца начин се установи, че им е причинила
вреда и следваща такава промяна няма да способства за възстановяване и
укрепване на връзката с майката. Децата категорично заявяват своето нежелание
да живеят с нея и желание да живеят с баща си. Както вече беше посочено, съдът,
не е обвързан от това, но следва да вземе предвид и да зачете чувствата на децата,
както и да отчете ефекта на принудата, с оглед тяхната възраст – 14 години за Й.и
11 години за И. и най-вече – с оглед конкретното им психо-емоционално
състояние. Освен това, възстановяването на връзката с майката няма да може да се
постигне с ново, „външно“ за децата решение, наложено им по принудителен начин.
Този извод съдът прави и съобразявайки показанията на д-р М., според която Й.е
много силно ангажиран с делата, които се водят между родителите му и буквално е
„залепнал“ за това, което се случва и е готов на всичко, за да се върне в гр. Б..
Това е нещото, което много силно я смущава и това за нея е една „задънена“
улица.
В заключение, първоинстанционното решение, като
неправилно, следва да се отмени и спорът да се реши по същество от въззивната
инстанция.
Съдът намира, че в изключителен интерес на децата е да
бъде запазено наложилото се фактическо положение и родителските права спрямо
тях да бъдат предоставени на бащата. Налице са такива промени в
обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на децата, налагат
изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични
контакти, установен с решението по в. гр. д. № 287/2018 г. по описа на РОС.
В същото време, както беше посочено, наложително е
възстановяване и на отношенията с майката, за което и двамата родители са
длъжни да окажат съдействие, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят
и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и с оглед
оказване подкрепа на децата за справяне със ситуацията. Предвид всичко
изложено, настоящият състав намира, че на майката следва да бъде определен
режим на лични отношения с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя
с преспиване, първата половина на Коледната и Великденска ваканции, както и 30
дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Необходимо е и
двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо
пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на съответната Дирекция „Социално
подпомагане“. На децата и майката следва да бъде оказана помощ, като съдът
намира за обезпокоително и категорично не в интерес на децата нежеланието им да
поддържат контакти с майката. За целта и с оглед благополучието им, на тях и на
двамата родители следва да бъдат предложени подходящи услуги и индивидуална
работа от специалистите при Дирекция „Социално подпомагане“ – Б. и Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе. Следва да бъде разпоредено на двамата родители,
на децата и на техните близки да оказват съдействие на служителите при съответната
Дирекция „Социално подпомагане“ при осъществяване на горните мерки.
Съдът дължи произнасяне и относно дължимата от
родителите издръжка на децата. Към настоящия момент Й.е на 14 години, а И. – на
11 години. Като изхожда от необходимите за децата средства с оглед създаване на
подходящи условия за отглеждането и възпитанието им, които да са съобразени и с
конкретните им образователни и здравословни нужди, както и получаваните от
родителите доходи, за нуждите на Й.те следва да осигуряват месечно общо 450
лв., а за И. – 300 лв. От тях майката трябва да дава издръжка за всяко от
децата в минимален размер – по 152,50 лв., а останалата част, ведно с грижите
за децата следва да осигурява бащата. Издръжката се дължи от датата на влизане
в сила на настоящото решение, защото тогава настъпва и основанието за
изменението – промяната в упражняването на родителските права.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
претендираните и направени от него разноски в производството делото за
заплащане на държавни такси, възнаграждение на вещо лице, депозит за
призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение, а именно – сумата 1 905
лв. за двете инстанции.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 263/20.02.2020 г., постановено по гр.
дело № 6086/2019 г. по описа на Русенски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 59, ал. 9 от СК, определените с решението по в. гр. д. № 287/2018 г. по
описа на ОС – Русе, мерки относно упражняването на родителските права спрямо децатаЙ.И. К., роден на *** г. и И.И.
К., родена на *** г., КАТО:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децатаЙ.И. К., роден на *** г. и И.И. К., родена на *** г. на бащата И.И.К..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децатаЙ.И.
К., роден на *** г. и И.И. К., родена на *** г. при бащата
И.И.К..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Л.В.К. с децатаЙ.И. К., роден на *** г. и И.И.
К., родена на *** г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа
в събота до 18.00 в неделя с преспиване, първата половина на Коледната и
Великденска ваканции, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
РАЗПОРЕЖДА на родителите И.И.К.
и Л.В.К., на децатаЙ.И. К. и И.И.
К. и на техните близки да оказват съдействие на служителите от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе и Дирекция „Социално подпомагане“ – Б. при осъществяване на
горните мерки.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.С., да заплаща месечна издръжка за децатаЙ.И. К., роден на *** г., със съгласието на неговия баща И.И.К.
и на И.И. К., родена на *** г., чрез нейния баща И.И.К., в размер на по 152.50 лв. месечно за всяко от децата,
считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяване на издръжките.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.С. да заплати на И.И.К.,
ЕГН ********** ***, съд. адрес *** Б, партер, чрез адв. Л.П., сумата от 1 905
разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: