Решение по дело №92/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1/08.01.2015 год., постановена по Н.ч.х.д. № 991/2014 год., К.районен съд е признал подсъдимия М. Х. М. от с.П., О.К., оБ.К. за невиновен в това, че на 28.06.2014 год. в с.П., О.К. причинил на Ш. И. С. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно - кръвонасядания по кожата на крайниците, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му по частен ред обвинение по чл.130 ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Ш. И. С. против М. Х. М. граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.06.2014 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителката Ш. И. С. да заплати на подс.М. Х. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв.

Недоволна от така постановената присъда е останала частния тъжител и граждансÛи ищец Ш. И. С. от Г.К., която чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.М. Х. М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбодателката и нейният повереник не се явяват, редовно призовани. С представено писмено становище повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Твърди се в писменото становище, че присъдата е постановена при игнориране на събраните по делото доказателства, както и при превратното им тълкуване.Счита, че за да не кредитира показанията на св.Р.Р., първоинстанционният съд е направил недопустим извод относно психическото състояние на свидетеля, приемайки, че същия страда от психическо заболяване, който извод не почивал на никакви доказателства, а същевременно съдът нямал специфични знания и умения на специалист в областта на психиатрията, за да поставя диагноза на свидетеля, послужила за мотивиране на присъдата. Поддържа изложените съображения в пледоарията при съдебните прения пред първоинстанционния съд.

Ответникът по жалбата – подсъдимият М. Х. М. от Г.К. и неговият защитник в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна, като молят присъдата на К.районен съд да бъде потвърдена, като правилна – обоснована и законосъобразна. Претендират присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Х. М. е роден на *год. в с.П., О.К., оБ.К., където живее постоянно. Има завършено основно образование, трудово ангажиран, женен е, не е осъждан.

На 28.06.2014 год. около 20.00 часа подс. М. М. и св. Р.Р. се скарали на висок глас в близост до кошарата на първия, която се намирала извън чертите на с.П., но в близост до последните жилищни сгради на селото, по повод изхвърлен боклук от подсъдимия в имота на свидетеля. Същата вечер св. М.Р. - брат на св.Р.Р. , бил на гости в дома на тъжителката Ш. С. и съпруга й - св. Д.Р.. Къщата им се намирала на разстояние около 100 метра от кошарата на подсъдимия в с.П.. Около 20.00 часа св.М.Р. си тръгвал от дома на тъжителката, когато чул гласа на брат си, който спорел с някого. Свидетелят се насочил натам, за да види какво става, а след него тръгнала и тъжителката С.. В близост до кошарата на подс.М., св. М.Р. видял последния и брат си да се карат от разстояние. В ръката си подсъдимият държал брадва. Виждайки спора между двамата, св. М.Р. казал на брат си – св.Р.Р., да се прибира. Последният напуснал мястото, но не се прибрал, а застанал на разстояние от около 20 метра от случващото се. В този момент към подсъдимия и св.М.Р. се приближала и тъжителката Ш. С., която имала дългогодишен конфликт с подсъдимия М. по повод на кошарата на подсъдимия, за която тъжителката считала, че е построена в имот – нейна собственост. Двамата започнали да се карат на висок глас, като тъжителката започнала да нанася удари на подсъдимия с бастуна си. Виждайки това, св. М.Р. решил да се намеси, като хванал подсъдимия М., тъй като се притеснявал, че последният може да удари тъжителката с брадвата, която държал в ръката си, и казал и на двамата да не се карат. През това време към кошарата на подс.М. се приближал и св.Д.Р., който останал на разстояние от около 15 метра от подсъдимия и тъжителката. Свидетелят Р. стоял, без да се намесва в спора, но държал камъни в ръцете си. На мястото дошли и синовете на подсъдимия - свидетелите Е. Д. и Г.Х., които се намирали наблизо и косели трева, и които след като чули спора на висок глас между тъжителката и баща им, решили да проверят какво се случва, тъй като знаели за дългогодишния конфликт между тях. С пристигането си свидетелите Д. и Х. се нахвърлили върху св.Р., тъй като видели, че държи камъни в ръцете. По време на спора между подсъдимия и тъжителката кучето на подс.М. ухапало тъжителката С. в дясната половина на седалищната й област, скъсвайки панталона /шалварите/ й. След това спорът бил прекратен, като тъжителката С. и св.Р. се прибрили в дома си, откъдето се обадили по телефона на дъщеря си, за да поискат помощ и съвЕ. Тъй като тя живеела в Турция и не можела да дойде при тях, същата телефонирала на свой познат - св. Б. И., живущ в Г.К.. Последният сигнализирал в полицията за възникналия скандал в с.П. и придружил изпратения от дежурния в РУ „Полиция” – К. патрулен автомобил в състав: свидетелите И. П., Г.Х.и А.Ч., до с.П.. На центъра на селото ги чакали тъжителката С. и съпруга й, които им разказали за случилото се. По - късно от домовете си били извикани и всички присъствали на спора, от които били снети обяснения на место още същата вечер. Тъй като и пред полицейските служители подсъдимия и тъжителката продължили да се карат, обиждат и да си отправят закани, на подс. М., на тъжителката С. и на свидетеля Х. били съставени актове за установяване на административно нарушение и протоколи за предупреждение по ЗМВР. През нощта тъжителката С. била откарана в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К., където била прегледана, като при прегледа било констатирано нараняване, причинено от ухапване от куче в областта на десен глутелост, и раната била обработена и й била направена превръзка.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 144/ 2014 год., при извършен от съдебен лекар преглед на тъжителката на 30.06.2014 год. са установени следните телесни увреждания: две синкаво-морави кръвонасядания с размери 3/2 см. и 4/5 см., разположени на 3 см. едно от друго в горния външен квадрат на дясната половина на седалищната област, като в областта на всяко от тези две кръвонасядания е установено по едно ивицовидно охлузване на кожата с размери 2/0.5 см. и 1.5/0.5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната кожа; синкаво-мораво кръвонасядане с размери 4/3 см., находящо се по предната повърхност на лявото бедро, в горната му трета; и подобно кръвонасядане с размери 2.5/1.5 см. по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета. В съдебномедецинското удостоверение съдебният лекар е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната, като е било причинено болка и страдание.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 79/2014 год. е видно, че на Ш. С. са били причинени кръвонасядания и охлузвания по кожата на седалището и крайниците, подробно описани в заключението и аналогични на тези, описани в съдебномедицинското удостоверение, посочено по-горе, като допълнително вещото лице е посочило в заключението, че обичайният оздравителен процес при подобни увреждания е 10 – 15 дни.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства – от показанията на свидетелите И.П., Б.Ю., Е.Д., Г. Х., Г.Х., А.Ч., Е.Д. и М.Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които въззивният съд кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Р.Р. и Д.Р., на които следва да бъде дадена вяра отчасти; както и от писмените доказателства по делото, приети от решаващият съд.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на подсъдимия М. М. обвинение в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК – за това, на 28.06.2014 год. в с.П., О.К., оБ.К. да е причинил на Ш. И. С. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях крадитира и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И.П., Г.Х., А.Ч., Е.Д., Г. Х., Е.Д. и М.Р., тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Показанията на посочените свидетели, поотделно и в тяхната съвкупност, не установяват подсъдимият да е нанасял удари на тъжителката с дръжката на брадвата, в резултат на които тъжителката да е получила леката телесна повреда, предмет на частното обвинение. Обоснован и законосъобразен е извода на първаинстанционния съд, че доколкото между показанията на посочените свидетели съществуват противоречия, то същите са несъществени и не се отнасят до главния факт на доказването, а именно: има ли нанесен удар от страна на подсъдимия на пострадалата Ш. С., от който да й е причинено инкриминираното телесно увреждане – кръвонасядане по кожата на крайниците. Още повече, че полицейските служители установяват с показанията си, че при посещението им в с.П. във връзка с получения сигнал за възникнал скандал и при снемането на обяснения от всички участвали в случилото се лица, частния тъжител Ш. С. не е заявила да е била ударена от подсъдимия с дръжката на брадвата в областта на левия крак, а само се оплакала, че подсъдимия е насъскал кучето си по нея, което я ухапало в областта на седалищните части и й скъсало шалварите. От друга страна, св.М.Р. е бил непосредствен очевидец през цялото време на конфликта между тъжителката и подсъдимия, като същият е категоричен, че подс.М. не е удрял тъжителката с брадвата, която държал, а напротив – установява, че тъжителката е удряла подсъдимия с бастуна си, при което свидетелят хванал подсъдимия, тъй като се опасявал последния да не я удари с брадвата. Не без значение по отношение достоверността на показанията на св.М.Р. е и обстоятелството, че същият се намира в добри отношения и с двете страни, като не се е показал по никакъв начин като явно заинтересован от изхода на делото. Все в тази връзка, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Г. Х. и Е.Д., въпреки че същите са в близка родствена връзка с подсъдимия – негови синове, тъй като показанията им се подкрепят от други кредитирани от съда доказателства – показанията на свидетелите М.Р., Г.Х., А.Ч. и И.П.. На обсъжданите по-горе доказателства кореспондират и показанията на св.Е.Д., който е прегледал тъжителката С. през нощта на 28/29.06.2014 год. в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Д.” - К., при което същият свидетел е констатирал само нараняване, причинено от ухапване от куче, но не и други телесни увреждания по тъжителката, като същото обстоятелство се установява и от приложения по делото Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 012995/ 29.06.2014 год. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Б.Ю., доколкото същият не е бил очевидец и не е присъствал на мястото и по времето на възникналия конфликт между подсъдимия и тъжителката, а установява препредадени му от дъщерята на тъжителката и от самата тъжителка факти /съобщени му от тъжителката и от дъщеря й по телефона/, както и действията му по сигнализиране на органите на полицията, респ. присъствието му при последвалата проверка. Впрочем, и този свидетел не установява с показанията си тъжителката С. да се е оплакала на пристигналите полицейски служители, че е ударена от подсъдимия с брадва по крака.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд – че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р.Р. и Д.Р., в частите им, в които установяват, че подс.М. е ударил тъжителката С. с дръжката на брадвата по бедрото на левия й крак. Това е така, тъй като както правилно е посочил и решаващият съд, показанията на тези свидетели в посочените части се опровергават от другите доказателства, кредитирани от съда и обсъдени по-горе в мотивите. Освен това, както е отбелязано и от първоинстанционният съд, показанията на св.Р.Р. са изкÙючително противоречиви относно съществени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, напр. има ли въобще нанесен удар с дръжката на брадвата от подсъдимия на тъжителката, или св.Мюмюн е хванал подсъдимия и е попречил на нанасяне на удара; кога точно е бил нанесен този удар – преди ухапването на тъжителката от кучето на подсъдимия или след него; както и къде точно кучето е ухапало тъжителката. Освен това св.Р.Р. следва да се счита за явно заинтересован от изхода на делото, поради конфликта, който самият той е имал с подсъдимия М.. По отношение на констатацията на първоинстанционния съд относно св.Р.Р., направена в мотивите му – че този свидетел страда от психично заболяване, респ. във връзка с оплакването на повереника на частния тъжител в писменото становище по делото – че съдът не притежава специални знания и умения, за да поставя диагноза на свидетеля и че недопустимо се бил позовал на това обстоятелства, за да не кредитира показанията му, настоящата инстанция намира, че оплакването е неоснователно. Това е така, тъй като първоинстанционният съд не е поставил каквато и да било диагноза на св.Р.Р., а е мотивирал посочената по-горе констатация с показанията на самия свидетел Р.Р. и на неговия брат – св.М.Р., съгласно които св.Р.Р. страда от психично заболяване и се е лекувал неколкократно в психиатрична болница. Освен това, посочената от повереника на частния тъжител констатация относно психичното състояние на св.Р.Р. не е единственото съображение на първоинстанционния съд, за да не даде вяра на показанията му в посочените части, а са изложени съображения, аналогични на изложените по-горе и от настоящия състав. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Д.Р., тъй като същият е съпруг на тъжителката, и като такъв е явно заинтересован от изхода на делото, като показанията му в посочените по-горе части остават изолирани от другите доказателства по делото, които ги оповергават, а са и вътрешно противоречиви. Що се отнася до показанията на свидетелите Р.Р. и Д.Р. в останалите им части – относно възникналия конфликт между подсъдимия и тъжителката на инкриминираните място и време, сигнализирането на органите на полицията, идването на полицейските служители и действията им във връзка с получения сигнал, са логични, последователни и кореспондират и с останалите доказателства по делото, поради което на същите следва да бъде дадена вяра в тези части.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че е налице деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, както и че автор на това деяние е именно подс.М., до какъвто обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Действително, установено по делото по безспорен начин е, че на 30.06.2014 год. /т.е. два дни след датата на твърдяното от тъжителката осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия/ са констатирани телесни увреждания на същата, изразяващи се в подробно описаните по-горе кръвонасядания и охлузвания на кожата на седалището и крайниците, които са причинили болка и страдание на тъжителката. Същевременно, обосновани са изводите на решаващият съд, че именно твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата и очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК, като в конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не е в състояние да доведе съда до единствено възможният извод, че автор на деянието е именно подсъдимия М.. От друга страна, както бе посочено и по-горе в мотивите, съдебномедицинското удостоверение удостоверява наличие на телесни увреждания на тъжителката, но само по себе си същото не може да послужи за установяване на авторството на причинените на тъжителката увреждания, още повече, че същото е издадено два дни след датата на твърдяния нанесен й удар с дръжката на брадва от подсъдимия.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на повереника на жалбодателката, изложени в писменото му становище, депозирано пред въззивния съд – че първоинстанционната присъда е постановена при игнориране на представените п¯ делото доказателства, както и при превратното им тълкуване. При това положение се налага извода, че така предявеното на подс.М. обвинение не е доказано с изискуемата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, поради което признавайки подсъдимия за невиновен и оправдавайки го, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, съответстващ на материалния и процесуалния закон.

Правилно, с оглед недоказаността на предявеното на подсъдимия М. обвинение, респ. признаването му за невиновен и оправдаването му за извършване на инкриминираното деяние, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявениятот тъжителката С. против подсъдимия граждански иск за осъждането му да й заплати обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 28.06.2014 год., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

При този изход на делото, на основание чл.190 от НПК следва частния тъжител Ш. С. да бъде осъдена да заплати на подсъдимия направените пред настоящата инстанция съдебни разноски за възнаграждение на защитник, в размер на 300 лв. Следва също, да бъде осъдена тъжителката Ш. С. да заплати по сметка на К.окръжен съд дължима държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 6 лв., която сума не е събрана при администриране на жалбата от първоинстанционния съд.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/08.01.2015 год., постановена по Н.ч.х.дело № 991/2014 год. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА Ш. И. С. от Г.К., К. с ЕГН *, да заплати на М. Х. М. от с.П., О.К., оБ.К., с ЕГН *, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ш. И. С. от Г.К., К. с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. сумата в размер на 6 /шест/ лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.