№ 811
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20091611/12.04.2021 г. по гр. д. № 65523/2019 г. по описа на СРС,
33 състав е уважен предявен от „Р. (България)“ ЕАД против Й. Н. П. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон за признаване за
установено, че Й. Н. П. дължи на ищеца суми от 1516,32 лева, представляваща редовно
падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от
12.10.2017 г., ведно със законната лихва от 23.05.2019 г- до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 382,78 лева за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г.,
наказателна лихва в размер на 122,08 лева за периода от 17.12.2017 г. - 22.05.2019 г.,
сумата от 14118,78 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г., ведно със законната
лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед от
05.06.2019 г. от РС София, 33 състав, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
29165/2019 г.
Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения иск е постъпила
въззивна жалба вх. № 25089320/26.05.2021 г., подадена от Й. Н. П.. В жалбата са
изложени съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.
Въззивника – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че не е налице
облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит №
1
1710102248947130 от 12.10.2017 г. Посочва, че първоинстанционният съд не е дал ясни
указания за разпределяне на доказателствената тежест, което представлявало
нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото не е установено, че е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение, а само за вземанията с
настъпил падеж. Твърди, че е налице неуведомяване на лицето за предсрочната
изискуемост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25088904/10.06.2021 г., подаден от въззиваемия „Р. (България)" ЕАД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна, тъй като пърноинстанционния съд правилно е
приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Посочва, че доклад по делото е
съставен и обявен на страните, поради което не било допуснато и нарушение на
процесуалните правила. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 65523/2019 г. по описа на СРС, 33 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Р. (България)“ ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон, във връзка
с чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите против Й. Н. П.. Ищецът
твърди, че с Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. е
отпуснал на Й. Н. П. кредит в размер на 19427,50 лева, който бил усвоен на 13.10.2017
г. Крайният срок за погасяване бил на 15.10.2022 г. Твърди, че с договора било
уговорено и възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит, като за първите 36
месеца кредитополучателят трябвало да заплаща фиксирана лихва в размер на 5,20 %, а
след изтичане на срока била дължима лихва в размер на 6-месечния софибор +4,940
пункта добавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената част от кредита на
годишна база. Уговорено било, че при забава в заплащането на дължимите вноски по
кредита било дължимо и обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се
определял като към размера на дължимата възнаградителна лихва се добавяли 10
пункта. Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски
за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Договорът
следвало да бъде погасен на 60 анюитетни погасителни вноски, дължими на 15-то
число на съответния месец, платими от 15.11.2017 г. до 15.10.2022 г. Твърди, че
кредитополучателят не заплатил месечни вноски с падежни дати 15.12.2018,
15.01.2019, 15.02.2019, 15.03.2019 г. и 15.04.2019 г. Поддържа, че кредитът бил обявен
за предсрочно изискуем и това било осчетоводено на 13.05.2019 г. Банката подала
2
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.05.2019 г. и по гр.д. №
29165/2019 г. по описа на СРС, 33 състав била издадена заповед. Моли да бъде
признато за установено, че Й. Н. П. дължи на „Р. (България)“ ЕАД сумата от 15635,10
лева, от които падежирала главница в размер на 1516,32 лева и предсрочно изискуема
главница в размер на 14118,78 лева, изискуема редовна лихва в размер на 382,78 лева,
начислена за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г., наказателна лихва в размер на
122, 08 лева, начислена за периода от 17.12.2018 г. до 22.05.2019 г., законна лихва за
забава за периода от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и претендира
направените в исковото и в заповедното производство разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност – ако предявеният
иск за установяване на съществуване на вземане бъде отхвърлен, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, то ответника да бъде осъден да заплати исковите
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Й. Н. П. и от
назначения особен представител адв. Г.. В първото по делото съдебно заседание
процесуалния представител на отвеника е заявил, че оспорва исковата молба, като
поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 29165/2019 г. по
описа на СРС, 33 състав. По заявление от 23.05.2019 г., подадено от „Р. (България)“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Й. Н. П.
да заплати сумата 15635,10 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
1710102248947130 от 12.10.2017 г., от която 1516,32 лева – падежирали вноски и
предсрочно изискуема главница в размер на 14118,78 лева, ведно със законна лихва за
периода от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер
на 382,78 лева за периода от 15.11.2018-12.05.2019 г., изискуема наказателна лихва в
размер на 122, 08 лева – начислена за периода от 17.12.2018-22.05.2019 г., както и
направените по делото разноски. На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
На 12.10.2017 г. между „Р. (България)“ ЕАД и Й. Н. П. е сключен Договор за
потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г., по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 19427,50 лева, който да бъде
използван за потребителски нужди, която сума е приел да върне на 60 анюитетни
месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.11.2017 г.
до 15.10.2022 г. Уговорено е, че крайният срок за погасяване на всички дължими
вноски е 15.10.2022 г.
3
Съгласно чл. 4.1 страните са уговорили, че за първите 36 месеца, считано от
първата падежна дата, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер
на 5,20 %, а след изтичането на този срок дължимата лихва се формира от сбора на два
компонента променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен софибор
и надбавка на 4,940 пункта. Посочено е в чл. 4.2, че първата стойност на 6-месечния
софибор ше бъде определена за 28.08.2020 г. – 2 работни дни преди 01.09.2020 г.
Предвидено е в чл. 4.5, че при забава в плащането на дължими суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката наказателна надбавка върху лихвата в размер на
10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
плащане.
Уговорено е, че ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска
или част от вноска по договора за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо
плащане, банката има право едностранно с писмено предизвестие до
кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми, начислената лихва (с
евентуална наказателна) надбавка и комисионните за предсрочно изискуеми. (чл. 9.1
вр. чл. 8).
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства и след проверка в счетоводството на ищеца, е изготвено и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В заключените си вещото лице
установява, че банковата сметка на Й. Н. П. в „Р. (България)“ ЕАД е заверена с
разрешената сума по кредита в размер на 19427,50 лева на 13.10.2017 г. Установява се,
че по кредита е просрочено погасяването на задължения по месечни вноски за
перидода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г. Вещото лице дава заключение, че към
23.05.2019 г. размерът на непогасените задължения на ответника към „Р. (България)“
ЕАД по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. са
15635,10 лева –1516,32 лева изискуема главница по вноски с настъпил падеж за
периода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г., 14118,78 лева – предсрочно изискуема
главница към 13.05.2019 г., 382,78 лева – изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г. включително, 122,08 лева – наказателна лихва,
начислена за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г. Установява се, че към датата на
обявяване на договора за предсрочно изискуем – 13.05.2019 г. са в общ размер на
1904,47 лева, от които 1516,32 лева изискуема главница по вноски с настъпил падеж за
периода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г., 325,68 лева – възнаградителна лихва върху
редовна главница, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 14.04.2019 г. по вноски с
падежи от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г. и 62,47 лева, - наказателна лихва, начислена за
периода от 15.11.2018 до 12.05.2019 г. Вещото лице посочва, че претендираната
наказателна лихва е определена върху просрочените главници от погасителните
вноски при лихвен процент равен на възнаградителната лихва плюс 10 пункта за
4
периода от деня следващ падежа на съответната вноска до 12.05.2019 г. включително.
Общият брой на просрочените вноски към 23.05.2019 г. – датата на подаване на
заявлението е 6 вноски с падежи от 15.12.2019 г. до 15.05.2019 г. Вещото лице не е
установило след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е
постъпило плащане по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която е подадено
възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 29165/2019 г. по описа на СРС, 33 състав,
е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото
доказателства да се установи, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне
предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане,
респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като
кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените
обстоятелства. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задълженията
си точно и в срок.
Неоснователен е доводът във връззивната жалба, че е допуснато процесуално
нарушение от съда като не е направен доклад по делото и не е разпределена
доказателствената тежест. С определение по чл. 140 от ГПК от 16.09.2020 г., съобщено
и на ответника първоинстанционният съд е съставил проект за доклад, който е обявен
за окончателен в първото проведено открито съдебно заседание на 03.12.2020 г.
Доколкото процесуалният представител на ответника не е подал отговор на исковата
молба, не е съществувало задължение на съда да му указва какви обстоятелства следва
да установи и дали сочи доказателства за тях. Това е така, доколкото по делото не са
5
въведени конкретни твърдения относно правнорелевантни факти.
Страните в настоящото производство не спорят, че между тях е сключен
Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. Спорът между
тях е в това дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на кредитополучателя
и съответно спорът е какъв е бил размерът на дължимите суми към датата на
възникване на твърдяната предсрочна изискуемост, както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В съдебно заседание, проведено на 03.12.2020 г. процесуалният представител на
ответника е въвел възражения относно твърденията, изложени в исковата молба, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането за главница. Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 432 от Търговския закон изрично предвижда възможност при
неизпълнение на задължения по договора за банков кредит банката да може да поиска
предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Следователно, на страните
по договора за банков кредит е предоставена възможност да уговорят условията, при
които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, наред с посочените в
закона основания. В чл. 9.1 във връзка с чл. 8 от договора е предвидено, че
неизпълнение на което и да е задължение за плащане банката с повече от 31 дена,
банката може да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Установява се, че банката –
ищец е упражнила правото си като е изпратила покана до длъжника. Не се установява,
обаче, поканата да е достигнала до адресата си до датата на връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, съдържащи изявление
на банката –кредитор, че обявява договорът за кредит за предсрочно изискуем –
20.07.2020 г. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да съобрази
настъпилите в хода на производството обстоятелства, включително, че уведомлението
за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането е съобщена на длъжника чрез
връчване на препис от исковата молба на ответника, което е допустимо да бъде
извършено и чрез неговия особен представител и поражда правно действие (Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на ВКС, І ТО). Следователно с
оглед преустановяване на плащанията и упражняване на правото на банката по чл. 9,
ал. 1 вр. чл. 8 от договора, настоящият съдебен състав намира, че вземането по кредита
е станало предсрочно изискуемо, но считано от 20.07.2020 г. Към тази дата вноските с
6
настъпил падеж са 9367,95 лева, а остатъкът от 6267,15 лева, представляват
предсрочно изискуема главница. Независимо от това, че настоящият съдебен състав
достига до други изводи относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост,
то не е налице основание за отмяна на първоинстанционното решение в тази част, тъй
като претенцията на ищеца, заявена със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е за главница в размер на 15635,10 лева и съответно не е налице изменение
нито на основанието на предявения иск, нито на размера му. Момента на настъпване на
предсрочната изискуемост има значение единствено за това, че задължението за
заплащане на законната лихва върху сумата от 14118,78 лева възниква не от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнението, а в по-късен момент и
това е датата на връчване на препис от исковата молба – 20.07.2020 г. В тази част
решението следва да бъде отменено за присъждане на законна лихва за периода от
23.05.2019 г. до 19.07.2020 г. върху сумата от 14118,78 лева.
Във връззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на решението в
частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, поради което и
въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението в тази част.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която е признато за установено съществуване на вземането за главница в общ
размер на 15635,10 лева, както и за 382,78 лева за периода от 15.11.2018 г. до
12.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 122,08 лева за периода от 17.12.2017 г. -
22.05.2019 г., като то следва да бъде отменено в частта, с която е определена законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение върху непадежиралата към датата на настъпване на предсрочно
изискуемост – 20.07.2020 г. част от главницата, доколкото задължението за плащане не
е настъпило към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и то не е било изискуемо.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1014,20 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за особен представител, както и
сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20012881/15.01.2021 г., по гр.д. № 9194/2019 г. по описа
7
на СРС, 171 състав в частта, с която е присъдена законна лихва върху 14118,78 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. за
периода от 23.05.2019 до 19.07.2020 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 14118,78
лева – главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от
12.10.2017 г. за периода от 23.05.2019 до 19.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20091611/12.04.2021 г. по гр.д. № 65523/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, 33 състав, в частта с която е признато за
установено правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон,
че Й. Н. П., ЕГН-**********, гр. София, ул. **** дължи на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК –
****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** главница в общ размер
на 15635,10 лева (падежирала и предсрочно изискуема), сумата от 382,78 лева -
договорна за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г., наказателна лихва в размер на
122,08 лева за периода от 17.12.2017 г. - 22.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 1516,32 лева, считано от 23.05.2019 г. и върху сумата от 14118,78 лева,
считано от 20.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Й. Н. П., ЕГН-
**********, гр. София, ул. **** да заплати на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 1014,20 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за особен
представител, както и сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8