РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100019 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
представлявано от А. А. и И- Е. – чрез пълномощник, против С. И. М. от с. Т.,
общ. С., мах. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване
на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като
ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си.
Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) –
16.06.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 616/2021 г. по
описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 216 от 30.09.2021 г. за следните суми : сумата
от 739,62 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия от
05.2017 г. до 04.2020 г., сумата от 111 лева – лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
27.05.2021 г., сумата от 33,55 лева – главница, представляваща незаплатено
задължение за дялово разпределение за периода от 06.2018 г. до 04.2020 г.,
сумата от 5,83 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.07.2018 г. до 27.05.2021 г. и законната лихва
върху двете главници, считано от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 75 лева разноски по делото, от които 50 лева
юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и
изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 25
лева заплатена държавна такса.
1
В исковата молба се излага, че ответникът като собственик на
топлоснабден имот е клиент (потребител) на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради
което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да
предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея,
платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ
ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни
месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по
местонахождение на имота. Конкретните вземания произтичат от следните
обстоятелства : за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., обл. С., ..., ж.к. „...”,
бл. , вх. , ет. , ап. , аб. № ..., инсталация ........ – за периода от месец май 2017 г.
до месец април 2020 г. Цената на исковете е 739,62 лева – главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, 111 лева – лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, 33,55 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 5,83 лева
– лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от
съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главниците, считано от
16.06.2021 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Според ответника С. И. М. в работата на „Топлофикация София” ЕАД
систематично са допускани поредица от технически грешки. По тази причина
той иска от съда да отхвърли предявените искове, като вземе предвид и
документите представени от него с възражението по заповедното
производство. Основното възражение на ответника се свежда до това, че през
отчетния период 2015 – 2016 година инкасаторът е отчел показанията на
студения вместо на топлия водомер, като му е начислил 1037 куб.м., които
той е заплатил. Тъй като показанията на топлия водомер и до момента не са
достигнали горепосочената цифра, той счита, че вече е заплатил търсените от
него суми, включително е надплатил 100 куб.м., които не е потребил. М. е
развил подобни съображения и в представена от него писмена защита.
Третото лице „Техем сървисис” ЕООД не взе участие в производството.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети техническа и
счетоводна експретиза.
Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено
следното :
По делото е приложен нотариален акт от 28.09.1999 г., който
обективира договор за покупка-продажба на недвижим имот. От него се
установява, че С. М. е собственик на горепосочения топлоснабден имот.
Ответникът не оспорва, че е потребител на топлинна енергия, което изцяло
2
кореспондира с приложените към делото писмени доказателства : договор от
16.09.2002 г. за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла
вода, Протокол от Общото събрание на съсобствениците на Етажната
собственост (ЕС) от 16.08.2002 г., списък на абонатите от Етажната
собственост – срещу името на праводателя на М. е отбелязано, че радиаторите
са от чугун, разпределителите са 2 броя и термовентилите са 2 броя.
От техническата експертиза е видно, че сградата в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2017
г. – м. 04.2020 г. „Топлофикация София” ЕАД ежемесечно е извършвала
отчети на общ топломер в ЕС, който е преминал периодичен метрологичен
контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца са отчислявани
ежемесечно технологчни разходи за абонатна станция (АС). Дяловото
разпределение извършено от третото лице за ЕС, както и за имота на
ответника, е в съответствие с методиката за дялово разпределение описана в
действащия ЗЕ. Направените отчисления за ТЕ за битова гореща вода (БГВ),
са начислени съгласно методиката за дялово разпределение описана в ЗЕ.
Изравнителната сума за процесния период е + 163,79 лева (за доплащане).
Общата сума за топлинна енергия начислена от „Топлофикация София” ЕАД
във фактурите по прогнозни данни за абоната е 667,07 лева, включваща ТЕ за
БГВ. Извършените измервания в АС, начислени по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребената енергия за имота на С. М., аб.
№ ..., са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на
ТЕ действащи през процесния период.
Както в заключението, така и в открито съдебно заседание вещото лице
подробно и аргументирано отговори на възражението на ответника. Според
експерта консумираните от ответника количества са начислени съобразно с
реалните показания на водомера за топла вода. Твърденията на М., че е
заплатил 1037 куб.м. не са подкрепени от него с доказателства. Приложената
към възражението жалба е без входящ номер и достоверна дата, като
подписалото я лице е посочило срещу дата – миналото. В заключението по
счетоводната експертиза вещото лице изрично констатира, че липсват данни
за твърдяното от ответника плащане. При липса на доказване, съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.
Според счетоводната експертиза няма данни за извършени от ответника
плащания за исковия период. В информационната система на ищеца
изравнителните сметки изготвени от третото лице, за имота на ответника, са
на стойност 163,79 лева - за доплащане. Размера на дължимите прогнозни
суми за топлинна енергия за процесния период е общо 667,07 лева,
представляваща сумата за топлинна енергия за БГВ, съобразно действащите
цени през процесния период. Според издадените фактури задълженията са
739,62 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и 33,55
лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово
разпределение. Размерът на лихвите за забава върху всяко периодично
вземане, от датата на изискуемостта – първия ден след срока за плащане до
27.05.2021 г. е 111 лева за лихвата върху главницата за доставена топлинна
енергия и 5,83 лева за лихвата върху главницата за дялово разпределение.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че М., като титуляр на право на собственост, е клиент на
топлинна енергия според ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.
С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово
разпределение доказва облигационната връзка между ответника и третото
лице – помагач.
Не се събраха никакви данни, а и няма твърдения, натрупаните
задължения през исковия период да са от потреблението на някой друг освен
на собственика. При това положение, основанието на предявените
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД е изцяло доказано.
За основателността на предявените установителни искове за дължима
цена за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следва да
установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.
За процесния период по отношение на имота, на който М. е собственик,
е начислена ТЕ за подгряване на вода, която е отразена в извлечението от
сметки и съобщенията към фактури. Така за ответника се е породило
задължението за заплащане на стойността на консумираната в имота ТЕ за
исковия период. Конкретната цена на потребената топлинна енергия е
определена от двете експертизи. Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото
дело такива не се установяват. Приети по делото доказателства и
доказателствени средства опровергават възраженията направени от
ответника.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, тъй като те
не са включени в стойността на потребената топлинна енергия и се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на дружеството-ищец, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение.
Съгласно клаузите на приложимите общи условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с изтичането
на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която
се дължи лихва за забава. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
4
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което претенцията в тази част се явява
неоснователна.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса, за възнаграждения на
вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя
последното на 100 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските в
заповедното производство, които следва да се присъдят според установената
част от вземанията.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК вр с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. М. от с. Т., общ. С., мах.
„...” № , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД от гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК
*********, сумата от 739,62 лева – главница, представляваща цената на
доставената топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април
2020 г. в имот с аб. № ..., заедно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 16.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,
сумата от 111 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.05.2021 г. и сумата от 33,55 лева –
главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение
за периода от 06.2018 г. до 04.2020 г., заедно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 16.06.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, като отхвърля предявения положителен установителен иск за
сумата от 5,83 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.07.2018 г. до 27.05.2021 г.
Осъжда С. И. М. от с. Т., общ. С., мах. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК *********, сумата от 869,23 лева –
направени разноски за държавна такса, за възнаграждения на вещи лица и за
юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 19/2022 г. по описа на Районен
съд Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда С. И. М. от с. Т., общ. С., мах. „....” № , ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК *********, сумата от 74,51 лева –
направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
по ч.гр.д. № 616/2021 г. по описа на Районен съд Своге, според установената
част от вземанията.
Решението е постановено при участието „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Проф.
5
Георги Павлов” № 3, като трето лице помагач на ищеца – „Топлофикация
София” ЕАД против ответника С. И. М..
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд. Връчването на третото лице да стане по
електронен път, на електронна поща : ***@******.***.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6