Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 574/17.06.2014 г., постановено по гр. дело № 863/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от „З. „Б. В. И. Г.”” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. П.” № 5, срещу Х. Д. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. Б.”, бл. 9, В. А, . 1, А. 1, иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, относно заплащането на сумата от 379.70 лв. (триста седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки) - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на Община В. Т. по застраховка „Гражданска отговорност” във връзка с причинени имуществени вреди на табло за осветление, в резултат от настъпило пътнотранспортно произшествие на 02.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е осъдено „З. „Б. В. И. Г.”” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. П.” № 5 да заплати на Х. Д. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Б. Б.”, бл. 9, В. А, . 1, А. 1, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляващи направени по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Д. от САК, като пълномощник на „З. „Б. В. И. Г.”” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. П.” № 5 против Решение № 574/17.06.2014 г., постановено по гр. дело № 863/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението в неправилно. Излага се, че на първо място съдът в нарушение на чл. 146 от ГПК не бил изпълнил задълженията си по делото и не бил дал нарочни указания кои относно факти и обстоятелства не се сочат доказателства. Излага се, че нарушението на чл. 146 от ГПК било винаги съществено процесуално нарушение, още повече, че единствения аргумент за отхвърляне на исковата претенция било недоказване на обстоятелството, че ответникът виновно се бил отклонил от извършване проверка за употреба на алкохол. На следващо място ответникът не бил правил възражение, че не се е отклонил виновно от проверка за алкохол в отговора на исковата молба и това право на възражение било преклудирано. Не бил оспорил като доказателство и протокола за ПТП. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 863/2014 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от Застрахователно Акционерно Дружество „Б. В. И. Г.”” , гр. С. против Х. Д. Д. от гр. В. Т. иск с посочено правно основание чл. 274, ал. 1 от КЗ за сумата от 379.70 лв. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество твърди, че на 02.12.2009 г. в гр. В. Т., ул. „Г. И.” № 5, на кръстовището до Бар „Н.”, ответникът управлявайки собственото си МПС лек автомобил „Ф.", модел "В.”, с рег. № ВТ ... причинил пътнотранспортно произшествие, при което е нанесъл имуществени вреди като е повредил улично табло за осветление, собственост на Община В. Т.. Излага се, че към момента на настъпване на ПТП за горепосочения лек автомобил имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Б." , полица № *. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” относно горепосоченото превозно средство, след подадено заявление по образувана щета № ... е изплатил на 18.03.2010 г. на Община В. Т. стойността на причинените вреди от произшествието в размер на 379.70 лв. Излага се, че съгласно Протокол за ПТП № ..../02.12.2009 г. ПТП-то било станало по вина на ответника Д., който бил напуснал ПТП-то, с което виновно се е отклонил от извършване на проверка за алкохол по надлежния ред, в резултат на което за застрахователя било възникнало регресното право да претендира от него заплатеното застрахователно обезщетение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 379.70 лв., представляващи заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2013 г., както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Въззивният съд приема за установена следната фактичесÛа обстановка: Не спорно, че между страните по делото Х. Д. Д. от гр. В. Т. и Застрахователна компания „Б.” (преобразувана на 13.11.2012 г. чрез вливане в Застрахователно Акционерно Дружество „Б. В. И. Г.”” , гр. С.) на 04.11.2009 год. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за което е издадена полица № ..., с период на действие от 05.11.2009 г. до 04.11.2010 г. по отношение на лек автомобил „Ф.", модел "В.”, с рег. № .... На 02.12.2009 г., около 19.30 ч. в гр. В. Т., ул. „Г.” № 5, на кръстовището до Бар „Н.”, ответникът като водач на горепосочения лек автомобил причинил пътнотранспортно произшествие, като се блъснал в табло за осветление, собственост на Община В. Т.. От приложените по делото Протокол за ПТП № .../02.12.2009 г. и писмо на РУ на МВР – гр. В. Т., рег. № .../06.01.2010 г. се установява, че ответникът Д. е напуснал местопроизшествието и е установен от органите на полицията в 20.55 часа на същия ден, в резултат на което не е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и не му е взета кръвна проба. В протокола за ПТП било отразено, че ответникът е допуснал произшествието в резултат на управление на автомобила си с несъобразена скорост. В документа били описани повредите на застрахования автомобил и на таблото за осветление, като същият бил подписан от ответника. На 10.12.2009 г. Община В. Т. подала молба за оценка на щета до ищцовото дружество във връзка със заплащане на застрахователно обезщетение за увреденото табло за осветление. Видно от заверено копие от констативен протокол от 15.12.2009 г. на същата дата застрахователят извършил оглед на таблото, при който били констатирани деформация по корпуса и унищожаване на част от оборудването (експертно заключение по щета № ...) на обща стойност 379.70 лв. На 11.01.2010 г. ищцовото дружество (застраховател) издало ликвидационен акт по щета № ...., с който установил наличието на предпоставки за заплащане на причинените от застрахования имуществени вреди в горепосочения размер на Община В. Т. и разпоредил изплащането на сумата по банков път, като сумата била изплатена на 18.03.2010 г. От заключението на допусната съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че във връзка със заведена щета № ... от страна на З. "Б. В. И. Г.” е изплатено обезщетение на Община В. Т. в размер на 379.70 лв. на 18.03.2010 г. по банков път по разплащателната сметка на Община В. Т.. От заключението на допусната съдебно – авто-техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че причинените имуществени щети на ел. табло за улично осветление тип STRS-63 са във възможно причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като пазарната стойност на причинените имуществени щети на таблото, вещото лице е определило на 352 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ../17.06.2014 г., постановено по гр. дело № 863/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искани , съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца Х. Д. Д. от гр. В. Т. и ответното дружество Застрахователна компания „Б.” (преобразувана на 13.11.2012 г. чрез вливане в Застрахователно Акционерно Дружество „Б. В. И. Г.”” , гр. С.), като първия управлявайки застрахован автомобил, причинил настъпване на ПТП, при което са нанесени материални щети на вещи, собственост на трето лице - Община В. Т.. Регресната претенция е основана на наличието на предпоставката по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ, тъй като ответникът, като участник в ПТП, е напуснал местопроизшествието и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, на която той е отказал да се подложи или от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ за регресна отговорност на застрахования. Сам по себе си фактът на напускане на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца - застраховател по регресния иск. В т.см. Решение № 183 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева; Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова; Решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 741/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева и др. Доказателства в процесния случай ответникът да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал няма, а факта че е напуснал местопроизшествието не е достатъчен за ангажиране на отговорността му. Неоснователно е възражението на жалбоподателя във въззивната жалба, че съдът бил допуснал нарушение на чл. 146 от ГПК. Видно от направения от първостепенния съд доклад на 01.04.2014 г. ясно е посочено, че ищецът следва да докаже, че след пътнотранспортно произшествие ответникът виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол, което в случая не е доказано. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, застрахователното дружество е следвало да докаже при условията на пълно главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на виновния за произшествията водач - ответник по исковете. За установяване на твърдяните обстоятелства дружеството ищец се е позовало на съставения на 02.12.2009 г. протокол за пътнотранспортно произшествие и писмо на РУ на МВР – гр. В. Т. от 06.01.2010 г., в които е отразено, че водачът Д. е напуснал ПТП и не е изпробван за алкохол. Преценката на тези доказателствени средства не води обаче до извод за доказано виновно отклоняване от страна на застрахования от проверка за алкохол. Поради изложеното регресният иск на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 574/17.06.2014 г., постановено по гр. дело № 863/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574/17.06.2014 г., постановено по гр. дело № 863/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |