№ 28177
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110118626 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
срещу М. Г. .... - Н..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Като основателно следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба
въпроси, като с оглед направеното от ответната страна възражение за погасяване
поради изтекъл давностен срок на претендираното вземане за договорна лихва, вещото
лице следва да отговори и на въпроса: какъв е размерът на задължението за договорна
лихва, чиято изискуемост е настъпила след 19.01.2019 г.?
Повод за образуване на настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 2648 от 2022 г. на СРС, като именно за вземането по
същата се търси установяване по настоящото дело, поради което на осн. чл. 86, ал. 1
ПАС ч. гр. дело следва да се приложи към настоящото дело.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч. гр. дело № 2648 от 2022 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, като вещото лице отговори и на въпроса: какъв
е размерът на задължението за договорна лихва, чиято изискуемост е настъпила след
19.01.2019 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ......, тел. ........,
която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 10.10.2024 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответницата М. Г. .... - Н., че
дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 26.01.2022 г. по ч. гр. д. 2648/2022 г. по описа
на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 451,94 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит - овърдрафт номер: ......../09.10.2012 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 25,40 лева, представляваща договорна лихва за период от 09.10.2012 г. до
19.03.2021 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,54 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 19.03.2021 г. до 17.01.2022 г.
„Тексим Банк“ АД е подало заявление за издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника в производството по ч. гр. дело № 2648/2022 г.
по описа на СРС. След възражение от длъжника, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД e предявил искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, като
се сочи и се представят доказателства, че ищцовото дружество е придобило
процесните вземания вследствие на сключен договор за цесия със заявителя в
заповедното производство „Тексим Банк“ АД.
Ищецът твърди, че на 09.10.2012 г. между „Тексим Банк“ АД, като кредитор, и М.
Г. .... - Н., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит –
овърдрафт № ..... – .......НU. Сочи се, че по силата на договора банката предоставила на
ответницата банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500 лева,
като кредитополучателят се задължила да върне сумата, заедно с всички дължими
лихви, такси, комисионни и други разноски при уговорените условия и срокове. За
усвоените суми било уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 12 %,
дължима на всеки първи работен ден от месеца, последващ месеца, за който била
начислена. ГПР бил уговорен в размер от 28,828594 %, като в чл. 4, ал. 2 от договора
били отразени взетите предвид допускания. Договорът бил сключен за срок от 12
месеца, като действието му се продължавало за всеки нов 12-месечен период, освен
ако не е прекратен по искане на някоя от страните по договора. Договорът бил
многократно подновяван, като кредитополучателят усвоявала суми до 2020 г.
включително. Поради просрочие, банката обявила за предсрочно изискуем целия
кредитен лимит, като уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на
ответницата на 19.03.2021 г. С договор за цесия от 01.11.2023 г. ищецът придобил
процесните вземания. Уведомлението за настъпила цесия било връчено на ответницата
на 03.02.2024 г. в хода на образувано изп. производство по ИД № 3808/2023 г. по описа
на ЧСИ ........., но въпреки това, ищецът сочи, че прилага препис от уведомлението към
исковата молба за връчване на ответницата. Сочи, че непогасените задължения
възлизат на претендираните в заповедното производство. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва допустимостта и
2
основателността на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало
правоотношение по договор за цесия между „Тексим Банк“ АД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, тъй като договорът има характера на възмезден такъв, но от
съдържанието му не се установявало вземанията да са прехвърлени срещу определена
продажна цена. Счита, че пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен
да уведомява длъжниците за извършената цесия, е непротивопоставимо на
ответницата, тъй като нямало достоверна дата. Ето защо намира, че не е надлежно
уведомена за извършената цесия. Счита освен това, че предявените искове са
недопустими и за част от претендираните суми. Така, искът за главница намира за
недопустим за сумата от 294,10 лева, както и искът за лихва - пропорционално на тази
сума, тъй като в Приложение № 1 към договора за цесия е посочено, че придобитата
от цедента главница е в размер н а197,84 лева. Сочи освен това, че преди датата, на
която се твърди да е сключен договор за цесия, и след издаването на изпълнителния
лист в заповедното производство, ответницата е заплатила на цедента „Тексим Банк“
АД сума в общ размер от 300 лева, което се установявало от приложените към
отговора на исковата молба разписки, издадени от „Изипей“ АД. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекъл давностен срок на
претендираното вземане за договорна лихва за периода от 09.10.2012 г. до 13.03.2021 г.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Тексим Банк” АД и ответницата е възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит -
овърдрафт, по силата на които за кредитополучателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в претендираните размери;
настъпилата цесия между „Тексим Банк” АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за
процесните вземания, за която ответницата е уведомена.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
дължимите суми са погасени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответницата е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност относно
вземането за договорна лихва, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността, по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че между „Тексим Банк” АД и
ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит - овърдрафт.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4