РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501173 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Д., ЕГН:********** против
Решение № 457/ 02.02.2023г. по гр.д.№ 68/ 2021г. по описа на ПРС – V бр.с., в
частта в която е постановено предоставяне на семейното жилище на
съпругата П. А. Д. от ***. Излагат се доводи за недопустимост на
обжалваното решение, а при условията на евентуалност-неправилност поради
това, че не се държи сметка за фактическата нужда на жалбоподателя от
ползване на семейното жилище поради изложено утежнено здравословно
състояние, излагат се обстоятелства, че на същия не е бил осигурен достъп до
семейното жилище.
По делото е постъпил отговор по ВЖ от въззиваемата страна П. А. Д. чрез
адв.С. А. К., АК-***, в която оспорва жалбата като неоснователна, по
подробно изложени съображения в нея, с оглед възраженията на
жалбоподателя във въззивната жалба са приложени два броя Постановления
на РП -***по преписки №№899/ 2020г. и 14810/ 2021г. , както и два броя НА
за дарение на НИ №№ 107 и 108/ 97г. на Нотариус при ПРС, без искане в тази
1
насока.
Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба в законния по чл.259, ал.1
ГПК срок против постановеното решение на ПРС, с което е прекратен бракът
между страните по делото, с обжалваната част по въпроса относно семейното
жилище между страните.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
По предявен от ищцата П. А. Д. иск по чл.49, ал.1 СК против ответника Д. Д.
Д. за прекратяване на сключен помежду им брак на ***г. с развод поради
дълбоко и непоправимо разстроен, е поискано ведно с предявения брачен иск
като правна последица от развода постановяване носене на брачното фамилно
име и присъждане на направените разноски. Ответникът и настоящ
жалбоподател е оспорил предявения иск за прекратяване на брака, като
искания извън предявения иск за развод не е направил.
Съдът е постановил прекратяване на брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен , без произнасяне по въпроса за вината поради това,
че никоя от страните не е поискала това, уважено е искането за продължаване
носенето на брачната фамилия от ищцата и присъдени по равно дължимите
такси за процеса от страните. В тази част решението е влязло в законна сила.
По отношение на семейното жилище обаче съдът е констатирал липса на
ненавършили пълнолетие деца между страните, както и факта на извършена
разпоредителна сделка жилището от семеен характер, представляващ
апартамент на адрес : ***, с приобретател сина на страните, при която
прехвърлителите, настоящите страни си запазили правото си на ползване
върху имота.
Решението пред въззивния съд се обжалва само в частта на предоставеното
ползване на семейното жилище на съпругата – ищца по предявения иск, което
е предоставено на нея , по изложени от съда съображения. Както се описа в
настоящите мотиви от страните не е поставен за разглеждане и разрешаване
от съда на въпрос относно семейното жилище, поради което решението в тази
му част се явява недопустимо. Съгласно изричната норма в материалния
2
закон – разпоредбата на чл.56, ал.1, пр.I СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда. Брачният съд е обвързан от служебно произнасяне по
въпроса за ползването на семейното жилище, когато страните имат от брака
ненавършили пълнолетие деца, съгласно чл.56, ал.1, пр.II СК, какъвто не е
настоящия случай. При условията на диспозитивното начало на
процесуалната норма – разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК съдът е обвързан от
произнасяне по този въпрос, ако е налице искане за това, каквото не е налице
от страните.
Следователно обжалваното решение в частта на произнасянето на съда
относно ползваното семейното жилище от страните по време на брака следва
да се обезсили, като производството по делото в тази му част следва да се
обезсили.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, пр. I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 457/ 02.02.2023г. постановено по гр.д.№ 20068/
2021г. по описа на Пловдивски районен съд – V бр.с. в частта, в която е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в *** на
съпругата П. А. Д., ЕГН: *** , като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3