Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 835
06.12.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
касационно административно дело (КАД) №
797 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х.К.Р., Г.Р.Г., М.Р.Г.,
Р.Т.Р., Г.Т.Р., Т.Б.Р.,***, подадена чрез адв. В.З., срещу Решение №260002 от
01.04.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №70 по описа на
съда за 2020г.
Касационните жалбоподатели, претендират атакуваното
решението на районния съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител, с която е одобрен Плана на
новообразуваните имоти за ж.р. ***, гр. Х., в частта за имот с идентификатор77195.729.406,
да е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, при нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано –
касационно основание по чл.209 т.3 от АПК.
Сочи се, че включването на процесния имот в ПНИ на
ж.р. ***, гр. Х. е лишено от законово основание, което водело
до нищожност на заповедта на Областния управител, с която е одобрен този план,
в частта му за процесния имот.
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждали строго регламентирана
процедура със сложен фактически състав за възстановяване правото на собственост
в стари реални граници на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС.
Неспазването на тази процедура и липсата на фактическия състав налагали извода,
че обжалваният акт е постановен при пълна липса на предвидените законови
предпоставки, предвид което се претендира неговата нищожност.
Също така оспорения акт противоречал на целта на
закона до степен на нищожност. Съгласно нормата на чл.10 от ЗСПЗЗ възстановяват
се правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които
са притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Осъществяването на тази законова
цел започвало с издаване от Поземлената комисия на решението по чл.14 ал.1 т.3
от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на §4-4л и я възстановява за земеделски земи,
попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като в него се описвали размерът и
местността, в която са се намирали земеделските земи. Това решение намирало
приложение в помощния план, който съгласно чл.28 ал.1 от ППЗСПЗЗ следвало да
съдържа данни, както относно предоставените за ползване имоти по силата на
актовете по §4, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС,
въз основа на който Помощен план се изработвал ПНИ. Предвид изложеното се
претендира решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ да е задължителна законова
предпоставка за включване на процесния имот в Помощния план и в Плана на
новообразуваните имоти за ж. р. „Изграв“. По делото обаче не се представяло
такова решение, за което да се приеме, че представлява валиден администартивен
акт, годен да породи съответните правни последици. Представения по делото
„дубликат“ от Решение № 36-51 от 01.04.1998г., издадено от Поземлена комисия
Хасково доказвал категорично, че оригиналът на това решение бил без положени
подписи от членовете на комисията, без надлежен печат, което налагало извода,
че това решение е нищожно и незаконосъобразно, т.е. липсвало решение по чл.14,
ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, защото не бил издаден валиден документ за законово
осъществяване на земеделската реституция. Липсата на валидно решение по чл.14
ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ водела до нищожност на обжалвания административен акт в
частта на процесния имот поради материална незаконосъобразност, тъй като
напълно липсвали материалноправните предпоставки за издаване на крайния акт за
възстановяване на собствеността със Заповедта на Кмета по §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че допуснатите
закононарушения водят не до нищожност, а до унищожаемост на оспорения акт е
неправилен, предвид което оспореното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, като се иска неговата отмяна и прогласяване нищожността на
процесната заповед, в оспорената й част. Претендира се присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна
- Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото отговор сочи, че
не споделя твърденията за нищожност. Районен съд Хасково при постановяване на
обжалваното решение правилно преценил всички факти и обстоятелства,
съобразявайки се с материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се за
потвърждаване на решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, касационната
жалба за основателна по изложените в същата съобразжения, като пледира за отмяна на решението на Районен съд –
Хасково.
Заинтересованите страни Т.Д.Т., Д.Т.П., А.Т.Т., П.Г.Б., не се явяват в съдебно
заседание и не вземат становище по касационната жалба. Заитересованите страни М.К.С.
и Т.Г.А. чрез особен представител – адв. З.З. оспорват подадената жалба и
претендират да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Касационната
жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения
от нормата на чл.211, ал.1 от АПК срок за обжалване, от участвали в
първоинстанционното производство страни, за които оспореното решение е
неблагоприятно, като е насочена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен
акт.
Разгледана по
същество, касационната жалба е
неоснователна.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано
по подадена от Х.К.Р., Г.Р.Г., М.Р.Г., Р.Т.Р., Г.Т.Р., Т.Б.Р.,*** жалба против
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която
е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район /ж.р./ *** в землището на град Х., община Х., приет
от Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за имот с идентификатор
№77195.729.406. Претенцията на жалбоподателите в първоинстанционното
производство е за обявване нищожност на процесния акт, в оспорената му част,
като между страните не съществува спор относно законосъобразността на акта,
предвид неговото влизане в сила, поради необжалването му в законоустановения за
това срок. Жалбоподателите претендират акта на Областен управител на област
Хасково да е издаден при толкова тежки нарушения на материалния закон, че
същите да съставляват основание за прогласяване неговата нищожност.
С оспореното в
настоящото производство Решение №260002 от 01.04.2022г., постановено от Районен
съд - Хасково по адм. д. №70 по описа на съда за 2020г., първоинстанционния съд
е отхвърлил предявената пред него жалба, като е приел че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково не е нищожна. Въз основа на събраните
доказателства е изложил подробни аргументи за констатирана незакосъобразност на
същата, но предвид оспорването й след изтичане на преклузивните срокове за това
е посочил, липсата на процесуална възможност за нейната отмяна.
Касационната инстанция намира оспореното решение за
валидно, постановено при липса на допуснати
процесуални нарушения, при напълно изяснена фактическа обстановка, въз
основа на която ревизираната съдебна инстанция е извела правилни и съобразени с
материалния закон изводи относно основателността на предявената пред нея жалба.
В хода на първоинстанционното производсвто е
установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните
имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. *** гр. Х., ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана,
НТП на имотите - „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот
77195.729.406 с площ от 1488 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със
стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №90, с име на правоимащия стар
собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Г.Р.Р..
В регистъра като данни за документите за собственост по отношение на този имот
се сочат акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 118/13.05.76г.
Първоинстанционният съд е приел, с оглед изготвената и
приета към доказателствата по делото съдебно – техническа експертиза, че няма
данни процесния имот да е бил даден за ползване на основание актовете по §4,
ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, както и че представлява част от нивите, възстановени на
наследниците на Стоянка А. Костадинова с Решение № 36-51/01.04.1998г. на
Поземлена комисия – Хасково.
Предвид издаване
на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район /ж.р./ *** в землището на град Х., община Хасково, в частта за имот с идентификатор
№77195.729.406, от материално и териториално компетентен орган, съобразно §4к,
ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3
във вр. с ал.2 от АПК форма и съдържание и при спазване на административно производствените
правила, ревизираната съдебна инстанция е направила извод за неоснователност на
изложените в жалбата твърдения за нищожност на акта. Изложил е обстоини мотиви
относно и материалноправните разпоредби регулиращи процесните отношение, като в
тази връзка е посочил, че в действителност при издаване на акта са били
допуснати изложените в жалбата нарушения на материалния закон, но е обосновал
извод, че същите водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а не до
неговата нищожност.
Касационната инстанция напълно споделя доводите на
Районен съд Хасково, че доколкото по делото не се установява процесния имот да
е бил отнет от наследодателя на заинтерисованите страни и да е бил предоставен
на ТКСЗ, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, респ. правото на ползване върху него да е било предоставено на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерски съвет, то същият не попада в територия по §4 от
ПЗРЗСПЗЗ, предвид което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Това нарушение
обаче, както правилно е посочил ревизирания съд, не съставлява основание за
обявяване административния акт за нищожен.
Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при
пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало
нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Касационната инстанция намира, че процесния случай не
попада в никоя от посочените хипотези, доколкото обжалваната заповед, относно
процесния ПИ, да страда от такива пороци, които да водят до нейната нищожност.
В случая са представени доказателства удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи
по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на
одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за
собствеността върху тях и в регистъра към него. Следва да се посочи, че
записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството
по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във
връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният
орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при
одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са
установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания
към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ.
Изложените от жалбоподателите твърдения както пред
първата така и пред касационната инстанция, свързани с правото на собственост
върху процесния имот, водят на извод за наличие на спор за материално право, с
лицата на които е възстановено правото на собственост по §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ,
който спор е недопустимо да бъде решаван в настоящото производство, а е предмет
на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора,
съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че районният
съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са
основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260002 от 01.04.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм.
д. №70 по описа на съда за 2020г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател:
Членове:
1.
2.