Решение по дело №18223/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2542

 

гр. Пловдив,  21.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   18223 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от   Д.И.В., ЕГН **********,*** против   Евролийз Ауто ЕАД, ЕИК 131289899,  гр. София, бул. „Христофор Колумб”№ 43, ет. 5, с която е предявен  иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че  не дължи на ответника, като погасена по давност:  сумата от 4371,39 лв.- главница, представляваща изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг, съгласно изпълнителен лист от 20.01.2012 г.   по ч.гр.д. № 15922 /2011 г. по описа на ПРС и е образувана изпълнително дело  ***.

Ищецът твърди, че  на 17.09.2011 г. ответникът в качеството си на заявител се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15922 /2011 г. по описа на ПРС.  Посочва, че изпълнителният лист е издаден на 20.01.2012 г.,когато заповедта е влязла в сила. Твърди се, че едва през 2019 г. е образувано гореописаното изпълнително дело.  По така образуваното изпълнително производство на 13.09.2019 г. е наложен запор на 13.09.2019 г. Ищецът счита, че вземанията по изпълнителния лист и в частност главницата по него е погасена по давност, тъй като до образуване на изпълнителното производство не са извършвани изпълнителни действия, обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност. Твърди се, че дори да е било образувано предходно изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист, то същото е прекратено поради настъпила перемпция. Ищецът посочва, че от датата на последното изпълнително действие, което би могло да е извършено по предходно образувано изпълнително производство до датата на налагане на запор на трудовото възнаграждение. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът посочва, че преди образуване на изпълнителното дело през 2019 г. са извършвани действия, водещи до спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност. Твърди се, че след получаване на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №  ***. Посочва се, че на  08.01.2013 г. е депозирана молба по изпълнителното дело, с която е поискано налагане на възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжника, както и налагане на запор на дружествени дялове.

На 26.03.2013 г. е поискано по изпълнителното дело същото да бъде препратено за продължаване по местната компетентност от ***. Делото е продължено от ***.

На 23.07.2013 г. с нарочна молба, с приложено към нея удостоверение е поискано от ответника да бъдат конституирани по изпълнителното дело. На 02.11.2015 г. е поискано насрочване на опис на движими вещи по местоживеене на длъжника. На 16.12.2016 г. е депозирана молба по изпълнителното дело за налагане на запор на трудово възнаграждение. На 21.08.2017 г. е поискано налагане на запор на банкови сметки.  След това делото е прехвърлено от ***, където е продължено под № *** г. На 24.01.2019 г. е депозирана молба за налагане на запор на банкови сметки и дружествени дялове на длъжника. С постановление от 19.07.2019 г. изпълнителното дело е прекратено, като на 11.09.2019 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист. В тази връзка се счита, че предявеният иск е неоснователен и моли де са отхвърли. Претендира разноски.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на  ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД на   20.01.2012 г.  по ч.гр.д № 15922/2011 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу   Д.И.В. за сумата от 4371,39 лв.- главница, неплатени изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг, както и за сума за договорна неустойка, суми за застраховка, за данък и за глоби. Присъдена и законна лихва. С допълнителна заповед са присъдени и разноски.

От приетата по делото справка от деловодната система на ПРС, се установява, че съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и на 20.01.2012 г. е издал изпълнителен лист за първоначалните суми по заповедта. С изпълнителен лист от 10.09.2012 г. са присъдени и допълнително определените разноски. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение, което с влязло в сила Определение от 02.10.2013 г. е върната, като постъпило след изтичане на срока.

На  22.02.2012 г. на основание издадения изпълнителен лист от  20.01.2012 г. ответникът е  депозирал молба за образуване на изпълнително дело и възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия по принудително изпълнение на задължението на Д.И.В.. Образувано е изпълнително дело ***.

След образуване на делото на 14.03.2012 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки на ищцата във всички банки и клонове на банки на територията на РБ, като само от някои от банките са получени отговори, че лицето е клиент на банката.  

На 27.03.2012 г. е връчено на Юробанк и Еф Джи България АД запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки на Д.И.В., а на 28.03.2012 г. е изпратен отговор, че лицето има разкрита банкова сметка, ***лични авоари по сметката.

На 15.03.2012 г. е връчено на Алфа Банк – клон България запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки на Д.И.В., като е постъпил отговор, че лицето има открита банкова сметка, ***, но превод на запорирана сума не може да бъде извършен поради недостатъчна наличност.

Получен е и отговор във връзка с наложен запор на средствата по банковите сметки на Д.И.В. в ОББ АД,  като се сочи, че запорът е наложен, но по сметките няма авоари.

Съдебният изпълнител е изпратил искания за вписване на възбрани, но вписването е отказано.

На 26.03.2013 г. е постъпила по изпълнително дело № *** молба от взискателя за прекратяването му с оглед продължаване по местна компетентност от ***. С протокол от 27.03.2013 г. на основание чл. 427 ГПК и въз основа на молбата на взискателя изпълнителното дело е изпратено за продължаване от посочения съдебен изпълнител. Делото е вписано в регистър на *** под изпълнително дело *** е уведомен за това.

В периода от 04.04.2013 г. до 20.06.2013 г. по изпълнително дело *** са правени множество справки за установяване на имущественото състояние на длъжника.

С постановление от 08.04.2013 г. съдебният изпълнител е конституирал държавата като присъединен взискател за сумата от 7998,68 лв.

На 21.06.2013 г. е вписана в Служба по вписванията – Пловдив по изпълнително дело № 388/2013 г. възбрана върху недвижими имоти, собственост на Д.И.В.,***, като от приложените справки се установява, че възбраните не са първи по ред.

На 24.06. 2013 г.  е поискано от ответника издаване на Удостоверение за присъединяване по изпълнително дело по смисъла на чл. 456, ал. 3 ГПК, което да послужи изпълнително дело № *** срещу Д.И.В.. С молба от 23.07.2013 г. е поискано от ***да бъдат присъединени към образуваното изпълнително дело.

На 18.07.2013 г. по изпълнително дело № *** е връчена на Д.И.В. призовка за доброволно изпълнение, като е отразено, че на основание чл. 458 ГПК по изпълнителното дело е конституирана и държавата като присъединен взискател за сумата от 7998,68 лв.  На същата дата на ищцата е връчено уведомление за наложена възбрана върху притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти.

На 27.09.2013 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от ищцата, че не дължи сумите по заповедта, като е уведомена от съдебния изпълнител, че възражението следва да се представи в съответния съд.

На 30.10.2015 г. е постъпила по изпълнително дело № *** г. молба от взискателя – ответник по делото за насрочване на опис на движими вещи по местоживеене на длъжника, като такъв е извършен на 08.12.2015 г.

На 16.12.2016 г.  е депозирана от взискателя молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, както за насрочване на опис и запор на банкови сметки. По тази молба липсва произнасяне и извършени действия за дълъг период от време.

На 21.08.2017 г. е депозирана от взискателя молба за налагане на запор на дружествени дялове и запор на банкови сметки и въз основа на нея на 01.09.2017 г. са наложени запори на вземанията на ищцата по банковите й сметки, открити в ОББ АД, Първа инвестиционна банка АД, Уникредит Булбанк АД, Юробанк България АД.

На 06.11.2017г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата.

На 25.02.2019 г. въз основа на молба от взискателя за налагане на запор на дружествените дялове и на банковите сметки в Интърнешънъл Асет Банк АД, съдебният изпълнител е разпоредил извършването на справки, като делото вече е под № ***.

На 17.07.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото в продължение на две години в периода 2013 г. -2015 г.

На 11.09.2019 г. е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист изпълнително дело № ***. По това изпълнително дело на 18.09.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата и е връчена на 09.10.2019 г. покана за доброволно изпълнение. На 18.11.2019 г. е вписана възбрана на притежавани от ищцата идеални части от недвижими имоти, като е уведомена за насрочен опис на възбранените имоти.

Не се сочат от ответника в отговора на исковата молба и не се установяват други действия от съдебния изпълнител, прекъсващи или спиращи срока на погасителна давност.

Съгласно Решение № 16/09.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, 1-во отд. по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница), което има характер на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е приложим тригодишен давностен срок. Доколкото вземането, предмет на настоящото производство е именно главница, представляваща неплатени лизингови вноски и не се установява същото да е признато с влязло в сила решение, то давността е тригодишна и започва да тече от депозирането на молба за образуване на изпълнително производство, с което е поискано извършване на действия по принудително изпълнение. Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към него производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. идва да замени заповедното производство, но то не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С това производство не се започва принудително изпълнение. Негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение и с крайният акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес.

 РЎР»РµРґРІР° РґР° СЃРµ посочи, че влязлата РІ сила заповед Р·Р° изпълнение РЅРµ прави давността петгодишна. Разпоредбата РЅР° чл. 117, ал. 2 Р—Р—Р” Рµ неприложима РїСЂРё заповедното производство, приключило без РґР° СЃРµ стигне РґРѕ РёСЃРєР° Р·Р° признаване РЅР° изпълнението. Заповедта РїРѕ чл. 410 Рё чл. 417 РѕС‚ ГПК Рё издаденият изпълнителен лист нямат последиците РЅР° съдебно решение Р·Р° установяване РЅР° съществуването РЅР° вземането РїРѕ кредитора РїРѕ смисъла РЅР° чл. 117, ал. 2 Р—Р—Р”. РўРѕРІР° Рµ така, защото изпълнителният лист, издаден РїРѕ реда РЅР° тези производства СЃРµ издава без РґР° СЃРµ провежда РёСЃРєРѕРІРѕ производство, РІ което СЃСЉСЃ сила РЅР° пресъдено нещо РґР° Рµ установено съществуването РЅР° вземането РЅР° кредитора. РЎСЂРѕРєСЉС‚ РЅР° новата давност РїРѕ чл. 117, ал. 1 Р—Р—Р” съвпада СЃ давностния СЃСЂРѕРє Р·Р° погасяване РЅР° вземането, предмет РЅР° това производство, като разпоредбата РЅР° чл. 117, ал. 2 Р—Р—Р” РЅРµ намира приложение. Доколкото вземанията произтичат РѕС‚ РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° лизинг Рё дължими лизингови РІРЅРѕСЃРєРё, то вземането Р·Р° главница СЃРµ погасява СЃ тригодишна давност. Вземанията РЅР° ответника СЃР° установени СЃСЉСЃ заповед Р·Р° изпълнение РЅР° парично задължение РїРѕ чл. 410 ГПК, срещу която  Рµ подадено възражение РїРѕ чл. 414 ГПК след СЃСЂРѕРєР° Рё върнато, като просрочено РІ влязло РІ сила определение. РќСЏРјР° данни за   проведено РёСЃРєРѕРІРѕ производство РїРѕ чл. 422 ГПК, Р° заповедта Р·Р° изпълнение, макар РґР° притежава сила, аналогична РЅР° силата РЅР° пресъдено нещо, РЅРµ Рµ акт, постановен РІ резултат РЅР° СЃРїРѕСЂРЅРѕ Рё състезателно РёСЃРєРѕРІРѕ производство. В Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» решение в„– 94 РѕС‚ 27.07.2010 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ С‚. Рґ. в„– 943/2009 Рі., I С‚. Рѕ., РўРљ, решение в„– 42/26.02.2016 Рі., РїРѕ РіСЂ.Рґ. в„– 1812 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2015 Рі. IV Рі.Рѕ.,  СЂРµС€РµРЅРёРµ в„– 139 РѕС‚ 28.08.2013 Рі. РїРѕ С‚. Рґ. 98/2012 Рі. РЅР° Р’РљРЎ,  II С‚.Рѕ. Рё РўР  в„– 2/2013 Рі. РЅР° ОСГТК РЅР° Р’РљРЎ, което приравнява заповедното производство РЅР° производствата РїРѕ издаване РЅР° изпълнителен лист РЅР° несъдебно изпълнително основание РїРѕ ГПК (отм.) относно последиците, свързани СЃ давността. 

С оглед гореизложеното съдът приема, че срокът по погасителната давност по отношение на процесното вземане е тригодишен, като същият се счита прекъснат от датата на депозиране на молба за образуване на  първото изпълнително производство, а именно: 22.02.2012 г. С молбата е възложено на съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия.  Доколкото обаче изпълнителното производство е образувано преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то съгласно практиката на ВКС в т.ч., но не само Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. дело № 1609/2019 година по описа на ВКС,  Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.  докато трае изпълнителният процес относно вземането, срокът на погасителната давност спира да тече.

По поставения правен въпрос е налице установена практика, изразена в цитираните решения на ВКС, чието правно разрешение  следва да се съобрази, с оглед липсата на практика в обратния смисъл, и от настоящия състав. Там е застъпено принципното становище, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

Ответникът сам признава в отговора на исковата молба и от събраните по делото доказателства се установява, че в периода от 2013 г. до 2015 г. не са искани, нито са извършвани изпълнителни действия. Същото обстоятелство е констатирано и с постановеното от съдебния изпълнител постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК.

Съдът счита, че последното валидно изпълнително действие е налагането на възбрана на 21.06.2013 г., като считано от тази дата до 02.11.2015 г., както се посочва и в отговора на исковата молба не са налице искани или предприети от съдебния изпълнител действия. С оглед изложеното съдът счита, че считано от 21.06.2015 г. изпълнителното производство е прекратено по право, като съгласно т. 10 от горецитираното тълкувателно решение във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Извършените след 21.06.2015 г. изпълнителни действия, както и тези след 25.06.2015 г. не представляват валидни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на срока на погасителната давност.

С оглед горното и долкото новото изпълнително производство е образувано на 11.09.2019 г., то съдът счита, че предявеният иск за установяване на недължимост на вземането, като погасено по давност се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

РџСЂРё този РёР·С…РѕРґ РЅР° СЃРїРѕСЂР° РІ полза РЅР°  ищеца следва РґР° СЃРµ РїСЂРёСЃСЉРґСЏС‚ разноски, съобразно СЃРїРёСЃСЉРє РїРѕ чл. 80 ГПК РІ размер РѕС‚ общо 1374, 86 лв., включващи сумата РѕС‚ 900 лв.- платено адвокатско възнаграждение, 174,86 лв. – държавна такса Рё 300 лв. – адвокатско възнаграждение пред РћРЎ –Пловдив РІ производството РїРѕ РїРѕРґСЃСЉРґРЅРѕСЃС‚. Съгласно В В РЅР° С‡Р». 81 ГПК В  разноски СЃРµ присъждат , СЃСЉСЃ всеки акт, СЃ който приключва делото РІ съответната инстанция .Р’ случая СЃВ  оставяне без уважение РЅР° възражението Р·Р° неподсъдност производството РЅРµ приключва, като първоинстанционният СЃСЉРґ дължи произнасяне РїРѕ искането Р·Р° разноски, които РІРёРґРЅРѕ РѕС‚ представените доказателства СЃР° предявени своевременно РІ производството пред РџРћРЎ.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.В., ЕГН **********,*** не дължи на   Евролийз Ауто ЕАД, ЕИК 131289899,  гр. София, бул. „Христофор Колумб”№ 43, ет. 5, като погасена по давност:  сумата от 4371,39 лв.- главница, представляваща изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг, съгласно изпълнителен лист от 20.01.2012 г.   по ч.гр.д. № 15922 /2011 г. по описа на ПРС и е образувана изпълнително дело  ***.

ОСЪЖДА Евролийз Ауто ЕАД, ЕИК 131289899,  гр. София, бул. „Христофор Колумб”№ 43, ет. 5 да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,*** сумата от общо 1374, 86 лв. - разноски, включващи сумата от 900 лв.- платено адвокатско възнаграждение, 174,86 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение пред ОС –Пловдив в производството по подсъдност

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ