Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № ...от 12.07.2012 г., постановено по АНД № ...по описа на Великотърновския районен съд за 2012г., обвиняемите В. В. М. - роден на 19.12.1993 год. в гр. П. Т., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, с постоянен адрес - гр. П. Т., ул. „Т.” № 43 вх. „А” . 3 ап. 9, с ЕГН * и Д. К. Г. - роден на 15.09.1993 год. в гр. П. Т., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, с постоянен адрес - гр. П. Т., ул. „Л. К.” № 20, с ЕГН * са признати за ВИНОВНИ в това, че на 04.09.2011 год. около 02:00 часа в град П. Т., като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си, като извършители, в съучастие помежду си, по хулигански подбуди причинили лека телесна повреда на П. С. С., изразяваща се в оток на тила и болки в гърба и седалището довели до болки и страдания, както и на С. С. С., изразяваща се в оток по тила, болезненост по носа, охлузване по лицето, охлузни рани на дясното коляно, мозъчно сътресение - лека степен, протекло със зашеметяване, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания - престъпление по чл.131,ал.1, т.12, във вр. с чл. 130, ал.1 и ал.2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът ги ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като им наложил административно наказание – „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на гр. П. Т.. Освен това СЪДЪТ ОСЪДИЛ двамата обвиняеми М. и Г., на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК да заплатят по сметка на ВТРС направените по делото разноски в общ размер на 270.00 (двеста и седемдесет) лева – по 135.00 (сто тридесет и пет) лева за всеки, както и сумата от по 5 (пет) лв. за всеки, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението е обжалвано в срок от защитника на обвиняемите М. и Г., адв. Л. Б. като неправилно. Твърди се, че съдебният акт е произнесен в нарушение на материалния закон и при липса на точна преценка изцяло и в съвкупност на събраните по делото доказателства. Според защитата съдът е кредитирал само показанията на свидетелите пострадали и на движили те се с тях лица и не се е съобразил с противоречията съществуващи по делото. Не можело да се направи единствен извод за причинените повреди, авторството на същите и цялостната фактология. Иска се отмяна на решението, съответно постановяване на друго оправдателно такова. Постъпило е и възражение от наблюдаващия прокурор с което се опровергават наведените в жалбата доводи макар и най-общо. В съдебно заседание жалбата се поддържа и не се представят нови писмени доказателства. Според адв. Л. Б. явил се по делото въпреки наложеното най-леко наказание е налице една явна несправедливост свързана с това, че обвиняемите не са извършили това деяние. Налице била провокация от страна на пострадалия С. С. С. и изобщо неизясняване на фактическата обстановка и разминаване на същата с описаната от прокурора в постановлението му. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че наказанието „Обществено порицание” е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дейците. Оспорва твърденията за нарушения на материалния закон при събирането и тълкуването на доказателствата. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ВТРС. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: На 04.09.2011 година пострадалите Симеон Славчев Симеонов и сестра му Петя Славчева Симеонова се намирали в гр. П. Т.. Около 02.00 часа заедно с техните познати – свидетелите по делото, Полина М. Л. и Й. Р. Й. те вървели пеша в посока - дискотеката. Когато отминавали пункта на „Еврофутбол” по тротоара, забелязали обвиняемите, които пострадалите не познавали до тогава. Те не са имали каквито и да било отношения с тях до създалата се ситуация. М. и Г. викали на висок глас „ние сме боклуци, хвърлете ни боклука” и видимо изглеждали пияни. Докато се разминавали, двамата доближили компанията на пострадалите лица. Единият прегърнал Симеонов и му казал нещо от рода на „какво става, брато”, след което го тикнал много силно на стъпалата на пункта. Веднага обвиняемите М. и Г. се нахвърли върху С. С. и започнали да го удрят в главата, без тези им действия да са предизвикани по някакъв начин от С. С., П. С. или който и да било друг от тяхната компания. После М. и С. се нахвърли и върху П. С., която легнала върху брат си с цел да го защити. Удряли са я продължително по задните части и гърба. По-късно боят се е пренесъл по средата на улицата, като М. и Г. продължили да нанасят удари и да бият С. и сестра му. Започнали да излизат хора от съседните сгради, при което двамата обвиняеми си тръгнали и се прибрали в жилището на М., което се намирало в непосредствена близост. При това двамата са причинили лека телесна повреда на П.С. С., изразяваща се в оток на тила и болки в гърба и седалището, довели до болки и страдания, както и такава на С. С. С., изразяваща се в оток по тила, болезненост по носа, охлузване по лицето, охлузни рани на дясното коляно, мозъчно сътресение - лека степен, протекло със зашеметяване, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания. Налице са били основанията за ангажиране наказателната отговорност на В. М. и Д. Г. по квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, което било и сторено от прокуратурата тогава. Нанасянето на удари от страна на двамата обвиняеми над пострадалите С. С. и П. С. без да са били предизвикани по какъвто и да е начин от последните, води до извода за съществуването на хулигански подбуди при причиняване на лека телесна повреда на двамата пострадали. Обвиняемите са ползвали физическа сила и наред с нарушаването на телесната неприкосновеност на пострадалите лица са изразили и демонстрирали пренебрежението си и негативното отношение към обществените ценности и порядки. Описаната фактическа обстановка се потвърждава в действителност от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалите С. С. и П. С., същите са установени по безспорен начин чрез назначените съдебно медицински експертизи, които са дали заключения по тези въпроси. Те са били приети от първоинстанционния съд като всестранни, пълни и точни и неоспорени от двамата обвиняеми и защитник. Правилно и изчерпателно първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка която съответства изцяло на събраните по делото доказателства, вследствие на което по-късно е и направил своите правни изводи. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа доказателствата събрани в хода на досъдебното производство – № ЗМ - 237/2011 г. по описа на РУ”Полиция” гр. П., приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите С. С. С., П. С., Й. В., П. Л. и Й. Й., които съдът кредитира като годно доказателствено средство, предвид това, че същите напълно се подкрепят и кореспондират с всички доказателства по делото, писмените доказателства и писмените доказателствени средства – справки и документи приложени към ДП, справка за съдимост на обвиняемите. При извършената по реда на чл. 314, ал. 1 НПК проверка, относно правилността на постановеното решение, настоящият състав на въззивния съд намира, че извършеното от обвиняемите деяние, описано в обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съдържа признаците и на престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Поради тази причина и непълно е било повдигнато обвинение от прокурора. Когато деецът или дейците причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца или дейците, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда на другото лице е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, за причиняване на телесна повреда на повече от едно лице. От обективна и субективна страна обвиняемите В. В. М. и Д. К. Г. са осъществили и състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК телесно увреждайки С. и П. С. Все пак при проверката от въззивната инстанция се установи, че е допуснато нарушение на закона. Приетите факти от Районен съд В. (те не се различават от тези, приети с постановлението от 21.03.2012г.) сочат, че при възникналото сбиване и нанесен побой над двамата пострадали, подсъдимите са причинили и съответните телесни повреди по чл. 130, ал. 1 и ал.2 от НК, осъществени и по хулигански подбуди. При тези факти първоинстанционния съд е приел, че се касае само до деяния, осъществени в по хулигански подбуди. Този извод на съда е незаконосъобразен, защото не е съобразен с разбирането за квалифицираните състави на чл. 131, ал. 1 от НК. Когато деецът, в случай дейците причиняват телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца или дейците, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. В конкретния случай, при посочените по-горе факти извършеното от подсъдимите съставлява едно престъпление, при две квалифициращи обстоятелства - по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК. Това налага обсъждането на възможността нарушението на материалния закон да бъде отстранено. Първо, следва да се отбележи, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Второ, осъждането за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, сравнено с така както е било постановено решението, поначало представлява закон за еднакво наказуемо престъпление. Трето, осъждането за едно престъпление, това по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, и при установеното наличие на другите предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК прави отново възможно приложението на последно посочената разпоредба. Иначе казано, подсъдимите ще бъдат осъдени за едно престъпление, което е и еднакво наказуемо с това което е било постановено с атакуваното решение, и ще бъдат също освободени от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание – „Обществено порицание”. Накрая, подсъдимите са се защитавали по приетите факти и правото - причиняване на леки телесни повреди на две лица, тоест на повече от едно лице, по хулигански подбуди, поради което и не може да се счита, че е нарушено правото им на защита - да разберат в какво са обвинени. Отделно от това, в досъдебната фаза на процеса обвинението, което му е било повдигнато от разследващия орган в диспозитива е именно формулирано като такова по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, макар и да липсва посочената квалификация. По тези съображения ВТОС счита, че разполагайки с компетентността по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК да измени първоинстанционното решение като приложи материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като преквалифицира деянията от престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК в престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, и потвърди освобождаването на осъдените от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с наложените им административни наказания „Обществено порицание” определени в рамките на предвиденото по действащия към момента на деянието закон. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемите М. и Г. съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Водим от изложеното по горе и на основание чл.378, ал. 5 НПК, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ Решение № ...от 12.07.2012 г., постановено по АНД № ...по описа на Великотърновския районен съд, като - ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК с пострадали С. С. С. с ЕГН * и П. С. С. с ЕГН * в престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК. ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...от 12.07.2012 г., постановено по АНД № ...по описа на Великотърновския районен съд в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |