В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Мария Кирилова Дановска |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Мария Кирилова Дановска | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с предявен от Й. Г. С. от Г., против „Г.И.”, Г., иск с цена в размер на 70 000лв., предявен като частичен иск от претенция в общ размер на 206 062,73лв. В исковата си молба, ищецът твърди, че на 17.11.2008г. бил сключен граждански договор, между „Г.И.” , представлявано от инж.С. С. като възложител, и Й. Г. С. като изпълнител, по силата на който ищецът се задължил да извърши и изготви специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвянето на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор № ТС-2884180/10.11.2008г. Твърди, че изпълнил точно и добросъвестно поетото задължение, което било прието от възложителя без възражение. Съгласно чл.З от гражданския договор от 17.11.2008 год. възложителят "Г. - И." - Г. се задължило в 20 дневен срок след изпълнение на условията по Договор №ТС 2884180/10.11.2008 год. да изплати на ищеца хонорар в размер на 10% от нетните постъпления в брой или по банкова сметка, при наличие на плащане от страна на "Н." ЕАД- Г.София. Счита, че възнаграждението за изпълнителя по гражданския договор от 17.11.2008 год. възлиза в размер на 237 300.00 лева, което се формирало от сумата, която "Н." ЕАД-София договорила да заплати като възнаграждение на "Г. И." -К., в размер на 2 373 000 лева. До датата на предявяване на исковата молба ответното дружество заплатило на ищеца сумата в размер на 8 820.49 лева с разходен касов ордер с №195/31.05.2010 год., и 22 416.78 лева с разходен касов ордер с №261/30.06.2010 год. Въпреки многократните разговори за доброволно изпълнение и изплащане на останалата част от дължимото възнаграждение в размер на 206 062.73 лева, ответникът не сторил това и дължал на ищеца исковата сума. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 70 000 лева, представляваща част от дължимото му се общо възнаграждение от 206 062.73 лева, съгласно граждански договор от 17.11.2008 год. за извършване и изготвяне на специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008 год., сключен между "Н." ЕАД-София, У.В." №5, като възложител, и "Г. И." -К., ведно със законната лихва върху главницата от 70 000 лева за времето от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. С отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответникът „Г.И.”, Г. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че процесният граждански договор не породил правновалидни задължения, тъй като ищецът не изпълнил задълженията си по него. Алтернативно сочи, че дори да се приеме, че договорът е породил валидно задължение за плащане на възнаграждение, то платените суми изчерпвали напълно и в цялост претенциите на ищеца, поради което искът бил неоснователен поради извършено плащане преди предявяване на иска. Твърди, че ищецът не е изпълнил добросъвестно, коректно и точно възложените и поети задължения и ангажименти, описани от договора. Оспорва сумата от 237 300 лева като претендирано общо възнаграждение от страна на ищеца, както и че „Н." ЕАД София е договорило да заплати възнаграждение на ответното дружество в размер на 2 373 000 лева. С отговора си по реда на чл.131 от ГПК третото лице-помагач счита предявения иск за допустим. Не оспорва твърденията в исковата молба. Излага съображения по съществото на спора. 1.От фактическа страна по делото се установи следното: По делото са приобщени следните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И.Д.М., С.А.С., Е. Б. Т.; заверени копия на Граждански договор от 17.11.2008г.; Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Уведомление от "Г. И." - Г. с изх.№325/05.11.2009г.; Разходен касов ордер с №195/31.05.2010г.; Разходен касов ордер с №261/30.06.2010г.; Допълнително споразумение от 02.08.2010г. към Договор №ТС -2884180/10.11.2008г.; Приложение №2 - Образец на предлагана цена- ЛОТ №2; Приложение №3: Образец на предлагана цена- ЛОТ №3; Устав на „Г. И." , Г., в редакцията му към 17.11.2008г.; Протоколи за приемане от Възложителя на доклади от обследване и ТП от 09.02 и 04.03.2010г.; Счетоводна справка за чисти нетни постъпления към 04.03.2010г. от „Н.” ЕАД; Писмо изх. № 91АПМ-69/19.12.2009г. на „Н.” ЕАД; Приложение №1 - Технически спецификации, към Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Приложение №3 - Протокол от преговори, към Договор №ТС-2884180/10.11.2008г.; Списък на специалистите с граждански договори за изработка на паспорти по процесния договор; компактдиск,представляващ електронен носител, представен по реда на чл.184 от ГПК; преписка по договор №ТС-2884180/10.11.2008г. между „Н.” ЕАД, Г. София и „Г. И.” Г. К., съдържаща 306 бр. сини папки и 1 бр. червен класьор. От доказателствата се установява, че между „Н.” ЕАД и „Г. И." , Г. е бил сключен Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. по силата на който на ответното дружество е било възложено изпълнението на обществена поръчка с предмет "Изготвяне на технически паспорти на подстанциите 220 кV и 400 кV и електропроводите 220 кV, 400 кV и 750 кV”. Във връзка ± този договор е бил сключен процесният граждански договор от 17.11.2008 год. между "Г. - И." -К. и ищеца Й. Г. С., по силата на който акционерното дружество, в качеството му на възложител, е възложило на ищеца, в качеството му на изпълнител, да изготви специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008 год. с възложител Н.-ЕАД. Задължението за изпълнителя е да изпълни възложената му задача по ал.1 от договора в срок от 17.11.2008г. до 17.07.2009г., а възложителят се задължава в 20 дневен срок след изпълнение на условията по Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. да изплати на изпълнителя хонорар от 10% от нетните постъпления в брой или по банкова сметка, при наличие на плащане от Н.-ЕАД. От показанията на св.И.М. се установява, че по проекта за изготвяне на процесните паспорти ищецът бил системен администратор на програмата, която послужила за изготвянето им. Продуктът бил изготвен от ищеца, бил инсталиран на неговия компютър, както и на компютъра на изпълнителния директор на "Г. - И." С. С.. Св.М. работел изцяло с ищеца Й. С., обработвал база данни, с които чрез програма се пишели паспортите, които представлявали технически паспорти на съоръжения. Паспортизирали се първа категория обекти, които били 200 киловолта и 400 киловолта и подстанции, които също били 200 киловолта и 400 киловолта. Продуктът, изготвен от ищеца помогнал за това паспортите да бъдат написани много бързо, тъй като техническата база на Н. и ISO била много голяма по обем и ако паспортите трябвало да бъдат писани на ръка, времето от 1-2 месеца нямало да бъде достатъчно. Без участието на ищеца С. специалистите от дружеството-ответник нямало как да изработят паспортите. Програмата била изработена от Й. С. и само той я инсталирал. За въвеждането на данните в самата програма именно ищецът С. обучил тесните специалисти от дружеството, които работели по изготвянето на паспортите. От показанията на св.С.С. се установява, че бил назначен в ответното дружество във връзка с изработването на техническите паспорти и в частност – за изпълнение на договора с „Н.” ЕАД. В дейността си бил обучаван и изпълнявал нарежданията единствено на С. С. /тогава изпълнителен директор на ответното дружество/. Работата му се заключавала в попълване на електронни таблици, които били изпращани на изпълнителния директор. Занимавал се с разпечатване и подвързване, посещаване на обектите на място и попълване на данни. Не бил виждал Й. С. да генерира и разпечатва паспорти, но не знаел самото генериране как и къде е ставало. От показанията на св.Е. Т. се установява, че същият работел като технически сътрудник в ответното дружество от 1980г. Била му известна задачата, поставена от „Н.” ЕАД за изработването на техническите паспорти. Твърди, че с помощта на С. С. изготвили технически паспорт като форма, позволяваща прехвърлянето на данни да става по електронен път. Ищецът Й. С. бил съставил програма, по която му били подавани данните. Екселските таблици били изготвени също от ищеца Й. С.. Били направени по такава форма, която да може да обслужва програмата. Ако не се използвала програмата и данните се попълвали без нея, тази дейност била много трудоемка и щяла да отнеме много време. В техническите паспорти съществувал раздел 2-ри, в който се описвали техническите данни на всички съоръжения на една подстанция. Тези данни и параметри били стотици пера. Изработената от ищеца С. програма позволявала обработването и генерирането им в този раздел 2-ри без да се налага това да се прави на ръка. Програмата била собственост на Й. С.. Програмата била инсталирана на лаптоп на С. С., а на компютрите, на които работели останалите участници в съставянето на паспортите, били инсталирани помощни таблици, които да обслужват програмата. Таблиците представлявали екселски файлове, и по електронен път, по скайп или по поща те били предавани на С. С.. Ищецът Й. С. имал връзка с всички хора, които попълвали таблиците и бланки с данните. В началото се провеждали срещи с всички, които организирали тази работа, и на тези срещи ищецът Й. С. обяснявал как да се вземат тези данни и как да се попълват таблиците. Генерирането на данните извършвал изцяло Й. С., а при разпечатването на паспортите присъствал целият екип на „Г.И.”. Нямало никакви оплаквания от програмата на Й. С.. Тази програма била изработена от Й. С. специално във връзка с договора с „Н.” ЕАД. Изписването на данните по точен и конкретен начин било указвано на служителите от Й. С.. Данните били изпращани по електронна поща или предавани на флашка на изпълнителния директор С. С., а той ги изпращал на Й. С. за обработка. Специалното на тази програма било в това, че в раздел 2-ри огромното количество информация било трансформирано в друг файл и вкарвано в техническите паспорти. Ставало дума за открити разпределителни уредби, за въздушни линии и за закрити разпределителни уредби, докато за сградите били попълвани електронни таблици. В „Г. И.” всички знаели, че тези паспорти се изготвят по продукта на Й. С.. Тези над 300 паспорта можело да се изработят и без този продукт, но в такъв случай нямало да бъдат спазени сроковете. Й. С. управлявал тази програма, той казвал какво да се направи и поредността на това тестване. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, и която съдът изцяло кредитира, се установява, че заплатените на Й. Г. С. суми по процесния граждански договор от 17.11.2008г. са общо в размер на 33 900лв. с РКО №№195/31.05.2010г., 5/30.06.2010г., и 261/390.06.2010г. Нетните постъпления от „Н.” ЕАД в полза на „Г. И.” са в размер на 1 073 000лв., като 10% от тази сума се равнява на 107 300лв. По делото са назначени 2 единични и една повторна съдебно-техническа експертиза, като последната е с участието на две вещи лица. От заключението на вещото лице В. Т. по първата съдебно-техническа експертиза се установява следното: на поставения му от страните въпрос представеното на електронен носител доказателство представлява ли специализиран софтуер, отговорът е, че не представлява; вещото лице отговаря, че на този компактдиск не открило специализиран софтуерен продукт; и на третия въпрос – съдържащата се база данни в софтуерния продукт информация от какъв характер е и предмет ли е на процесния Договор №ТС-2884180/10.11.2008г., вещото лице отговаря, че в диска се съдържа много и разнородна информация /база данни/, с помощта на която след обработка да се изготвят доклади от обследване и технически паспорти; майкрософт ексел била програма за електронни таблици, част от майкрософт офис и ексел позволявал ефикасно да се обработват и съхраняват списъци от данни, да се извършват изчисления, да се създават отчети и диаграми. Вещото лице потвърждава, че съдържащата се в диска информация е предмет на посочения по-горе договор. В съдебно заседание вещото лице Т. посочва, че „Запознах се с постъпилата преписка, дойдох лично в деловодството, развързах три свитъка и се запознах, не мога да кажа конкретно с кои паспорти съм се запознал, но разгледах поне осем папки.” Т.е., вещото лице Т. признава в СЗ, че не се е запознало с всички паспорти, приети по делото, и за които страните изрично са поискали и е било възложено проверката им, с оглед пълните отговори на поставените въпроси. Вещото лице отговаря също, че „При инсталирането на един „Microsoft Office” се попълват атрибутите - кой е потребителя, за коя фирма е, и когато аз създам файл точно на този компютър, с този инсталиран софтуер, ще излезе името, което е попълнено по време на инсталацията, но не и на потребителя, който е ползвал съответния документ. Няма начин да се установи кой е авторът на тези файлове.” На поставения му от ищеца в СЗ, проведено на 27.11.2012г., въпрос „Софтуерни процедури и функции написани на език за програмиране „Visual Basic”, предназначени да обработват база данни, в резултат на което се получава подготвен за печат паспорт може ли да се счита и да извършва ролята на специализиран софтуер, след като е специално написана на „Visual Basic” и не е стандартна процедура или функция на „Microsoft Office”?” вещото лице отговаря следното – „Отговорил съм на първия въпрос от поставената ми задача, за мен това не представлява специализиран софтуер Поставения ми въпрос беше дали електронния носител, в случая диск, представлява специализиран софтуер, Нека да се придържаме към въпроса.” Т.е., вещото лице не знае как или отказва да отговори на конкретния въпрос, поставен му в СЗ. По-нататък в отговорите си на поставените му от страните въпроси в.л. Т. ползва личния си преносим компютър, но отговаря, че нямал инсталиран на него език „Visual Basic”, поради което не можел да открие процедури на „Visual Basic”, написани на нестандартни за „Excel” файлове. На направеното от ищеца твърдение „Всички „Word” и Excel” имат интегриран „Visual Basic”. Не говорим за отделна среда на „Visual Basic”, Вие ми казахте, че знаете как се стартира, това е една комбинация от клавиши.” вещото лице е отговорило, че ”Не е вярно, че е комбинация от клавиши, това е в полето за набори. Тъй като таблиците са създадени в „Microsoft Office” 2002 – 2003 година, а на лаптопа ми е качен „Microsoft Office” 2010 година, аз съм гледал таблиците на „Microsoft Office” 2002 – 2003 година, където когато отворим файла имаше бутончета в командния ред, които са създадени за стартиране на процедурата, но в „Microsoft Office” 2010 година тези бутони ги няма.” След като ищецът С. е задал още един въпрос във връзка със стартирането на „Visual Basic”, а именно – „Клавишната комбинация за стартирането е една и съща за „Microsoft Office” 2002, „Microsoft Office” 2003 година и „Microsoft Office” 2010 година.”, вещото лице е отговорило „Този въпрос не ми е задавен от съда. За да търся програма аз трябва да знам къде е. Това, което мога да Ви кажа е, че това, което съм видял на предоставения диск, не е специализиран софтуерен продукт.” Т.е., съдът остава с впечатлението, че вещото лице не можейки или не знаейки как да отговори на поставените му от ищеца въпроси, се придържа към основния си отговор, че „това, което съм видял на предоставения диск, не е специализиран софтуерен продукт.”. По-нататък при изслушването му в същото СЗ вещото лице обяснява: ”…на платформата на „Microsoft Excel” със средствата на „Visual Basic” са създадени макроси или система от функции, които се появяват като бутончета, с чиято помощ се генерират тези паспорти. Но самия факт, че това нещо няма да тръгне без „Microsoft Excel” програмата е неоспорим факт. А Н.а си отговорим какво е „Microsoft Excel” - това ли е специализирания софтуер? Използваме платформата на „Microsoft Excel”, надграждаме я с „Visual Basic” команди и благодарение на тези команди генерираме. Това не е специализиран софтуер.”, както и „..платформата, на която е работено е „Microsoft Excel”. Без тази платформа макросите на автора, който и да е, няма да работят.” Тъй като вещото лице Т. не може да отговори на всички поставени му от страните въпроси, адвокатите-пълномощници на ищеца и третото лице помагач са поискали да им бъде даден срок, в който да формулират допълнителни въпроси към вещото лице, на които то да има възможност да се подготви да отговори. Към това искане се е присъединил и пълномощникът на ответното дружество. Своевременно обаче, преди следващото по делото съдебно заседание, с молба В. № 5782/15.12.2012 год. /л.363 от 2-ри том/ вещото лице сочи, че не може да изготви заключение по поставените му допълнителни въпроси, тъй като „страните ми оказват влияние”, и моли да бъде освободено от участие в делото /л.363/. Във връзка с тази молба в.л. Т. е освободено на осн.чл.198 от ГПК от изготвяне на заключение по допълнително поставените му с определение №1007/06.12.2012г. задачи. По делото е назначена повторна съдебно-техническа експертиза с ново вещо лице, на осн. чл. 201, предл.2-ро от ГПК. В СЗ, проведено на 08.04.2013г., на поставените му от съда въпроси новоопределеното вещо лице инж.Г. Г. отговаря, че е доктор по специалност 010112-Информатика и математическо моделиране, работи в БАН, в Института по математика, и „се занимавам само с подобен род дейности - писане на програмни продукти и т.н.” От заключението на вещото лице Г. по поставените му напълно идентични въпроси, на които е отговаряло и освободеното в.л. Т., се установява, че на компютъра на г-н Т. в офиса на „Г.И." - Г. К. са открити файлове и архиви с данни, представляващи изходна информация при изготвянето на докладите от обследване и технически паспорти за съоръжения, електропроводи и сгради „САПА Южен ЛОТ от И.. xls, таблици-"Стълбове" и „Жици", „добруджа и Плевен1.xls" u „podstancii.xls". И от дефиницията за „бази с данни" било видно, че сами по себе си базите с данни не могат да представляват софтуерен продукт, а е необходима отделна програма /софтуер/, който служи за администриране на данните в базата, за тяхната обработка, и извличане по даден критерий на необходимите за решаването на конкретна задача данни. При извършената проверка на място в офиса на „Г.И." - Г. К. вещото лице открило на две от проверените компютърни конфигурации архивни файлове съдържащи екселски файлове, идентични с файловете от представения по делото компактдиск. Те съдържали софтуерни кодове, процедури и функции, написани чрез използване на програмния език Visual Basic for Application (VBA), които представляват потребителски процедури, програмирани да работят по определен алгоритъм, като изпълняват автоматизирани задачи по обработката и прехвърляне на данните между една или повече таблици на файла. В резултат от изпълнението на заложените в алгоритъма процедури и функции се постигало като краен резултат генериране на цялостен Технически паспорт и / или автоматично генериран Раздел II, който представлява същинската част на Техническите паспорти. В този смисъл комплексът от софтуерни кодове, процедури и функции, представлявал „специализиран софтуерен продукт" за обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти. В отговор на въпрос II.3. в.л. Г. отговаря, чесъдържащите се база данни, използвани за целите на паспортите, представляват справочни /паспортни/ данни за Стълбовете и електропроводите, за параметрите и характеристиките на съоръженията и елементите им в подстанциите, както и технически характеристики и показатели за инсталациите на сградния фонд на подстанциите. В този смисъл информацията, съдържаща се в представения диск се явява предмет на Договор № ТС- 2884180/10.11.2008год., сключен между „Н." ЕАД -Г. София и „Г. - И." - Г. К.. На въпроса „коя е датата на създаване на файловете върху представения компактдиск, има ли дати на промяна и ако има коя е тя и кой е автора на тези файлове” вещото лице е отговорило, че екселските файлове с технически паспорти произхождат от ограничен брой първични файлове - 3 на брой, оформящи групи от файлове за електропроводи, съоръжения и сгради с АВТОР S.S.,което показва, че тези файлове са отворени като Н. файл и са съхранени за първи път на компютър с потребителски акаунт S.S.. Първата група файлове - Паспорти електропроводи, са създадени на 16.01.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютри с потребителски акаунти J.S., user и N. I. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. Наличните PDF копия на файловете за Паспорти електропроводи са създадени на компютър с потребителски акаунт J.S. на 16.07.2009г. Втората група файлове - Паспорти сгради, са създадени на 15.06.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютър с потребителски акаунт J.S. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. Наличните PDF копия на файловете за Паспорти сгради са създадени на компютър с потребителски акаунт S. на 17.07.2009г. Третата група файлове - Паспорти съоръжения, са създадени на 16.01.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютър с потребителски акаунт J.S. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. В директория Софтуер за паспорти на електронния носител се намират 2 екселски файла, които съдържат структурирани бази с данни за Техническите паспорти с автор J.S., което показва, че тези файлове са отворени като Н. файл и са съхранени за първи път на компютър с потребителски акаунт J.S.. Това са файловете: САПА Северен ЛОТ от С.. xls, САПА Южен ЛОТ от И.. xls, създадени на 20.06.2009г. и записани последно на 27.06.2009г. и 28.06.2009г. на компютър с потребителски акаунт J.S.. В директория Софтуер за паспорти на електронния носител се намират 20 файла, регистрирани с дата на създаване 30.05.2012г. По-нататък в заключението си в.л. Г. посочва : „Потвърждавам наличието на потребителските процедури и функции, разпечатани в Приложение 1, във файловете, намиращи се в предоставеният по делото електронен носител /компактдиск/ ,ПACПOPT ЛОТ Север Й. 13 .xls", „ПАСПОРТИ сгради ОКОНЧАТЕЛЕН .xls", ПЕЧАТ ЕЛПРОВОД ШАБЛО xls и kN ЕЛПРОВОД Jordan.xls. Служебната информация „Macro recorded 21.6.2009 by J.S." е началото на софтуерната процедурата „cloneORUO" от файла „ПACПOPT ЛОТ Север Й. 13 .xls", се поставя автоматично от Microsoft Visual Basic for Applications на Ексел при записване на МАКРОСИ Sub clone ORUO, Macro9 Macro, Macro recorded 21.6.2009 by J.S.. Тази служебна информация показва, че софтуерната процедура е започната като МАКРОС /в случая Macro9/, която впоследствие, чрез дописване на софтуерни кодове, функции и процедури на VB, е оформила потребителската процедура Sub clone_ORU()., МАКРОСЪТ е записан на 21.06.2009г. от Ексел на компютър с потребителски акаунт J.S.. На въпроса „Каква професионална квалификация и компютърни познания и умения за работа с Microsoft Office са необходими за написването на потребителските процедури и функции, аналогични на тези в Приложение 1, представляващи софтуерни кодове на Microsoft Object, Forms u Modules, написани чрез редактора на Visual Basic на Microsoft Excel и кое от лицата, имащи отношение по въпросният договор на Г.И. с Н.ЕАД, има такава професионална квалификация и необходимите компютърни познания и умения?” в.л. Г. е отговорило следното : „За написването на потребителските процедури и функции, налични във VBA на екселските файлове от диска, аналогични на тези в Приложение 1, е необходимо да се притежават професионални познания и умения в сферата на процедурното /алгоритмично/ програмиране на езици от рода Асемблер, Бейсик, Фортран, Паскал, Си и др. Необходимо е задълбочено познаване на възможностите за работа с функции и макроси в Ексел, както и опит с програмиране в обектния модел Excel чрез използване на програмния език Visual Basic for Application (VBA). От срещата със част от служителите в Г.И. не установих някой да има необходимите умения и претенции за авторството на тези потребителски процедури и функции, използвани във файловете от диска, обект на тази експертиза.” По-нататък в заключението си вещото лице обосновава разликата в необходимите часове за попълване на необходимите за изработването на паспортите данни – ръчно, или чрез използване продукта на ищеца С.. На въпроса на ответното дружество „Какво представляват „потребителски процедури и функции" и съществуването им означава ли наличие на създаден специализиран софтуерен продукт, готов за използване? в.л. Г. е отговорило следното: „В Отговор на Въпрос II. 1. потвърдих наличието на специализиран софтуер в част от екселските файлове в предоставеният ми компактдиск. В резултат стартиране и изпълнение на потребителските функции, получих автоматично раздели на паспортите с техническа информация, аналогична с данните в предоставените ми доклади от преписката по делото. Констатирах наличието на допълнително допълвани данни в Раздел II на паспортите за Електропроводи, както и необходимостта от ръчно редактиране на данните в Титулните страници на част от Паспортите. Критериите за даден софтуерен продукт, които го определят като готов за ползване се определят от това дали изпълнява функциите и удовлетворява изискванията към входните данни, респективно - получените резултати, заложени в заданието при неговото възлагане.” В заключението си вещото лице посочва още, че при ръчно копиране на данните от готов Паспорт в негово пълно копие, съотношението е приблизително 1/92 часа за Паспорти съоръжения и 1/200 минути за Паспорти сгради, в полза на автоматизираната компютърната обработка. Ръчното директно попълването на данни е предпоставка за по-голям процент грешки по вина субективния фактор - в случая операторът, което налага много по-стриктна и обстойна проверка на ръчно въведените данни. В СЗ, проведено на 08.04.2013г. на зададени му от съда и страните въпроси вещото лице е отговорило още, чебез продукта е било невъзможно да бъде изпълнен договора, говорейки за продукта, който е изследвал на компактдиска. На компютъра на Т. имало аналогичен продукт, т.е. същия, какъвто е бил на компактдиска, което предполага, че е бил използван във фирмата. Отговаря и че ако е бил поставен срок на задачата по договора, без този продукт би било поставено под съмнение изпълнението й. Отново уточнява, че ако е имало ограничение във времето, без програмен продукт това било немислимо да се изпълни от двама-трима човека. Необходимо било да са много големи специалисти, които да компенсират в бързина писането на паспорти. Отговаря още, че основната функция на този програмен продукт е да търси в базата данни, да намира нещо по зададен критерий, да филтрира всички полета, които са свързани параметри с даден стълб или съоръжение, да ги преподрежда, както и да ги проверява преди да ги впише в Раздел ІІ, като раздел ІІ е същественият за паспортите. Запознал се с продукта, който е изработен от ищеца и счита, че това е продукт. Той дава технически паспорти, които паспорти се явяват търсения резултат. Този продукт е софтуерен. Това, което той осъществява се реализира от хардуера, в случая от микропроцесор, който чете кодовете ред по ред и извършва действията, които са програмиране в софтуерния продукт. Счита, че този продукт е бил писан за целите точно на това задание, защото той генерира точно технически паспорти, но би могъл да бъде използван отново в случай на нужда. По искане на ответника е назначена повторна съдебно-техническа експертиза с участието на две вещи лица – с участието на вещото лице Г. и друго вещо лице – Ч. Б.. Предвид оспорване квалификацията на последното, доколкото същото е избрано и определено от съда извън списъка на вещите лица, в СЗ, проведено на 28.05.2013г. в.л. Б. отговаря на съда, че е управител на фирма в областта на информационните технологии - „Н. - информационни технологии” ООД Г., регистрирана през 2004г. по Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции, клон на фирма от Великобритания. Фирмата се занимавала основно с проекти в сферата на информационните технологии за чуждестранни клиенти - практика известна под името „аутсорсинг”. Въпросите, които били поставени за изготвянето на експертизата били изцяло в професионалната му компетентност, имал знания и умения за работа с Microsoft Office. В повторната експертиза с участието на две вещи лица няма различия в становището на в.л. Г.. По отношение на второто вещо лице Б., същото е допълнило отговорите на първото вещо лице по някои от въпросите, а в по-голямата им част е потвърдило, че споделя становището му. В обобщение, може да се каже, че отговорите му на поставените от страните въпроси съвпадат с тези на в.л. Г.. 2. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобрази следното: При така очертаното в исковата молба спорно материално право съдът определя правната квалификация на предявеният иск като такъв по чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 258 от ЗЗД - иск за заплащане на възнаграждение, по сключен между страните граждански договор за изготвяне на специализиран софтуерен продукт. Претендира се и законна лихва върху главницата от 70 000лв., считано от завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото. Договорът по чл.258 от ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден. По договора за изработка изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши определена работа и да предаде резултатаот нея на другата страна, наричана в закона "поръчващ", а в практиката най-често - "възложител". Резултатът от работата трябва да съответства на поръчката на възложителя. Задължението на изпълнителя съгласно договора за изработка е да реализира и предаде на възложителя готовия резултат, а не просто да извърши определена по количество и качество работа. Изпълнителят извършва работата самостоятелно и на свой риск,а възложителят дължи възнаграждение само, ако му е предаден крайният резултат и той отговаря на поръчката му. Възложителят е длъжен да приеме изработеното, ако то отговаря на уговореното в договора. При приемането възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Отправянето на възражение за отклонение от поръчката, съответно за недостатъци, както и уведомяването на изпълнителя са необходими предпоставки, за да може възложителят да предяви претенциите си към изпълнителя и да ангажира отговорността му. След като е приел изработеното, възложителят следва да заплати на изпълнителя уговореното в договора възнаграждение. Възложителят не е длъжен да приеме изработеното, ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното предназначение. В този случай възложителят може да откаже да приеме изработеното и да развали договора, като не дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Освен това той има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Ако недостатъците (дефектите), съответно отклонението от поръчката, не са толкова съществени, че да правят изработеното негодно за уговореното предназначение, възложителят има следните възможности: да иска в подходящ срок изпълнителят да поправи изработеното без допълнително заплащане; да иска заплащане на разходите, необходими за поправката; да иска съответно намаление на възнаграждението.Тези права се погасяват, ако не бъдат упражнени в срок от шест месеца. Т.е., за да се уважи предявеният от ищеца иск, той следва да установи факта на сключване на договор между страните; изработването на поръчания продукт; изработването му в срок и приемането му без възражение от възложителя; а последният – да установи факта на плащане, ако оспорва твърденията на ищеца. Не се спори между страните наличието на описаните по-горе Граждански договор от 17.11.2008г. и Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. Ответникът не спори и относно това, че на 31.05.2010г. след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци, с РКО 195/31.05.2010г. е заплатил на ищеца сума в размер на 8 820.49 лв.; и на 30.06.2010г. с РКО 261/30.06.2010г. му е заплатил хонорар в размер на 22 416.78 лв. Спори се относно това изпълнил ли е ищеца задълженията си по първия от тези договори, т.е. – изработен ли е софтуерния продукт, и осъществено ли е от негова страна оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и техническите паспорти; продуктът изработен ли е в срок, приета ли е работата му без възражение, и заплатена ли му е уговорената цена. Страни по гражданския договор са „Г.И.” , в качеството му на възложител, и инж. Й. Г. С., в качеството му на изпълнител. Предметът на договореност между тези страни е очертан в неговия чл.1 – изготвяне на специализиран софтуерен продукт и оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. с възложител Н.-ЕАД. Задължението за изпълнителя е да изпълни възложената му задача по ал.1 от договора в срок от 17.11.2008г. до 17.07.2009г., а възложителят се задължава в 20 дневен срок след изпълнение на условията по Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. да изплати на изпълнителя хонорар от 10% от нетните постъпления в брой или по банкова сметка, при наличие на плащане от Н.-ЕАД. На първо място, съдът споделя напълно доводите на пълномощника на третото лице – помагач, изложени в писмената му защита, и намира, че процесният граждански договор от 17.11.2008г. е сключен в съответствие със закона и Устава на „Г.И.'"--К. За сключване на този граждански договор е неприложима разпоредбата на чл.32, ал.4, т.5 от Устава на дружеството - не е било необходимо вземане на единодушно решение на Съвета на директорите на дружеството, тъй като не се касае за сделка, по отношение на която член на Съвета на директорите има интерес, противоположен на интереса на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.7 от Устава на дружествоточленовете на Съвета на директорите са длъжни да уведомят писмено Съвета на директорите, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия, но тази разпоредба на дружеството е неотносима към процесния граждански договор от 17.11.2008г., тъй като той не излиза извън обичайната дейност на дружеството и не се отклонява съществено от пазарните условия, в това число и по отношение на договореното възнаграждение и условията и сроковете за изплащане на същото. Съдът намира, че от гласните доказателства, и от приобщения по делото компактдиск, безспорно се установява по делото, че ищецът С. е изготвил софтуерен продукт, който е бил инсталиран на компютъра на тогавашния изпълнителен директор на ответното дружество С. С., и с помощта на който са били генерирани процесните 306 бр. технически паспорти. Установява се също така, че именно ищецът е провеждал срещи и е обучавал служителите на ответника, които били натоварени с така нареченото паспортизиране, за това как да въвеждат данните в програмата и конкретно в екселските таблици; ако не се използвала програмата и данните се попълвали без нея, тази дейност била много трудоемка и щяла да отнеме много време; в техническите паспорти съществувал раздел 2-ри, в който се описвали техническите данни на всички съоръжения на една подстанция; тези данни и параметри били стотици пера, а изработената от ищеца С. програма позволявала обработването и генерирането им в раздел 2-ри без да се налага това да се прави на ръка – т.е., паспортизирането можело да стане бързо и при допускането на по-малко грешки. Ищецът генерирал процесните технически паспорти, като тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св.С. А. в тази връзка, според които „той не бил виждал Й. С. да генерира и разпечатва паспорти, но не знаел самото генериране как и къде е ставало.”. Изводите на съда относно авторството на изработения продукт, осъществяването на оперативното ръководство и генерирането на процесните технически паспорти се подкрепят и от заключенията на вещите лица Г. и Б.. Според тях сами по себе си базите с данни не могат да представляват софтуерен продукт, а е необходима отделна програма /софтуер/, който служи за администриране на данните в базата, за тяхната обработка, и извличане по даден критерий на необходимите за решаването на конкретна задача данни. Отделната програма /софтуер/ в даденият случай е MS Excel, налична на компютрите на фирмата, като същата би могла да обработи данните за постигане на желаната цел с помощта на записаните във файловете допълнителни софтуерни компоненти - макроси. Тези макроси представляват набор от процедури и функции, написани на програмен език. Целта им е тясно специфична, свързана с изпълнението на конкретното задание, което определя съвкупността на Ексел и макросите като специализиран софтуер. Комплексът от софтуерни кодове, процедури и функции представляват специализиран софтуерен продукт за обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти. Представеното доказателство CD съдържа екселски файлове, които съдържат софтуерни кодове, процедури и функции, написани чрез използване на програмния език Visual Basic for Application (VBA). Те представляват потребителски процедури, програмирани да работят по определен алгоритъм, като изпълняват автоматизирани задачи по обработката и прехвърляне на данните между една или повече таблици на файла. В резултат от изпълнението на заложените в алгоритъма процедури и функции се постига като краен резултат генериране на цялостен Технически паспорт и / или автоматично генериран Раздел II, който представлява същинската част на Техническите паспорти. В този смисъл комплексът от софтуерни кодове, процедури и функции представляват специализиран софтуер. Дори самото автоматично прехвърляне на данни от масивите в таблиците използвани за създаване на Технически паспорти, може да се счете за обработка на данни само по себе си, тъй като представлява поредица от програмно заложени действия, при които има действаща логика, позволяваща да се вземат точно определени данни и да се пренесат на точно определено ново място. Съдържащите се база данни, използвани за целите на паспортите, представляват справочни /паспортни/ данни за Стълбовете и Електропроводите, за параметрите и характеристиките на съоръженията и елементите им в Подстанциите, както и технически характеристики и показатели за инсталациите на сградния фонд на подстанциите. В този смисъл информацията, съдържаща се в представения диск се явява предмет на Договор № ТС- 2884180 / 10.11.2008год., сключен между „Н." ЕАД -Г. София и „Г. - И." - Г. К.. За написването на потребителските процедури и функции, налични във VBA на екселските файлове от диска, е необходимо да ±е притежават професионални познания и умения в сферата на процедурното /алгоритмично/ програмиране на езици от рода Асемблер, Бейсик, Фортран, Паскал, Си и др. Необходимо е задълбочено познаване на възможностите за работа с функции и макроси в Ексел, както и опит с програмиране в обектния модел Excel чрез използване на програмния език Visual Basic for Application (VBA). Налице са необходимите критерии определящи съдържанието на файловете като софтуер, а именно набор от процедури и функции под формата на макроси, написани на програмен език. Целта на същите е тясно специфична, свързана с изпълнението на конкретното задание, което определя софтуерът като специализиран. Екселските файлове са отваряни на 30.05.2012г., при експортирането на съдържащите се в тях софтуерни процедури или по друга причина. Видно от свойствата на файла в Ексел, тези файлове са с дата на създаване 15.06.2009г., дата на промяна 30.05.2012г. и автор S.S..Първата група файлове - Паспорти електропроводи, са създадени на 16.01.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютри с потребителски акаунти J.S., user и N. I. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. Наличните PDF копия на файловете за Паспорти електропроводи са създадени на компютър с потребителски акаунт J.S. на 16.07.2009г. Втората група файлове - Паспорти сгради, са създадени на 15.06.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютър с потребителски акаунт J.S. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. Наличните PDF копия на файловете за Паспорти сгради са създадени на компютър с потребителски акаунт S. на 17.07.2009г. Третата група файлове - Паспорти съоръжения, са създадени на 16.01.2009г., тези файлове са последно съхранявани на компютър с потребителски акаунт J.S. в периода 13.05.2009г. - 20.06.2009г. В директория Софтуер за паспорти на електронния носител се намират 2 екселски файла, които съдържат структурирани бази с данни за Техническите паспорти с АВТОР J.S., което показва, че тези файлове са отворени като Н. файл и са съхранени за първи път на компютър с потребителски акаунт J.S.. Това са файловете: САПА Северен ЛОТ о‗ С..хls, САПА Южен ЛОТ от И.. хls, създадени на 20.06.2009г. и записани последно на 27.06.2009г. и 28.06.2009г. на компютър с потребителски акаунт J.S.. В директория Софтуер за паспорти на електронния носител се намират 20 файла, регистрирани с дата на създаване 30.05.2012г. Или, на базата на констатациите на двете вещи лица Г. и Б. може да се направи извод, че продуктът, изработен от ищеца е изготвен и инсталиран от него в периода между 16.01.2009г. и 17.07.2009г., т.е., в срока по чл.5 от процесния граждански договор, сключен между страните. Тук следва да се отбележи, че единичната експертиза, изготвена от освободеното в.л.Т. е оспорена от представителите на ищеца и третото лице-помагач. Тази експертиза съдът не кредитира, доколкото това вещо лице не отговаря на всички поставени му въпроси, както в изготвеното от него заключение, така и в съдебно заседание. Отговорите му не са достатъчно пълни и ясни, въпреки пълно, точно и ясно поставените му въпроси. Поради това за съда възниква съмнение относно компетентността и познанията му в тази специфична област, а от там – и правилността на крайния извод на заключенията на това вещо лице. Двойната повторна съдебно-техническа експертиза, и единичната такава с вещо лице Г. Г., са оспорени от представителя на ответника поради това, че двете вещи лица не били вписани в списъка на вещите лица и за ответника съществувало съмнение за тяхната компетентност, необходимо образование и квалификация. Както е посочил и в мотивите си в Определение № 314/10.04.2013г., съдът положи усилия да издири и включи в състава на експертизата вещи лица, включени в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица към съдебен район, но доколкото в рамките и в сроковете на процеса повечето от тях не дадоха съгласие за участие в експертизата /след проведен разговор по телефона с тях от съдията-докладчик/, а други не бяха намерени, двете вещи лица Г. и Б. бяха определени извън списъка, но на законово основание – чл.396, ал.2 от ЗСВ, който текст позволява тази възможност. Съдът изцяло кредитира заключенията по тези две експертизи, доколкото по никакъв начин не констатира становищата на вещите лица Г. и Б. да са непълни, неясни, необосновани, или да съществува съмнение за тяхната неправилност. Напротив, отговорите на поставените на вещите лица въпроси са логични, последователни, компетентни. Или, в обобщение, съдът намира, че ищецът Й. С. е изготвил специализиран софтуерен продукт, предмет на гражданския договор от 17.11.2008г., изготвил го е качествено и в срок. Това е така, тъй като е той е изработил и предал на ответника продукт, който е дал търсения резултат – в случая това са изготвените технически паспорти. Предаден е именно програмен продукт, тъй като за получаване на търсените резултати ищецът е използвал програмен език. Продуктът е специализиран, тъй като не може да се използва за други цели, освен за предвидените по процесните договори, без да бъде модифициран. По отношение на направеното с отговора и писмената защита на ответника възражение, че ищецът не е изпълнил в срок договореното, тъй като към 17.07.2009г., а също и 20 дни след тази дата нямало постъпления от „Н.” ЕАД в полза на „Г. И." , и от това ответникът прави извод, че ”очевидно ищецът не е изпълнил в срок възложената му работа.”, съдът намира същото за несъстоятелно. Това е така, тъй като ищецът С. не е в преки облигационни отношения с „Н.” ЕАД и няма задължение спрямо това дружество, както и в гражданския договор между страните в този процес не съществуват обвързващи клаузи, според които изпълнението по гражданския договор да се счита извършено в срок само при постъпления от „Н.” ЕАД в полза на „Г. И." . С оглед свидетелските показания съдът намира, че ищецът е извършил възложеното му оперативно ръководство на екипа при обработка на масивите с данни при изготвяне на доклади от обследване и технически паспорти по ценови таблици №1 и №2 от Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. с възложител Н.-ЕАД. Не са представени по делото доказателства в подкрепа на възраженията на ответника, че продуктът, предмет на гражданския договор не е изработен; алтернативно – че не е изготвен качествено и в срок. Както бе казано по-горе, отправянето на възражение за отклонение от поръчката, съответно за недостатъци, както и уведомяването на изпълнителя, са необходими предпоставки, за да може възложителят да предяви претенциите си към изпълнителя и да ангажира отговорността му. Като не е направил такива възражения, следва да се приеме, че работата е била приета. В тази връзка, ако ответното дружество счита, че ищецът не е изпълнил възложената му работа, за съда няма отговор на въпроса защо ответникът му е заплатил сумата по цитираните по- горе 2бр. РКО в общ размер на 33 9900лв. / с ДДС/. Не на последно място, от представения по делото протокол за приключване на всички дейности по Договор №ТС-2884180/10.11.2008г. /л.243/ се установява по безспорен начин, че страните се „съгласяват, че всички задължения по договора са изпълнени” и този протокол е основание за изплащане на задържаните суми по фактури №417/03.08.2009г. и №418/03.08.2009г. Т.е., ако ответникът твърди, че ищеца по настоящия иск не е изпълнил задълженията си към него, то как от своя страна ответникът като страна по цитирания договор №ТС-2884180/10.11.2008г. е изпълнил своите задължения към „Н.” ЕАД, като предмет на този договор е именно изготвянето на технически паспорти, за която дейност е послужил продуктът, изготвен от ищеца С.? Впрочем, този протокол за приключване на всички дейности установява по безспорен начин и датата, на която страните са изразили съгласието си, че договорът /Договор №ТС-2884180/10.11.2008г./ е изпълнен – т.е. от тази дата – 21.10.2011г. тече 20 дневния срок за заплащане на възнаграждението на ищеца Й. С., съгласно общата воля на страните по ал.3 на процесния граждански договор от 17.11.2009г. На следващо място, от заключението на вещото лице Г.Д. по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която съдът изцяло възприема, се установява, че нетните постъпления от „Н.” ЕАД в полза на „Г. И." са в размер на 1 073 000лв. и всички преводи са извършени преди 17.11.2009г. /което е видно от т.2 на констативната част на експертизата –л.249-250/, и 10% от тях се равняват на 107 300лв. Т.е., настоящият съдебен състав намира, че общият размер на дължимото на ищеца възнаграждение по процесния договор е в размер на 107 300лв., поради което и частично предявеният иск за сумата в размер на 70 000лв. се явява основателен и доказан. По отношение на откритото производство по оспорване на приетия по делото компактдиск, съдържащ софтуерния продукт, изработен от ищеца, съдът намира оспорването за недоказано, тъй като по делото не се представиха доказателства в подкрепа на твърденията на оспорващата страна – ответникът в производството, че дискът не съдържа изработения от ищеца продукт, и че той не е негов автор. Обратното, от приетите по делото доказателства се доказа както авторството му от страна на ищеца Й. С., така и неговото съдържание, послужило за изготвянето на процесните 306 бр. паспорти. Предвид на всичко изложено по-горе, и предвид на това, че настоящият иск е предявен като частичен – представляващ част от търсено от ищеца възнаграждение в общ размер на 206 062,73лв., съдът приема че искът в размер на 70 000лв., с който е сезиран, е основателен и доказан по размер, и следва да се уважи изцяло. Като следствие на изхода по главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за законна лихва. С оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на ищеца и на третото лице-помагач, и същите следва да се възложат в тежест на ответника по иска. Водим от изложеното, и на осн.чл. 235 от ГПК Окръжният съд Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на представения по делото компактдиск, относно неговото съдържание и авторство. ОСЪЖДА „Г.И.”, Г., със седалище и адрес на управление Г., У.В. №, с ЕИК *, да заплати на Й. Г. С., с ЕГН *, сумата в размер на 70 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по граждански договор от 17.11.2008г., сключен между „Г.И.” , представлявано от инж.С. С. като възложител, и Й. Г. С., като изпълнител, предявена като частичен иск от общия размер на претенцията от 206 062,73лв.; законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 17.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 6 340лв., представляващи разноски по делото ОСЪЖДА „Г.И.”, Г., със седалище и адрес на управление Г., У.В. №, с ЕИК *, да заплати на третото лице-помагач С. Г. С., с ЕГН *, сумата в размер на 550лв., представляващи разноски по делото. Решението е постановено с участието на трето лице-помагач С. Г. С.,с ЕГН *. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |