Решение по дело №15464/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3042
Дата: 15 май 2020 г. (в сила от 15 май 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20191100515464
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

                  №………

гр. София, ................2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV А въззивен състав, в закрито заседание на седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                              

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                                   

                                                                                                       2. ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Киримов ч.гр.д. № 15464 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба от процесуален представител на М.Р.Р., с ЕГН: **********, длъжник по изпълнително дело № 20199200400483 по описа на ЧСИ Й.М., per. № 920 на КЧСИ, с район на действие района на Софийски Градски Съд, срещу действия на ЧСИ изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство по горното изпълнително дело. Сочи, че в случая не е приложим Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., доколкото длъжницата е обявена в ликвидация, а по делото не е проведена процедурата по чл. 623 от ГПК, като липсва разпореждане на Софийски градски съд за допускане на изпълнението на решение от 07.02.2019 г., издадено от Висшия Съд на Англия и Уелс, Кралска колегия по дело № HQ17H4681, поради което следва да се приеме, че образувано незаконосъобразно изпълнително производство. На следващо място сочи, че не е ясно удостоверението по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. дали е издадено от легитимиран орган. В заключение моли съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по делото. Представя писмени доказателства.

В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от М.А.А.К., гражданин на Холандия, чрез адв. С.И.от САК, в които се застъпва становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложил ЧСИ Й.М., която намира жалбата за процесуално недопустима, евентуално неоснователна, като сочи доводи в тази връзка.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20199200400483 по описа ЧСИ Й.М. е образувано след изпращане на изпълнително дело 20198790400944 на ЧСИ Велислав Петров, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, последното образувано по молба на М.А.А.К. срещу М.Р.Р., въз основа на решение на Висшия съд на Англия и Уелс - Кралска колегия № HQ17X04681 от 07.02.2019 г., с което по иска на М.А.А.К., ответницата                                                                           М.Р.Р., е осъдена да заплати 185 691 лири стерлинги, която следва да бъде платена до 16,00 часа на 08.03.2019 г., ведно със законна лихва в размер на 8 % годишно върху присъдената сума, както и разноски в размер на 20 454, 70 лири стерлинги. Представено е удостоверение за решение по граждански и търговски дела по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата, чрез процесуалния й представител на 27.08.2019 г., с приложено Удостоверение от 28.03.2019 г. г. по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.

С вх. № 04207/03.09.2019 г. длъжницата е отправила искане до ЧСИ Й.М. за прекратяване на изпълнителното производство. В молбата са изложени съображения, поддържани в жалбата срещу обжалваното изпълнително действие.

С обжалваното постановление ЧСИ Й.М. е отказала спиране на изпълнителното производство.

Жалбата е допустима, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2-ро от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно изброени в чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК, като жалбоподателката не е посочила нито едно от тях. Предвид липсата на прекратителни основания правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по делото. На следващо място, този състав на СГС намира за неоснователен довода, че в настоящия случай не следва да се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., съответно производството по чл. 622а от ГПК, тъй като длъжницата е била обявена в несъстоятелност/банкрут по дело № ВКТ 5071852. На първо място не са представени доказателства, че решението за обявяване на длъжница в несъстоятелност - Заповед за банкрут, издадена по дело № ВКТ5071852 на Офиса на съдията по несъстоятелността на Обединеното кралство, е влязло в сила, което от своя страна се явява пречка последиците на съдебното решение да бъдат зачетени включително и в изпълнителното производство. На следващо място следва да се посочи и че обявяването в несъстоятелност не е сред основанията визирани в чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, а единствено за спирането му.

Неоснователно е възражението на длъжницата, че не е спазена процедурата по чл. 623 от ГПК, доколкото изпълнителното производство е образувано въз основа на представено Удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. /редовно от външна страна/ и заверен препис на постановеното решение на Висшия съд на Англия и Уелс - Кралска колегия № HQ17X04681 от 07.02.2019 г., поради което изпълнението се осъществява по реда на чл. 622а от ГПК. Съдебните решения, постановени в държава-членка на ЕС съставляват автентични актове въз основа на които е допустимо образуването на изпълнителни дела в други страни - членки на ЕС. В случая не е приложимо производството по чл. 623 от ГПК, доколкото същото се развива единствено при направен отказ за изпълнение по чл. 46 от чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г., а доказателства за такъв не са ангажирани по делото.

Неоснователно е и възражението на длъжницата, че Удостоверението по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. е подписано от некомпетентен орган. Видно от приложеното Удостоверение, същото е подписано от заместник съдия Бард. Настоящата инстанция намира, че не следва да изследва въпроса относно компетентността на органа издаващ Удостоверението, доколкото същият се урежда изцяло от законодателството на издаващата държава. На следващо място следва да се         посочи, че                     компетентността               на                    органа                      издал                                                            

 

 

 

 

Удостоверението се потвърждава от органа положил апостил върху него.

По изложените мотиви този състав на Софийски градски съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваното действие на ЧСИ е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Р.Р., с ЕГН: **********, длъжник по изпълнително дело № 20199200400483 по описа на ЧСИ Й.М., per. № 920 на КЧСИ, с район на действие района на Софийски градски съд срещу постановление изх. № 4801/19.09.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника М.Р.Р. вх. № 04207/03.09.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство, като неоснователна.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.