№ 470
гр. Бургас , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500843 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано по повод
частната жалба на М. И.. И.. от гр.К. ,общ. *** против определение № 1863/
27.02.2021 г. постановено по гр.д. № 4170/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд ,с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност
на частния жалбоподател на предявения срещу него от „Си Строй „ООД
обратен иск .
Сочи се в частната жалба ,че определението е неправилно и
незаконосъобразно .Съдът по главния иск следва да преценява дали са налице
предпоставките за последващо обективно съединяване на исковете ,които са
определени в чл. 220 ал. 1 ГПК и доколкото договорната подсъдност по чл.
117 ал. 2 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за наслежното
упражняване на правото на иск ,то налице е пречка за приемането на
обратния иск за съвместно разглеждане .
В отговор на частната жалба ответникът по главния иск –„Си строй
„ООД счита същата за недопустима,като излага съображения и за нейната
неоснователност .
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК ,от процесуално
легитимирано лице и е процесуално допустима .
1
Разгледана по същество същата е неоснователна :
Производството по гр.д. № 4170/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд е било образувано по иск на „ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД
против „Си строй“ООД-гр.Бургас и „Енергон България „ЕООД-гр.София за
заплащане та кумата от 2216,61 лв.-изплатено от ответника застрахователно
обезщетение на увредено застраховано лице ,заедно с мораторна лихва за
забава ,като правното основание на иска е в чл. 410 ал. 1 от КЗ и се
претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят исковата сума.
С отговора на исковата молба ответникът „Си строй „ООД е
поискал на осн.чл.219 ал. 1 ГПК привличането на „МК 2013 Инвест груп“-
гр.Сливен и М. И.. И.. от гр.К. като трети лица-помагачи на ответника по
делото и е предявил срещу тях обратен иск за исковата сума –в случай ,че
предявените от „ДЗИ-Общо застроховане „ЕАД искове бъдат уважени.
С определение № 165/06.01.2020 г. съдът е контституирал „МК
2013 Инвест Груп“ЕООД ,със седалище гр.Сливен и М. И.. И.. от гр.К. като
трети лица-помагачи на ответника по делото ,като им е изпратил препис от
обратната искова молба.
С писмения отговор против обратната искова молба
конституираното трето лице М.И. е направил възражение за неподсъдност на
обратния иск пред БРС ,като е посочил ,че между ищеца по обратния иск
/ответник по главния иск / и него е сключен договор ,по силата на който е
договорена местна подсъдност – гр.Пловдив по всички въпроси ,касаещи
договора за СМР ,включая и по въпроси за неговото изпълнение.
С атакуваното определение от 27.02.2021 г. ,предмет на настоящото
производство ,възражението за неподсъдност не е прието от
първоинстанционния съд .
Настоящият съдебен състав счита определението за правилно
,доколкото може да се приеме ,че подлежи на съдебен контрол :
На първо място ,доколкото става дума за обективно съединяване на
искове ,то преценката за съвместното им разглеждане е предоставена изцяло
на съда и не подлежи на съдебен контрол –доколкото става дума за
2
процесуална икономия и с оглед избягване на противоречиви съдебни
решения ,когато исковете са обусловени един от друг .
Няма спор ,че по своята правна характеристика предявяването на
обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно
съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност.Доколкото уважаването на главния иск се явява една от
предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за
същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е
именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото
първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия.
Регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на
първоначалния иск, затова петитумът винаги е формулиран условно-
ответникът да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск
изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния
иск. От тази специфика на обратния иск следва, че той е допустим за
разглеждане едновременно само в едно общо производство с главния иск,
което пък определя съда по главния иск като компетентен да разгледа и
обратния иск. Същият съд преценява и дали са налице предпоставките за
последващо обективно съединяване на искове, които са определени в чл. 210,
ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са
подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ
съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по
отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния
иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него.
Както стана ясно, самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от
главния, е невъзможно, поради което в този случай, при родова неподсъдност
на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща
обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да го приеме за
съвместно разглеждане.Процесуалните предпоставки за приемането за
съвместно разглеждане в едно производство на предявения срещу третото
лице помагач обратен иск включват освен общите предпоставки за надлежно
предявяване на иск и за обективно съединяване на искове, също и
3
специфични предпоставки по отношение на легитимираните лица, времето на
предявяване и предмета му. Налице е трайноустановена съдебна практика, че
за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният
от привличащата страна обратен иск срещу третото лице помагач трябва да е
родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия
съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между
правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск.
Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против
третото лице помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е
преюдициален. Правопораждащите факти по първоначалния и тези по
обратния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение,
така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения.
В случая предпоставките на чл. 210 ал. 1 ГПК са налице-еднаква е
родовата подсъдност на главния и обратния иск,съединените искове подлежат
на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и между съединените
дела има връзка .Затова и изискването за спазване на местната и договорната
подсъдност отпада,още повече ,че за местната подсъдност съдът не следи
служебно .Тя не е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки /
с изключение на тази по чл. 109 ГПК/,както се сочи от частния жалбоподател
.Та е относителна процесуална предпоставка и в случая ,за да бъде приет за
съвместно раглеждане с първоначалния иск на общо основание /чл. 103
ГПК/,предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице
помагач трябва да е родово подсъден на сезирания съд,да подлежи на
разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и да е налице връзка
между правопораждащите факти на първоначалния иск и на тези по обратния
иск –и трите кумулативно предвидени в закона предпоставки за съвместно
разглеждане на обратния иск с първоначалния са налице в настоящия казус
.
Ето защо подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена .Съгласно разясненията ,дадени в ТР № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,определението на въззивния съд, с
което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е
оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за
4
неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от
категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед на горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1863/ 27.02.2021 г. постановено по
гр.д. № 4170/2019 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е оставено
без уважение възражението за неподсъдност на частния жалбоподател М. И..
И. ,ЕГН **********,от гр.К. ,общ. *** ,ул. *** № * на предявения срещу него
от „Си Строй „ООД обратен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
осн.чл. 274 ал. 4 вр.чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5