Номер 29402.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500620 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №684/06.07.2020г., постановено по гр.д.№3948/2019г. по
описа на РС- Пазарджик е осъдена Прокуратура на Република Б., да заплати
на Й. С. В. , с ЕГН **********, от с.Б., ул.“25-та“ №7, сумата от 800лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобства от положението на обвиняем и в накърняване на
доброто й име и репутация в обществото в резултат на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл.234, ал.1 от НК по НОХД, за което тя е
оправдана с присъда от 19.04.2017г., по НОХД №347/2017г. на
Пазарджишкия районен съд, потвърдена с решение от 29.06.2017г. по ВНОХД
№422/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.06.2017г. до изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска за разликата над 800лв. до пълния предявен размер от
10000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република Б., да заплати на Й. С. В. сумата
от 24,80лв., представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В.Н.- прокурор
при Районна прокуратура Пазарджик.
1
Твърди се, че решението е неправилно. В тази насока се визира, че
извежданите изводи от страна на първоинстанционият съд не могат да бъдат
споделени
Сочи се, че ако ищцата твърди, че вредите са последица от процесното
обвинение, то е следвало да представи пред съда безспорни и категорични
доказателства и да проведе пълно и главно доказване, кои конкретно вреди по
вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от действията на
Прокуратурата.
Твърди се, че от внимателния анализ на описаните факти се установява,
че Прокуратурата стриктно е спазвала задължението си за провеждане на
досъдебното производство в сроковете по НПК, като съдебното такова е
протекло в разумни срокове.
Твърди се, че в решението на съда са направени единствено
констатации, без да се изложени аргументи за тях. За всички изнесени в
исковата молба твърдения, ищцата ангажира единствено двама свидетели.
Приема се, че твърденията на последните не доказват сочените в
исковата молба обстоятелства, свързани с уронване достойнството, доверие,
репутация и добро име в обществото.
Сочи се, че съдът не е обсъдил в мотивите си обстоятелства, които са от
съществен означение. Не е посочил, защо дава вяра на показанията на тези
свидетели и ти приема безрезервно. Не се е аргументирал, защо същите се
явяват достатъчни за изясняване на изложените от ищцата твърдения, без да
се нуждаят от потвърждението на други гласни и писмени доказателства.
Визира се, че ако се анализират показанията на св.К., ще се направи
възможния извод, че ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не са от
действията на Прокуратурата на РБ, а от други обстоятелства, поради което в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и
ако изобщо има някакви вреди, то те са по изключителна вина на ищцата В..
В тази насока излага подробни съображения.
Моли се да се отмени обжалваното решение, като решавайки делото по
2
същество се отхвърли изцяло иска на Й. С. В. , като неоснователен и
недоказан, като се отхвърли и иска за лихвите и разноските.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Й. С. В. .
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от
адв.Л., в качеството му на процесуален представител на Й. С. В. , в частта, в
която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния
предявен размер от 10000лв.
Твърди се, че за да произнесе решението, съдът правилно и обосновано
е приел, че негативните психически и физически преживявания на ищцата са
пряка и непосредствена последица от незаконното й обвинение, което налага
ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяването им.
Неправилно обаче, разсъждавайки по размера на справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква нормата на
чл.52 от ЗЗД, съдът е определил адекватния паричен еквивалент на моралните
страдания на увреденото лице, като присъденото като парична сума
обезщетение не компенсира в най- пълна степен вредите причинени на Й. В..
Не се споделят изводите на районният съд относно това да определи
атакувания размер на обезщетение.
Счита се, че от страна на районният съд е постановено едно
неправилно- несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД решение, като
определения размер на обезщетението не съответства в най- пълна степен на
търпените от ищцата болки и страдания, както и вида и продължителността
на упражнената спрямо нея процесуална принуда.
Искането е да се отвени обжалваното решение, в частта с която е
отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния предявен
размер от 10000лв., като се уважи иска в пълен размер, ведно със съответните
компесаторни лихви.
Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
3
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази
подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Прокуратурата на
РБ.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания, като
писмени отговори на същите не са постъпили от страните по делото.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на РБ. се явява
прокурор С.П. от ОП- Пазарджик. От страна на последния се поддържа
подадената от прокуратурата въззивна жалба. Излага съображения в насока
неправилност и незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция
решение. Моли за неговата отмяна, съответно за оставяне без уважение на
подадената жалба, тъй като същата е неоснователна. Моли за присъждане на
разноски направени пред настоящата инстанция.
За жалбоподателят- Прокуратура на РБ. се явява прокурор в ОП-
Пазарджик- Ж.П.. От страна на същия се поддържа подадената от
прокуратурата въззивна жалба и се моли същата да бъде уважена. Оспорва
подадената въззивна жалба подадена от другата страна в процеса. Излага
подробни съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност.
Жалбоподателката- ищец Й. В., редовно призована не се явява. От
страна на упълномощения от нея адв.Л. е постъпила писмено становище, в
което са изложени съображения за несправедливост на постановеното от
първоинстанционния съд решение. Моли се за отмяна на същото, в частта, в
която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 800лв. до пълния
предявен размер от 10000лв., ведно със съответните лихви.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от Й. С. В. , с
която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
В същата се твърди, че срещу последната е било образувано от Районна
прокуратура- Пазарджик наказателно производство за престъпление по чл.234
4
от НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда през 2017г.
Твърди се, че докато траело наказателното производство, ищцата
живеела в непрекъснат стрес и притеснения. Същата се затворила в себе си,
загубила сън и апетит. За воденото наказателно производство научили
повечето нейни роднини, приятели и познати, като било накърненото доброто
й име и достойнство.
Сочи се от страна на ищцата, че била принудена да понася
ограниченията от качеството й на обвиняем, в това число да спазва наложена
й мярка „подписка“ и да се явява за провеждане на следствени действия. През
това врече, В. тръпнела от срам и от страх, че ще бъде осъдена без вина и ще
влезе в затвора.
В срокът по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответникът- Прокуратурата на Република Б., представлявана от прокурор Н.
от РП- Пазарджик, с който се оспорва иска, като се приема че същия е
неоснователен.
Твърди се, че не са представени доказателства, в т.ч. медицински, за
състоянието на ищцата и претърпените вреди. Приема се, че същата не е
понесла никакви ограничения в личния си живот в резултат на разследването
и взетата най- лека мярка за неотклонение „подписка“.
Визира се, че обвинението е предявено при спазване на изискванията на
НПК и не е било незаконно. Ако изобщо има някакви вреди, то те не са в
резултат на действия на прокуратурата, а са причинени от самата ищца, като
следва да намери приложение чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Сочи се, че оправдаването на ищцата е станало не поради недоказаност
на деянието, а само по причина, че съдът е преценил деянието като
маловажен случай, при който вредите могат да се поправят чрез
възможностите на административно- наказателното производство.
Визира се, че претендираното обезщетение не съответства и на
стандарта на живота в страната, като надвишава почти два пъти средния
годишен доход на човек от населението за 2017г., обявен от НСИ.
5
От фактическа страна, настоящата инстанция установява
следното:
Видно от материалите по ДП №901/2016г. по описа на РУ- Пазарджик
се установява, че същото е образувано на 29.06.2016г. от разследващ полицай
при РУ на МВР- Пазарджик за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от
НК, във р. с чл.28 от ЗТТСИ и чл.64, ал.1 от ЗАДС с протокол за претърсване
и изземване от същата дата.
На 08.08.2016г. на ищцата е повдигнато обвинение от разследващ
полицай, видно от Протокол за разпит на обвиняем.
На 22.11.2016г. по отношение на ищцата В. е внесена от страна на РП-
Пазарджик, обвинителен акт, като в тази връзка е образувано пред РС-
Пазарджик НОХД №2467/2016г.
Видно от Присъда №6/2017г. на РС- Пазарджик, ищцата е призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
На 24.01.2017г. е изготвен протест срещу тази оправдателна присъда,
като в ОС- Пазарджик с постановено Решение от 06.03.2017г. е отменил
изцяло постановения съдебен акт от първата инстанция, като е върнал делото
на същата за ново разглеждане.
При повторното разглеждане, видно от Присъда от 19.04.2017г.,
районния съд е признал ищцата В. за невиновна по обвинение за
престъпление по чл.234, ал.1 от НК, във вр. с чл.28 от ЗТТСИ, във р. с чл.64,
ал.1 от ЗАДС и е оправдана.
Във връзка с постановената оправдателна присъда е постъпил протест
от РП- Пазарджик.
С Решение №93 от 29.06.2017г. по образуваното ВНОХД №422/2017г.
по описа на ОС- Пазарджик е потвърдено оправдателната присъда на РС-
Пазарджик.
Видно от мотивите на двете съдебни инстанции се установява, че
ищцата Й. С. В. е извършила обществено опасно деяние по чл.234, ал.1 от НК,
във вр. с чл.28 от ЗТТСИ, във вр. с чл.64, ал.1 от ЗАДС, в което е обвинена,
6
вредните последици от противоправното деяние са налице, но е преценено, че
деянието представлява маловажен случай.
В показанията си св.Б. коментира, че в дома на В. в с.Б. са идвали
полицаи които са правили обиск, като при същия са намерени цигари. Знае,
че срещу ищцата е водено досъдебно производство. Последната му е
споделяла, че се притеснява, че могат да я осъдят и не може да спи заради
тези неща. Притеснявала се, че може да лежи в затвора. Сочи, че е станало
известно в селото, че срещу В. се води дело, като някои хора са започнали да
я избягват.
В показанията си св.Г. също коментира за идването на полиция в дома
на В., при което са намерени цигари без бандерол. Посочва, че същата
ищцата била много притеснена, не искала да излиза, което наложило
свидетелката да й пазарува. Последната на няколко пъти била викана от В. да
й мери кръвното, тъй като последната не можела да спи. Някой хора в селото
започнали да я отбягват и да не искат да говорят с нея.
Св.К. визира излага данни в насока посещението на полицейските
служители в дома на В. при което е установено акцизни стоки без бандерол. В
дадените пред него устни обяснения пред него, ищцата му заявила, че тя и
семейството й много пушат, като цигарите са закупени от непознат мъж на
улицата, който ги е предлагал. Същите са били закупени за нейно и на
семейството й ползване. В този смисъл са били и дадените от В. писмени
обяснения.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са редовни и
допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт,
чрез постановилия го съд.
В разглежданият казус спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за умишлено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, във
вр. с чл.28, ал.1 от ЗТТСИ и чл.64 от ЗАВС и чл.64, ал.1 от ЗАДС, крайния
резултат от което е влязла в сила оправдателна присъда.
7
Предвид на това и претендираната отговорност на държавата е по
отношение на причинените от прокуратурата неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъплението, след като е налице
постановена оправдателна присъда, влязла в законна сила.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правозащитими интереси, като вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.
В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени
ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина,
доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите
правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи
обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ- незаконно обвинение и оправдателна присъда.
В този аспект, следва да се приемат за неоснователни възраженията на
прокуратурата, че не е извършено незаконосъобразно действие от страна на
прокуратурата, че е причинено увреждане и то да е по вина на ищеца, както и
вредите да се пряка и непосредствена последица от увреждането, съответно
че следва да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
От данните по делото не може да се направи извод за наличието на
виновно и противоправно поведение у В., в причинна връзка с действията на
прокуратурата или друг негов принос като напр. укриване от органите на реда
или възпрепятстване на производството по друг начин. Имаме в случая
констатирана от съда несъставомерност на деянието за което е повдигнато
обвинение, вследствие на което е налице и постановена оправдателна
присъда.
8
Ето защо няма основание да се приеме, че прокуратурата не е надлежен
ответник и не може да носи отговорност, след като е било образувано
досъдебно производство, повдигнато обвинение и впоследствие, налице
влязла в сила оправдателна присъда.
С оглед на тези констатации, настоящата инстанция няма основание да
приеме основателността на подадената възззивна жалба от страна на
прокуратурата и в последица от това тя да бъде уважена.
В конкретния случай, ищцата В. претендира обезщетение за претърпени
вреди в размер на 10000лв. В тази насока са и възраженията изложени във
въззивната й жалба, които и дават основание да счита, че определения й
размер от 800лв. обезщетение не е справедлив. С оглед и на това, искането му
е за уважаване на предявения му иск в пълен размер.
В случая, подадената от В. жалба, въззивният съд приема за частично
основателна.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се установява в процеса,
че В. е изпитвала известна тревога и несигурност, относно своето бъдеще.
Животът й съществено се е променил в сравнение с този, който е водил преди
да започне наказателното производство срещу него. Наказателното
производство е образувано на 29.06.2016г., като след постановени две
присъди, с потвърждаване на последната на 29.06.2017г. с решение на ОС-
Пазарджик на практика е налице една година в която В. е била под
напрежение, с оглед на последиците от повдигнато обвинение и
постановяване на съдебни актове в тази връзка. Крайният резултат е
оправдателна присъда.
С оглед на това, няма основание да не се приеме, че иска за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание.
Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. За да определи справедлив размер на
обезщетението, настоящия съд взема предвид сериозността на преживените
отрицателни емоции /напрежение, неудобство и срам от близки и лица от
селото в което живее ищцата, страх от несигурно бъдеще/ в периода на
9
наказателното преследване, впоследствие и производства пред съда.
Не може да има спор по делото, че спрямо ищцата не е било повдигано
друг път обвинение и тя не е била осъждана за престъпление от общ характер.
Неопровергани са показанията на ангажираните от страна на ищцата
свидетели, че същата е имала негативни преживявания вследствие на
присъствието на полиция в дома й, както и впоследствие на воденото
досъдебно и съдебно производство.
Ето защо, съобразявайки претендирания размер от 10000лв. от страна на
жалбоподателката, с конкретните факти и обстоятелства установени по
делото, както и изложеното по- горе във връзка с доказването, съдът намира,
че сумата определена от първоинстанционния съд в размер на 800лв. не е
достатъчно да обезщети справедливо В. за претърпените от него
неимуществени вреди.
В случая следва да се приеме, че определения размер на обезщетението,
които да съответства справедливо на характера и степента на търпените болки
и страдания, следва да се определи на 1500лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждане- 29.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид на този извод и несподеляйки изцяло становището на
районния съд относно определения размер на обезщетение, решението на
същия, следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска на Й. С.
В. против Прокуратурата на Република Б., да заплати на същата, за разликата
над 800лв. до 1500лв., вместо което се осъди Прокуратурата на Република Б.,
да заплати на Й. С. В. още сумата от 700лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение в престъпление по чл.234, ал.1 от НК по НОХД, за
което тя е оправдана с присъда от 19.04.2017г. по НОХД №347/2017г. на
Пазарджишкият районен съд, потвърдена с Решение от 29.06.2017г. по
ВНОХД №422/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, ведно със законната
лихва от 29.06.2017г., до окончателното му изплащане.
Обжалваното решение, следва да бъде потвърдено, в останалата му
отхвърлителна част, над 1500лв. до пълния предявен размер от 10000лв., като
правилно и законосъобразно.
10
С оглед изхода на делото, в тежест на Прокуратурата на Република Б.
следва да се присъдят направените от страна на Й. В. разноски пред
въззивната инстанция в общ размер от 5,91лв., от които 5лв.- държавна такса
и 0,91ст.- банков превод.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №684 от 06.07.2020г., постановено по гр.дело
№3948/2019г. по описа на РС- Пазарджик в частта му, с която е отхвърлен иска
на Й. С. В. , ЕГН ********** от с.Б., общ.Пазарджик, ул.„25-та“ №1, против
Прокуратурата на Република Б., с адрес: гр.С., бул.„В.“ №2, да заплати на Й. С.
В. , за разликата над 800лв. до размера от 1500лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., със седалище и адрес: гр.С.,
бул. “В.“ №2- Съдебна палата, да ЗАПЛАТИ на Й. С. В. , ЕГН ********** от
с.Б., общ.Пазарджик, ул.„25-та“ №1 още сумата от 700/седемстотин/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобства от положението на обвиняем и в накърняване на
доброто й име и репутация в обществото в резултат на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл.234, ал.1 от НК по НОХД, за което тя е
оправдана с присъда от 19.04.2017г., по НОХД №347/2017г. на Пазарджишкия
районен съд, потвърдена с решение от 29.06.2017г. по ВНОХД №422/2017г. на
Пазарджишкия окръжен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано
от 29.06.2017г. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №684 от 06.07.2019г., постановено по гр.д.
№3948/2019г. по описа на РС- Пазарджик, в частта му, с която е отхвърлен иска
за разликата над 1500лв. до пълния предявен размер от 10000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., със седалище и адрес: гр.С.,
бул. “В.“ №2- Съдебна палата, да ЗАПЛАТИ на Й. С. В. , ЕГН ********** от
с.Б., общ.Пазарджик, ул.„25-та“ №1, сумата от 5,91/пет лева и 0,91стотинки/лв.,
11
от които 5лв.- държавна такса и 0,91ст.- банков превод.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ. в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12