Определение по дело №427/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 448
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20222200200427
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. Сливен, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20222200200427 по описа за 2022 година
На основание чл. 436 ал.1 от НПК Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения Т. Г. П., ЕГН
********** за СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение на осъждането му
с влязло в сила на 06.07.2012г. споразумение по НОХД № 331/2012 г. на
Сливенския окръжен съд, поради настъпила реабилитация по чл.88а от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 427/22 г. по описа на
Окръжен съд-Сливен, поради липса на правен интерес от стрА. на молителя
Т. Г. П..
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7-дневен
срок, считано от днес пред Апелативен съд – Бургас.
След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от
същото да се изпрати на Окръжна прокуратура – Сливен и на Бюро
„Съдимост“ при Районен съд – Сливен за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
Към Определение № 385 от 21.11.2022г. по ЧНД № 427/2022г. по описа на
Окръжен съд-С.
Постъпила е молба от Т. Г. П., с която се иска съдебна реабилитация по отношение
на осъждането на молителя по НОХД № 331/2012г. по описа на СлОС. В съдебно заседание
молителят и неговият защитник адв.С. от АК-С. поддържат молбата. Излага се мнение, че
реабилитацията е допустима и при неизплатена глоба, съгласно т.4 от ТР №2/2 по
тълкувателно дело №2/2/2017 г. на ОСНК на ВКС, доколкото последователно са изтекли
давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 от НК и по чл.87, ал.1 от НК като се приема, че
обикновената давност за изпълнение на наказанието е изтекла на 27.07.2014г., а срокът по
чл.87, ал.1 от НК е изтекъл на 27.07.2017 г. Алтернативно се настоява съдът да приеме, че
най-късно на 24.05.2022 г. е изтекла абсолютната давност, тъй като от датата 24.05.2019 г.,
когато е влязло в сила като необжалваемо разпореждането на публичния изпълнител, с
което е прекратено изпълнителното производство, до 24.05.2022 г. е изтекъл абсолютният
давностен срок по чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5 от НК. Заявява се още, че са налице изискуемите
по чл.87, ал.1 от НК предпоставки, които обуславят основателност на молбата за
реабилитация по съдебен ред.
В съдебно заседание Окръжният прокурор при ОП-С. намира молбата за основателна
и предлага на съда същата да бъде уважена. Относно наказанието „Лишаване от свобода“
приема, че е изтекъл срока по чл.87 от НК, но относно наказанието „Глоба“ разпоредбата на
ал.3 на посочената разпоредба реабилитацията е допустима, ако глобата бъде изплатена.
Позовава се на ТР №2/2018 г. по тълкувателно дело №2/2017 г. на ОСНК на ВКС, съгласно
което реабилитацията е допустима и при неизпълнение на наказанието „Глоба“, каквито са
данните по делото, когато за събирането е образувано изпълнително производство след
последователното изтичане на сроковете по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5 от НК
и сроковете по чл.86-88а от НК.
Въз основа на събраните по служебен път и по инициатива на молителя писмени
доказателства съдът приема за установено от фактическа стрА. следното:
Молителят Т. Г. П. е осъждан както следва: 1./ С Присъда от 22.10.1993 г. по НОХД
№ 106/1993г. по описа на Районен съд С., потвърдена с Решение № 38 от 07.12.1993г. по
ВНОХД № 130/1993 на Окръжен съд С., П. е осъден за извършено от него на 08.10.1993г.
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ар. 1, т. 2, вр. чл.54
от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години,
чието изпълнение на основание чл. 66, вр. с чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от две години. Присъдата е влязла в сила на 07.12.1993г. В бюлетина за съдимост на
лицето е отбелязано, че същото е реабилитирано по чл.86, ал. 1, т. 1 от НК. 2./ Със
Споразумение от 06.07.2012 г. по НОХД № 331/2012г. по описа на ОС-С. П. се е признал за
виновен в извършено на 14.10.2011г. престъпление по чл.354а, ал.1, изр. 1, предл. 4 от НК,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено за
изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 5 000лв. Споразумението е
влязло в сила на 06.07.2012г.
От приложеното по делото удостоверение изх. № 1328/23.08.2022г. по описа на ОП-
С. се установява, че към 22.08.2022г. срещу П. няма обвинения по неприключени
наказателни производства. От приложеното по делото удостоверение изх. № В-
4520/22.08.2022г. по описа на РП-С. се установява, че към 21.08.2022г. срещу П. няма
обвинения по неприключени наказателни производства. Представено е удостоверение от
съдебно-изпълнителна служба при РС-С. за липса на висящи изпълнителни дела към
22.08.2022г. за лицето Т. П.. В с.з. са представени писмени доказателства за липса на
публични задължения. Чрез изисканото по служебен път копие от изпълнително дело №
20120000755 от 2012 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис С. се установява, че по
1
изпълнителен лист от 09.07.2012 г. по НОХД № 331/2012 г. по описа на ОС-С.
задълженията са предявени на 01.08.2012 г. със съобщение за доброволно изпълнение от
27.07.2012 г. С постановление от 19.10.2018г, предявено на 12.11.2018 г. е бил наложен
запор върху налични сметки и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и върху съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Банка „Пиреос България“ АД. С
разпореждане от 03.05.2019 г. Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис
С. на основание чл.255, ал.1, т.7, вр.чл.173, ал.2 от ДОПК е прекратил производството по
принудителното изпълнение по цитираното по-горе изпълнително дело, поради изтекла
давност.
Въз основа на приетото за установено от фактическа стрА., съдът направи следните
правни изводи:
Производството пред Окръжен съд С. е образувано на основание чл. 433 от НПК, по
искане на осъдено лице за съдебна реабилитация, на основание чл. 87, ал. 1 от НПК. В
разпоредбите на чл. 87, ал. 1 от НК и чл.434, ал.1 от НПК изрично е регламентирано, че
реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, а осъждането на
реабилитираните лица е вече заличено по силата на закона. Липсата на процесуална
легитимация е основание за недопустимост. От значение е да се установи дали съществува
правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, след като е реабилитиран по
право. Молителят П. е осъден с два самостоятелни съдебни акта, влезли в сила - присъда и
споразумение. В съдебно заседание защитникът на молителя прави уточнение и
конкретизира по несъмнен начин предмета на делото, поради което в мотивите си съдът е
длъжен да се произнесе само по молбата за реабилитация по съдебен ред относно
последното осъждане на П..
За пълнота на изложението обаче съдът обследва и предходното осъждане, вписано в
справката за съдимост. По отношение на влязлата в сила присъда от 22.10.1993 г. по НОХД
№ 106/1993г. по описа на СлРС, осъденият е реабилитиран по право. Съгласно разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено
условно, ако в изпитателния срок не е извършил друго престъпление, поради което следва
да изтърпи отложеното наказание. Предмет на настоящото дело е осъждането на лицето по
НОХД № 331/2012г. на ОС – С.. С одобреното и влязло в сила на 06.07.2012 г. споразумение
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено за
изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 5 000лв. Изпитателният срок е
изтекъл на 06.07.2016 г. Съобразно указанията, дадени от ОСНК на ВС в т. 3 на ТР № 26/60
г., погасителната давност за изпълнение на което и да е от наложените кумулативно
наказания се определя според най-тежкото от тях. Логиката на това разрешение, се основава
на съществуването на съответствие между тежестта на наказанието и продължителността на
изпълнителската давност – колкото по-тежко по вид и размер е наказанието, толкова по-
продължителен е давностният срок за изпълнението му. След изменението на чл.82 от НК с
включването на новата алинея 5 в случаите, когато едно от кумулативно наложените
наказания е глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, това
съответствие е било нарушено като законът е допуснал давността за по-лекото наказание да
бъде по-дълга от тази за по-тежкото наказание. С ТР №2/2018 г. по тълк.д.№2/2017 г. на
ОСНК на ВКС се е наложило следното тълкуване на нормите , свързани с давността и
реабилитация: 1/ако никое от наказанията не е изпълнено, едно от тях е глоба и за
събирането й не е образувано изпълнително производство, давностният срок се определя
според най-тежкото наказание и след изтичането му започва да тече срокът за реабилитация;
2/ ако наказанието глоба е наложено наред с други наказания, които не са изпълнени, и за
събирането й е образувано изпълнително производство, давността следва да се счита за
изтекла, след като възможността за изпълнение на всяко едно от наказанията поотделно е
погасена по давност, след което започва да тече срокът за реабилитация; 3/ ако наказанието
2
глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да
започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е
погасено по давност
Настоящият казус изпълва втората обсъдена хипотеза: никое от наказанията не е
изпълнено, едно от тях е глоба и за събирането й е образувано изпълнително
производство. В този случай давностният срок е изтекъл, след като възможността за
изпълнение на всяко едно от наказанията поотделно е погасена по давност. След това
започва да тече срокът за реабилитация. Съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК при условно осъждане
и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок. Същият е изтекъл на 06.07.2016 г. В случая петгодишният
давностен срок по 88а, ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 06.07.2021 г. Видно от
приетите по делото справки и удостоверения, П. не е извършвал престъпления в
изпитателният срок на осъждането по НОХД № 331/2012г. на ОС – С.. Въпросът за
допустимостта на реабилитацията при наложено кумулативно наказание "Глоба", за чието
събиране е образувано изпълнително производство, както и за условията, при които
реабилитация е възможна в тези случаи, е подробно изследван и разяснен в цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК. Конкретно,
в т. 4 от решението е прието, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание
глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК, като в тези случаи през времето от
образуването до прекратяването на изпълнително производство не тече само абсолютна
давност, но може да тече обикновена давност. В случая следва да се отбележи, че за
наказанието глоба в размер на 5000 лева по НОХД № 331/2012 г. по описа на Окръжен съд-
С. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. Според
предоставеното изпълнително дело от ТД на НАП-Бургас, предприето по това изпълнително
производство изпълнително действие срещу осъдения П., след образуването на самото
производство е било съобщението за доброволно изпълнение от 27.07.2012 г., чрез което
задължението е било предявено на 01.08.2012 г. От тази дата до 19.10.2018 г., когато е
наложен запор върху банковите сметки на П. е изтекъл срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК.
Действията на публичния изпълнител по налагането на запора върху банковите сметки на
осъденото лице е извършено след като на 01.08.2015 г. е изтекъл и тригодишният срок по
чл.82, ал.4 от НК от визираното изпълнително действие, поради което наказанието не
подлежи на изпълнение. Затова и след тази дата е недопустимо предприемане на
принудителни действия за събиране на глобата, каквито са били реализирани чрез налагане
на запор върху банковите сметки с постановлението от 19.10. 2018 г. Следователно в случая
са изтекли сроковете по чл.82, ал.4 вр. с ал.1, т.5 от НК и срока по чл.88а, ал.1 от НК,
поради което осъденият П. е реабилитиран на осн.чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 от НК за всичките
си осъждания. Тази реабилитация настъпва по право, по силата на закона, без да е
необходимо да бъде обявена.
Всичко изложено по-горе води на извод, че на основание чл. 88а, ал.3, вр. ал. 1, вр.
чл. 82, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НК, на 06.07.2021 г., е настъпила пълна реабилитация по чл.
88а от НК, поради което за молителя не е налице правен интерес да иска постановяването на
съдебна реабилитация по чл.87 от НК, която е непълна реабилитация, за разлика от
реабилитацията по чл.88а НК. В този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение №2/2018 г.
на ОСНК на ВКС, съгласно която при настъпила реабилитация по право съдът в
производство по чл. 434, ал. 1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за
съдебна реабилитация, като следва да я остави без разглеждане. Поради изложеното
молбата за съдебна реабилитация следва да се остави без разглеждане, като процесуално
недопустима.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови своя акт.
3
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:


4