Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1327 18.04.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 14829
по описа на ПРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 220, ал. 1 от КТ в случай, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бъде отхвърлен.
Ищцата И.К.А., с
ЕГН **********, с адрес *** е предявила срещу ответника „Нематекс” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Орловец” № 1,
представлявано от у. В. П. обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 31/21.07.2017г., връчена на
21.07.2017г., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ - поради липса на необходимото образование или проф. квалификация за
заемане на длъжността, и като такова да бъде отменено, и да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа
вследствие на незаконното й уволнение за период от 6 месеца, считано от
21.07.2017г., в размер на 2760 лева (две хиляди седемстотин и шестдесет лева).
При условията на евентуалност,
в случай, че искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна
бъде отхвърлен, моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 460 лева
(четиристотин и шестдесет лева) – обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието при прекратяване на ТПО. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила по
ТПО с ответника на длъжност „***”, по трудово правоотношение, възникнало въз
основа на тр. договор от 19.09.2016г. на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл.
70, ал. 1 КТ – безсрочно ТПО със срок на изпитване, като след изтичане на
изпитателния срок ищцата продължила да изпълнява служебните си задължения. На
22.06.2017г. й било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, вр. с чл. 326 от КТ съгл. заповед №
31/21.06.2017г. С уточняваща молба се сочи, че заповедта за прекр. на ТПО е с №
31/21.07.2017г. и е връчена на 21.07.2017г.
Ищцата твърди така посоченото
основание за уволнение да не е налице. Сочи се, че тази разпоредба на КТ е
приложима, когато след сключване на тр. договор възникне промяна в
образователните или квалификационните изисквания за заемане на длъжността, и
работодателят има право да прекрати тр. договор на това основание, когато
работникът/служителят вече не притежава образованието или проф. квалификация,
необходими за заемане на длъжността. В този случай същият следвало да посочи
конкретна причина за прекратяване на тр. договор – липса на образование или на
проф. квалификация, и в какво се изразява тя. Такава причина в заповедта не
била посочена, не ставало ясно какво налага прекратяването на ТПО, като се
твърди на ищцата да не е искан документ, удостоверяващ образованието и проф. й
квалификация.
Ищцата твърди срокът на
предизвестие да не е спазен, тъй като след връчването му работодателят изцяло
прекратил търговската си дейност в обекта, в който ищцата изпълнявала служебните
си задължения, като уведомил ищцата, че повече не следва да се явява на работа.
В уточняваща молба сочи, че работодателят й е разпоредил да не идва повече на
работа, считано от 01.07.2017г., тъй като обектът преустановява дейността си.
С оглед на горното ищцата
счита, че действителната причина за уволнението й е закриване на обекта, в
който е работила, а не посоченото в заповедта основание.
Твърди след уволнението й да е
останала без работа, като продължава да е безработна и към момента.
Ето защо моли уволнението да се
отмени, да й се присъди обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, считано
от 21.07.2017г. в р-р на 2760 лева, на база ОМВ от 460 лева, а евентуално при
отхвърляне на тези искове – да й се присъди обезщетение за неспазено едномесечно
предизвестие в р-р на 460 лева.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от
ответника, чрез п. адв. М.Г., с който всички предявени искове се оспорват като
неоснователни.
С отговора се признава, че
между страните е съществувал процесният тр. договор при сочените от ищцата
параметри, и че на 22.06.2017г. й е връчено посоченото предизвестие за прекр.
на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, вр. с чл. 326 от КТ.
Останалите твърдения на ищцата
се оспорват. Оспорва се предизвестието да е връчено съгл. заповед №
31/21.06.2017г., тъй като такава заповед не съществувала. Заповедта за прекр.
на ТПО била заповед № 31/21.07.2017г., връчена след изтичане на срока на
предизвестието, с която ТПО се прекратявало, считано от 21.07.2017г., когато
този срок изтичал. Оспорват се твърденията на ищцата за незаконосъобразност на
тази заповед, както и че действителното основание за уволнение е поради
закриване на търговския обект. Твърди се работодателят да не е прекратил
дейността си в посочения обект, а ищцата да е уволнена, защото не е притежавала
необходимото образование и проф. квалификация за заемане на длъжността „***”. В
тази връзка се твърди следното:
Със заповед № 298/03.12.2015г.
у. на дружеството –работодател наредил да се изготвят длъжностни характеристики,
вкл. и за длъжността „***”, такива били изготвени и утвърдени със заповед №
302/16.12.2015г. , в сила от 01.01.2016г. Съгл. тази длъжностна характеристика
за длъжността „***” в раздел V били посочени изискванията за заемането й –
образование средно, друга квалификация – работа с касов апарат, компютър,
озвучителна и видеотехника, кафе-машина, проф. опит 1 г. тр. стаж по
специалността, а при липса на такъв се сключва договор със срок на изпитване.
Тази ДХ била действаща към възникване на ТПО на 19.09.2016г. и била връчена на
ищцата. Със заповед № 054/01.06.2017г. на управителя било разпоредено изготвяне
на нова ДХ за тази длъжност, утвърдена със заповед № 056/05.06.2017г. С тази ДХ
били въведени нови изисквания за заемане на длъжността – образование средно
професионално – обслужване на заведения за обществено хранене, проф. опит над 2
г. тр. стаж по специалността, проф. квалификация – втора степен на проф.
квалификация „***” по професия ***, и били въведени специалните знания и
умения, които следва да притежава заемащият длъжността. Със заповедта от
05.06.2017г. било разпоредено да се извърши проверка дали служителите отговарят
на тези изисквания, и в 10-дневен срок да представят доказателства за това.
След изтичане на десетдневния срок била задължена служителката Д. К. служител
*** да изготви списък на лицата, които не притежават изискуемото образование и
проф. квалификация за заемане на длъжността „***”. Заповедта от 05.06.2017г. е
следвало да се доведе до знанието на работниците/служителите чрез поставянето й
на информационното табло на дружеството в седалището му – гр. П., ул. „***” №
***, което било изпълнено на дата 05.06.2017г.. След изтичане на срока бил
изготвен списък от 16.06.2017г., в който фигурирало името на ищцата като
служител, който не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността. В
тази връзка неоснователно било твърдението на ищцата, че не й е сведено до
знанието, че трябва да представи съответните документи, удостоверяващи проф. й
квалификация и образованието й. заповедта на работодателя била сведена до
знанието на служителите чрез поставянето й на таблото за съобщения на адреса на
управление на дружеството. С предизвестието от 22.06.2017г. ищцата е била
уведомена, че тр. й правоотношение ще се прекрати на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието. На 21.07.2017г. на
ищцата била връчена Заповед № 31/21.07.2017г., с която трудовото й
правоотношение било прекратено на горепосоченото основание поради изтичане на
срока на предизвестието.
Оттук следвало, че уволнението
е законосъобразно извършено, а срокът на предизвестието е изцяло спазен. Волята
на работодателя да промени изискванията за заемане на длъжността била негова
суверенна преценка, не подлежаща на съдебен контрол. Безспорно се установявало,
че е настъпила промяна както в образователните, така и в квалификационните
изисквания за заемане на длъжността, като служителката не притежавала
въведените нови изисквания. Тази промяна се отнасяла не само за ищеца, но и за
всички служители на ответника на длъжност „***”. Относно мотивирането на
заповедта, основанието се извличало от текста на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
като в случая били променени изискванията и за образование, и за проф.
квалификация. Сочи се, че съгл. трайната съдебна практика при това основание за
уволнение е достатъчно да се изпише правното основание правилно – нормата на
КТ, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Тъй като уволнението било
законосъобразно, се моли и искът за присъждане на обезщетение за оставане без
работа да се отхвърли.
С оглед на всичко дотук
изложено се моли исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание ищцата,
чрез п. адв. С. поддържа исковете и моли същите да се уважат, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез п. адв. Г. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им, също претендира
разноски. Представя писмена защита, с която обосновава становището си.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е
прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите
от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в
заповедта основание за уволнение, че изложените в заповедта мотиви съответстват
на посоченото основание, и че уволнението е извършване при спазване
законоустановената процедура за това.
В случая между страните не се спори и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, в частност трудов
договор № 66/19.09.2016г., предизвестие, с дата на връчване 22.06.2017г.,
заповед № 31/21.07.2017г. за прекратяване на ТПО, че между страните е
съществувало тр. правоотношение, възникнало въз основа на тр. договор от
19.09.2016г., че ищцата е заемала длъжността „***/” в ответното дружество с
място на работа – *** по безсрочно ТПО, с ОМВ 420 лева и ДТВ за ТСПО 0, 6 % за
прослужена година, на пълно раб. време с уговорен срок на предизвестието 30
дни. На 22.06.2017г. на ищцата е връчено предизвестие, в което е посочено, че с
настоящото на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ вр. с чл. 326 от КТ работодателят
я предизвестява, че ТПО ще й бъде прекратено след изтичане на законния срок от
30 дни. Издадена е заповед № 31/21.07.2017г., в която е посочено, че на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ ТПО с ищцата се прекратява по причини: предизвестие
от страна на работодателя. Посочено е, че заповедта е връчена на 21.07.2017г. И
заповедта, и предизвестието са подписани и за работодател, и за работник. Нито
в заповедта, нито в предизвестието не е посочено с думи основанието за
прекратяване на ТПО и в коя от двете хипотези по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се
прекратява правоотношението на ищцата, не е изложено по какви причини се прекратява
същото – дали на ищцата липсва образование или квалификация за заеманата
длъжност и какво е то, нито каквото и да било друго. Като причина за прекр. на
ТПО в заповедта е посочено – „връчено предизвестие”, но в самото предизвестие
причини и основание за прекратяване, освен цитиране на текст от КТ,
липсват.
От своя страна работодателят е представил
утвърдената длъжностна характеристика, връчена на ищцата при постъпването й на
работа, на 19.09.2016г. В същата, в Раздел I са вписани основните
длъжностни задължения –*** напитки, подава *** на клиентите работи с *** и
другото оборудване в бюфета, измива и полира ***, дава заявки за доставки на
напитки и др. стоки, спазва *** норми, води отчетност за издаваната продукция,
ежедневно я засича, следи за срока на годност на изложените продукти и
изпълнява други задачи, свързани с длъжността. В Раздел II са посочени основните
отговорности – отговаря за грамажа на издаваната продукция, за хигиената в
залата, носи отговорност за констатирани липси на напитки и стоки, и за стоки с
изтекъл срок на годност. В Раздел III са посочени организационни връзки и
взаимоотношения – че длъжността е пряко подчинена на у. на фирмата и че при
осъществяване на длъжността се осъществяват връзки с персонала в кухнята,
доставчиците и клиентите. В Раздел IV - „необходима компетентност за изпълнение на
длъжността” – да знае вътрешните инструкции за добра производствена практика в
обекта, норм. актове и вътр. инструкции, свързани със стандартите и на
получаваните напитки и др. стоки, реда и изискванията за приемане и отчитане ан
стоки, норм. изисквания за съхр. на стоките и хигиената в ***, *** и др. ***
системи за извършване на касова дейност при издаване на стоки от ***. В Раздел V, изисквания за заемане на
длъжността е посочено: образование – средно, друга квалификация – работа с***,
компютър, озвучителна и видеотехника, *** , и проф. опит – над 1 г. трудов стаж
по специалността, като е посочено, че при липса на такъв договорът се сключва
със срок за изпитване. В Раздел VI „личностни изисквания” – лоялност, прецизност,
коректност, умение за работа с клиенти, дисциплинираност, организираност.
Представена е и новата утвърдена ДХ за длъжността,
ведно със заповед за изготвяне на такава от 01.06.2017г. и заповед за
утвърждаване на същата от 05.06.2017г.
В заповедта за изготвяне на нова ДХ за „***”, с
посочена дата 01.06.2017г., е посочено, че се нарежда да се изготви нова ДХ за
тази длъжност, която да включва следните минимални изисквания за заемането й:
към основни трудови задължения да се добави задължение да води документация по
прилагане и поддържане на HACCP система и да работи с фискално устройство; към
основни отговорности да се добави – носи материална отговорност във връзка с
опазване на посудата и приборите, отчетническа отговорност във връзка с
поверените парични и материални ценности; да се добави глава „трудови стандарти
за длъжността”; да се въведат нови изисквания за заеманата длъжност –
образование средно професионално „обслужване на заведения за обществено
хранене”, проф. опит над 2 г. трудов стаж по специалността, проф. квалификация
– втора степен на проф. квалификация „Обслужване на заведения за обществено
хранене” по професия „***”, обслужващ ***, да се въведат специални знания и
умения – познаване и прилагане на нормативната уредба по HACCP, всички норми и стандарти на
РЗИ, реда и изискванията за извършване на касови операции при изписване и
отчитане на оборота, нормативните изисквания за охрана на труда и
противопожарна охрана. Изпълнението на заповедта е възложено на служител *** и
е определен срок до 05.06.2017г.
В заповедта за утвърждаване на новата ДХ, с
посочена дата на заповедта – 05.06.2017г., е посочено, че считано от
05.06.2017г. се утвърждава нова дл. х-ка за длъжността „***”, и че служителите
на тази длъжност трябва да отговарят на нея, да притежават необходимото
образование, професионален опит, професионална квалификация, специални знания и
умения. Разпоредено е служителите, заемащи тази длъжност, в десетдневен срок от
свеждане на заповедта до знанието им да представят доказателства за завършено
образование, проф. квалификация, професионален опит, специални знания и умения
съгл. раздел VI от новата ДХ за „***”.
Разпоредено е служителят Д.К. – Служител ***, след изтичане на десетдневния
срок, да изготви списък на лицата, заемащи длъжността „***”, които не отговарят
на изискванията по т. 1,2, и 3 от раздел VI от новоутвърдената ДХ. В
заповедта е разпоредено препис от същата да се връчи на всички заинтересовани
лица за сведение и изпълнение, както и да се постави на информационното табло
на дружеството. Няма данни тази заповед да е връчена срещу подпис на ищеца,
като заинтересовано лице.
Представена е новата дл. х-ка за длъжността „***”
в „Нематекс” ЕООД – Пловдив, с посочена в нея дата на утвърждаване –
06.06.2017г. Същата не е връчена срещу подпис на ищцата. Същата представлява
изцяло обновена длъжностна характеристика, с изцяло променени основни трудови
задължения, като основното задължение – да *** напитки и да *** с храна, е
променено на - приемане на поръчки от
клиенти на каса и тяхното обслужване. запазени са задълженията да работи с
оборудването, вкл.*** , да *** посудата, спазване на санитарно-хигиенните
норми, водене на отчетност, следене за срока на годност и изпълнение на други
задачи. Задължението за даване на *** за доставка на *** е отпаднало. Въведени
са следните нови задължения: за *** на
обекта според фирмените стандарти, за работа с *** устройство, за водене на
цялата документация по прилагане и поддържане на HACCP, каквото задължение до момента
изобщо не е съществувало, отново за поддържане на обекта според определени
стандарти, за участие в провеждането на ревизии, за цялостна поддръжка на
оборудването на заведението, за реализиране на възложени от мениджмънта задачи,
за контролиране правилното съхранение на продуктите и попълване на чек-листи,
да отчита оборота на заведението на *** на фирмата. Въведени са различни
отговорности: вместо за грамажа, за липси и за стоки с изтекъл срок на годност
вече отговаря за качеството на извършваната работа и точността на сметките, за
рекламации от клиенти, повторено по два пъти на две места, материална
отговорност по опазване ан *** , отчетническа отговорност за поверените
стоково-материални ценности, отговорност за спазване на санитарно-хигиенните
изисквания и правилата за противопожарна безопасност, като е посочено, че
работодателят може ад реализира предвидените в КТ отговорности на служителя за
неспазване на тези отговорности. При организационни връзки и взаимоотношения се
запазва това, че длъжността е пряко подчинена на у. на фирмата и че при
осъществяване на длъжността се осъществяват връзки с *** в кухнята, с
доставчиците и клиентите, но вече осъществява връзки с к. и с представители на
проверяващите органи. Въведен е нов раздел – трудови стандарти за длъжността,
съответстващ на раздела от предходната ДХ – необходима компетентност, където в
новата ДХ е посочено – работа с компютърни и други автоматизирани системи за
извършване на *** дейност при *** на стоки, което задължение фигурира и в
предходната ДХ; работа с парични средства и платежни документи –липсва в
предходната ДХ; правилника за ВТР, вътр.
правила за ЗБУТ, ВП за раб. заплата, инструкции за противопожарна охрана и
съответните норм. актове и вътр. инструкции, свързани с правилата за търг.
обслужване, норм. актове и стандартите на получаваните стоки, реда и
изискванията за приемане и отчитане на стоки, норм. изисквания за съхр. на
стоките в *** – по съществото си съвпадат с тези в предходната ДХ. Личностните
изисквания са същите, като е въведено ново изискване за предприемчивост.
Относно необходимото образование и проф.
квалификация, въведените изисквания са следните: средно професионално
образование по специалността „***”, проф. опит над 2 г. тр. стаж, проф.
квалификация – втора степен на ПК „Обслужване на заведения за обществено
хранене” по професия „***”, и специални знания и умения – да познава и прилага
норм. уредба на HACCP, всички нормативни стандарти на РЗИ, реда и
изискванията за извършване на касови операции при изписването и отчитането на
оборота, норм. изисквания за охрана на труда и противопожарната охрана. Новите
въведени спец. знания и умения вероятно са свързани с новите въведени с ДХ
задължения за работа с *** устройство, за водене на цялата документация по
прилагане и поддържане на HACCP, за попълване на чек-листи, за отчитане оборота
на заведението на *** на фирмата, и свързаните с тях нови отговорности.
Представен е списък от 16.06.2017г. на ***, които
не отговарят на новите изисквания – З. Г., И.А. и В. Ж., в който е отразено, че
Ж. е в отпуск по майчинство, а З. е освободена на 16.06.2016г. по чл. 326 от КТ.
По делото са разпитани двама свидетели. В
показанията си св. Е. С., *** на ищцата, сочи, че му е известно от *** му, че
след връчване на предизвестие са й казали от 30.06.2017г. насетне да не ходи на
работа, тъй като се сменя фирмата, която ще обслужва заведението. Пояснява, че
*** му е работела в заведение за *** към *** завод, като на 30.06.2017г. са ***
и *** инвентар, след което се сменила фирмата, обслужваща заведението.
От показанията на свидетеля Д. К., бивш служител
на ответника, се установява, че към момента на уволнението на ищцата,
свидетелката е заемала длъжността „***”, като ищцата била *** във *** – ***,
***, което се намира в самата *** за *** на „Нематекс” ЕООД. В барчето работели
три служителки ***, едната била в майчинство и работели ищцата и още една нейна
колежка. Също имало работник ***, и ***. Други служители в дружеството, освен
ищцата, колежката й З. и третата колежка, която била в майчинство, на такава
длъжност „***”, нямали. Свидетелката К. изготвила и дл. х-ки, и другите
документи и по назначаването, и по прекр. на ТПО с ищцата. Във връзка с
промяната в тези ДХ свидетелства за следното – у. наредил на свидетелката да
впише в ДХ за длъжността „***” задължение за водене на документация по HACCP (система за контрол качеството
на храните) и да се впише задължение на продавачите да поддържат дневниците за
контрол, като у. искал тези служители да имат квалификация *** или ***. Всички
заповеди се качвали на информационни табла, каквито имало към всяко обособено
звено на дружеството. В случая свидетелката не отговаря къде е закачила заповедта,
но твърди да я е закачила на информационно табло и да го е направила лично.
Доколкото си спомня свидетелката, по нареждане на у. е занесла на ищцата на
колежката й З. новите длъжностни характеристики, но те отказали да ги подпишат
с аргумент, че това заведение не е пет звезди. Не били оформени като връчени
при отказ, но устно свидетелката им съобщила за новите изисквания на у. и за
това, че имат десет дни да представят документи, че отговарят на новите
изисквания. Нито една от трите *** не отговаряла и трите поетапно били
освободени – едната била в майчинство, З. напуснала сама, а ищцата получила
предизвестие, което според свидетелката не само, че е отработила, но и в част
от периода е била в болнични. Б. си работило до освобождаването на И., по време
на предизвестието имало обява в сайт за набиране на персонал “jobs.bg”, но тъй като не намерили
служител, отговарящ на изискванията, впоследствие било отдадено под наем. Нови
ДХ били изготвени и връчени само на п., на м. и г. не, но свидетелката не помни
точно. М. и г. останали на работа при новия собственик. Впоследствие
свидетелката променя показанията си, като сочи, че със смяната на собственика.
респ. наемателя – дружеството, което стопанисва въпросното заведение, и техните
правоотношения са прекратени. След идването на новия наемател в края на юли или
началото на август, свидетелката взела HACCP дневниците и тетрадките, както
и фактурите за храните. Няма спомен да е извършвано приемане и предаване на
имущество и стоки, с участието на ищцата. Свидетелката изготвила списък на
лицата, които не отговарят на новите изисквания съгл. ДХ за заемане на
длъжността.
Ответната страна признава, че помещението е
отдадено под наем, продължава да работи като б., респ. к. или ***, като
отдаването под наем на б. е станало в началото на м. юли 2017г.
По делото допълнително е представен болничен лист
на ищцата за периода 03.07.2017г. – 09.07.2017г., и 10.07.2017г. –
16.07.2017г., представена е в оригинал тр. книжка на ищцата, видно от която е
вписано ТПО с ответника, последно ОМВ 460 лева, прекратено на 22.07.2017г. по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, впоследствие ТПО с „Перфектис” ООД като „***” с дата
на постъпване 01.12.2017г. и ОМВ 460 лева, което към с.з. от 24.01.2018г. не е
прекратено. Ищецът е представил два фискални бона – от януари и от март 2018г.
от ***, с адрес на обекта – ***, с различни имена и различни дружества, които
стопанисват обекта. В тази връзка е признато от ответника и обявено за
безспорно по делото, че считано от м. юли 2017г. работодателят на ищцата е
преустановил стопанисването на обект „***” в
*** и впоследствие този обект е отдаден под наем, като се стопанисва от
друго лице, различно от ответника.
Изслушано е заключението на ССЕ на в. л. З.М.,
видно от което последният пълен раб. месец преди уволнението на ищцата е юни
2017г., в който е получила БТВ 460 лева, през м. юли ищцата е ползвала 10 дни
болнични и 5 дни отпуск, за които й е начислено БТВ 418, 38 лева. ТВ при стария
и новия работодател, считано от 01.12.2017г. са еднакви, поради което за
периода след 01.12.2017г. обезщетение по чл. 225 КТ не се дължи. За периода
21.07.2017г. – 30.11.2017г. същото възлиза на 1971, 43 лева в случай, че е
дължимо. Вещото лице е посочило, че при прекр. ТПО на ищцата е платено
обезщетение по чл. 224 КТ за 12 дни – 262, 86 лева. В случай, че обезщ. по чл.
220, ал. 1 КТ се дължи, е 460 лева.
При дотук изложените факти съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:
Този иск е основателен, а заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение
- незаконосъобразна, поради следното:
Заповедта е издадена от носител на
работодателската власт, но в случая не е било налице посоченото в същата
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно лицето да не отговаря на новите по-високи
образователно-квалификационни изисквания за заемане на длъжността. За да е налице това основание за уволнение е необходимо да са въведени нови
изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на
длъжността, работникът/служителят обективно да не отговаря на тях и
повишаването на изискванията да е настъпило след сключването на трудовия
договор, освен ако се касае за нормативно въведени по-високи изисквания за
заемане на длъжността, след възникване на трудовото правоотношение. Следва и да
не е налице злоупотреба от страна на работодателя при въвеждането им, а именно
– същите да са въведени не с цел подобряване работата в предприятието, а с цел
именно отстраняване на конкретното лице от заеманата длъжност.
В заповедта, на първо място работодателят следва
да посочи на какво конкретно изискване не отговаря ищеца – дали се касае за
образование, или професионална квалификация. И в заповедта, и в предизвестието
не е посочено абсолютно нищо, освен нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. За
да бъде законосъобразно прекратяването на ТПО на това основание – чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ, работодателят не следва да излага подробни мотиви, но е задължен
изрично да посочи дали работникът/служителят не притежава изискуемото за
длъжността по-високо, респ. различно образование, или проф. квалификация, или и
двете. Касае се за норма, предвиждаща две хипотези – липса на образование, и
липса на квалификация. Ищецът заявява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като липсвало посочване на кое от двете, уредени в сочената разпоредба,
основания е сторено уволнението, а именно липса на необходимо образование или
на професионална квалификация. Съдът споделя наведеното възражение. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика в насока, че при уволнение на соченото
правно основание работодателят следва да мотивира заповедта до степен да посочи
конкретното основание за прекратяване на правоотношението, при алтернативно
съществуващи такива в текста на закона, като в противен случай се нарушава
правото на защита на работника, тъй като липсва яснота относно конкретното
прекратително основание. Едва в хода на съдебното производство работодателят
наведе довода, че уволнението е сторено поради липса и на образователна степен
със съответна специалност, и на изискуемата квалификация, с което е нарушил
правото на защита на служителя. На това основание уволнението се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че дори да бе
посочено, в коя конкретна хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се прекратява
ТПО на ищцата, то уволнението е незаконосъобразно, и поради следното:
В конкретния случай липсват годни доказателства,
доказващи тезата на работодателя, че по надлежен ред е уведомил
работника/служителя за въведените по-високи изисквания, за това какви са те, и
за това да му е дадена възможност в определен срок да ангажира доказателства,
дали отговаря на същите. Ответникът е представил две заповеди и една длъжностна
характеристика, като никой от тези документи не е връчен срещу подпис на
ищцата, а същата ги е оспорила като документи с недостоверна дата, съставени за
целите на процеса. Във връзка с тяхното оспорване и за установяване
обстоятелството отработила ли е или не ищцата предизвестието, от разпита на
свидетелката на ответника се установи, че същата не е връчила на
заинтересованите лица, каквито са били ищцата и колежката й, заповедта от
05.06.2017г., с която се утвърждава новата дл. х-ка за длъжността „***”, въпреки
че в заповедта изрично е посочено както да се връчи на заинтересованите лица,
така и да се постави на информационното табло. Не се представят никакви
доказателства за това служителите да са били длъжни да следят за поставянето на
някакво табло на заповеди на работодателя, които рефлектират по трудовото им
правоотношение по начин, водещ до прекратяване на същите в случай, че не
представят определена информация в определен срок. Трайна е практиката на ВКС в
смисъл, че в случай, че се издават заповеди, задължаващи работник да представи
определени документи, то те следва да му се връчат срещу подпис, а в случай, че
се вменява задължение на работника/служителя да следи за конкретна информация
на работодателя, обявявана на табла и по др. начини за масово оповестяване, то
следва да бъде уредено такова задължение в ДХ, ПВТР или други вътрешни актове
на работодателя, с които работникът/служителят следва да бъде запознат лично,
срещу подпис. Това в случая не се установи по делото. Служителят ***, разпитан
като свидетел, твърди, че е опитал да връчи на ищцата и колежката й новите
длъжностни характеристики, но те не поискали да ги приемат с аргумент, че
заведението не е „с пет звезди”.
Същевременно обаче, за да са редовно връчени при отказ тези книжа, то те
следва да бъдат оформени с дата на връчване, подпис и имена на свидетелите на
връчването, различни от лицето, което връчва същите. Такова оформяне на
документите няма, поради което няма как да се установи по безспорен и
категоричен начин дали дл. х-ки, представени по делото, са именно тези, които
свидетелката се е опитала да връчи на ищцата и колежката й. Никъде в отговора
на исковата молба работодателят не твърди да е връчил или да е опитал да връчи
новите длъжностни характеристики, единствено се твърди ищцата и колежката й да
са били длъжни да се запознаят със съдържанието им чрез заповедта за
утвърждаването им, поставена на информационното табло. Тази заповед обаче, от
една страна, не съдържа цялостно описание на извършените промени в длъжностните
характеристики, от друга липсва задължение за служителите да се запознават с
промените в тях по посочения от ответника начин, и на последно място по никакъв
начин не се установи ищцата и колежката й да са били запознати с новите
изисквания, които се поставят към тях. Самият работодател в заповедта за
утвърждаване на новите ДХ е разпоредил и да се връчи на заинтересованите лица,
и да се постави на таблото, поради което единствено с поставянето й не може да
се приеме тази заповед да е връчена и заинтересованите лица да са се запознали
с нея. Съдът приема за доказано по делото, че едва с представените с отговора
на исковата молба доказателства и връчването му, ведно с приложенията, на
ищцата последната е разбрала какви нови изисквания са въведени към нея и е била
лишена изцяло от възможността да разбере какви са те и да ангажира
доказателства дали отговаря или не на същите, с оглед на което уволнението й е
незаконосъобразно извършено.
Отделно от това, от съпоставката на двете
длъжностни характеристики – стара, подписана от ищцата през 2016 г., и новата,
утвърдена преди уволнението, се установява, че са въведени нови трудови
функции, свързани с попълване на документация по безопасност на храните,
боравене с *** устройства и отчетност пред касиера на дружеството, и нови отговорности,
които не са били въведени с предходната дл. х-ка. В случая са въведени нови
функции, касаещи съставянето на документация по безопасност на храните, от една
страна, и счетоводната отчетност на оборота, от друга. Трайна и непротиворечива
е съдебната практика в насока, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или
квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудово правоотношение
длъжност и трудовите функции на същата. Ако наред с въвеждането на нови
изисквания за образование или професионална квалификация се променят и
трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може
законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата, но не и по чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 350/17.01.2013г. на ВКС по гр. д. № 75/2012г., Трето г.
о., както и Решение № 730/29.11.2010 год., по к. гр. д. № 28/2010 год. на ВКС,
ІІІ г.о.,
постановено при условията на чл. 290 ГПК. В същите изрично е прието, че ако
наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална
квалификация се променят и трудовите функции на длъжността - изцяло или отчасти, работодателят може
законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание
съкращаване в щата на съответната длъжност. Тоест приема се, че при такава
хипотеза основанието по чл. 328,ал.1,т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор
не е изпълнено, независимо дали наименованието на длъжността е променено или
запазено. В случая за длъжността „***” наред със съществуващите задължения се
въвеждат и редица нови, които й възлагат не просто да приема *** от кухнята и
да ***, но и да попълва цялата документация по контрола на качеството й, да
познава цялата нормативна уредба по HACCP, и да я прилага, като попълва дневници и чек-листи,
да извършва финансовата отчетност на обекта, да поддържа същия, ведно с
оборудването, да работи с фискално устройство, както и да контролира изцяло
съхранението на продуктите – каквито нови задължения не е имала преди. Тези
задължения променят естеството на цялата длъжност, като от *** превръщат ищцата
и в единствен *** на обекта, вкл. и за *** изцяло, а не само за това да следи
за срока на годност на същите. Вменена й е и нова отговорност по *** поддържане
на обекта, не само на *** в него, по поддръжката на оборудването и др. Ето защо
съдът приема, че в случая се касае за промяна в самата длъжност, а не за във
въвеждане на нови изисквания за образование и квалификация за същата
непроменена длъжност. Самата свидетелка на ответника сочи, че са въведени нови
задължения за съставяне на определена документация, което е наложило
утвърждаване на нови ДХ с нови трудови функции и нови изисквания за образование
и квалификация на *** в б.. В тези случаи, съгл. константната практика на ВКС,
с прибавянето на нови функции и отговорности длъжността се изменя, като на
практика се създава нова длъжност и хипотезата на чл. 328,ал.1 т.6 КТ не е
налице. Последното е така, доколкото същата предпоставя запазване на
съществуващата трудова функция, към изпълнението на която по определени
обективни причини работодателят поставя нови изисквания за образование или
професионална квалификация. С оглед на това извършеното уволнение на осн. чл.
328, ал.1, т.6 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се уважи.
С оглед на дотук изложените редица съображения за
незаконност на уволнението, съдът намира, че въпросът налице ли е или не
злоупотреба с право от страна на работодателя не следва да бъде изследван,
доколкото същият подлежи на изследване само в случай, че от формална страна
всички предпоставки за законност на уволнението на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са налице.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение съдът намира следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа
следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна,
ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира
обезщетение, но не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск,
като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен
работен месец преди уволнението. В случай, че ищецът е започнал работа на
по-нископлатена длъжност следва да установи размера на възнаграждението на тази
длъжност. В настоящия случай е уважен главният иск за признаване уволнението на
ищеца за незаконно и неговата отмяна. Установява се от представената в оригинал
в с.з. тр. книжка на ищеца, че след уволнението от 21.07.2017г. до 30.11.2017г.
вкл. ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение, а на 01.12.2017г. е
започнал работа на длъжност със същото тр. възнаграждение, което ново ТПО
продължава и към момента на извършване на справката – 24.01.2018г., когато
шестмесечният срок по чл. 225, ал. 1 от КТ вече е изтекъл. Следователно в
периода от 21.07.2017г. до 30.11.2017г. ищецът доказва да е бил без работа.
Установява се от приетото заключение на в. л. М., че размерът на последното БТВ
на ищеца възлиза на 460 лева, като това е тр. възнаграждение за м. юни 2016г.,
и изчисленото на тази база обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за горепосочения
период възлиза на 1971, 43 лева. На ищеца за периода 01.12.2017г. –
21.01.2018г. обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ не се дължи, тъй като за този
период разлика в ТВ, изплащани между стария и новия работодател, няма. И
обезщетението, и възнаграждението са в един и същ размер от общо 784, 55 лева
за този период. Ето защо искът по чл. 225, ал. 1 КТ ще се уважи за периода от
21.07.2017г. до 30.11.2017г. и за сумата 1971, 43 лева, като ще се отхвърли за
периода 01.12.2017г. – 21.01.2018г. и за разликата над този размер до пълния
предявен такъв от 2760 лева (две хиляди
седемстотин и шестдесет лева) като неоснователен.
Законна лихва не е претендирана, поради което такава не следва да се
присъжда.
С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, евентуалният иск по чл. 220, ал. 1 КТ не следва да бъде разглеждан.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на
разноски по съразмерност, за разгледаните искове. За евентуалния иск разноски
не се следват на никоя от страните, тъй като същият не е разгледан въобще.
Ищецът претендира
разноски в размер на 600 лева адв. възнаграждение, като не е посочено каква
сума по кой иск е платена. При три обективно съединени иска – два главни и един
евентуален, за всеки от тях се полага адв. възнаграждение в размер на по 200
лева, общо 400 лева. Предвид цялостното уважаване на първия иск и частичното
такова на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, на ищеца се следват разноски по
съразмерност в р-р на 342, 86 лева. Сумата от още 200 лева, хонорар за
евентуалния иск, не следва да се присъжда, тъй като не е разгледан.
Ответната страна има право на разноски съразмерно с отхв.
част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Същата е претендирала и доказва да
е извършила разноски също в р-р на 600 лева платено адв. възнаграждение, като
също не е посочено за кой иск какъв хонорар е уговорен. Ето защо и тук ще се
приеме, че е уговорен поравно за всеки от исковете – по 200 лева за иск.
Съразмерно с отхв. част от оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ й се следват
разноски в р-р на 57, 14 лева.
При извършване компенсация на разноските на двете страни
на ищеца се следва сумата от 285, 72 лева, а на ответника разноски не се
следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер
на 158, 86 лева, от които 80 лева ДТ за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 78, 86 лева – ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ. В негова тежест ще се възложат и направените от бюджета на съда разноски
за ССЕ в р-р на 70 лева.
Следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 242
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
извършено с Предизвестие, връчено на 22.06.2017г. и със Заповед №
31/21.07.2017г., връчена на 21.07.2017г. на у. на „Нематекс” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *** В. П., с които трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ -
поради липса на необходимото образование или проф. квалификация за заемане на
длъжността, считано от 21.07.2017г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Нематекс” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Орловец” № 1,
представлявано от у. В. П. да заплати на И.К.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1971,43 лева (хиляда деветстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 21.07.2017г. до 30.11.2017г., за който ищцата е останала без работа
вследствие на незаконното уволнение, както и да й заплати сумата от 285, 72 лева (двеста осемдесет и пет
лева и седемдесет и две стотинки) – разноски
по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за
периода от 01.12.2017г. до 21.01.2018г.
и за разликата над сумата от 1971,43 лева (хиляда деветстотин седемдесет
и един лева и четиридесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 2760 лева (две хиляди седемстотин и шестдесет
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Нематекс” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Орловец” № 1,
представлявано от у. В. П. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 158, 86 лева (сто и петдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки) – държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 70
лева (седемдесет лева) – разноски
за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ