Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 281 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Г.С.К., депозирана срещу Решение №
162/23.09.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1186/2021г. по
описа на съда в частта му, с която съдът е потвърдил пункт първи и втори от
Наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.С.К. са наложени следните
административни наказания, а именно: 1. „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални пороци, като е налице противоречие между словесното описание в акта
и това, дадено от АНО. Оспорва извършването на вменените му простъпки на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт в тази му част, съответно за отмяна на наложените му с
пункт първи и втори от НП глоби. В съдебно заседание касаторът се явява лично.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С.,
която излага доводи за неоснователност на отменителната претенция на
жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят на
16.09.2020г. управлявал лек автомобил марка „******************“, с рег. № *********,
собственост на „Г.К. 67“ ЕООД, като се движел по бул. „Ришки проход“ в гр.
Шумен в посока ул. „Владайско въстание“.
В този момент
свидетелите Р.Н.Н.и С.Б.С. се намирали на пътното платно на бул. „Ришки проход“
в гр. Шумен, до II Основно училище, в близост до паркирания служебен автомобил,
като възприели движението на лек автомобил, марка „******************“, с рег.
№ *********, управляван от жалбоподателя Г.К. без включени къси или дневни
светлини.
Тогава водачът К. бил
спрян за извършване на рутинна проверка от служители на „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че водачът не използва
обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван
автомобила, както и управлява МПС, което не е било преминало годишен технически
преглед. На нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 3033668 от 16.09.2020г.
Актосъставителят
посочил, че с горните деяния от страна на К. били нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
който бил надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал допълнителни
писмени възражения, но били счетени за неоснователни.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, с което на Г.К. били наложени следните административни
наказания, а именно: 1. „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева
на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 3. „глоба“
в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. След обстоен анализ
на приобщените доказателства въззивната инстанция извела и решаващото становище
относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения, поради
което потвърдила оспорения правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
С оглед предмета на дължимия съдебен
контрол, съобразен с отменителната претенция на касатора, целяща отмяна на
съдебното решение на районния съд в частта му, с която съдът е потвърдил пункт
първи и втори от процесното наказателно постановление, настоящата инстанция
намира, че не са налице основания за удовлетворяване на обективираното искане и
съдебния акт в оспорената му част се явява правилен и законосъобразен.
На първо място, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, каквито твърдения излага жалбоподателят. Актът и НП са
изготвени от надлежно оправомощени лица и разполагат с необходимите законови
атрибути, без да е налице соченото от касатора противоречие между съдържанието
им. Техническият пропуск при изписване на улицата „Владайско въстание“ /в акта
определена като „Владайско въсгание“/, изпълнителното деяние „управлява“ /в
акта „упраялява“/ и прецизирането при индивидуализиране на модела превозно
средство от страна на АНО не представляват съществени опущения, налагащи извод
за незаконосъобразност на протеклото производство. Автомобилът е конкретизиран
по адекватен начин от длъжностните лица чрез своята марка и регистрационен
номер и прецизирането на модела му /“Е220 ЦДИ“/, дадено в обстоятелствената
част на постановлението по никакъв начин не влияе върху правото на защита на
лицето, съответно върху възможността да бъде ангажирана отговорността му по
надлежен начин. По аналогичен начин съдът възприема и посочените по-горе
технически грешки.
На следващо място, касационната
инстанция намира законосъобразен и съответен на закона решаващия извод на
районния съд относно безспорната установеност на описаните в пункт първи и
втори от НП деяния. Разпитаните свидетели, предупредени за възможността от
иницииране на наказателно преследване при лъжесвидетелстване, единодушно и
непротиворечиво сочат, че са възприели противоправното управление на превозното
средство от страна на касатора, осъществявано без поставен обезопасителен
колан. Единственото, което жалбоподателят противопоставя на тях са неговите
недоказани твърдения, които не кореспондират с останалия доказателствен
материал и същите следва да бъдат разглеждани единствено като проявление на
защитното му поведение. Този извод на съда не се разколебава от
обстоятелството, че свидетелите сочат различен час на осъществявания пътен
контрол в участъка, като при прочит на наличните доказателства се установява,
че водачът е управлявал на указаното място описания в акта и в НП автомобил на
16.09.2020г., в 14.30 часа, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля Р.Н..
Изводите на районния съд за
съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от
наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 185 от ЗДвП, във вр.
с чл. 147, ал. 1 от с. з., са съответни на приложимия материален закон.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Цитираната разпоредба има императивен характер,
което означава, че всички МПС, в т. ч. и процесното, подлежат на периодични
технически прегледи. Редът и условията за провеждане на техническите прегледи
са регламентирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В чл. 38, ал.
1 от цитираната наредба е предвидено за превозните средства, успешно преминали
периодичен преглед, да се издава удостоверение за техническа изправност, както
и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. От
събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва
от нарушителя, че управляваният от него автомобил не е преминал през такъв
периодичен преглед към момента на проверката, от което следва, че водачът го е
управлявала при несъблюдаване на изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП не е
предвиден специален административнонаказателен състав за управление на ППС,
които не са преминали през задължителния периодичен преглед за техническа
изправност, правилно наказващият орган, а впоследствие и районният съд са
приели, че деятелността на Г.К. от обективна и субективна страна е съставомерна
по чл. 185 от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. На последния е наложено административно наказание, което е
определено съобразно предвиденото в санкционната разпоредба такова в абсолютен
размер от 20 лева. По тези съображения съдът намира за неоснователни
твърденията на касатора, че отговорността му е следвало да бъде ангажирана за
нарушение на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, доколкото тази норма визира друго по вид
задължение, а именно по представяне на превозното средство в срок за технически
преглед, докато констатациите на органите на МВР визират неправомерно
управление от страна водач, несъобразено с изискването на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното
касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушенията, описани
в пункт първи и втори от НП и вменени на касатора. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение в оспорената му
част следва да бъде оставено в сила. В останалата му част решението е влязло в
сила. Резонно с оглед изхода на спора и отправената претенция на АНО
предходният съдебен състав е възложил съдебните разноски в тежест на Г.К..
Разноски в полза на ответната страна
се дължат и за протеклото касационно производство. Предвид изхода на спора и съобразявайки
отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 162/23.09.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1186/2021г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил пункт първи и втори от Наказателно
постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.С.К. са наложени следните
административни наказания, а именно: 1. „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Г.С.К. да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.12.2021 г.