Определение по КНАХД №47/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-298 от 01.02.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение № 153 от 28.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 341 от 2023 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/, с който на „Рик Транс“ ЕООД, Варна е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

С протоколно определение от 13.03.2024 г. съдът е спрял делото до произнасяне на СЕС по дело № С-61 от 2023 г., образувано по отправено преюдициално запитване на Адм.С – Хасково с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по АНХД № 997 от 2022 г. по описа на същия съд. В определението за спиране е посочено, че то подлежи на обжалване с частна жалба, като съдът се е съобразил с практиката на ВАС по този въпрос до момента, подадена в 7-дневен срок от съобщаването, който за касатора започва да тече от о.с.з., проведено на същата дата, т.к. на него е присъствал надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М..

На 15.03.2024 г., в така посочения срок, касаторът е подал частна жалба против определението на АдмС – Габрово за спиране на производството. Жалбата е подписана от надлежен представител – юрисконсулт Д. М..

Към същата обаче не е приложено доказателство за платена ДТ в размер на 30.00 лв., която сума подлежи на заплащане, а това прави жалбата нередовна. Съгласно чл. 235а от АПК, във вр. с чл. 68в от ЗАНН, за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30.00 лв. за граждани, държавни и общински органи, поради което и АСГ е изискал събирането на тази сума. Нормата на чл. 235а от АПК е специална по отношение останалите норми, съдържащи се в същия кодекс, които определят дължимостта и размера на ДТ при обжалване на административни актове или подаване на касационни жалби и тя не предвижда освобождаване от заплащане за определени групи дела, освен за изрично посочените в изр. второ, според което не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая не е налице такова изключение, т.к. частната жалба не е подадена от гражданин, нито делото е сред така изчерпателно изброените категории. Съобразявайки се с тази разпоредба, АдмС – Габрово е оставил жалбата без движение, като е указал на частгния жалбоподател да внесе тази сума и му е предоставил срок за това. Съобщението е получено на 20.03.2024 г., но таксата не е внесена. Съдът повторно е изпратил на жалбоподателя разпореждането си, което е връчено на адресата на 05.04.2024 г., но в рамките на предоставения му срок жалбоподателят отново не е изпълнил това указание.

Освен това настоящият съдебен състав намира, че прекратителните определения на касационната инстанция, както и тези, за спиране на производството пред нея, не подлежат на съдебен контрол, т.к. от една страна спирането се обосновава с нормата на чл. 631 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 68в от ЗАНН, т.к. след отправено преюдициално запитване по дело до СЕС нормата изисква изрично до произнасянето на този съд делото, по което е отправено запитването да се спреи, като по същата причина следва да се спрат и останалите дела, водени в други съдилища по аналогични дела с оглед недопускане на противоречива съдебна практика. Решението на СЕС дава задължително тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което когато последното е приложимо право във висящия пред националния съд спор, същият следва да съобрази при произнасянето си това тълкуване, което налага спиране на производството по делото, за да изчака произнасянето на СЕС. Следователно налице е основанието, че в друг съд, а именно СЕС се разглежда дело, чието решение има значение за правилното произнасяне по спора. В този смисъл, напр., Определение № 4331 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 411/2024 г., VII о. и др.

„Ирелевантно е дали преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо, или от друг такъв, който припознава въпроса като обуславящ за повдигнатия пред него правен спор. При наличието на висящ спор по аналогичен въпрос отправянето на ново запитване със същия предмет, макар и задължително, предвид етапа на производството, би било лишено от смисъл. Най-малкото защото, както сочи нормата на чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (РБ). В този смисъл съдът и без да е отправил запитването сам може, а при съответните предпоставки за това, е и длъжен да съобрази тълкувателния акт на СЕС. Затова и спирането на делото по чл. 631 ГПК е израз и на неговото правомощие да сезира СЕС, без значение, че в конкретния случай не го е сторил, а това прави и съдържащата се в посочената разпоредба забрана, както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, относима към разглежданата хипотеза. Допускането на съдебен контрол на това определение не само би разколебало единния характер на актовете за спиране, поставяйки разграничение между тях в зависимост от това дали преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо или не, което е нелогично, а от друга – би позволило извършване на контрол върху неограничимото правомощие на националния съд да се ползва от преюдициалните заключения на СЕС. (В този смисъл вж.: Определение № 14117/02.11.2011 г., постановено по адм. дело № 12431/2011 г., петчленен състав на Върховния административен съд).“ - Определение № 4308 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3547/2024 г., 5-членен с-в. Аналогично - Определение № 4243 от 8.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2024 г., 5-членен с-в.

От друга страна след като решението на административния съд като касацоионна инстанция по АНХД не подлежи на последващ съдебен контрол, то няма логика на такъв да подлежат неговите прекратителни определения и определенията му за спиране на съдебното производство. Съгласно чл. 633 ГПК, във вр. чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България.

„С разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК ... Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК... Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм. д. № 10446/2023 г., определение по адм. д. № 11181/2023 г., определение по адм. д. № 1559/2024 г., определение по адм. дело № 1225/2024 г., определение по адм. д. № 909/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. От друга страна може да се изложи тезата, че съдебните актове постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административния съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Решенията на касационната инстанция по ЗАНН - административен съд, не подлежат на обжалване съгласно чл. 223 АПК/ намиращ се в глава дванадесета АПК/, във връзка с чл. 63в ЗАНН, а съгласно чл. 73 ЗАНН когато се иска възобновяване на акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на административния съд. Чл. 229 и сл. АПК се намират в глава тринадесета АПК. Съгласно чл. 63 г. ЗАНН в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. С тази разпоредба е предвидено обжалване на определения на районния съд с частна жалба пред административния съд. С оглед на това може да се приеме, че не е предвидено обжалване на определенията на касационната инстанция административен съд за прекратяване на производството с определение. Следователно не подлежат на обжалване пред ВАС и определенията на касационната инстанция по ЗАНН административен съд за спиране на производството по делото.“ - Определение № 3784 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2024 г., VII о. В същия смисъл са и: Определение № 3781 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2024 г., VII о.; Определение № 3773 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2024 г., VII о.; Определение № 3771 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2024 г., VII о.; Определение № 3358 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2024 г., VII о. и др. Настоящият съдебен състав споделя изцяло това по-ново виждане на ВАС по този въпрос и намира частната жалба за недопустима, т.к. определението за спиране на касационния състав на АСГ не подлежи на обжалване по така изложените съображения.

Съгласно чл. 231 от АПК, във вр. с чл. 68в от ЗАНН, по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а на АПК. Нормата на чл. 213а, ал. 1 от Кодекса предвижда, че съдията-докладчик извършва проверка на редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане я оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, какъвто е настоящият случай с невнесената държавна такса, съдът връща жалбата. Тази хипотеза в случая е налице. Според чл. 213а, ал. 2 жалбата се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215, като едно от тях е посочено в т. 4 - когато съдебният акт не подлежи на касационен контрол, какъвто извод настоящият съдебен състав е направен по-горе досежно оспореното с частната жалба определение за спиране.

С оглед на така изложеното и на посочените правни основания частната жалба следва да се остави от настоящия съдебен състав без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 215, т.4, във вр. с чл. 231 и чл. 235а от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН Административен съд Габрово

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № СДА-01-682 от 15.03.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, [ЕИК], против протоколно определение на същия съд от 13.03.2024 г., с което е спряно производството по н.а.х.д. № 47 от 2024 година по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 213а,ал. 7, във вр. с чл. 231 от АПК, във вр. с чл. 68в от ЗАНН.