№ 287
Р Е Ш Е Н И Е № 202
Гр.Попово,10.10.2013г.
Поповски
районен съд, в публично заседание на десети септември две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При
секретар Н.А., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 976 по
описа на 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два
иска за собственост-отрицателен
установителен иск по чл.124 ТПК и ревандикационен иск по чл.108 ЗС
Ищците – М.Й.Н. и Н.П.Н.,*** твърдят в исковата молба, че през 2005г. са закупили имот от Община
Попово, съгласно договор за продажба от
19.10.2005 г., представляващ „Друга селищна територия”, с № 000689, в мест.
„Под корията”, с площ от 17,095 дка в
землището на с. Водица, общ.Попово, при съответните граници и съседи. Този имот
бил регистриран в Данъчна служба при Община гр. Попово и от момента на
закупуването е започнало владението на имота. Преди известно време ответникът Д. К.Д. очертал
в техният имот, имот с площ от 1.800 дка, и тогава узнали,че ответника
през 2008г. водил дело срещу община
Попово иск по чл. 97 от ГПК / отм./ във връзка с чл. 79 от ЗС, като по
това дело имало постановено решение, с което
било признато за установено, че ответника е собственик на недвижим имот
в м. „Под корията”, с площ от 1.860 дка., съставляваща част от имот № 000689, целият
с площ от 17.095 дка по плана за
земеразделяне в землището на с.Водица. Твърдят, че към
Ответникът- Д.К.Д.,*** оспорва иска като неоснователен и недоказан и независимо, че
ищците сочат като основание правото си на собственост договор с Община Попово,
същия твърди, че той е недействителен,
тъй като противоречи на закона. Твърди
се, че сключеният между ищците и община Попово договор е сключен при нарушаване
на законовите разпоредби и е нищожен. Прави
такова възражение, излагайки подробни
мотиви защо и как смята сключения договор между ищците и общината за нищожен
поради противоречие и заобикаляне на
закона. Излага доводи и за това, че имота е придобит от него по
наследство и давност, като това било
видно от съдебното решение по гр.д. №214/2007г. на ПРС. Твърди се, че ответника
не е губил собствеността и владението на този имот, винаги е бил собственост на
наследодателя му, бил е включен в регулационните граници на имота, а
изключването му от тях през 1969г. не означавало, че собствеността е загубена,
нито, че този имот следвало да се третира като земеделски. Твърди, че тези имот
не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а подлежали само на регистрация.
Предвид изложените подробни доводи в отговора, ответника моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В с.з. ответника
се представлява от упълномощен представител-адв.Р.К. от ТАК.
Предявените искове бяха насочени
и срещу втори ответник-Община Попово, спрямо която производството бе
прекратено, поради недопустимост на исковете, по отношение на нея, с
определение от 08.04.2013г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеният договор за продажба на общински недвижими имот чрез търг с явно
наддаване от 01.07.2005г., се установява, че Община Попово, като продавач е
продала на М.Й.Н. ***, като купувач, масивен обор с площ от 130 кв.м. и масивна
пристройка с площ от 53,55 кв.м., находящи се в имот №000688, местност „Под
корията”, по плана за земеразделяне на землището на с.Водица, общ.Попово, по
АОС №1160/12.01.2005г., за сумата от 1485,00лв.Видно то приложеният договор,
същият е вписан под №90, т.V, н.д. №3037/26.08.2005г. на СВ при ПРС.
На 19.10.2005г. е сключен договор за
прекратяване на съсобственост по реда на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с
чл.42, ал.1, т.1 и ал.3 от НРПУРОИ , между Община Попово, като продавач и М.Й.Н., като купувач, по силата на който продавача продава на
купувача следния свой недвижими имот, находящ се в землището на с.Водица,
общ.Попово, а именно: 17,095 дка, прилежаща площ към сгради, имот №000689, в
местността „Под корията”, АОС 3454/16.08.2005г., при граници: имот №
000576-овцеферма, имот №000883- полски път на общината, имот №00640-жилищна
територия на общината, имот №000690-др.селищна територия и имот №000691- път ІV
клас на общината, за сумата от 1795 лв.
И този договор е вписан в СВ при ПРС под №232, т.VІІ, н.д. №4333/31.10.2005г.
По делото е представен и АОС №3454/16.08.2005г., от който се установява,
че този имот е актуван като частна
общинска собственост и е образуван от имот №000688. Представени са и две скици
на този имот- от 15.08.2005г. , с вписан
собственик на имота-Община Попово и от 12.12.2005г., с вписан собственик М.Н.
От приложената в
цялост преписка по повод осъществените
от Община Попово продажби на тези имоти, се установява, че до продажбата на масивният обор и пристройка находящи се в
имот №000688, местност „Под корията”, по плана за земеразделяне на землището на
с.Водица, общ.Попово, се стигнало, след
взето решение №51 по протокол №20/19.04.2005г. на ОС гр.Попово, който
възложил на кмета на общината да проведе търг с явно наддаване за учредяване
право на строеж и продажба на имоти частна общинска собственост / т.7 от това
решение/. Била извършена и предварителна оценка на тези сгради, от лицензиран
оценител-С.Бънков, експерт при ОС гр.Шумен, който оценил имота към м.март
2005г. на 1350 лв. След вземане на това
решение бил обявен и проведен търг с
явно наддаване на посочените в решението
имоти частна общинска собственост. От приложеният протокол от 13.05.2005г., на
назначената със заповед №273/10.05.2005г.
комисия от кмета на общината, се установява, че участника в търга-М.Н. е
предложила цена за тези сгради в размер на 1485,00лв. и със заповед
№307/18.05.2005г. на кмета на общината
същата е обявена за спечелила търга. От приложените вносни бележки се
установява, че продажната цена е
внесена, по сметка на Община Попово, като последната вноска е от 28.06.2005г.,
след което на 01.07.2005г. е сключен и цитирания по горе договор за продажба на
недвижими имот-частна общинска собственост. На 26.05.2005г. ОСЗГ гр.Попово е изготвила протокол №24, ведно с опис на
зем.земи, намиращи се в землището на с.Водица, общ.Попово, които били остатъчен фонд по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ, сред
които бил и имот №000688, в местността „Под корията”, с площ от 17,595 дка. Въз
основа на този протокол бил съставен и АОС №3454/16.08.2005г.. На 19.08.2005г. М.Н.
с молба, вх.№97-00-2266819.08.2005г., поискала от Община Попово да ликвидират
съсобствеността на парцел №000689 в землището на с.Водица, общ.Попово, като
предложила да изкупи частта на общината. Извършена била оценка на този имот
от лицензиран оценител
П.Колева-експерт при ОС гр. Търговище, която оценила този имот в
размер на 1795,00лв. Видно от приложеното решение №18, по протокол
№24/16.09.2005г. ОС гр.Попово взел решение и разрешил на кмета на общината да
извърши ликвидиране на съсобствеността в
имот 0000689 по плана на с.Водица, чрез продажба на частта на общината по АОС
№3454/16.08.2005г., представляващ 17,095 дка прилежащ терен. Въз основа на това
решение била издадена и заповед №718/05.10.2005г., на кмета на общината, с
която заповядал да се продаде посочения по-горе имот на М.Н., за сумата от 1795
лв. След заплащане на тази сума бил сключен и цитирания по –горе договор за
ликвидиране на съсобствеността то 19.10.2005г.
На 15.05.2007г.,
ответникът Д.К.Д. ***, по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, с който искал да се признае за установено, че дворно
място от 1,9 дка, в северозападната част на с.Водица, представляващ имот с
кад.№26, в кв.53 по плана на селото,
който бил изключен от регулационния план на с.Водица и представляващ
общински имот №000689 е негова собственост като пряк наследник на К. Д. П. Въз
основа на тази искова молба е образувано и гр.д. №214/2007г. по описа на ПРС. Видно от приложеното в цялост гр.д., ответника
по този иск-Община Попово не се е явила,
не е депозирала и становище по така
предявения срещу нея иск за собственост на имот №000689 по плана на с.Водица,
общ.Попово. На 27.03.2008г., съдът е постановил решение №59/27.03.2008г., по
гр.д. №214/2007г. на ПРС, с което е признал
за установено по отношение Д.К.Д. ***, че собственик на недвижим имот –нива в местността „Под
корията”, с площ от 1,860дка, съставляващ част от имот №000689, целият с площ
17,095 дка, по плана за земеразделяне на землището на с.Водица, общ.Попово,
отразен на геодезическа снимка, неразделна част от решението, е собственост на Д.К.Д., на
основание наследство и давностно владение. По делото е приложено удостоверение /на
л.14 от него/ издадено от Община Попово, с което е удостоверено, че имот с кад.№26 по
действащия план на с.Водица, общ.Попово от 1969г., с площ от 1860 кв.м., при
съответни граници е изключен от регулационните граници на селото със заповед на
ОНС-Търговище от 1969г., като този имот по разписен лист към плана от 1969г. е
записан на името на К. Д. П., без да е отразен документ за собственост.
След влизане в сила на
това решение, същото е вписано в СВ при ПРС под №208, т.VІІІ, н.д. №5641/2008г.
и въз основа на него имота е обособен като самостоятелен. От приложената
скица с исковата молба / на л.15 от
делото/, се установява, че понастоящем
имота на ищците съставлява имот №000741 с площ от 15,235 дка. За този имот е
представена и пълна история към 24.07.2012г., от ОСЗ гр.Попово.
На 28.07.2008г., М.Н.
е депозирала тъжба в Районна прокуратура гр.Попово, с оплакване, че лицето Д.Д.
извършва самоуправство, тъй като пуснал животни да пасат в имота, който тя
придобила през 2005г. Въз основа на тази жалба, с постановление от 31.07.2008г.
е възложена проверка на РПУ гр.Попово. За
извършената проверка гл.полицай И.П.,
изготвил докладна записка, която била изпратена на РП гр.Попово. С
постановление от 29.09.2008г., ПРП отказала да образува ДП и прекратила
преписка вх. №559/2008г. Мотивите за това били, че не са налице самоуправни
действия от страна на Д. и нямало внесена промяна в трайно установеното
фактическо положение, поради което не били и налице основания за образуване на
нак.производство.
По делото е приложена
и преписка за възстановяване собствеността на зем.земи с вх.№16293/1991г. на
ОСЗ гр.Попово, от която се установява, че
със заявление от 13.12.1991г., М. Й. П., като наследник на К. Д. П. е
поискала да й се възстановят зем.земи в землището на с.Водица, общ.Попово,
собственост на наследодателя й, в това число и нива от 1,9 дка в местността
„Под корията”. С протокол №43Г/18.02.1993г. на насл. на К. Д. П. са признати
и определени за възстановяване правото на собственост върху зем.земи,
общо 45,800дка, в това число и под
№15-1,900дка, трета категория , в местността
„Под курията”. Впоследствие с протоколно решение №К43Г/17.10.1994г., по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, след прилагане на коефициент 0,95 за намаляване на зем.земи,
на насл. на К. Д. П. е определена за възстановяване зем.земя в размер на 43,510
дка, като за разликата от 2,290 дка ПК гр.Попово е дала възможност за подаване
на искане за предпочитания за обезщетение начин. Няма данни по преписката
дали наследниците са избрали и какъв начин са избрали за обезщетяване на
посочената разлика в заявените и възстановени зем.земи. С решение
№016/17.07.1995г., ПК гр.Попово е възстановила
правото на собственост на насл. на
К. Д. ***, съгласно плана за
земеразделяне на землището на с.Водица, а именно: 1.Пасище, мера от 7,704 дка, девета
категория, в местност „Ташлъка”, съставляващо имот №31008; 2. Нива от 9,997
дка, трета категория, в местност „Енибостанлък”, съставляваща имот №34004; 3.
Нива от 10,00дка, седма и трета категория, в местността „Неризии”, съставляваща
имот №61007 и 4. Нива от 15,806 дка, пета и трета категория, в местността
„Церово”, съставляваща имот №108007, при съответни граници. За посочените четири зем.земи, Д.К.Д. е въведен
във владение на 28.08.1995г., видно от протокол за въвод във владение №16/28.08.1995г.
По делото бе назначена и извършена
съдебно-техническа експертиза , от която се установи, процесният имот е заявен като нива с площ от
1,900 дка, терта категория, в местност „Под корията”, в землището на с.Водица,
пред ПК за възстановяване по преписка №16293/1991г. и същата е възстановена с
посоченото по-горе решение на тази комисия от 17.07.1995г. Освен това в.л. е
посочило, че имот №000689 е образуван след разделяне на имот №000688, актуван е
с АОС №3454/2005г., след предоставяне на имот №000688, на осн. чл.19 ЗСПЗЗ от
ПК гр.Попово. Вещото лице е установило още, че имота, предмет на настоящото
дело, както посочи и по-горе съда, има самостоятелен характер и съставлява имот
№000952, с площ от 1,860 дка и е образуван през 2008г., на основание влязлото в
сила съдебно решение по гр.д. №214/2007г. на ПРС. Към момента на постановяване
на това решение, имота е била собственост на М.Н., съгласно договор за
прекратяване на съсобствеността община
Попово от 19.10.2005г. От тази експертиза се установява, че Община Попово не е
извършвала процедури по определяне на
прилежаща площ към сградата, находяща се в имот №000689 . Няма изготвен
подробен устройствен план за определяне на терена. Няма издадени
и строителни книжа-разрешение за строеж или акт за въвеждане в
действие за сграда-обор с площ от 130
кв.м., предмет на договора с община Попово. Тъй като не бе оспорено от страните съда прие това заключение като обективно, всестранно и компетентно
изготвено.
По
делото са разпитани и свидетели и на
двете страни. От показанията на св.А. се установи, че през 2005г. М. и Н.
купили обор и земята. Мястото, което купили било изоставено и Н. го
разработил, като това се случило през
2012г. Този свидетел заяви, че откакто
са го закупили това място до миналата година не е работено, мястото било
оградено с бодлива тел и е засято с
люцерна, тъй като в обора се гледат крави. От показанията на св.Н., се установява, това
място е било в местността „Бабин дол”, а
сега „Под корията”, и от лятото на
2005г. се владее от Н.. Това му е известно, тъй като работел при него като общ работник и правил
оградата, събарял синорите, засявал тревни смески, за да се увеличи млекодобива
и маслеността на кравите, които Н.. Според този свидетел тези места били
внесени в ТКЗС и собствениците били обезщетени, но не знае дали тези места са
били в чертите на селото. Предполага, че щом като са щели да строят къщички
за населението и за животновъдите са
били в чертите на селото. И да сега обаче бетоновите основи седели на това
място. По данни на този свидетел през 2008г. Д.Д. и още едно лице-И.И. оспорили
това място. Този свидетел заяви : ”…. Н.
имаше спор с двама души, които са имали там места….”Според св.Станков ,
който живее близост до процесното място,
същото представлява ясак и откакто помни
се работи от семейството на Д.-първо от неговите родители, след това и
от самия Д., а напоследък го давал на други хора, тъй като не можел вече да го
работи. Според този свидетел, това място е засято с люцерна и е около 2 дка,
оградено е , тъй като идвали от Шумен и забили колчета. По данни на този
свидетел, на това място, освен на Д. имало още 7 парцела и
всички тези места били засегнати от продажбата на Община Попово, тъй като те не
били общински имоти, нито пък били внасяни в ТКЗС-то. Тези имоти били частни ,
но хората остаряли и ги занемарили. По данни на свидетеля тези места не са работени от ТКЗС-то, тъй
като били разделени със синори, и
машините не можели да влязат. Освен това тези места били и в регулация, като
били изключени пред 15 години. И този свидетел заяви за възникналия спор между М.
и Н. , от една страна и Д., от друга
страна, за въпросното място, тъй като Д.
претендирал, че е на дядо му. Според св. Колев, това място се състои от ясаци-6
,7 места. Тези ясаци никога не са внасяни в ТКЗС –то и все хора са ги работили,
имало и постройки. Конкретно за мястото на Д., този свидетел заяви, че то било работено от родителите на Д., а след
това и от него. Така дадените показания,
съда ги кредитира, като по-долу в мотивите си ще ги обсъди, излагайки правните си изводи по
делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на
отрицателният установителен иск по чл.124 ГПК:
Тъй като с този иск се
цели да се отрекат правата на ответника върху спорният недвижим имот, съда намира, че тази
иск е допустим, а по същество неоснователен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. При
отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е
правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да
докаже, че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да
изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които
твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите,
които изключват това право.
В конкретният случай
основният спор между страните е именно това-кой е собственик на процесният
имот? Отговорът на този въпрос ще обуслови и основателността и на втория
предявен иск по чл.108 ЗС . За по-голяма прецизност и точност съда намира, че
следва да се уточни за кой имот именно
става въпрос, тъй като в исковата молба,
този имот е идентифициран съгласно съдебното решение, а както се
установи от заключението на в.л. става въпрос за имот със самостоятелен характер, с № на имота 000952, с площ от 1,860 дка, в
местността „Под корията” по плана на землището на с.Водица. Така посоченият
имот е образуван след влизане в сила на
съд.решение по гр.д. №214/2007г. на ПРС, при разделяне на имот №00689, който очевидно с оглед представените доказателства
не съществува. Въпреки това следва да се установи в настоящия процес кой е
собственик на имот №000952, който е част от имот №000689-ищците или ответника.
След внимателна
преценка на всички твърдения и
възражения на страните, на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че собственик на
посочения имот е ответника Д.. Както посочи и по-горе в негова тежест бе да
докаже и установи основанията, на които твърди, че е собственик, а ищецът
трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право. Ищците
в настоящият случай претендират, че са собственици на процесният имот, по силата на правна сделка- договор
за прекратяване на съсобственост, от 19.10.2005г., съгласно който М.Н. ***, в който се е
включвал имот №000952, предмет на настоящият иск. Възраженията, които ответника
противопоставя на това твърдение на ищците са две. Първото възражение е за нищожност на този договор, като заобикалящ закона, в което възражение се
излагат доводи за това , че Общината не е била собственик на този имот и неоснователно
се е снабдила с АОС за него, че е нарушена
процедурата по определянето му като прилежащ терен към сграда, както и че незаконосъобразно общината е прекратила съсобствеността чрез посочения
договор. Според процесуалният представител на ответника този договор не е
породил исканите правни последици, тъй като АОС е констативен акт е няма правопораждащ
ефект. Второто възражение на ответника е
във връзка с това, че той е придобил
имота на основание давностно владение, което било установено още по гр.дело
през 2007г.
При така изложените твърдения и възражения,
съдът намира, че по първото възражение
основателен е довода единствено и само дали договора от 19.10.2005г. е породил своите правни
последици и дали общината е била собственик на продаденият от нея на ищците имот № 000689. По отношение на доводите
за нищожност на договора за продажба, какъвто се явява този договор, макар и да
е именуван като договор за ликвидиране на съсобствеността са неоснователни.
Това е така, тъй като правото да оспорва
един договор принадлежи на страните по него, по силата на чл.21 ЗЗД, а ответника не е страна по този договор и не
може да го оспорва и да прави
възражения, вкл. и за нищожност на същия. Съвсем отделен е въпроса дали
общината е била собственик към 2005г. и
дали договора от 19.10.05г. е породил
своето действие. Това е така, тъй като продажбата на чужда вещ, не води до
това, че тази сделка е нищожна, поради това, че никой не може да прехвърли
права повече отколкото притежава.. В
този смисъл и има трайна и установена
практика на ВКС, като в редица решения се приема, че такава сделка подлежи на
разваляне или отмяна, но тя не е нищожна по см. на чл.26 ЗЗД. В изложеният по-горе смисъл съдът намира,
че следва да се обсъди въпроса дали
праводателят на ищците е бил собственик на този имот и дали те като, макар и добросъвестни приобретатели са
придобили правото на собственост върху
него. От представената преписка от Община Попово и от заключението на в.л.
категорично се установява, че общината не е била собственик на този имот,
или поне няма доказателства по делото за
това, как е придобила собствеността, и в нарушение на всички правила и норми,
общината съставила АОС №3454/2005г.,
съгласно който се легитимирала като
собственик на този имот, при извършената продажба на 19.10.2005г. В тази връзка съдът намира, че не е спазена процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ за
определяне на имоти, останали след възстановяването им на собственици, които в
действителност стават собственост на общината, но при определени условия и ред
за това. В конкретният случай не е ясно общината как и кога е станала
собственик на този имот. А след като общината не е била собственик към 2005г.,
то и ищците не са станали собственици на този имот, посредством правната сделка,
тъй като последната не е породила своето действие и не
е прехвърлено правото на
собственост . В тази връзка съдът намира, че възражението по този повод от
страна на ищците, че договора понеже бил
вписан е породил своето действие е неоснователно, тъй
като вписването на един договор има оповестително-защитно действие, а не транслативен ефект, който настъпва не с
вписването на един договор, а с неговото сключване, при спазване на определената
за това форма. След като, обаче праводателят
по един договор не е собственик на един имот,
то няма как да прехвърли собствеността му върху приобретателите по този договор и вписването на този договор в крайна сметка е без значение. В конкретният случай е
неприложима и разпоредбата на чл.113 ЗС, доколкото тя урежда
хипотеза, при която е предвидено
оповестително-защитното действие на вписването на правото на собственост,
като придобитите от трети лица вещни
права след вписването не могат да се противопоставят на ищците, като под трето лице се има в предвид тези,
които извличат правата си от същия праводател. А в конкретният случай това не е
така / в този см. и решение
№631/23.11.2009г., на ВКС по гр. д. №247/2009г., ІІ г.о., решение
№491/07.07.2010г., на ВКС по гр.д. №1348/2009г., Іг.о. и др./ Ето защо съдът приема, че договора от 19.10.2005г. не е породил своето
действие, и ищците не са станали собственици на този имот,
посредством тази правна сделка.
С оглед изложеното дотук следва да се
отговори и на второто възражение на ответника, а именно придобил ли го е той по
давност. Ответникът основа това свое възражение първо на съдебното решение по
гр.д. №214/2007г. на ПРС, по силата на което е признат за собственик на този
имот, на основание наследство и давностно владение. В случаят, обаче това решение в действителност е не противопоставимо
на ищците, и то няма сила на присъдено
нещо по отношение на тях, доколкото те не са участвали в този процес и не са
били страна по него. Ето защо при преценка на това възражение, съдът следва да обсъди всички доказателства събрани в хода на процеса и да
ги прецени в тяхната взаимовръзка. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, което
владение следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Тази фактическата власт върху имота се
упражнява с намерение той да се свои. С
оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху
един недвижим имот е в зависимост от
пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 10 години на
фактическа власт по отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна
на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/,
т. е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем / в този см. и Решение
№ 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от
4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др. / Съдебната практика
категорично приема, че наличието на манифестирана с намерение за своене на
имота непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния собственик
фактическа власт, в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да
направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат на
което правото на собственост се изгубва от предишния собственик. С оглед на всички изложено дотук, съдът
приема, че ответника е владял този имот
повече от 10 години и го е придобил на това основание, много преди общината да състави АОС и да го продаде на
ищците. В подкрепа на този извод на съда
са свидетелските показания на св.С. и К.,
които показания доказват, че този имот е
владян първо от родителите на ответника, а след това и от него. Установява се от тези показания, че
мястото представлява ясак, състоящ се от още шест-седем такива ясаци, в покрайнините на селото, които били
изключени от чертите на нас.място преди няколко години. Това кореспондира с
представеното и издадено от община Попово, удостоверение /приложено по гр.д.
№214/2007г. /, съгласно което този имот по разписен лист е записан на
наследодателят на ответника и е изключен от регулация през 1969г. Никой освен
св.Николов не заяви, а и няма и писмени доказателства, че това място,
състоящо се от шест-седем места и
представляващи ясаци са внесени в ТКЗС или др. подобно образувание. По отношение
показанията на този свидетел, съдът намира, че същите, за отделни събития и случки са противоречиви
и взаимно изключващи се. Според този свидетел тези места били внесени в ТКЗС и
били обезщетени собствениците, в същото време
не знае дали тези места са били в чертите на селото, но пък заявява,
че в това място имало построени къщи, за които били
положени бетонови основи, които основи и
досега стоели. Съдът намира, че от тези показания не се установява точно и ясно внесени ли са и
кога са внесени тези места в ТКЗС, за какво са обезщетени собствениците им, и в
крайна сметка не стана ясно това място какво представлява. Независимо от това, обаче неговите показания
не са достатъчни да оборят и опровергаят
показанията на останалите свидетели, които свидетелстват за това, че местата са били
частни, че са били в чертите на селото и че
хората са ги работели, в това
число и Д., който е работел своето място, след смъртта на родителите си. По
отношение на твърдението на ищците, че този имот вече е бил възстановен с
решението за възстановяване правото на собственост на ПК гр.Попово от 17.07.1995г., съдът счита същото за неоснователно, тъй като не намира опора в доказателствата по делото. В действителност има заявена нива от 1,9 в местността „Под
корията”, от наследниците на К. П., б.ж. на с.Водица, общ.Попово, но дали
това е точно тази конкретна нива не е ясно. Нещо повече, от показанията
на св.Николов се установи, че това място е било в местността
„Бабин дол”, сега „Под корията”, което навежда съда, че става въпрос за различни
местности, тогава когато се е извършвала колективицазията и сега при възстановяването
на зем.земи. След анализ на всички доказателства, съдът намира, че ответника
доказа това свое възражение и се налага
извода, че собственик на този имот е именно той, на основание давностно
владение продължило повече от 10 години.
Предвид на всичко
изложено дотук съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за собственост от ищците против ответника
, а именно да се признае за установено, че отв.Д. не е
собственик на имот-нива с площ от 1.860 дка,
в местността „Под корията”,
съставляваща част от имот № 000689, целият
с площ 17,095 дка, сега представляващ имот №00952, в землището на с.Водица, общ.Попово , е
неоснователен и като такъв следва
да го отхвърли
По отношение на
предявения иск по чл.108 ЗС
За да е основателен
искът за собственост по чл.108 от ЗС следва ищецът да докаже наличие на три
предпоставки за това: 1. спорният имот да е негова собственост; 2. ответникът да владее или държи същия имот и 3. това владение
или държане от ответната страна да е
без правно основание. Доколкото искът по
чл.108 от ЗС инкорпорира в себе си и установяване на правото на собственост на ищеца, изложеното по отношение на иска по чл.124 от ГПК, е относимо и по отношение на иска по чл.108 от ЗС. И след като се установи, че ищците не
собственици на процесния имот на соченото от тях правно основание, за което съдът изложи подробни мотиви по-горе,
то не е необходимо изследването на останалите предпоставки на ревандикационния
иск, и искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен .
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Й.Н., ЕГН **********
и Н.П.Н., ЕГН **********,*** против Д.К.Д.,
ЕГН **********,*** иск по чл.124 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Д. НЕ Е
СОБСТВЕНИК на имот-нива с площ от
1.860 дка, в местността „Под корията”, съставляваща част от имот №
000689, целият с площ 17,095 дка, сега представляващ
имот №00952, по плана за земеразделяне на в землището на
с.Водица, общ.Попово, при граници и съседи: от три страни имот №000741- на М.Й.Н. и имот 0000576- на ДПФ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Й.Н., ЕГН ********** и Н.П.Н., ЕГН **********,*** против Д.К.Д.,
ЕГН **********,*** иск по чл.108 ЗС за предаване СОБСТВЕНОСТТА И ВЛАДЕНИЕТО на имот-нива с площ от 1.860 дка,
в местността „Под корията”,
съставляваща част от имот № 000689, целият
с площ 17,095 дка, сега представляващ имот №00952, по плана за земеразделяне на в землището на
с.Водица, общ.Попово, при граници и съседи: от три страни имот №000741- на М.Й.Н. и имот 0000576- на ДПФ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. Търговище.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: