Определение по дело №2399/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3505
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100502399
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3505
гр. Варна, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502399 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на адв.Р. (ВАК), като
процесуален представител на М. ЦВ. П., ЕГН ********** против
Определение № 1646 от 14.05.2021 година, постановено по гр.дело №
6776/2021 година, по описа на ВРС, с което е уважено искането и е наложена
обезпечителна мярка по бъдещия частичен осъдителен иск на „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3, ет. 6, ап. 16, срещу М. ЦВ. П., ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ №
3, за ОСЪЖДАНЕ на бъдещия ответник ДА ЗАПЛАТИ на бъдещия ищец
сумата в размер на 24 500 лв. /двадесет и четири хиляди и петстотин лева/,
част от сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
бъдещия ищец имуществени вреди, вследствие на противоправни действия от
страна на бъдещия ответник, изразяващи се в неполагане на дължимата грижа
за опазване на поверено му от работодателя имущество – трошка от
слънчоглед в размер на 80 метрични тона на стойност 60 000 лв, на основание
чл. 45 ЗЗД, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите
сметки на М. ЦВ. П., ЕГН **********, в следните банки: „ПРО КРЕДИТ
БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, Банка ДСК АД; УниКредит Булбанк АД; Юробанк
България АД; Обединена българска банка АД; Райфайзенбанк (България)
ЕАД; Първа инвестиционна банка АД; Инвестбанк АД; Централна
кооперативна банка АД; Алианц Банк България АД; Българо-американска
кредитна банка АД; Ти Би Ай Банк ЕАД; Интернешънъл Асет Банк АД;
Търговска Банка Д АД; Българска банка за развитие АД; Токуда Банк АД;
Текснм Банк АД; Общинска банка АД; ИНГ Банк Н.В. - клон София;
Ситибанк Европа АД, клон България, до размера на претенцията, при
условията на ГАРАНЦИЯ в размер на 2 450 /две хиляди четиристотин и
петдесет лева/, вносима от молителя по сметка на Варненски районен съд.
1
Със същото определение е оставено без уважение искането на бъдещия
ищец за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка
запор на вземания на М. ЦВ. П., ЕГН ********** срещу „АГРО ПЛАНТ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 14 608.23 лв. и в размер на
19 206.15 лв.
В жалбата се твърди, че определението на съда е непраилно и че почива
на неадекватно тълкуване на на нормативната уредба.Излага се, че не са
налице достатъчно и годни дказателства на база на които да се прецени
евентуалната основателност на исковата претенция; твърди се, че е
неправилна и квалификацията на исковата претенция, като е отразено, че тя е
по реда на чл.45 от ЗЗД , а следва да е по реда на чл.203 ал.2 от КТ; отделно
от горното се излага, че ответната страна е заемала този пост една в рамките
на един ден, което прави иска неоснователен; че са налице данни за
несеквестируемост на дохода му с оглед факта, че е съпруг и баща; по
същество се настоява въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт.
В отговор на въззивната жалба, адв.Д., които представлява «Агро плант
инвест» АД намира същата за неоснователна и моли съдат да я отхвърли.
След като се запозна с материалите по делото и като прецени
проверяваното определение, ВОС съобрази следното:
От материалите по делото е видно, а не се и спори от страните, че
дружеството – ищец дължи на лицето М. ЦВ. П. сумата, както следва:
14 608.23 лева и 19 206.15 лева.За целта са налице доказателства, че е
образувано дело пред ЧСИ Станев / изп.дело № 1141/21 година/.
Също е видно от делото, че по силата на ТД № 369/11.11.2019 година П. е
заел длъжността „ Директор организация на работата и служителите“, а с
Договор от следващия ден -13.11.2019 година е заел длъжността „ Директор
Човешки ресурси“
Също е видно, че отношенията между страните са били прекратени на
02.06.2020 година.
Приложена и ПДИ спрямо дружеството – ищец /вж.л.9/, а е наличен и
Сертификат за инспекция.
От Длъжностната характеристика на Директор организация на
работниците и служителите в раздел III т.1 е видно, че този Директор носи
материална отговорност във връзка с опазване на повереното му имущество.
От приложените с въззивната жалба доказателства е видно, че към
момента П. изпълнява длъжността „Директор производство“ към „Булмак
2005„ ООД, че е баща на две деца и съпруг.
С атакуваното определение съдът е допуснал запор върху сметките на
молителя в множество банкови институции, като е отказал обаче да уважи
искането да се наложи запор върху вземанията му спрямо дружеството –
2
ищец.
Жалбата е основателна!
В това производство ВОС следва да осъществи проверка дали бъдещия
иск е допустим и вероятно основателен, както и дали за ищеца ще бъде
невъзможно или ще затрудни правата му по бъдещото решение и най – вече
дали искана мярка е подходяща.
С оглед депозирана и налична по делото Искова молба е видно, че
против молителя е насочена искова претенция по реда на чл.45 от ЗЗД.Така
дадената правна квалификация се явява неправилна и обуславя нередовна
искова молба, което силно разколебава настоящия съд в преценката си
досежно допустимостта й.Отделно от горното обстоятелствената част на
самата искова молба визира непълноти и факти, които взаимно се
изключват.Този довод съдът приема за допълнителен и също пряко свързан с
редовността на претенцията. Редно да се направи правилното разграничение
между иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД и такъв с правно основание
чл.203 ал.2 от КТ. Касае се за два съвсем различни текста, всеки един с
различни характеристики и обуславящ различен вид отговорност.
На следващо място изследвайки въпроса за вероятната основателност на
претенцията, ВОС приема, че такава не е налице или поне този съд е силно
разколебан в преценката си.Както съдът посочи по – горе обстоятелствата
описани в молбата не дават основание да се възприеме извода за
основателност на искова претенция.Това е така, т.к. от данните по делото
става ясно, че жалбоподателя П. е заемал длъжността „Директор,
организиране на работници и служители„ само в рамките на един ден – този е
явния прочит от приложените писмени документи – трудови договори и
допълнителни съглашения.Следователно неоправданото навлизане в неговата
имуществена сфера, при положение, че е престирал труд за дружеството –
ищец, и е осъдил същото за сумите в размер на 14 608.23 лв. и в размер на
19 206.15 лв., не би било основателно.Изцяло неоснователно се явява
възражението на същото дружество, че дори и да е заемал длъжността
„Директор човешки ресурси“ отговорността е отново за работника.Касае се за
съвсем различни длъжности, което обуславя и различен вид задължения,
както и отговорностти.Впрочем не е била приложена длъжностна
характеристика на длъжността „Директор човешки ресурси“.
Не на последно място съдът приема, че не е налице твърдяната
обезпечителната нужда.Несъмнено е, че по делото вземанията на молителя са
в размер 14 608.23 лв. и в размер на 19 206.15 лв., или в общ размер на
33 814.38 лева, докато частичния предявен иск е в размер на 24 500 лева, или
сума по малка от тази, която самото дружество дължи.Предвид спора между
страните и наличните доказателства в тази връзка, настоящият състав счита,
че исканото обезпечение не следва да се допусне, а атакуваното Определение
да се отмени, като се обезсили и издадената заповед.
3
С оглед факта, че Определението съдържа и част, която е оставена без
уважение, съдът приема, че молителя обжалва единствено частта, с която е
допусната обезпечителната мярка ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка
ЗАПОР на банковите сметки на М. ЦВ. П., ЕГН **********, в следните
банки: „ПРО КРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, Банка ДСК АД; УниКредит
Булбанк АД; Юробанк България АД; Обединена българска банка АД;
Райфайзенбанк (България) ЕАД; Първа инвестиционна банка АД; Инвестбанк
АД; Централна кооперативна банка АД; Алианц Банк България АД; Българо-
американска кредитна банка АД; Ти Би Ай Банк ЕАД; Интернешънъл Асет
Банк АД; Търговска Банка Д АД; Българска банка за развитие АД; Токуда
Банк АД; Текснм Банк АД; Общинска банка АД; ИНГ Банк Н.В. - клон
София; Ситибанк Европа АД, клон България, до размера на претенцията, при
условията на ГАРАНЦИЯ в размер на 2 450 /две хиляди четиристотин и
петдесет лева/, вносима от молителя по сметка на Варненски районен
съд.Отсъства правен интерес за обжалване на другата част от определението,
с което е отклонено искането за запор върху вземанията на молителя към
дружеството за сумите в размер на 14 608.23 лв. и в размер на 19 206.15 лв.
Водим от горното и на основание чл.391 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1646 от 14.05.2021 година, в частта, с което е
наложена обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на М. ЦВ. П.,
ЕГН **********, в следните банки: „ПРО КРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
Банка ДСК АД; УниКредит Булбанк АД; Юробанк България АД; Обединена
българска банка АД; Райфайзенбанк (България) ЕАД; Първа инвестиционна
банка АД; Инвестбанк АД; Централна кооперативна банка АД; Алианц Банк
България АД; Българо-американска кредитна банка АД; Ти Би Ай Банк ЕАД;
Интернешънъл Асет Банк АД; Търговска Банка Д АД; Българска банка за
развитие АД; Токуда Банк АД; Текснм Банк АД; Общинска банка АД; ИНГ
Банк Н.В. - клон София; Ситибанк Европа АД, клон България, до размера на
претенцията, при условията на ГАРАНЦИЯ в размер на 2 450 /две хиляди
четиристотин и петдесет лева/, вносима от молителя по сметка на Варненски
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата за допускане на обезпечение на бъдещия частичен
осъдителен иск на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3, ет. 6,
4
ап. 16, против М. ЦВ. П., ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 3, за ОСЪЖДАНЕ на бъдещия
ответник ДА ЗАПЛАТИ на бъдещия ищец сумата в размер на 24 500 лв.
/двадесет и четири хиляди и петстотин лева/, част от сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от бъдещия ищец имуществени
вреди, вследствие на противоправни действия от страна на бъдещия ответник,
изразяващи се в неполагане на дължимата грижа за опазване на поверено му
от работодателя имущество – трошка от слънчоглед в размер на 80 метрични
тона на стойност 60 000 лв, на основание чл. 45 ЗЗД, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на
обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на М. ЦВ. П., ЕГН
**********, в следните банки: „ПРО КРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, Банка
ДСК АД; УниКредит Булбанк АД; Юробанк България АД; Обединена
българска банка АД; Райфайзенбанк (България) ЕАД; Първа инвестиционна
банка АД; Инвестбанк АД; Централна кооперативна банка АД; Алианц Банк
България АД; Българо-американска кредитна банка АД; Ти Би Ай Банк ЕАД;
Интернешънъл Асет Банк АД; Търговска Банка Д АД; Българска банка за
развитие АД; Токуда Банк АД; Тексим Банк АД; Общинска банка АД; ИНГ
Банк Н.В. - клон София; Ситибанк Европа АД, клон България, до размера на
претенцията, при условията на ГАРАНЦИЯ в размер на 2 450 /две хиляди
четиристотин и петдесет лева/, вносима от молителя по сметка на Варненски
районен съд.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 55, издадена по гр.дело № 6776/2021 година,
по описа на ВРС, седемнадесети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6