№. 260023 / 18.2.2022 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
18.02.2022 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание о. 20.01.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева И. с участието на прокурора........................................................., като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 1116 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx , с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. е предявило иск СРЕЩУ: Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx И. ЦЕНА на иска: xxxx Л..
В исковата си молба твърди, че със съобщение по ч. г. д. №. 2985/2020 г. по описа на Районен съд- г. Монтана, на ,,Б. П. П. Ф.“ С.А., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостга на вземането, обективирано в издадената по ч. г. д. №. 2985/2020 по описа на Районен съд - г. Монтана заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о. Гражданския процесуален кодекс ГПК).
На 06.11.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ И. Т.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен Договор за потребителски паричен кредит №. РLUЅ-15385857, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на xxxx Л. за срок о. 48 месеца, обхващащ периода о. подписване на договора до 20.11.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер И. размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на xxxx Л., като в договора е посочена И. общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплаща И. такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1. т. 5 о. ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери И. срокове. Таксата се заплаща о. кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ о. общия размер на кредита“. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна И. договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка xxx, декларирана о. същия И. посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 о. договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по xxxx Л., като в чл. 5 о. договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен о. Българската народна банка, в сила о. 1 януари, съответно о. 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила о. 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила о. 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част о. годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит на 20.12.2017 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.
На основание чл. 5 о. договора, вземането на „Б. П. П. Ф.“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано о. падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.01.2018 г., о. която дата вземането е станало ликвидно И. изискуемо в целия му размер, за което о. страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като о. страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга о. кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Монтана за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №. РLUЅ-15385857 както следва:
- xxxx Л. (П. Х. С. Ш. И. О. Л. )- главница,
- xxxx Л. - възнаградителна лихва за периода о. 20.12.2017 г. до 20.11.2021 година;
- xxxx Л. - мораторна лихва за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.
- законната лихва за забава о. датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че в полза на ,,Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор №. РLUЅ-15385857, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. г. д. №. 2985/2020по описа на Районен съд - Монтана, а именно: xxxx Л. - главница по договора за кредит, xxxx Л. възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.12.2017г. до 20.11.2021 г., 1 458.59 Л. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.01.2018 до 15.12.2020г., ведно със законната лихва, считано о. постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират И. направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. г. д. №. 2985/2020 по описа на Районен съд - Монтана разноски както следва: 196.81 Л. - държавна такса, 50.00 Л. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 о. ГПК, както И. разноските за настоящото съдебно производство - 196.80 Л. - държавна такса И. 100.00 Л. – юрисконсултско възнаграждение.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят съда да постанови решение, с което да се осъди същия да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Ответникът Т.П.К. ЕГН: xxxxxxxxxx Адрес: xxx, чрез назначения му особен представител – адвокат Д.И..,xxx, в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
І. Относно допустимостта на предявените искове:
Претенциите срещу ответната страна са облигационни, с твърдение на ищеца, че са дължими поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължима сума по сключен договор за потребителски кредит.
Следователно в настоящото производство страните по него са надлежни, т.е. исковете са допустими.
ІІ. Относно основателността на предявените претенции:
1.В качеството си на особен представител на ответника по делото, заявява, че до настоящия момент няма установен контакт с него. Фактическите констатации, възражения, оспорвания И. правни изводи прави на основание приложените към исковата молба о. ищеца писмени доказателства.
2.Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по следните съображения:
В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за паричен потребителски кредит №. РLUЅ-15385857 о. 06.11.2017 г. „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България е отпуснала кредит на ответника в размер на 5000 лв. О. приложените писмени документи към исковата молба не се доказва изпълнение на задължението на ищеца за отпускане на сумата по кредита. Няма документ о. който да е видно надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя, че е преведена на ищеца сумата по кредита, съгласно съответните записвания в електронната система на „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България, град София.
Освен това, преди започване на заповедното производство ответникът по делото е следвало да получи покана за доброволно плащане, о. която да бъде информиран какви задължения има, за какъв период са И. евентуално да предприеме действия за погасяването им. С поканата за доброволно плащане е следвало да му бъде даден срок в който да ги погаси, с указания, че ако не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален на основание чл.87 о. ЗЗД И. ще му бъде образуване дело И. евентуално изпълнително производство за принудително събиране на задълженията му.
Предназначението на поканата за доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни задължението си, което ще изключи необходимостта о. разваляне на договора И. предприемане на принудително изпълнение в тази насока.
Следователно при така представени о. ищеца писмени доказателства, без надлежно да бъде връчена И. оформена покана за доброволно изпълнение И. уведомяване за разваляне на договора, не установява задължения в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу ответника за плащане СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
3.О. страна на ищеца са наведени И. твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на действие на договора за потребителски кредит, цялото задължение по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо. Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
О. приложеното по делото писмо о. 15.06.2018 г., относно обявяване на предсрочна изискуемост на всички дължими суми по Договор за паричен потребителски кредит №. РLUЅ-15385857 о. 06.11.2017 г. е видно, че писмото не е получено лично о. Т.П.К.. Следователно, не е налице валидно И. реално уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на сумите по кредита.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика о. общия принцип по чл.20а, ал.2 о. ЗЗД настъпва с волеизявление само на една о. страните И. при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането И. упражненото о. кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък о. кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК И. във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване И. обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер И. не е възникнало на предявеното основание. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Следователно, претенцията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита е НЕОСНОВАТЕЛНА.
4. В исковата молба освен главница И. законна лихва се претендира И. следното обезщетение: 3 213,76 лв. - възнаградителна лихва за периода о. 20.12.2017 г. до 20.11.2021 г. ,както И. xxxx лв. - мораторна лихва за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18 /05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 о. ЗГПС, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите о. него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус са предявени претенции за допълнителна лихва -възнаградителна, в размер на 3 213,76 лв. И. мораторна -в размер на xxxx лв.
Отговорността за лихва, предвидена с клаузите на договора, по същество представляват обезщетение, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Счита, че с предявяване на горепосочената претенция се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 о. ЗПК чрез предвиждането на допълнително плащане - възнаградителна И. мораторна лихва, чиято дължимост е изцяло обусловена о. допуснатата о. длъжника забава. По смисъла на чл.21. ал.2 о. ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно, претенцията на ищеца за допълнителни лихви, се явява нищожна И. като такава не поражда права И. задължения за страните по кредитното правоотношение.
5. Освен това, оспорва основанието И. размера на претендираните суми - 3 213,76 лв - възнаградителна лихва за периода о. 20.12.2017 г. до 20.11.2021 г., както И. xxxx лв. - мораторна лихва за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г. на следното основание: Същите са нищожни, поради накърняване на добрите нрави - чл.26 ал.1 предл. трето о. ЗЗД. Не е ясно какви са критериите за изчисляването им. Така претендираните допълнителни лихви биха довели до несправедливия правен резултат, кредитор да получи имуществена облага о. насрещната страна, което създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора И. нарушаване принципа на справедливост.
Видно е, че претендираната о. ищеца обща сума в размер на xxxx лв. е почти в двоен размер о. отпуснатата сума по паричния кредит.
С оглед на изложеното, счита, че претендираните допълнителни лихви нарушават добрите нрави, същите са нищожни на осн. чл.26 ал.1 предл. трето о. ЗЗД И. претенцията по отношение на тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
6.Ако съда приеме, че приложените към исковата молба писмени доказателства установяват надлежно вземане на ищеца о. ответника, то счита, че с приложените доказателства не може да се установи какъв е размера на претендираните вземания без ищецът да е поискал изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която да установи по безспорен начин каква е дължимата сума по Договор за паричен потребителски кредит №. РLUЅ-15385857 о. 06.11.2017 г.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е И. приложено частно гражданко дело №. xxxx по описа на Районен съд Монтана за 2020 година.
Допусната е И. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена о. вещото лице И..А., приета о. съда И. не оспорена о. страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото И. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски паричен кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 о. Закона за потребителския кредит, в сила о. 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане И. всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки о. един И. същи вид за продължителен период о. време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една о. формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем И. такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина И. сроковете за връщане на сумата са уговорени. Съгласно Чл.9 ал.4 о. Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение о. такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че на 06.11.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ И. Т.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен Договор за потребителски паричен кредит №. РLUЅ-15385857, посредством който страните са постигнали съгласие И. кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в общ размер на xxxx Л., за срок о. 48 месеца, обхващащ периода о. подписване на договора до 20.11.2021 г. Подписан е И. погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер И. размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на xxxx Л., като в договора е посочена И. общата стойност на плащанията по кредита. Определен е въз основа на индивидуалния кредитен профил годишен процент на разходите, дължими о. кредитополучателя. Освен това е заплатил И. такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1. т. 5 о. ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери И. срокове. Таксата е заплатена о. кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ о. общия размер на кредита“. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна И. договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Тези обстоятелства налагат извода, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е спазена. По делото са въведени твърдения о. особения представител на ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. Прави възражение за нищожност на клаузата за лихвата, на общите условия, поради нарушаване разпоредбите на Закона за потребителски кредит.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, о. което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства И. да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес И. общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото о. фактическа И. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131. ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа о. исковата молба И. доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора И. последиците о. неподаването му, както И. възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши И. има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства И. не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи И. представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211. ал. 1. чл. 212 И. чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая ответникът, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта о. събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения И. е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. О. друга страна, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска И. обстоятелствата, както И. да изрази становище по представените о. ищеца доказателства.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване И. признаване по исков ред ще бъде заявеното И. обективирано в заповедта за изпълнение право И. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено о. съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение о. страна на длъжника по реда на чл.415 ал.4 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича о. целта на иска, наличието на вече издадена И. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.г.д. №. xxxx по описа на Районен съд Монтана за 2020 година И. е определен ясно И. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, чрез залепване Уведомление по реда на чл. 47 ал.5 ГПК на длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането И. в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила И. въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение И. при връчване заповедта по предвидения ред на длъжника И. направено о. него възражение в срок или връчването на издадената заповед за изпълнение чрез залепване на Уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК, какъвто е настоящия случай - уважаването на предявения установителен иск.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване И. признаване по исков ред ще бъде заявеното И. обективирано в заповедта за изпълнение право И. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено о. съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила И. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист И. ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело И. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен И. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 о. ГПК е свързано с производството по чл. 410 И. сл. о. ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 о. ГПК по своето правно естество е специален установителен иск И. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 о. ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 о. ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също о. останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 о. ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок И. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част И. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда И. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 о. ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 о. ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 о. ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени И. усвоен кредитен лимит в размер на 5 000.00 лв., за което са ангажирани доказателства о. страна на ищеца, чрез констатациите о. експертизата на вещото лице, че на 06.11.2017 г. е преведена по банковата сметка на Т.К., в размер на 4 825 лв., представляваща разликата между договорения размер о. 5 000.00 лв. И. удържаната такса ангажимент по договора в размер на 175.00 лв. Това налага извода, че е установено безспорно наличието на облигационна връзка между страните И. ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорения размер на кредита на ответника.
О. друга страна, разпоредбата на чл. 143 о. ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя И. това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност И. води до значително неравноправие между правата И. задълженията на търговеца или доставчика И. потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 о. ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 о. същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително И. поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени И. в Директива 93/13/ЕИО на Съвета о. 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 о. ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 о. Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени И. които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата И. задълженията, произтичащи о. договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително И. следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти о. дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 о. Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза о. договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем И. как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени о. едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече о. три пъти законната такава / в този смисъл решение №. 378 о. 18.05.2006 г. на ВКС по г.д.№. 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихвен процент за ден е 26.28% И. годишен процент на разходите о. 32.40 %, което надхвърля повече о. три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в чл.3. накърнява договорното равноправие между страните, за изплащане надбавка, съставляваща печалба на кредитора противоречи на добрите нрави И. е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК И. приемането на методика, налагаща изчисляването на разходите по кредита, различен о. законовия се явява недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че възнаградителната лихва не е уговорена между страните по процесния договор И. такова задължение не е възникнало за ищеца.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е недействителен, поради което намира така предявения иск за частично основателен И. касаещ единствено размера на неизплатената главница по кредитното отношение И. мораторната лихва в размер на xxxx лв., начислена върху главницата за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.. Над този размер, искът е неоснователен И. следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения на 06.11.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ И. Т.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx Договор за потребителски паричен кредит №. РLUЅ-15385857 о. страна на кредитополучателя. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на цялостно неизпълнение - непрестиране на претендираните суми. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на кредитополучателя, поради което, въз основа на заявление по чл. 410 о. ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение №. 260585 о. 30.12.2020 г. по ч.г.д. №. 2985/2020 г. на Районен съд Монтана за претендираните суми.
Относно възражението, направено о. особения представител на ответника, че липса уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, то е налице вече утвърдена практика в тази насока, че с връчване препис о. исковата молба, същият се счита уведомен.
При този изход на делото, в тежест на ответника са И. направените в хода на производството – заповедно И. исково разноски о. ищеца в размери, съобразно уважената част о. исковете.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, че към 23.12.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx , с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., за следните суми: xxxx Л. - главница по договора за кредит, xxxx Л. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.01.2018 до 15.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано о. 23.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 260585 о. 30.12.2020 година по ч.г.д.№. xxxx по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx , с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., сумата о. 132.53 Л. – платена държавна такса И. 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 260585 о. 30.12.2020 година по ч.г.д.№. xxxx по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx , с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., следните суми: 132.53 Л. – доплатена държавна такса в исковото производство, xxxx . юрисконсултско възнаграждение, xxxx . депозит за вещо лице И. xxxx лв. възнаграждение за назначения му особен представител.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК о. „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx , с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 23.12.2020 година, дължимо о. Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, по отношение на сумата, както следва: xxxx Л. възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.12.2017г. до 20.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на xxxx лв., №. 260585 о. 30.12.2020 г. по ч.г.д xxxx година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: