Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 17.09.2019г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Първи наказателен състав
на десети юли 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
СЕКРЕТАР: М. Т.
ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ
като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ВНОХД № 1003 по описа за 2019 година
За да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда № 64 от 30.10.2018г.,
постановена по НОХД № 324/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд,
подсъдимият Ф.К.М. с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
04.08.2017г., около 08.25 часа на ПП-І-6, до бензиностанция „Петрол“
/“Гердеме“/, на разклона за гр. Павел баня, в посока запад-изток, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № ***
г. на ***, влязло в законна сила на 20.04.2017г. за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство
за управление, е извършил такова деяние – управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № СТ 9011 ВА, без съответно свидетелство
за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 и чл.54 от НК, е
осъден на ТРИ години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим и ГЛОБА
в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Със същата присъда подсъдимият Ф.К.М.
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 225.02 лева, от
които 95.02 лева по сметка на ОД на МВР – Стара Загора за изготвяне на
експертиза и 130.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
– Казанлък.
Против горепосочената присъда в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила
жалба от адв. Х.Р.М. *** в качеството му на защитник на подсъдимия Ф.К.М..
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
постановената присъда. Прави се искане същата да бъде отменена като неправилна.
В жалбата не се съдържат искания за
събиране на нови доказателства.
Срещу постъпилата въззивна жалба е
постъпило възражение от Районна прокуратура – Стара Загора, че жалбата е
неоснователна и постановената осъдителна присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована. С възражението не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Становището на Окръжна прокуратура -
Стара Загора е, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х.М. *** взема
становище, че следва да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият Ф.К.М. не се явява в съдебно
заседание и не взема становище.
Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата и взе в предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за
установено следното:
За да постанови
обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф. К. М. е български
гражданин, с основно образование, осъждан. Живее в с.***, общ.***, обл. ***, на
семейни начала с Н.С.И.
На 18.07.2018г. подс. М. закупил от Е.Ш.
с договор за покупко-продажба на МПС,
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег. № СТ 90 11 ВА, с цвят бордо
металик.
На 04.08.2017г. в 10.10 часа подс. М.
трябвало да се яви като подсъдим по НОХД № 875/2017г. в Районен съд – гр.Казанлък.
На същата дата, лек автомобил марка „Хюндай“
- Купе с рег. № СТ 90 11 ВА, управляван
от подс. М. заедно със свидетелката Н.И. бил в района на бензиностанция „Петрол“
/“Гердеме“/ на разклона за гр. Павел баня. Преди това камера на АПИ на разклона
за с.Търничене заснела преминаването на този
лек автомобил с рег. № СТ 9011 ВА в 08.14 ч., движещ се в посока
гр.Бургас.
Сутринта на 04.08.2017г. свидетелите Н.К. и И.К. – ****,
около 08.25ч. с автомобил преминали покрай бензиностанция „Петрол“ /“Гердеме“/
на разклона за гр. Павел баня на път за с. Габарево, където отивали по служба. Преминавайки
покрай бензиностанцията, същите видели от нея да излиза лек автомобил марка „Хюндай“ – Купе, тъмночервен на цвят. Автомобилът
спрял на знак ‘“Стоп“. Премивайки покрай него, *** – свидетелите К. и К. видели, че автомобилът бил управляван от
подс. М.. Като лице от криминалния контингент, двамата полицейски служители го
познавали, тъй като били работили много пъти с него, а св. К. знаел и че спрямо него имало влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без свидетелство за управление.
Същият ден в късния преди обед, след
приключването на служебните си задължения, свидетелите К. и К. отишли на
бензиностанцията, където с управителя и св. В. А. прегледали охранителните
камери. На една от охранителните камери се виждало подс. М. да управлява
превозното средство. В колата до подс. М. имало човек от женски пол.
Поради това, че записите от камерите
се пазели около 10-15 дни, св. В.А. през монитора направил с мобилния си телефон
видеоклип, който после прехвърлил на диск. Дискът дал на ръка на св. К.. Същият
ден св. К.изготвил докладна записка до Началника на РУ-Казанлък.
В последствие с договор за
покупко-продажба от 15.08.2017г. подс. М. продал на св.К. процесния автомобил марка „Хюндай“ – Купе, с рег.
№ СТ 9011 ВА.
За
да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на
задълбочен и прецизен анализ. В тази връзка въззивният съд не намира за
необходимо да коментира всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд -
Казанлък, както вече бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и
е посочил конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената
фактическа обстановка, защо кредитира с доверие показанията на една група
свидетели и защо не кредитира показанията на друга група свидетели. Следва да
се отбележи, че законосъобразно първоинстанционният съд е възприел обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, като негова защитна теза.
Същите са противоречиви, непоследователни и в разрез с всички други събрани
доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал и показанията на свидетелите Н.И.,
М.И., К.К., В.А. и Д.Д., тъй като същите са противоречиви, непоследователни,
звучат крайно неправдоподобно и в противоречие с приложените по делото справки от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ от 28.05.2018г. и от 26.06.2018г., както и
от приложената по досъдебното производство справка /видеозаписи от камери,
монтирани на бензиностанция „Петрол“, находяща се на ПП-І-6, в близост до
бензиностанция „Гердиме“ /северно от разклона за гр. Павел баня/.
Решаващият съд е изложил подробни
мотиви относно това защо кредитира с доверие показанията на свидетелите Н.К.
/дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание на
основание чл.281, ал.4 вр. Ал.1, т.2 от НПК/, И.К. и Л.Л., които са логични,
последователни и непротиворечиви и взаимно се допълват и изцяло кореспондират с
писмените доказателства – протокол от с.з. от 04.08.2017г. по НОХД № 875/2017г.
по описа на РС – Казанлък, Наказателно постановление № 17-**********/16.03.2017г.,
протокол за очна ставка, извършена от св. К. и справки от камера на АПИ.
Гореизложените гласни доказателства кореспондират с
всички събрани по делото писмени доказателства, което от своя страна обосновава
единствения възможен извод за авторството на деянието, а именно, че подсъдимият
е извършител на това престъпление. Деянието е
извършено от подсъдимия Ф.К.М. виновно при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици от него,
искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.
Законосъобразно съдът не е ценил експертното заключение
на съдебно-техническата експертиза като достоверно /в случая не се касае за
некомпетентност на лицето, извършило експертизата, а за опороченост на
представените му материали за изготвяне на експертизата/.
По делото не са налице данни, че е нарушено правото на
защита на подсъдимия М., тъй като в проведеното съдебно заседание пред първата
инстанция на 30.10.2018г. решаващият съд законосъобразно е установил, че
подсъдимият е редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява, не сочи
уважителни причини за това /като неговото присъствие в съдебно заседание не е
задължително/ и не са налице обективни данни, че същият е възпрепятстван да се
яви в съдебно заседание по независещи от него причини. Относно твърденията на
защитата, че подсъдимият е бил задържан за извършено престъпление в друга
държава /без да са налице доказателства за това събитие/, Казанлъшкият районен
съд обосновано е посочил, че отсъствието на подсъдимия от съдебно заседание е
обусловено от негово неправомерно поведение – нарушение на мярката за
неотклонение “Подписка“, поради което е провел това съдебно заседание в
отсъствието на подсъдимия М..
В тази връзка следва да се посочи, че при проведените
съдебни заседания пред въззивната инстанция, при наличие на представени от
защитата данни за евентуално задържане на подсъдимия в нарочните за това места
в ***** /непотвърдени по официален ред от гръцките власти/, след изрична
проверка от въззивния съд, последният положи усилия подсъдимият да бъде
призован за заседанията пред настоящата инстанция, като по делото постъпи отговорна
декларация от подсъдимия М. на гръцки и български език /л.156 от делото/, че не
желае да присъства в производството пред въззивния съд.
При така установените факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че
подсъдимият Ф.К.М. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл.343в, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, първоинстанционният съд е съблюдавал принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК
и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. При определяне на наказанието
правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства – лошите му
характеристични данни, обремененото му съдебно минало /осъждан е пет пъти на
основание чл.343в, ал.2 от НК, както и обстоятелството, че за последните единадесет
години подс. М., макар ида не притежава свидетелство за управление на МПС, е
наказван 27 пъти с влезли в законна сила наказателни постановления. Не са
налице смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид
гореизложените съображения, наложеното от
първоинстанционния съд наказание на подсъдимия „Лишаване от свобода” в размер
на три години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим, е
явно справедливо и удовлетворява основните цели на
наказанието по чл.36 НК и е в състояние да
съдейства за реализирането както на генералната, така и на индивидуалната превенция.
Водим
от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо,
поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 64 от 30.10.2018г., постановена по НОХД № 324/2018 г. по описа на Районен
съд-Казанлък.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.