О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
183 21.02.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 362 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Пауерскрийн - България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя Данчо Гюров Гюров, с посочен съдебен адрес *** – адв. И.С.И. *** против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес *** – адв. Т.И. ***, за осъждането му да заплати на дружеството общо 64 696.80 лв., включваща следните суми: 37 000 лв., представляващи стойността на неотчетени средства, изтеглени от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество от банковата сметка на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 12 573.10 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта собственост на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД по сметка 4991, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 15 123.70 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждането исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В предоставения срок по закон, ответникът е депозирал писмен отговор.
Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответника с оглед възможността за подаване на допълнителен отговор. Такъв е подаден в законовия срок.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
Претенцията е предявена съобразно правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването ѝ. С оглед на горното, претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК. Проект за доклад: Ищецът твърди, че ответника е бил управител на „Пауерскрийн - България“ ООД (с вписване 20141003163337 с променена правно-организационна форма ЕООД) от 10.12.2008 г., на която дата с решение на Общото събрание Г.К.К. е приет за съдружник, като от този момент дружеството се е представлявало от тримата съдружници поотделно - Данчо Гюров Гюров (притежаващ 55% от дружествения капитал), Николай Донев Маринов (притежаващ 35% от дружествения капитал) и Г.К.К. (притежаващ 10% от дружествения капитал). Заявява, че в периода от 2008 г. до 2013 г. съдружникът и управител Данчо Гюров Гюров е живял извън територията на страната. След завръщането му в края на 2013 г. същият установил, че другите двама управители са регистрирали фирми на свое име със същата дейност като дружеството, използвали са парични средства на дружеството за лични цели, сключвали са договори за заем без негово знание, като средствата не са възстановени и др. Поради тези причини на проведеното извънредно Общо събрание от 27.01.2014 г., съдружникът Г.К.К. е освободен от длъжността „управител“ на дружеството, без да бъде освободен от отговорност. Ищецът уточнява, че след извършена справка в счетоводството на дружеството, както и при изготвяне на ГФО за 2013 г. се установява, че в аналитичните обороти на сметка 422 – „подотчетни лица“ за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2014 г. ответникът има за възстановяване сумата в размер на 93 668.06 лв., представляваща стойността на използвани парични средства по банкова сметка ***, без да бъдат отчетени. Твърди се, че на 10.05.2014 г. на Г.К.К. е връчена нотариална покана, с която му се предявяват дължимите суми и му се предоставя едномесечен срок от получаването й да представи писмен отчет или да върне обратно неправомерно усвоените парични средства. Ищецът допълва, че до момента нито е получен отчет, нито паричните средства са възстановени.
Ищецът
представя протокол от извънредно проведено Общо събрание от 20.07.2017 г., на
което е взето решение за предявяване на иск срещу Г.К.К., като уточнява, че
поради изтекла погасителна давност за някои от сумите, исковата претенция се
поддържа за сумата в размер на 49 573.10 лв. за периода 01.08.2012 г. –
28.04.2014 г. Освен исковата сума от 49 573.10 лв., се иска присъждане на
законна лихва за забава в размер на 15 123.70 лв. за периода от 01.07.2014
г. до 31.06.2017 г. Ищецът представя и прилага писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.
В изпълнение на дадени с разпореждане № 2229/02.08.2017 г. указания, ищецът е депозирал уточняваща молба с вх. № 12008/21.08.2017 г., в която конкретизира претенциите по размер и представя справка съобразно изискването на чл. 366 от ГПК.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва. Ответникът излага становище по редовността на исковата молба, като счита същата за нередовна поради непрецизно и общо формулирани искови претенции. Според ответника, всяка една от претендираните суми сама по себе си представлява сбор от суми, които ищецът твърди, че са теглени, респективно ползвани с кредитна карта на различни дати. Поради това счита, че е необходимо ищецът да уточни как и от какви суми е формирана всяка една от исковите му претенции, да уточни датите на теглене, респективно на ползване на сумите по кредитна карта, както и да изясни начина на изчисление на претендираната лихва за забава. Не възразява по допустимостта на иска.
Прави се искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за спиране на производството до произнасяне на ВКС по т.д. № 1504/2016 г., ТК, I-во ТО, до приключване на спора – предмет на посоченото дело, с влязъл в сила акт. Ответникът уточнява, че т.д. № 1504/2016 г. по описа на ВКС е образувано по повод касационна жалба срещу решение на Апелативен съд – София по т.д. № 4839/2015 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски съд по т.д. № 3405/2014 г. в частта, с която е отменено решение на общото събрание на „Пауерскрийн-България“ ООД, проведено на 22.05.2014 г. по т. 1 – „Приемане на годишния финансов отчет (ГФО) на „Пауерскрийн - България“ ООД за 2013 г.“. Според ответника, изходът от посоченото дело е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело поради невярно преосчетоводяване на паричните средства за минали години, залегнало и в ГФО за 2013 г., като посочва, че това обстоятелство е установено от извършената по т.д. № 3405/2014 г. по описа на Софийски градски съд тройна съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, че претендираните суми се извеждат от представената от ищеца сметка 422 „Подотчетни лица“, а същата е залегнала и в оспорения по горецитираното дело ГФО, с оглед на което и решението на съда е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.
По основателността на исковите претенции, на първо място ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която за вземания за обезщетения от неизпълнен договор за възлагане на управлението на юридическо лице - търговец, заявени по реда на чл. 145 от ТЗ, е приложим давностния срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, който започва да тече от датата на освобождаване на управителя. Уточнява, че е заличен като управител на дружеството на 05.02.2014 г., а исковата молба е депозирана в съда на 31.07.2017 г., т.е. след изтичане на 3-годишния давностен срок. В контекста на изложеното и на основание чл. 119 от ЗЗД, ответникът счита за погасено по давност и претендираното акцесорно вземане за лихва. Ответникът оспорва изцяло основателността на иска, както и размера на претендираните суми, като твърди, че за времето на управлението му е изпълнявал точно задълженията си на управител, не е задържал или ползвал за лични нужди дружествени средства, които да са останали неотчетени. Твърди, че за всички извършени от него операции с парични средства на дружеството се е отчитал и отношенията му с последното са изцяло уредени. Ответникът подробно уточнява реда, по който управителите са отчитали на дружеството разходваните от тях средства, за наличието на каси за съхранение на парични средства и начина, по който се е следяло движението по тях, както и за воденето на т.нар. подсметки към счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“ за всички съдружници и служители на дружеството. Ответникът посочва, че за разлика от годишните финансови отчети за периода от 2009 г. до 2012 г., неоспорени и приети от общото събрание с единодушие, годишният финансов отчет за 2013 г. е предмет на спорове между съдружниците видно от приложения протокол за проведено общо събрание от 22.05.2014 г. От съдържанието на същия се установява, че отчетът е приет единствено с гласовете на мажоритарния собственик Данчо Гюров Гюров, като обявяването му в търговския регистър е спряно предвид висящността на образуваното пред Софийски градски съд дело.
Ответникът заявява, че на 03.09.2014 г. е бил неправомерно изключен като съдружник в дружеството, като решението за изключването му е отменено по съдебен ред с решение № 425/29.02.2016 г. по описа на Софийски градски съд. Това обстоятелство обаче все още не е заявено за вписване в търговския регистър от управителя на дружеството. Ответникът твърди, че след като са изключени като съдружници заедно със съдружника Николай Донев Маринов, оставащият Данчо Гюров, в качеството си на едноличен собственик на капитала, е приел опорочен ГФО за 2013 г., в който без основание са били преосчетоводени суми, с цел вменяване парични задължения на подотчетните лица. Допълва, че представените от ищеца справки по сметка 422 и съдържащата се в тях информация са неверни и в пълно противоречие с публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети за същите периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., и от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Представя в табличен вид сравнителен анализ на същите, като заявява, че се забелязват несъответствия и разлики в салдата. Твърди, че в ГФО за 2013 г. са налице съществени противоречия в сравнителните данни от ГФО за 2012 г. Според ответника е извършено преосчетоводяване за минали периоди: 2012 г., 2011 г. и 2010 г., като сумите, осчетоводени като пари на каса /парични средства в лева/ за посочените години, са били преосчетоводени като суми в подотчетни лица. Ответникът представя писмо от Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори във връзка с подаден сигнал за допуснати пропуски при одитирането на ГФО за 2013 г. Твърди, че Комисията е стигнала до заключението за редица пропуски и несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски стандарти, допуснати от новоизбрания от ищеца одитор - „Одитори и Ко“ ООД за одитиране на ГФО 2013 г. Според него, представените от ищеца 4 броя справки не доказват причинени от него вреди на дружеството на посочените основания и в посочените размери.
Ответникът заявява, че представената от ищеца справка за състояние по сметка 422-Подотчетни лица е невярна, изготвена за целите на настоящото производство и не отразява пълно и вярно удържаните му през годините суми от дружеството. Посочва, че именно чрез тези удръжки е върнал на последното всички суми, евентуално ползвани от него чрез разплащания с кредитна карта на дружеството. В подкрепа на това свое твърдение ответникът представя електронна справка за осигурителния доход за социално осигуряване от НАП и електронна справка от Първа инвестиционна банка за движенията по разплащателна сметка с титуляр Г.К.К., и двете справки обхващащи процесния период, от които било видно, че дружеството му е удържало от полагащото се месечно възнаграждение суми в общ размер на 26 574.35 лева. Ответникът заявява, че тази информация умишлено липсва в представената от ищеца справка, а посочената като удържана сума е само в размер на 837,94 лв. Поради тези съображения счита за изцяло неоснователна претенцията на ищеца за сумата от 12 573.10 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта на „Пауерскрийн-България“ ООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.
Ответникът твърди, че ищецът му дължи сумата от 7 252.10 лв., представляваща сбор от нетен размер /3 626.46 лв./ на дължими и неизплатени от дружеството трудови възнаграждения за месец февруари и месец март 2014 г. Отправя изрично възражение за прихващане на дължимите от ищеца трудови възнаграждения за посочените месеци.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че в периода 2008-2013 г. не е живял в страната и не е имал поглед върху дейността на дружеството, като едва след справка през 2013 г. е установил наличието на неотчетни средства. Заявява, че това се подкрепя от редица факти: Данчо Гюров е участвал лично в провежданите през този период общи събрания за приемане на всеки един от ГФО; през 2012 г. е сключил договор за банкова касета с „Уникредит булбанк“ АД; през всички години е имал постоянен контакт със счетоводството на дружеството, като е упражнявал пълен контрол върху движението на парични средства; за периода 2009 г. – 2013 г. редовно е използвал фирмен автомобил, фирмена карта за безналично плащане на гориво, както и фирмена кредитна карта; от месец април 2013 г. е бил назначен на трудов договор на пълен работен ден като управител на дружеството.
С оглед неоснователността на главните претенции ответникът излага твърдение и за неоснователност на претенцията за сумата от 15 123.70 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г. Ответникът претендира дължимост на направените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.
На свой ред представя писмени и ангажира гласни доказателства. Моли да бъдат допуснати до разпит, при условия на довеждане, двама свидетели, единият от които ще установява организацията на работа в дружеството – ищец във връзка с боравенето на средства в дружеството, тегленето на суми от банковите му сметки, заприходяване на същите в касата на дружеството, разходването им от касата, както и начините на отчитане на средствата от подотчетните лица, както и за установяване на фактите относно това, дали управителя Данчо Гюров е бил запознат с делата на фирмата и дали е живял в чужбина за периода 2009 г. – 2013 г. Вторият свидетел ще установява начина на одитиране и приемане на годишните финансови отчети на дружеството за процесния период, както и за документите, въз основа на които е извършвано същото.
Моли да бъде допусната по делото съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото, извърши справки в счетоводството на дружеството, запознае се с обявените в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството за 2009 г. – 2013 г., както и с годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г., подаден в Националния статистически институт с вх. № 8799882/26.03.2014 г. да отговори на следните въпроси:
1. Годишният финансов отчет за 2013 г., подаден в Националния статистически институт с вх. № 8799882/ 26.03.2014 г. идентичен ли е с годишния финансов отчет за 2013 г. на дружеството по отношение на салдата отразяващи „суми в подотчетни лица“ и салдата отразяващи наличности по каса и по сметка на дружеството?
Моли вещото лице да изиска и да представи към заключението си годишния финансов отчет на „Пауерскрийн-България“ ООД за 2013 г., подаден в Националния статистически институт с вх. № 8799882/ 26.03.2014 г.
2. Какъв е размерът на сумите „вземания от подотчетни лица“, посочени в годишния отчет за 2013 г., подаден в Националния статистически институт и тези посочени в ГФО за 2013 г., обявен в търговския регистър, и ако има различия между тях на какво се дължат те?
3. Има ли разлика между салдата на „паричните средства в лева и валута“ и „парични средства в подотчетни лица“ към дата 31.12.2012 г., посочени в годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., и съответните салда по посочените пера към същата дата, посочени в годишния финансов отчет за 2013 г., обявен в търговския регистър?
Ако се констатират различия, моли същите да бъдат посочени таблично и да се поясни на какво се дължат те, и дали такива различия в салдата към една и съща дата са допустими съгласно счетоводните стандарти?
4. Налице ли е преосчетоводяване на суми осчетоводени през 2010г., 2011 г. и 2012 г. като „парични средства в лева“ в „парични средства в подотчетни лица“? През коя година е извършено това преосчетоводяване и на база на какви първични счетоводни документи? Извършеното преосчетоводяване касае ли минали периоди и кои, и извършено ли е в съответствие с приложимите счетоводните стандарти?
5. Представените от ищеца аналитични обороти на сметка 422 – подотчетни лица за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2014 г. и състояние на сметка 422 -подсметка Г.К. на основание какви първични счетоводни документи са изготвени? Посочените в тях суми в подотчетни лица за 2010, 2011 и 2012 година и в частност като суми в подотчетното лице Г.К. съвпадат ли като размер с декларираните суми в подотчетни лица, съгласно обявените ГФО за 2010, 2011 и 2012 г.?
6. На база на какви първични счетоводни документи, включително аналитични обороти на сметка 422 – подотчетни лица, са съставени обявените в търговския регистър ГФО за 2010-2012 г., включително?
7. Има ли разлика между данните за суми в подотчетно лице Г.К., съгласно документите по т.6 и представените от ищеца с исковата молба аналитични обороти на сметка 422 – подотчетни лица за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2014 г. и състояние на сметка 422 – подсметка Г.К.?
8. За периода 01.08.2012 г. – 30.04.2014 г. какви суми ищцовото дружество е начислило на Г.К. за трудови възнаграждения и какви суми за трудови възнаграждения реално му е изплатило? От начислените трудови възнаграждения за процесния период, ищецът удържал ли е суми, в какъв размер и на какво основание? Удържаните суми от трудовото възнаграждение отразени ли са от ищеца в изготвената от него и представена в исковата молба аналитични обороти на сметка 422 – подотчетни лица за периода 01.01.2012 г. – 30.04.2014 г.?
9. За периода 01.08.2012 – 30.04.2014 г. има ли начислени, но неизплатени суми за трудови възнаграждения на Г.К.? За кои месеци и в какъв размер е неизплатеното възнаграждение /бруто и нето/?
10. Редовно ли е водено счетоводството за периода 2010 – 2013 година, съгласно приложимите счетоводни стандарти?
Моли на основание чл. 190 от ГПК, да бъде задължен ищеца да представи в оригинал намиращия се в него ревизионен доклад № 1400891/ 15.05.2014 г., издаден от ТД на НАП – Бургас, в цялост, находящ се в счетоводството на дружеството. Поради значителния обем на същия, ответникът представя извадка от него и обосновава искането си за представянето му в оригинал с оглед необходимостта съда да се увери, че представената от него извадка е точна.
Ответникът моли да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Националния статистически институт, от където да се снабди със заверен препис на годишния финансов отчет на „Пауерскрийн-България“ ООД за 2013 г., подаден от дружеството с вх. № 8799882/ 26.03.2014 г.
С допълнителна искова молба, постъпила в срока по чл.372 от ГПК, ищецът уточнява, че главницата в размер на 49 573.10 лв. е формирана като сбор от суми съгласно банкови извлечения от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД и изразходвани средства от кредитна карта на същата банка за периода от 01.08.2012 г. до 28.04.2014 г., като всеки един размер на сумата и дата, на която е извършвана операцията, са видни от приложената към исковата молба „състояние на сметка 422 – подотчетни лица – подсметка Г. Гюров“. Уточнява и начина, по който е изчислен размера на лихвата.
Счита за неоснователно искането за спиране на производството до произнасяне на ВКС по т.д. № 1504/2016 г, след като исковото производство по посоченото дело не се явява преюдициално, тъй като е образувано на правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на дружеството и обхвата на съдебната проверка обхваща съответствието на проведеното общо събрание и неговите решения със закона и устава, като съда не изследва целесъобразността на приетите решения. Оспорва приложеното заключение на съдебно-счетоводна експертиза по т.д. 3405/2014 г. по описа на СГС като неотносимо, като същевременно посочва, че никъде в него не е посочено, както се твърди от ответника, че „…преосчетоводяването е извършено в нарушение на счетоводното законодателство…“. Относно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, счита същото за неоснователно поради неприложимост на разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Според ищеца, твърденията на ответника по повод представената справка по сметка 422 са неоснователни и необосновани. Признава факта, че има извършени корекции в осчетоводяването за периода 2013 г., но това се дължи на установени грешки в счетоводната политика на дружеството, както и че видно от доклада на независимия одитор по ГФО за 2013 г. грешката е коригирана при спазване изискванията на МСС8 Счетоводна политика. Добавя, че извършената промяна се е наложила с оглед реалното отразяване на събитията и/или сделките във финансовите отчети на предприятието. Заявява, че удържането на суми от месечното трудовото възнаграждение на ответника е било за покриване на други негови съществуващи задължения към дружеството преди 2012 г. Относно релевираното от ответника възражение за прихващане за сумата от 7 252.92 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2014 г., счита същото за неоснователно, като отправя възражение за изтекла погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Оспорва материалната доказателствена сила на писмени доказателства под номера от 1.13 до 1.18 от писмения отговор (лист номер 55 и 56 от делото). Моли да бъде изключено от доказателствения материал, приложено по делото, заключение на съдебно-счетоводна експертиза по т.д. 3405/2014 г. по описа на СГС, тъй като същото не е доказателство събрано в хода на настоящото производство. Оспорва искането за допускане на свидетели като некоректно отправено и противоречащо на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ГПК. Не се противопоставя на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като счита, че не е необходимо вещото лице да отговаря въпроси от 1 до 7 включително, поради признаване факта на преосчетоводяване на средства от една сметка в друга и липсата на спор относно този факт.
Моли да бъдат допуснати допълнителни въпроси към съдебно - счетоводната експертиза, а именно:
1. Да се установят изтеглените от ответника Г.К.К. средства от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“, както и разходваните средства от кредитна карта в същата банка за периода 01.08.2012 г. – 28.04.2014 г., като за всяка транзакция бъде посочено основание за теглене за платена сума. Вещото лице да посочи в табличен вид – дата, сума и основание съгласно банковия документ?
2. Налице ли е възстановяване на изразходените от кредитната карта суми и какъв документ е представен за извършения разход?
3. Има ли връзка между изтеглените от банковата сметка суми и тези осчетоводени по дебит на сметка „каса“?
4. Дали счетоводната статия, която документира вноските на каса, е съставена на база първичен счетоводен документ и в съответствие с изискванията за водене на сметка 501 „Каса“ / налице ли са ПКО, записвания в касова книга и т.н./? На какво основание е съставено счетоводното записване?
5. Извършеното преквалифициране на паричните средства, теглени от ответника - от сметка 501 „Каса в лева“ в сметка 422 „Подотчетни лица“, и намерили отражение в счетоводните регистри, отчети и баланси за 2013 г., показват ли реалното и фактическо състояние на паричните средства на дружеството?
6. Към момента какво е салдото по сметка 422 „Подотчетни лица“ - Г.К.К..
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, който отново счита исковата молба за нередовна, като заявява, че в допълнителната искова молба ищецът отново не е уточнил заявените от него претенции, както и че е недопустимо ответникът да извлича претенциите на ищеца по основание и размер от представените от последния към исковата молба доказателства. Според него ищецът разчита да конкретизира претенциите си чрез допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Относно наличието на основание за спиране на производството, ответникът поддържа аргументите си за наличие на преюдициална връзка на т.д. № 1504/2016 г. по описа на ВКС и очакваното по него решение с настоящото дело. Внася уточнение, че съдружника Данчо Гюров Гюров, в последствие останал едноличен собственик на капитала на дружеството, е обявил няколко различни варианта на финансови отчети за 2013 г., като това води до съмнение относно намерението, с което е извършено преосчетоводяванията на суми за минали периоди, на които се базират претенциите на ищеца. Ответникът излага подробни аргументи за несъстоятелност на твърдението на ищеца, че преквалификациите на суми от „Суми на каса“ в „Суми в подотчетни лица“ се е наложило поради установени грешки в счетоводната политика на дружеството. В тази връзка заявява, че представеното от него заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза /приложение № 15 към писмения отговор на исковата молба/ е относимо и моли да бъде прието като доказателство по делото. Заявява, че не може да бъде възприето твърдението на ищеца, че извършените корекции в осчетоводяването за периода 2013 г. са въз основа на установени грешки в осчетоводяването, открити от мажоритарния собственик на капитала към периода 2013 г., тъй като от учредяването на дружеството през 1998 г. като управител Данчо Гюров е осъществявал постоянен контрол върху счетоводството и финансовите дела, имал е свободен и неограничен достъп до счетоводството, участвал е лично във всяко общо събрание за приемане на годишните финансови отчети за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като последните никога не са били оспорени от него. Ответникът допълва, че неправилните счетоводни записвания не са констатирани в периода на изготвяне на ГФО за 2013 г. /01.01.2014 г. – 31.03.2014 г./, а едва след влошаване отношенията между съдружниците. Видно от представения от ответника протокол от извънредно общо събрание на 29.03.2014 г., съдружниците с единодушие са взели решение да бъде коригирана счетоводна грешка за неправилно отписани за счетоводни цели финансови задължения на „Пауерскрийн-България“ ООД в общ размер на 1 859 197.53 лв. Ответникът твърди, че на проведеното общо събрание не са били обсъждани други грешки или неточности при изготвянето на ГФО за 2013 г., нито са били взети решения за извършването на каквито и да било други корекции. Ответникът заявява, че на 22.05.2014 г., въпреки противопоставянето от негова страна, годишният финансов отчет за 2013 г. е бил приет единствено с гласовете на мажоритарния собственик Данчо Гюров.
Ответната страна поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, като пояснява съображенията си в тази насока.
Относно удържането на сумата от 26 574,35 лв. от трудовото му възнаграждение счита, че ищеца голословно е оспорил твърдението му, без да е представил доказателства в обратния смисъл, като се има предвид, че тези факти лесно могат да бъдат установени от него чрез справка в счетоводството му. Във връзка с релевираното възражение за прихващане с дължимите и неизплатени на ответника трудови възнаграждения, същият оспорва твърдението на ищеца, че вземанията са били погасени с изтичането на 3-годишна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Според ответника това твърдение е несъстоятелно и неаргументирано, тъй като цитираната разпоредба касае предявяване на иск в защита на нарушено право. Заявява, че възражението за прихващане има единствено и само защитна роля в процеса, като съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
Относно възраженията на ищеца по направените от ответника с писмения отговор, доказателствени искания, Г.К. излага подробни съображения в подкрепа на исканията си. Заявява, че писмените доказателства под номера от 1.13 до 1.18 са все документи, касаещи страните по делото, относими са и имат доказателствено значение с оглед направените от него твърдения в исковата молба, посочените и подлежащи на доказване факти и обстоятелства. Ответникът твърди, че досежно искането му за допускане на свидетели е изпълнено изискването на чл. 156, ал. 2 от ГПК за посочване на фактите, за чието установяване е отправил искането, както и че цитираната норма изисква посочване трите имена и адреса на свидетеля само когато се иска призоваването му. Според него, искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е преклудирано на основание чл. 127, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 2 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено като несвоевременно направено. В случай, че искането бъде допуснато, ответникът възразява срещу въпроси 3, 4, 5. По отношение на последния въпрос 6 /погрешно посочен като 5/ ответникът отправя искане същия да бъде преформулиран по следния начин: „Какво е било салдото по сметка 422 „Подотчетни лица“ към 31.12.2012 г. и съответно какво е било салдото по тази сметка конкретно за лицето Г.К., преди извършеното през 2014 г. преосчетоводяване?“. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Поставят се следните нови въпроси към счетоводната експертиза:
1. За периода от 01.01.2010 г. до 28.04.2014 г. какви суми са изтеглени от управителя Данчо Гюров от банковата сметка на дружеството в Уникредит Булбанк, както и какви средства същият е разходвал от кредитната карта на дружеството с № 42730*****1606. Моли, за всяка транзакция да бъде посочено основание за теглене/ за платена сума, като вещото лице да посочи в табличен вид – дата, сума и основание, съгласно банковия документ.
2. Така изтеглените от Данчо Гюров суми как са били осчетоводени през годините, съгласно одобрените, приети и обявени в търговския регистър ГФО на дружеството като заприходени в сметка 501 „Каса в лева“ или като лично задължение на Данчо Гюров по сметка 422 „Подотчетни лица“, подсметка Данчо Гюров.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:
Искането на ответната страна за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното дело. В конкретния случай липсва връзка на преюдициалност между настоящото т.д. № 362/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и т.д. № 3405/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Макар и двете дела да имат връзка помежду си поради субективен идентитет и сходство във фактическата обстановка, то тази връзка не е при условията на преюдициалност, така както изисква чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът е предявил два иска и съответно са образувани две дела с различен предмет - спорно право и правопораждащ го фактически състав. Връзка на преюдициалност между делата не е налице, доколкото валидността и законосъобразността на решението на общото събрание за приемане на ГФО за 2013 г., оспорено пред Софийски градски съд по горецитираното дело, няма значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Предявеният иск има своето правно основание в чл.145 от ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди в размер на 64 696.80 лв., т.нар. “управленски деликт“. Съдът приема предявената претенция за допустима: искът е родово подсъден на настоящия съд и следва да бъде разгледан по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.
Ответникът е релевирал възражение за прихващане, въведено в условие на евентуалност, в срока по чл. 367 от ГПК, на основание чл. 124, във вр. с чл. 128 от КТ, във вр. с чл. 371 от ГПК, при условие че ищцовата претенция бъде уважена, да бъдат погасени двете насрещни вземания (на ищеца - за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди в размер на 64 696.80 лв. и лихви; на ответника –за неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2014 г. в размер на 7 252.92 лв.) до размера на по-малкото от тях. Съгласно чл. 371 от ГПК, възражение за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събиране на нови доказателства. Възражението за прихващане е процесуален способ за упражняване на материалното потестативно право да се извърши компенсация, уредено в чл. 103-105 ЗЗД.
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже, че са налице предпоставки за реализиране на имуществената отговорност на управителя - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за последното.
Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По евентуалното възражение за прихващане, ответникът следва да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ищеца за периода, за който претендира трудово възнаграждение, както и че размера на дължимото му трудово възнаграждение за претендирания период е в размера, в който се претендира, а ищеца от своя страна следва да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Съдът намира част от направените от страните доказателствени искания - за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените факти в исковата молба и в писмения отговор. Оспорването от ищеца на материалната доказателствена сила на писмени доказателства под номера 1.13, 1.14, 1.16, 1.17 и 1.18 не обосновава изключването им от доказателствения материал. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат. Експертиза, изготвена по друго дело - т.д. № 3405 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, образувано по искане за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на „Пауерскрийн-България“ ООД от 22.05.2014 г., няма да бъде взета предвид от настоящия състав, тъй като се касае за доказателствено средство, което не може да бъде използвано в настоящия процес, като несъбрано в неговите рамки. При това положение това искане следва да се отхвърли.
Относно направеното от ответника искане с правно основание чл. 190 от ГПК - за представяне на намиращ се в насрещната страна документ, същото следва да бъде оставено без уважение. В допълнителната си искова молба ищецът не оспорва представената от ответника извадка от ревизионен доклад № 1400891/ 15.05.2014 г., издаден от ТД на НАП – Бургас, поради което не е необходимо да се извършва сравнение с оригинала в тази му част, следователно доказателственото искане на основание чл. 190 от ГПК, да се задължи ищцовата страна да представи в цялост оригинал от ревизионния доклад, се явява неотносимо за предмета на спора.
Следва да се уважи искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Националния статистически институт, от където да се снабди със заверен препис на годишния финансов отчет на „Пауерскрийн - България“ ООД за 2013 г., подаден от дружеството с вх. № 8799882/ 26.03.2014 г.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК следва да се допуснат до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ответника, които ще установяват обстоятелства относно фактическите му твърдения.
Исканията на страните за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза са допустими и следва да бъдат уважени. Ако вещото лице при изготвянето на заключението не може да даде отговор на някои от въпросите така, както са зададени, следва да посочи причините затова. „Корекции“ на поставени от една от страните въпроси от друга страна, е недопустимо.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявения от „Пауерскрийн-България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя Данчо Гюров Гюров, иск против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждането му да заплати на дружеството общо сумата от 64 696.80 лв., включваща следните суми: сумата от 37 000 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, изтеглени от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество от банковата сметка на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 12 573.10 лв., представляваща стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД по сметка 4991, за периода от месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 15 123.70 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждането исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 362/2017
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства при предварителната размяна на книжа, с изключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по т.д. № 3405 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на допълнителния отговор да вземе становище по поставените в него въпроси към счетоводната експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца „Пауерскрийн-България“ ЕООД да представи следните писмени документи в оригинал: ревизионен доклад № 1400891/ 15.05.2014 г., издаден от ТД на НАП – Бургас, като неотносимо към предмета на спора.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ответната страна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да му послужи пред Националния статистически институт, от където да се снабди със заверен препис на годишния финансов отчет на „Пауерскрийн-България“ ООД за 2013 г., подаден от дружеството с вх. № 8799882/ 26.03.2014 г.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Генко Генов, който да отговори на поставените задачи така, както са формулирани от страните /л.56-57; 256-257; стр.11-12 от отговора на допълнителната искова молба/. Експертизата да се извърши след внасяне на предварителен депозит от по 120 лв. от всяка от страните, по депозитна сметка на ОС-Бургас, в седмичен срок.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2018 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните, като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит поне от една от страните.
Определението подлежи на обжалване в частта, в която е отхвърлено искането на ответника за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в седмичен срок.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: