Решение по дело №634/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. А. А., [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], бул.Б. №**, чрез адв. С. Ш. от АК - Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1253-000018/07.03.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция" Хасково, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед по изложените в жалбата съображения за нейната незаконосъобразност.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция" Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е представена административната преписка, излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е издадена на 07.03.2025г. от Началника на група "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково. С нея на оспорващия А. е наложена ПАМ „изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода от 2023г. до 2024г. водачът И. А. А. е с отнети общо 40 контролни точки. Изброени са влезлите в сила НП, с които са отнети контролни точки, както следва:

1. НП № 23-1253-001613/14.08.2023г. на Началник група към ОДМВР- Хасково, Сектор „Пътна Полиция“, отнети 10 контролни точки;

2. НП № 24-1253-000366/12.03.2024г. на Началник група към ОДМВР- Хасково, Сектор „Пътна Полиция“, отнети 10 контролни точки;

3. НП № 24-0351-000039/14.02.2024г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Хасково, РУ Свиленград, отнети 10 контролни точки;

4. НП № 24-0351-000292/23.07.2024г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Хасково, РУ Свиленград, отнети 10 контролни точки;

Всички посочени наказателни постановления, видно от отразяванията направени в тях са връчени на жалбоподателя и в тяхната последователност са влезли в законна сила, както следва: на 19.12.2023г., 14.05.2024г., 03.10.2024г. и 03.10.2024г. Във всяко едно от наказателните постановления е отбелязано, че контролните точки на водача се отнемат на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки.

По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на И. А. А., след издържан изпит на 24.04.2023г. на дата 02.05.2023г. му е издадено първоначално СУМПС [номер], валидно до 02.05.2033г., като същият е разполагал с първоначален брой контролни точки по Наредбата – 26.

По делото е приобщена Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която Началникът на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т.4 от ЗДвП.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 272з-199/19.01.2023г. директорът на ОДМВР – Хасково на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил длъжностни лица при ОДМВР – Хасково да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, като в т. 4 от заповедта е посочен началника на група в сектор „ПП“ в ОДМВР – Хасково. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а от процесуална страна е видно, че в нея се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Конкретно и ясно са описани наказателните постановления, издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на процесната ПАМ.

Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Съобразно предвижданията на разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на заповедта, изземване на свидетелството за управление се налага на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР след като е загубил правоспособност, поради това, че са му отнети всички контролни точки. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3/. Съгласно ал. 4 на чл. 2 от Наредбата стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП, който предвижда, че стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Следователно налага се извода, че И. А. А. е със стаж под 24 / двадесет и четири месеца/, тъй като първоначално издаденото СУМПС [номер] е от 02.05.2023 г. и съответно е с придобити първоначално 26 контролни точки.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ – 07.03.2025 г., с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващия И. А. А. са били отнети общо 40 контролни точки, в пъти повече от първоначално придобитите от оспорващия, съгласно законовата регламентация посочена по-горе - 26 контролни точки, като същият към посочената дата е разполагал с 0 контролни точки. Посочените в заповедта наказателни постановления са били редовно връчени, не са били обжалвани и са влезли в сила, който факт не е оспорен от страните по делото. В периода от влизане на първото НП в сила – 19.12.2023г. до влизане в сила на последното от ицброените НП – 03.10.2024г. на А. не са били възстановявани контролни точки, липсва такова твърдение от страна на жалбоподателя и не са представени доказателства за това.

С оглед гореизложеното съдът, приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т. е. осъществен е фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП "изземване на свидетелство за управление", а именно: отнемане на всички 26 контролни точки на водача и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган. Второто обстоятелство не е спорно по делото.

Обратно на поддържаното от оспорващия, съдът счита, че административният орган е доказал релевантния факт – отнемането на контролните точки, с чието проявление възниква правомощието му да наложи ПАМ с цел преустановяване извършваното правонарушение. С влизане в сила на описаните в административния акт наказателни постановления, подробно обсъдени по - горе в настоящото решение, наред с наложените административни наказания, автоматично на водача се отнемат законоустановения брой контролни точки съгласно правилата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., т. е отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в обжалваната заповед.

След като вследствие на собственото си противоправно поведение оспорващият като водач на МПС, е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемането на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 от ЗДвП той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят е предвидил налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП с цел осигуряване безопасността на движението и за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, т. е. спазено е изискването за законосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. А., [ЕГН] от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1253-000018/07.03.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция" Хасково, с която на И. А. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.