Решение по дело №444/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 408
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20192100500444
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н И Е

 

II- 37                               15.05.2019 година                           град Бургас

                                            

                                           В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и трети април  през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

 

При секретаря …………….Ст.Вълкова………като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 444 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 2531 от 07.12.2018г., постановено по гражданско дело № 508/2018г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул. Александровска № 26, представлявана от кмета Д. Н. да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, сумата от 3524.50 лева (три хиляди петстотин двадесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено от него обезщетените, по своя щета № ***150, по застраховка „Каско“, за настъпило застрахователно събитие в град Бургас, ул. Проф. Якимов, срещу Мастерхаус, на 18.11.2016 г.-попадане върху необезопасено препятствие на пътното платно-високо издадена кръгла шахта на ВиК, с метален капак, на застрахования лек автомобил ****с рег. № ***, от което са възникнали по него щети, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-17.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е отхвърлен обратният  иск на Община Бургас, срещу третото лице-помагач „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, гр. София 1000, район Оборище, ул. Велико Търново 27, за заплащане на сумата от 3524.50 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор за обществена поръчка, peг. № 93-ОП-156(41)/27.04.2015г. Община Бургас е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 818 лв.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул. Александровска № 26, представлявана от кмета Д. Н..

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно , необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че е налице причинна връзка между описаните от застрахователя увреждания по застрахования автомобил с механизма на произшествието. По делото не е установено, че именно в резултат на попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена шахта с повдигнат капак са настъпили описаните в протокола за ПТП и от застрахователя щети. От заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза не се установява по категоричен начин, че преминаването през отворения капак на шахтата е причина за процесното ПТП,като Общината счита заключението на вещото лице за хипотетично. От свидетелските показания също не се установява наличието на шахта с повдигнат капак. В протокола за ПТП е посочено, че  автомобилът преминава през стърчаща над нивото на асфалта метална шахта, а в съдебно заседание съставителят на  протокола –свидетелят И. уточнява, че на това място открай време има издадена шахта, както и че височината й е поне 4 пръста. От показанията на водача на автомобила също не се установява наличието на отворен капак на шахтата, същият сочи, още, че не е видял шахтата, тъй като било тъмно. Предвид всички доказателства по делото, необоснован се явява изводът на съда, че автомобилът е преминал през шахтата и нейният капак да е паднал надолу, неправилен е и изводът, че е налице връзка межди ПТП и настъпилата щета. Предвид показанията на свидетеля З. – водачът на автомобила, че в момента на инцидента движението не е било натоварено и не е имало други автомобили, то съдът неправилно е приел, че поради голямата интензивност на движението в този участък, водачът не е могъл да избегне шахтата. Излага се становище, че съдът е постановил решението си, без да е събрал доказателства за състоянието и натовареността на движението  в пътното платно, скоростта, с която се е движил автомобила, тъй като същата е предпоставка за  ПТП и възможността от страна на водача да предотврати настъпването на произшествието. По делото не е безспорно установено наличието на разместен капак на шахтата, нито с колко сантиметра същият е бил надигнат. Представените от ищеца писмени доказателства във връзка с щета номер **** са частни свидетелстващи документи и не доказват удостоверените в тях факти относно времето, мястото и механизма на процесното ПТП, нито се установява причинно-следствена връзка между бездействието на общината да отстрани препятствията на пътното платно и настъпилите вреди по автомобила. От показанията на свидетелите също не се установява повдигнат капак на шахтата, а издадена шахта с височина около 4 см. При така събраните доказателства, съдът е достигнал до  необосновани изводи за отговорността на общината и е постановил неправилно решение. Въззивникът намира за неправилно и необосновано решението и в частта, в която е отхвърлен предявеният от общината обратен иск срещу третото лице –помагач „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД. Съдът е достигнал до заключението, че не е налице неизпълнение на сключения между общината и третото лице договор с peг. № 93-ОП-156(41)/27.04.2015г., тъй като липсват доказателства изпълнителят да е бил уведомен от възложителя за извършването на ремонтни дейности на пътя, където се намира процесната шахта, каквото възлагане е предвидено в договора – т.3.1. към раздел IV. Съдът е изследвал само задълженията на възложителя, но не и тези на изпълнителя по договора. Действително, възложителят следва да уведомява писмено изпълнителя за дейности и СМР , които да бъдат извършени по договора чрез възлагателно писмо, но тази разпоредба не следва да се тълкува изолирано, а в контекста на т.15 от раздел V, според която изпълнителят е длъжен до всеки първи понеделник на месеца да представя доклад за необходимите ремонтни дейности по договора, т.е. след извършване на обход на района, посочен в договора, да бъде направено предложение от страна на изпълнителя за извършване на ремонтни дейности посредством нарочен доклад. С договора ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД се е задължило при констатиране наличието на дупки, неравности или препятствия да уведомява възложителя чрез доклада си и да предприема действия по ремонтирането им след писмено възлагане от страна на възложителя, което очевидно не е изпълнено в настоящия случай. Липсата на възлагателно писмо от страна на общината не освобождава дружеството от задължението му да изготвя месечни доклади, какъвто доклад по делото не е представен, а наличието на такъв е предпоставка общината да възложи извършването на определена ремонтна дейност. Излага становище, че третото лице –помагач не е изпълнило задължението си по договора да извършва текущ ремонт и поддържане на улични, пътни и тротоарни настилки, в резултат на което в конкретния пътен участък  е била налице необезопасена и необозначена ВиК шахта, което от своя страна е довело до настъпване на процесното ПТП. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището си – решение № 36 от 09.07.18г. по гр.д.№ 463/18г. по описа на БОС; решение № 122 от 13.12.2017г. по гр.д.№1523/17г. на БОС и др.

Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, в условията на евентуалност – да бъде уважен предявеният от Община Бургас обратен иск срещу „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД за заплащане на сумата от 3524,50 лв. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата от ответната страна – „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, гр. София,бул. Витоша № 89Б, чрез адв.М.Великова. Излага се становище за неоснователност на твърденията във въззивната жалба. Сочи, че по делото безспорно е установено, че автомобил „***“, с рег.№ ****попада в необезопасена метална шахта с нестабилна метална гривна на пътното платно, при което на лекия автомобил са нанесени щети. Компетентните органи са уведомени, съставен е протокол за ПТП, уведомено е и застрахователното дружество, образувана е преписка по заявената щета, като застрахователното дружество е заплатило обезщетение в размер на 3524,50 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, механизмът на произшествието е в причинна връзка с уврежданията на автомобила, като причина за увреждането е железният капак на шахтата. При съвкупната преценка на всички доказателства по делото, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение. Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено.

                    Производството е  по чл.410,ал.1,т.2  КЗ,вр.с чл.49 ЗЗД.

                Общият фактически състав, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента: наличие на имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано лице; съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл. 45 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД/ в случая/ и трето: плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение.

                    В исковата молба   се твърди от  застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ,че на 18.11.2016г поради  необезопасено препятствие на пътното платно ,описано  като „ стърчаща отворена метална шахта над нивото на асфалта“, в гр.Бургас, на ул.“Проф.Якимов“ ,посока ж.к.“Славейков“ настъпва ПТП ,при което са нанесени щети на лек автомобил „**с рег.№ ****,собственост на С. Г.З. ,описани подробно в исковата молба.Твърди се също ,че  между собственика на автомобила и ищцовото дружество има сключен договор за застраховка „Каско +“,въз основа на който  дружеството е заплатило застрахователно обезщетение в 3524,50лв.След изплащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на увреденото лице по отношение на причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.Твърди се, че пътят, на който е станало произшествието е общинска собственост, Общината има задължение да го поддържа в изправност и поради неизпълнение на тези свои задължения е причинила  настъпването на произшествието,поради което отговоря за причинените вреди. В случая се претендира ангажирането на обективната  гаранционно-обезпечителна отговорност на Общината при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място.

              По делото е постъпил подробен отговор на Община Бургас ,в който е оспорен механизма на произшествието,като се сочи ,че не е установен този механизъм ,както и  причинно-следствената връзка между произшествието и  настъпилите вреди , твърди се  още  съпричиняване от страна на водача на автомобила.По делото  е  привлечено като трето лице –помагач от ответника  дружеството „Инфра експерт“АД ,против което е предявен и обратен иск.Твърди се ,че между Общината и третото лице помагач има сключен  договор с предмет :извършване на дейности по строителство,ремонт и поддържане на улиците  и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас по обособена позиция :Център за административни услуги „Освобождение“,включващо : ж.к.“Славейков“,кв.Лозово,кв.Ветрен, кв.Банево,в.з.“Минерални бани“, с.Миролюбово и с.Изворище.Твърди се също ,че  мястото на произшествието попада в обхвата на договора и  третото лице, като изпълнител по този договор не е изпълнило задължението си да  извърши ремонт и поддръжка на този участък.

           Не  е спорно по делото,че между  застрахователя и увреденото лице съществува  имуществено застрахователно правоотношение – валидно сключена застраховка „Каско +“, както и, че е платено дължимото застрахователно обезщетение.Спори се относно наличието на елементите на   фактическия състав на чл.49 ЗЗД , даващ  основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Общината  и по –точно наличието на причинно-следствена връзка между  настъпилото ПТП, с описания в исковата молба  механизъм  и претендираните вреди.

           Районният съд е  уважил предявеният иск на „ДЗИ –Общо застраховане „АД против Община Бургас и е отхвърлил  обратния иск, като е изложил мотиви ,че пътят ,на който е станало ПТП е общинска собственост, Общината не е изпълнила своето задължение по чл.3,ал.1 от ЗДвП да го поддържа в изправност, с необходимата маркировка  и сигнализация ,да организира така движението ,че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване. Освен това, съобразно чл.31 от ЗП, изграждането ,ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.Прието е ,че Общината ,като не е изпълнила своите задължения по закон, е причинила вредата,за която отговаря.След изплащане на застрахователното обезщетение  ,застрахователят суброгира в правата на увреденото лице по отношение на  причинителя на вредата и предявеният иск е основателен.Обратният иск е приет за неоснователен, поради неизпълнение от страна Общината на задължението по т.3.1 от договора да уведоми предварително писмено изпълнителя за дейностите, които да бъдат извършени по договора чрез възлагателно писмо ,с предвидено в договора  съдържание.Относно повдигнатия капак на шахтата няма възлагане за извършване на ремонтни работи ,кредиторът /Общината / е в забава ,тъй като не е дал необходимото съдействие на длъжника и поради това последният се е освободил от  последиците от неизпълнението.

              Обжалваното решение е валидно и допустимо.По правилността  му съдът се произнася само по наведените в жалбата възражения/чл.269 ГПК/.

                  Във въззивната жалба на първо място се  оспорва изводът ,че е налице пряка причинна връзка между  уврежданията по лекия автомобил и механизма на произшествието,така,както е описан в исковата молба.Твърди се,че от събраните доказателства не може да се установи категорично, че на пътя е имало шахта с повдигнат капак ,а констатациите на вещото лице са хипотетични.Тези възражения са основателни.Описаният механизъм на произшествието в исковата молба е преминаване на автомобила през „стърчаща отворена метална шахта над нивото на асфалта“.Липсва твърдение ,че  произшествието е причинено от  капака на шахтата ,който не е закрепен стабилно  в металната гривна,имало е луфт и при преминаване на автомобила  през него, се е  завъртял около хоризонталната си ос,издигнал се е нагоре и се е превърнал в препятствие на пътя.Такъв механизъм е описан за пръв път в отговора на въззивната жалба и съответно от вещото лице,като вероятен  за настъпване на щетите.Такъв обаче не се твърди в обстоятелствената част на исковата молба.Отделно, анализът на показанията на  свидетеля И., съставител на протокола за ПТП , сочи ,че на пътя е имало издадена  шахта,с височина поне 4 пръста ,която е затворена и над нивото на пътя.Свидетелят сочи,че  произшествието е настъпило при преминаване на автомобила върху шахтата, при което удря в нея картера и това е механизмът на произшествието.Свид.З., водач на автомобила заявява,че не е разбрал  как точно се е случило произшествието,чул се удар и колата спряла,като от КАТ му обяснили ,че кръглата шахта е била по средата ,била вдигната  и той я ударил.Дори да се приеме,че водачът има предвид вдигнат капак на шахтата, такова твърдение липсва в исковата молба.Изрично вещото лице в съдебното заседание на 3.10.2018г е заявило, че посочените от застрахователя   увреждания по автомобила не могат да бъдат причинени от издадена шахта,както е посочено в исковата молба и в протокола за ПТП ,а според него  и от опита ,който има ,  по –скоро се касае за повдигнат капак на шахтата, който не е закрепен  стабилно. Що се отнася до протокола за ПТП, то същия е нечетлив и при поискване от съда, ищецът не  представи четливо копие.Независимо от това,  този протокол е  цитиран  от вещото лице на стр.134 от делото, със следното съдържание: “водачът на автомобила минава върху отводнителна шахта –стърчаща над нивото на асфалта  и удря картера.“ В цитирания документ липсва описание на произшествието, с механизъм, съответстващ на този ,който вещото лице счита, че би могъл да доведе до такива увреждания на автомобила. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието,  разположението и състоянието на шахтата на пътя и на щетите по автомобила - "удря картера ".

            Горепосоченото води до извод ,че механизмът,описан в исковата молба и установен при  разпит на свидетелите не може да доведе до  настъпване на тези вреди.Застрахователното дружество не е установило при условията на пълно главно доказване твърдяните факти относно механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка "Каско“. Това  води до неоснователност на предявения иск по чл.410,ал.1т.2 КЗ във вр.с чл.49 ЗЗД.Атакуваното решение е неправилно –необосновано и следва да се отмени изцяло.Отхвърлянето на предявения иск  води до несбъдване на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск, предявен като евентуален.

По разноските :

С оглед изхода от спора и на осн.чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК, на Община Бургас следва да се присъдят разноски за първа инстанция,включващи юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо лице и за втора инстанция, вкл. дър.такса за въззивното обжалване и юрисконсулско възнаграждение, в съответствие с искането ,направено във въззивната жалба и в отговора на исковата молба. Общият размер на разноските пред  двете инстанции е 701лв,от които  по 200лв юр.възнаграждение  за всяка от инстанциите, платен депозит за вещо лице 160лв и 141лв –д.т. пред втората инстанция.

С оглед на горното  съдът

 

 

                                       Р  Е   Ш   И:

 

        ОТМЕНЯ  изцяло решение № 2531 от 07.12.2018г., постановено по гражданско дело № 508/2018г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него постановява:

          ОТХВЪРЛЯ   иска, предявен от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89Б против Община Бургас, ЕИК *********  за заплащане на сумата  3524,50лв,представляващо регресно вземане  за изплатено от ищеца обезщетение, по щета № ***150 по застраховка „Каско+“,  за настъпило застрахователно събитие  в гр.Бургас, ул.“Проф.Якимов“ на 18.11.2016г – попадане в  шахта на застрахования лек автомобил „Волво“, с рег.№ ****, ведно със  законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

           ОСЪЖДА  „ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89Б  да заплати на Община Бургас  сумата 701лв,представляваща  разноски пред двете инстанции.

             Решението е окончателно.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: