РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,
23.11.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3629
по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове от И.Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Н.С.И. ЕГН **********,***,
осъдителен иск с правно основание
чл.1272, ал.2 ЗЗД, вр.чл. 32, ал.2 СК с искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 6689, 28 лева, представляваща половината от стойността на
платените от него задължения по сключен договор за потребителски кредит
№РК-030731/2014 г. със „СИБАНК“ ЕАД.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи,
като по време на брака ищеца е изтеглил за нуждите на семейството кредит
от банка „СИБАНК“ ЕАД по договор за потребителски кредит №РК 14-030731/2014г. в
размер на 22 000лв. за срок 36 месеца. Сочи се, че с решение по гр.д.604/2015г. на РС гр.
Козлодуй, влязло в законна сила на 24.08.2015г. брака между страните е бил
прекратен. Твърди се, че цялата сума от изтегления кредит е използвана за
нуждите на семейството, като всички месечни вноски за погасяване на поетия дълг
е изплащал ищеца, както по време на брака, така и след развода. Излага се, че
изтегления потребителски кредит е дълг, поет по време на брака и като част от
СИО е солидарен, като след развода задължението е разделно и бившата съпруга
дължи половината от сумата на съпруга, изплатил в повече от припадащата му се
част. Сочи се, че след прекратяване на брака ищеца е изплатил сума в размер на
13 378,56лв, а общия размер на платените по кредита вноски е 25016,67лв.
включващи главница, лихва, такси и комисионни на банката. Твърди се, че
платеното след развода е както следва: на 17.09.2015г. - 81,42лв.,
представляващи лихва по кредит; на 17.09.2015г., - 604,66лв.,
представляващи главница; на
19.10.2015г.- 75,09 лв., представляващи лихва; на 19.10.2015г.- 610,99лв.,
представляващи главница; на
17.11.2015г.- 73,72лв., представляващи лихва; на 17.11.2015 г. - 612,36 лв.,
представляваща лихва; на 17.12.2015г.-.67,60лв., представляваща лихва; на
17.12.2015г. - 618,48 лв, представляваща главница; на 18.01.2016г.- 65,94 лв.,
представляваща лихва; на 18.01.2016г.- 620,14лв., представляваща главница; на
17.02.2016г.- 62,01лв., представляваща лихва; на 17.02.2016г.- 624.07 лв.,
представляваща главница; на 17.03.2016г.,- 54,32 лв., представляваща лихва; на 17.03.2016г.- 631,76 лв.,
представляваща главница; На 04.04.2016г.-8544,61- погасяване на остатък от
кредита; на 04.04.2016г.- 31,39лв.-лихва. Твърди, че размерът на разликата,
представляваща платеното в повече от припадащата се на ищеца част от общото
задължение е 6689.28лв. Излага, че доколкото след развода са изплатени само от
ищеца 13378,56 лв. то за него съществува
правен интерес да предяви настоящия иск. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и чрез
процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Не оспорва факта, че с решение по гр.д. № 604/2015 год. на РС Козлодуй
сключения между страните брак е прекратен. Оспорва обстоятелството, че цялата
сума от изтегления кредит е използвана за нуждите на семейството. Твърди, че
отношенията между страните са влошени от края на 2013 година независимо, че
брака е прекратен официално с решение през 2015 година. Излага, че след
влошаване на отношенията между страните тя се е изнесла в друго жилище в град
Козлодуй и реално не е съжителствала с ищеца от този момент. Сочи, че
изтегления потребителски кредит е изтеглен без нейно знанието и е бил
единствено за нуждите на ищеца. Твърди, че кредита е използван за закупуване на
нов луксозен автомобил /Фолксваген Пасат Вариант” с рег.№ ***, от който
семейството изобщо не е имало нужда, тъй като към момента на закупуването му са
притежавали два други автомобила. Сочи, че кредита е изтеглен на 31.03.2014
година, а автомобила е закупен на 01.04.2014 година, като реалната сума за
покупката му е в размер на 17500 лева, а останалата част от кредита е
използвана за обслужване и луксозни подобрения на закупения автомобил. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда
да отхвърли предявения иск.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски
кредит № РК 14-030731/31.03.2014 г., че ищецът е сключил договор за кредит със
СИБАНК ЕАД за сумата от 22000 лв. със срок на договора от 36 месеца от датата
на първото усвояване на кредита.
Установява се от приложеното
извлечение от сметка на ищеца какви суми са постъпвали за погасяване на
кредита.
Видно е от представеното по
делото Решение № 183 от 24.08.2015 г. по гр.д. № 604/2015 г. на КРС, че бракът
между страните е прекратен по взаимно съгласие, както и, че страните са се
споразумели, че притежаваните от тях МПС-та остават в режим на обикновена
съсобственост.
По делото е приложено и Договор
за покупко-продажба на МПС, както и от свидетелство за регистрация на същото,
от което се установява, че 01.04.2014 г. ищецът е закупил лек автомобил
„Фолксваген-Пасат“ за сумата от 13644 лв.
По делото е приобщено и
удостоверение от сектор ПП при ОД на МВР-Варна, от което се установява, че
ищецът притежава три МПС-та, едно от които е отписано, тъй като е било негодно
за употреба.
Установява се от приобщената по
делото ИМ, че ответницата е депозирала пред КРС ИМ за прекратяване на
гражданския й брак с ищеца, в която твърди, че с ищеца са се разделили през януари
2015 г.
Видно е от приобщеното по делото
Решение по гр.д.№ 10257/2016 г. по описа на ВРС, че страните са направили
подялба на притежаваните от тях движими и недвижими вещи, като в дял на ищеца е
поставен лек автомобил „Фолксваген-Пасат-Вариант“ с рег. № ***, в дял на
ответницата са поставени два автомобила с марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***.
Установява се от същото решение,
че за уравнение на дяловете ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от
3300 лв.
Видно е както от представения по
делото ИЛ № 1355 от 21.02.2018 г. по гр.д. № 10257/2016 г. по описа на ВРС и от
поканата за доброволно изпълнение, че ответницата е предприела действия за
събиране на присъдените й по делото суми.
Установява се от приложената по
делото вносна бележка, че ищецът по делото е заплатил присъдените в полза на
ответницата суми.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката С.И.И. – дъщеря на страните.
Същата твърди, че родителите й не живеят заедно от 2014 г. Излага, че баща й е
изтеглил кредит в голям размер, за да закупи автомобил при положение, че са
имали два. Сочи, че знае от майка си, че голяма част от парите по кредита са
били за закупуването на автомобила, а останалата част за луксозни аксесоари към
нея. Излага, че тази информация я знае от майка й. Твърди, че в семейството й е
имало спорове относно купуването на този автомобил. Твърди, че в семейството й
не са водени разговори относно кредита, а относно фактът, че баща й желае да си
купи кола. Излага, че водените спорове по отношение на МПС-то са били когато
все още родителите й са живели като семейство. Сочи, че не може да си спомни
кога през 2014 г. родителите й са се разделили. Сочи, че не може да си спомни
през коя година са ходили заедно на почивка в Мала Църква. Сочи, че майка й е
напуснала семейното жилище непосредствено след като е разбрала за изтегления
кредит и купения автомобил.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже
неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници,
включително и този, който е изпълнил. Доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно. Установената в чл. 127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е
оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато
във вътрешните им отношения до доказване на противното се предполага, че те
дължат по равно. Длъжниците ще дължат по - равно, ако са се облагодетелствали в
равна степен. Разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК предвижда, че съпрузите отговарят солидарно за задълженията,
поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на
членовете на семейството, задоволяването, на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. С
прекратяването на брака с развод, имуществената общност между страните се
прекратява и се налага принципа за разделност на задълженията поети от
съпрузите като солидарни длъжници. С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на
погасяването. Когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/ удовлетвори кредитора било
след прекратяване на брака или след настъпилата фактическата раздяла той придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
Основанието да се търси припадащата се част от задължението се базира на
принципа за преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага до доказване на обратното, че погасеното задължение е задоволило нужди
на семейството. Съдът с оглед представените по
делото доказателства приема, че закупеното МПС е послужило за задоволяване на
нуждите на семейството. По делото не се представиха доказателства от ответната
страна, които да доведат до обратния извод, т.е., че ищецът е използвал МПС за
свои лични нужди, без същото да се ползва за нуждите на семейството. Съдът счита, че следва да отбележи, че обстоятелството, че
МПС е било предмет на делба между страните по делото води до извода, че същото
не е използвано само за нуждите на ищеца, а за нуждите на цялото семейство.
За да бъде уважен регресния
иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия
солидарен длъжник, законодателят, както вече беше отбелязано поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е
изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.
В настоящия случай
ищецът твърди, че в периода от 17.09.2015 г. до 04.04.2016 г. е заплащал в
полза на кредитора изцяло дължимите вноски по договора за банков кредит. Между
страните не е спорно, че сумата, която е платена от ищеца в повече от
припадащата му се част е в размер на 6689,28 лева.
Съдът намира, че ответницата,
чиято е доказателствената тежест не е оборила презумпцията за равното участие
на солидарните длъжници в погасяването на общото задължение /чл. 127, ал.1 от ГПК/. Не бяха събрани безспорни доказателства бившите съпрузи да са
постигнали договорка във вътрешните си отношения задължението към
кредитора-банка да се заплаща само от единия от тях, в случая от ищеца. При
това положение се налага извод, че ответницата е задължена към ищеца с
половината от платената от него сума.
Спорно по делото е и дали ответницата изобщо дължи на
ищеца плащане на процесната сума. Твърдението на ищцата, че същата не е знаела
за изтегления кредит и поради това не дължи плащане по същия е неоснователно.
Свидетелката по делото С.И. сочи, че майка й се е изнесла от жилището, в което
е живеела с баща й непосредствено след като е разбрала за кредита.
Фактът кога страните са се разделили, преди или след
изтегляне на кредита е ирелевантен, доколкото както вече беше отбелязано когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора било след прекратяване на брака или след настъпилата фактическата раздяла той придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
Поради изложеното съдът приема, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По делото своевременно е направено искане за
присъждане на разноски. По делото не са представени доказателства за сторени
разноски за адвокатска защита, поради което разноски за нея не следва да се
присъждат.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца единствено сторените разноски за държавна
такса в размер на 267,57 лева, доколкото са налице доказателства за реалното им
сторване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.И. ЕГН **********,***, да заплати на И.Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес ***
размер на 6689, 28 лева, представляващи половината от стойността на
платените от него задължения по сключен договор за потребителски кредит
№РК-030731/2014 г. със „СИБАНК“ ЕАД, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Н.С.И. ЕГН **********,***, да заплати на И.Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес ***7, сумата от 267,57 лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: