Решение по дело №3539/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263284
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20211100503539
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …...

гр. София, ….11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                   

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

        ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3539/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 60040/2019 г. на СРС, 113 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л.П.Л. срещу Държавно предприятие „Р.О.“ конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № ТП-117/16.09.2019 г. на изпълнителния директор на ответника.

С въззивна жалба от 28.01.2021 г. Л.Л. обжалва решението като неправилно, тъй като по делото не било доказано изпълнението на задълженията на работодателя по чл. 193 КТ. С две отделни заповеди, съдържащи противоречива фактическа обстановка, от ищеца било изискано да даде обяснения по твърдени от работодателя обстоятелства. Нарушено било правото на работника да разбере в какво се състои твърдяното нарушение, за което му се вменява отговорност. Дадените обяснения от работника, които били единственото му средство за защита в дисциплинарното производство, не били обсъдени от работодателя и не били споменати в мотивите към обжалваната заповед. Твърди, че бил наказан поради изразените от него позиции в защита на трудовите си права. Нямало как от един твърдян телефонен разговор между колеги да бъде засегнато доброто име на предприятието, което било различно от неговия директор. В решението си съдът възприел единствено показанията на заинтересован свидетел, които били нелогични и непоследователни. Доказателствените искания на ищеца не били допуснати, което попречило делото да бъде изяснено от фактическа обстановка. В противоречие с принципите на ГПК съдът не изложил всеобхватни и ясни мотиви по всички съществени за делото въпроси. Претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на иска, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

 Ответникът е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Работодателят изискал обяснения с две заповеди с цел да се изяснят конкретните обстоятелствата относно лицето, с което работникът е провел телефонния разговор от 12.07.2019 г., в който са били отправени квалификациите към изпълнителния директор. По този начин ищецът разбрал точно за кое свое поведение следва да даде обяснения, като свидетелските показания установявали по несъмнен начин и името на това лице - С.А.. Обжалваната заповед била подробно мотивирана, а отразените в нея нарушения били индивидуализирани достатъчно ясно. Ищецът сам се отказал от разпит на допуснатия му от съда свидетел, а КТ не задължавал работодателя да запознава работника със събраните в дисциплинарното производство доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като претендира разноски.  

С разпореждане от 22.03.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника по чл. 190, ал. 1 ГПК като неотносимо.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.

Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.

За да отхвърли предявения конститутивен иск районният съд е приел, че към момента на издаване на процесната заповед № ТП-117/16.09.2019 г. на изпълнителния директор на Държавно Предприятие „Р.О.”, с която на основание чл. 195, ал.1 във вр. с чл. 187, ал.1, т. 8 и т. 10 КТ на ищеца е било наложено дисциплинарното наказание „забележка”, между страните е съществувало трудово правоотношение. В атакуваната заповед, като нарушение е посочено, че „на 12.07.2019 г. около 10.50 ч., служителят Л.П.Л. се е обадил на г-жа С.А., на длъжност: ръководител сектор „СБО” при СП „ИЕ 1-4 блок” на служебния й телефон с номер 65-33, като е отправил обидни квалификации спрямо Изпълнителния директор на ДП „РАО”, а именно: „Д.П.е лъжец и не си изпълнява обещанията.”, с което е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 187, ал.1, т. 8 и т. 10 КТ и чл. 67, ал. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред в Държавно Предприятие „Р.О.”, като е уронил доброто име на предприятието (работодателя). Въз основа на Заповеди №ТП-73/16.07.2019 г. и №ТП-96/20.08.2019 г. ищецът е дал писмени обяснения с вх. № 0-02/3-31/18.07.2019 г., вх. № 0-02/3-31/22.07.2019 г. и вх. № 0-02/3-41/26.08.2019 г. по поставените от работодателя въпроси. Представени са и Доклад от П. П. вх. № Д-02/3-865/12.07.2019 г., с която той е уведомил изпълнителния директор на Държавно Предприятие „Р.О.” за осъщественото „уронване престижа на ръководството на ДП „РАО” от служител.”.

От представените по делото заявления от ищеца и заповеди на изпълнителния директор на ответника, се установява, че в периодите от 01.07.2019 г. до 15.07.2019 г., от 29.07.2019 г. до 30.07.2019 г., от 05.08.2019 г. до 07.08.2019 г., от 07.08.2019 г. до 08.08.2019 г. и от 16.09.2019 г. до 17.09.2019 г. ищецът е бил в платен годишен отпуск. Въз основа на тези факти съдът е приел, че работодателят е узнал за извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение на 12.07.2019 г., като дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, предвид периодите, в които ищецът е бил в платен годишен отпуск. В обжалваната заповед били посочени достатъчно ясно както нарушенията, така и законните текстове, въз основа на които е наложено и наказанието. Работодателят поискал обяснения от служителя си именно за нарушенията, за които после наложил и дисциплинарно наказание. От показанията на разпитания по делегация свидетел С.А. се установявало виновно извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, като наложеното наказание съответствало на тежестта му.

По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.  

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът действително е извършил описаните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Процедурата по чл. 193 КТ е спазена, като работодателят е поискал писмени обяснения от своя работник, като в пълна и достатъчна степен е индивидуализирал нарушенията му, също в достатъчна степен и подробно е мотивирана и оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца – конкретно описание на нарушенията с обективни и субективни признаци, както и кои норми, са нарушени от това поведение. Извършено е и описание на фактическите обстоятелства при които е наложено наказанието, поради което доводите на въззивника за немотивираност на обжалваната заповед са неоснователни. Противно на изложеното във въззивната жалба, въззивният съд намира, че въззивникът е бил наясно за кое точно нарушение на трудовата дисциплина му се търсят обяснения. От представените по делото доказателства следва да се заключи, че работодателят е целял изясняване на фактическата обстановка по случая, а не объркване на работника, поради което не е налице нарушение на правото на защита на последния в дисциплинарното производство.

Съдът намира и че наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. В нормата на чл. 188 КТ дисциплинарните нарушения са подредени съобразно тежестта им, като за спазването на критерия по чл. 189, ал. 1 КТ съдът следи служебно, както е прието и в практиката на ВКС /Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г. „ III г. о., ГК, решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. 325/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 476 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г. . III г. о., ГК, решение по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС, III г. о., решение № 372/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г. . IV г. о., ГК., решение № 1440/3.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 974/2003 г., III г. о./. В процесния случай, наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е в съответствие с този критерий.

Настоящият състав не споделя твърденията във въззивната жалба, че първоинстанционното решение се основава единствено на показанията на свидетел, които следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Районният съд е представил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства. В същото време ищецът-въззивник в проведеното на 29.07.2020 г. открито заседание сам се е отказал от доказателственото си искане за разпит на свидетел , като не е представил доказателства и не е направил други относими доказателствени искания, който да разколебават извода за допуснато нарушение на трудовата дисциплина.   

Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и наложеното наказание е законосъобразно.

Поради съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия Държавно предприятие „Р.О.“ в претендирания размер от 150 лева.

По горните съображения, Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 60040/2019 г. на СРС, 113 състав.    

ОСЪЖДА Л.П.Л., ЕГН **********, да заплати на Държавно предприятие „Р.О.“, ЕИК ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.